Концертът на Five Finger Death Punch ми се струваше направо прокълнат. Като започнем от ужасната прогноза за времето, която вещаеше гръмотевична буря, та стигнем до отмяната на участието на една от групите в деня на събитието. За щастие обаче, въпреки негативите, събитието се състоя и беше повече от размазващо.

Макар, че за съжаление  Ice Nine Kills не успяха да вземат участие в шоуто, другите групи се раздадоха максимално и доставиха страхотно удоволствие на феновете. Между 19 и 20 часа, небезизвестният в тези среди DJ Pop CoЯe, подгря събитието като ни пускаше песни на Linkin Park, Pantera, Pain, Bring Me the Horizon, System of a Down. Публиката реагираше бурно през цялото време, но на Rammstein бяха особено шумни. Хората ставаха все повече, както и морето от цветни дъждобрани, защото валеше, макар и немного силно.

В 20 часа на сцената се качиха Malevolence. Дъждът реши да се засили точно в началото на шоуто, но това не ги спря да се раздадат максимално. Контактът с публиката на вокалиста им Alex Taylor беше страхотен. През цялото шоу се интересуваше как сме, и благодареше, че сме тук въпреки времето. Чухме Still Waters Run Deep, Karma, Waste of Myself. Почитателите ставаха все по-шумни, а кулминация беше появилото се на сцената българско знаме с логото им, на което те реагираха много емоционално. Higher Place забави малко темпото. Alex призова да няма пого (за което иначе много настояваше),и всички да дойдат 5 крачки напред. „Искам да видя красивите ви лица”, продължи той. Светнаха хиляди фенери/запалки и макар да не беше напълно тъмно, атмосферата стана много задушевна и емоционална. On Broken Glass беше последното парче, на което бяхме призовани да правим мош пит, крауд сърфинг, с една дума – да полудеем. Malevolence се сбогуваха с феновете и съобщиха, че ще се върнат декември и нямат търпение. Всички избухнаха с бурни овации, а Alex Taylor шеговито подхвърли, че всички сме поканени.

След кратка пауза беше време да се срещнем със звездите на вечерта, а именно Five Finger Death Punch. В 21:15 под вече смрачаващото се начумерено небе, на сцената стъпиха любимците на мнозина. Още с откриващата Welcome to the Circus, бандата даде заявка, че на следващия ден няма много да се работи и вратът ще ни боли. Lift Me Up и Trouble продължиха тежката серия. Преди Wash It All Away Ivan Moody прикани всички да пазят децата. Каза, че групата има само едно правило и то е в погото и като цяло по време на техните концерти, децата да са в безопасност. Той помоли всички, които са дошли с децата си да ги качат на рамене. Когато прожекторите осветиха тълпата, той не скри вълнението си и възкликна, че това е следващото хеви метъл поколение. На Jekyll and Hyde, Ivan  се появи с бяло сако, бомбе и бастун, публиката скандираше с пълно гърло, а в тъмносиньото небе заиграха зелени лазерни светлини – гледка, която определено допринесе за невероятното шоу.

И точно когато си мислех, че няма с какво да ме изненадат след всички концерти, на които съм била грешах.  На оградите имаше жена, която държеше плакат, че има рожден ден, Ivan го забеляза и реагира меко казано емоционално. Фенката не просто беше поздравена, изкараха я на сцената, изпяха й Happy birthday, поискаха от крюто да й донесат суичър и тениска. По-късно и синът й излезе на сцената с нея. Мисля, че ще помни този най-хубав празник до края на живота си. Определено е родена под щастлива звезда, защото много банди са поздравявали почитатели, но не и по такъв уникален начин. В духа на този емоционален момент, следващата песен Sham Pain, беше обявена като „оттук нататък концертът ще върви по Шампанско!” (Champagne, заради подобното звучене).

Последва кавър на песента на фолклорния артист Clarence Ashley  от далечната 1933 – The House of the Rising Sun. Burn MF беше един от хайлайтите на скандиране, защото вокалът ни призова да викаме от дъното на.. стомасите си, което нямаше как послушно да не изпълним. Акапелното изпълнение на Gone Away / Far From Home беше много емоционално, а Ivan сподели, че е имал силни болки в гърба и докторите не са искали да му позволят да свири, но след инжекции се качил на сцената, защото не искал да разочарова публиката. „Толкова сте яки, че може пак да се нараня!”, продължи той. След това направи кратка изповед, която разтърси феновете. Разказа ни как понякога му е много трудно, когато е на път, защото много му липсва семейството му и най-вече децата,но е избрал да бъде тук заради почитателите. Последваха една след друга ударно Wrong Side of Heaven, Got Your Six, Never Enough, IOU.

Бандата се прибра и макар сетлистът да беше леко разместен, всички знаехме, че ще има още. Under and Over It  ни помля, а бухалката, с която се разхождаха се озва в ръцете на едно от децата в публиката. Групата помоли да светнат всички прожектори към публиката, за да може да видят всички красиви лица. А за финалната The Bleeding пожелаха всичко да притихне и да бъде тъмно, за да се насладят на звездите. Без излишно церемонене и обещания, Five Finger Death Punch благодариха и слязоха от сцената. Нямаше и нужда от други думи, каквото имаха да кажат и да направят, за да засвидетелстват уважение, любов и признателност на почитателите си, те го направиха по време на шоуто.

Макар да не съм голям фен на музиката им, не мога да не призная, че Five Finger Death Punch правят страхотно шоу, в което всичко е на ниво – от декорираната с огромна змия сцена, през ефектите, до най-важното – нивото на музикантите и тяхното отношение към дошлата да ги гледа публика. Макар, че прогнозите за случването на този концерт не бяха розови, в крайна сметка се разминахме с голям късмет. Наваля ни, но за разлика от шоуто на Corey Taylor, поне нямаше гръмотевична буря и не се наложи прекъсване. И двете групи дадоха всичко от себе си, за да направят феновете щастливи, оставани да се надяваме да се върнат, и този път да видим с тях Ice Nine Kills.

Автор: Илияна Чоевска
Снимки: Никола Петрас

Пълна галерия от събитието: