Февруари никога не ми е бил на сърце, още е едно такова студено и сиво навън, в противовес с черното, което е любимия ми цвят и музиката, която обожавам, не се радвам на мрачното време. Но един концерт на банда, която обичам, винаги може да ми оправи настроението. Затова очаквано се вълнувах за поредното гостуване и среща с гръцките богове Septicflesh. Музиката им е особено сантиментална за мен, защото бяха първата „по-тежка” група, с която започнах да откривам цяла нова музикална вселена и вечно ще съм им благодарна.

Та – 17 февруари, за щастие събота, отново се запътвам към Студентски град, напоследък ми стана навик. Аз лично бях доволна, че подгряващи групи нямаше. Исках най-сетне да се насладя на хедлайнерски концерт на Septicflesh с пълен сет. Portrait of a Headless Man и Pyramid God откриха мощното шоу, а още със стъпването си на сцената гърците дадоха заявка, че са в страхотна форма. Seth Siro Anton, както е по-известен певецът, ми счупи главата с невероятните си вокали. Имах тайна надежда, че този път ще видим на родна земя Sotiris Vayenas, тъй като беше част от концерта в Турция предишната вечер, но за съжаление очакванията ми не се оправдаха. Това е една от големите ми нереализирани музикални мечти, защото обожавам гласа му и искам да го чуя на живо, но уви това е възможно (почти) само в Атина.

Съвсем очаквано най-много песни чухме от новия албум, издаден през 2022 – Modern Primitive. Neuromancer, Hierophant, A Desert Throne, The Collector бяха парчетата, които ни представиха, и ако някой не беше слушал творбата, със сигурност е разбрал, че бандата не лежи на старите си лаври, а създава нова качествена музика със същия хъс и замах, както е правила винаги.

Сетлистът беше ориентиран към последните 16 години, като обхващаше песни именно от Communion (2008 г.) насам. Аз адмирирам бандите, които свирят по-новите си песни. Винаги ще има недоволни „олд скул” фенове, които искат 30 години да слушат едно и също, но в крайна сметка музиката се развива, и групите, които искат да печелят нови почитатели, трябва да се движат в такт с нея. Това естествено не значи да изневеряват на принципите и стила си.

Да се върнем към шоуто на гърците, което беше повече от запомнящо. The Vampire from Nazareth очаквано беше една от кулминациите на вечерта. Публиката пееше с пълно гърло, а бандата се раздаваше максимално. Аз лично не знам как Christos Antoniou не си заплита косата докато свири, защото и темпото му на свирене, и това на куфеене са завидни. Prometheus и Prototype от Titan (2014 г.) също се оказаха добър избор, защото почитателите пееха с пълни гърла. Времето направо лети, когато се забавляваш. Неусетно бяхме стигнали до последните две песни от официалната част, а именно емблематичните Communion и Persepolis от легендарния албум на гърците Communion (2008 г.)

Разбира се, всички знаехме, че ще има още, но това не значи, че публиката не се раздаде максимално и не викаше с пълно гърло. Скандиранията „Septicflesh, Septicflesh” взривиха Joy Station и не оставиха избор на гърците освен да излязат на сцената за още 2 парчета. Продължи серията от 2008 г. с любимата на мнозина Anubis, която предизвика вълна от емоции. Като за финал и своеобразно обобщение на това, което видяхме, се насладихме на Dark Art (Тъмно изкуство).

Точно така и аз бих определила музиката на гръцките титани. Тъмна, атмосферична и изпълнена с толкова много динамика и мелодия, радост за душата и за сетивата. Надявам се Septicflesh да продължат тенденцията и да ни посещават все така често.

Автор: Илияна Чоевска
Снимки: Никола Петрас

Пълна галерия от събитието: