Началото на март винаги се свързва с много празници. Тази година към тях прибавихме и гостуването на  Cradle of Filth на 5-ти март. Повече от 10 години отне на бандата да се завърне в София, почти 5 пък минаха от последното им гостуване у нас като част от първото издание на Wolf Fest в Челопеч през 2019  г. Феновете нямаха търпение за тази дългоочаквана среща, а част от причината за това беше и изборът на специален гост, а именно Wednesday 13.  Това беше първото гостуване на американския музикант у нас,а почитателите буквално полудяха при обявяването на новината.

И така да се върнем на вечерта на 5-ти март. Концертът е обявен за 18:45, делничен ден, пиков час, естествено в бус лентите има всички други превозни средства, но не и автобуси. Та с триста зора и тичане, успявам да се добера до залата в 18:43. За моя изненада вътре вече свири първата банда Drift. За съжаление не успях да чуя целия им сет, но от това, което все пак видях, бях впечатлена от енергията им. Те ни предложиха около 30 минути атмосферен индъстриъл рок, както сами определят стила си. Последната им песен Mayhem беше най-позната на вече посъбралата се публика, която ги изпрати с аплодисменти.

В 19:20, втори на сцената се качиха Sick N' Beautiful, който направиха силно впечатление още с появата си. Особено очарована беше мъжката част от присъстващите, тъй като вокалистката им Herma се появи с интересно сценично облекло, включващо светещ в неоново зелено сутиен.  Цялата група се отличи със страхотна визия, маски, расти, боя за тяло, все неща, които приковават погледа и не те оставят да свалиш очи (и уши) от тях.  

Освен с визия,  те впечатлиха  и с глас, музика  и сценично присъствие. През краткия им 30-минутен сет, не спряха да се раздават, а контактът им с публиката беше страхотен. Каварът на добре известената песен на Kiss - God Of Thunder, накара всички да се разтанцуват. Разбира се, ни представиха и няколко авторски песни, с които съм сигурна спечелиха нови почитатели. На финала, певицата излезе с наметало и маска с рога, а Makin' Angels беляза финала на изпълнението им. Вече се беше събрала обещаваща тълпа и всички викаха с пълно гърло. Смятам, че със сигурност ще са чакана банда за самостоятелен концерт в близко бъдеще.

Феновете вече бяха затаили дъх за тази дългоочаквана среща.Точно в 20:15, пред нас се появи Wednesday 13. Един от лидерите на Murderdolls, ни отвя с визия, музика и отношение. Силно впечатление ми направи, че няколко песни бяха посветени на покойния Joey Jordison. В думите му личеше болка и изключително уважение.  В такива моменти си давам сметка, че това й е хубавато на музиката – докато има кой да те помни и да изпълнява парчетата, ще живееш вечно. Насладихме се на сет лист, който почти изцяло включваше класики на   Murderdolls, сред които Chapel of Blood, Death Valley Superstars, Slit My Wrist, People Hate Me, Pieces of You, Drug Me to Hell, Nowhere (трибют посветен на Joey Jordison), Dead in Hollywood. Не липсваха и парчета от другия интересен проект на американския певец – Frankenstein Drag Queens from Planet 13 – 197666, Love at First Fright, Die My Bride. Кавърът на легендарната песен на Billy Idol – White Wedding пък накара всички да се усмихнат искрено.

Заиграването с публиката не спря през цялото време, имаше надпяване, викане и много настроение. „Макар да е вторник, ще си го направим сряда”, беше една от култовите реплики, а като любима дума на вокалиста можем да изберем без колебание “Fucking”, защото я употребяваше на всеки 2 други думи. Американецът ни подкани да покажем на Cradle of Filth с какво нетърпение ги очакваме, защото те са зад стената и със сигурност ще чуят. Разбира се, не ни трябваше втора покана. Всички се разкрещяха с пълно гърло, а имайки предвид колко беше пълен клубът, според мен не само бандата, ами и цял Студентски град ни е чул. И като за финал, нямаше как да минем без важният въпрос „Do you love to say fuck???” (Обичате ли да казвате фък?). Публиката крещеше с пълно гърло. Ако ви харесва да го правите, продължи той, вдигнете средни пръсти във въздуха. Логично последва I Love to Say Fuck, която се превърна в кулминация на изпълнението на Wednesday 13. Той се появи с чадър с огромен среден пръст и надпис с името му. След малко повече от час, беше време под нестихващите викове и овации да се разделим с американския певец. Първата му среща с българската публика беше запомняща се. Да се надяваме, че за следващата няма да ни се налага да чакаме толкова дълго.

След кратка пауза за смяна на техниката, беше време да се срещнем и със звездите на вечерта, а именно Cradle of Filth. Тяхната музика винаги ме е изумявала със специфичността, която носи. Когато чуеш тяхна песен, просто знаеш, че е тяхна. Някои банди се опитват години наред да намерят стил, да изградят характерно звучене, докато други просто го носят в себе си и определено Cradle са от вторите. Щом стъпиха на сцената веднага ни започнаха безпощадно с Existential Terror от Existence Is Futile (2021 г.). Албумът беше доста застъпен в сетлиста. Представиха ни още Crawling King Chaos и  Necromantic Fantasies. Saffron’s Curse ни хвърли директно 24 години назад. Joy Station буквално се пукаше по шевовете, ако изпуснеш яйце, то нямаше да има къде да падне.  Вероятно това и причината по време на шоуто да имаше много малко пого, въпреки че Dani Filth много настояваше.

Беше време да се срещнем и с новия им албум, издаден през миналата година – Trouble And Their Double Lives. She Is a Fire взриви феновете. Приятно впечатление ми направи, че новите песни се пееха от почти всички, което рядко се случва. Повечето почитатели се „забиват” в класическите стари неща на групите и често не възприемат добре новата им музика. Тази година се навършват 30 години от издаването на дебютния албум на британците – The Principle of Evil Made Flesh (1994 г.) и ни зарадваха с едноименната песен от него. Разходката из дискографията продължи с Dusk and Her Embrace  от 1996 г. и Nymphetamine (Fix) от 2004 г. Born in a Burial Gown сложи край на „официалната” част, но групата дори не си направи труда да се сбогува, защото както те, така и ние знаехме, че ще има още.

Без никаква пауза, бандата се върна на сцената, за да ни отвее с още 4 парчета. Dani Filth  най-после получи така желаното пого, което беше доста опасно в препълнения клуб, надявам се да не е имало жертви, но пък какво е истински метъл концерт без да си се ударил тук-таме?! The Promise of Fever,  Cruelty and the Beast, Her Ghost in the Fog и From the Cradle to Enslave бяха финалните парчета, които досчупиха останалите ни здрави прешлени, доизстискаха енергията, която и без това не беше много след това ударно шоу и оставиха всички без глас.

Грим, костюми, светещи рога, страхотна атмосфера, и не на последно място много музика за душата, такава дълбока, която те докосва, колаборация от гласове и магия на инструменти, това се случи на 5-ти март в Студентски град. Надявам се скоро отново да видим големите Cradle of Filth, които всеки път ме изумяват с нещо ново и ме карат да искам да ги гледам отново и отново!

Автор: Илияна Чоевска
Снимки: Гергана Попова

Пълна галерия от събитието: