Има групи и песни, които са преминали неусетно през живота ни, но са оставили някаква следа. Такива, които няма да си ги пуснем на път за работа или пък дори, когато почти не знаем какво ни се слуша. Но когато случайно зазвучи някоя песен ни пренася някъде там и тогава! H.I.M. за мен са една от онези групи от ученическите ми години, която отчаяно се опитвахме да не харесваме, но  всъщност всички слушахме. Една от онези групи, която подлудяваше девойките и ни даваше смелост да заговорим някоя. Още помня момента когато “Greatest Love Songs vol.666” излезна. “Wicked Game” се въртеше буквално през песен по телевизия MM. След като почна учебната година, 30% от момичетата в училище вече носеха черни дрехи и тежки гримове. Целия този “ренесанс” се приемаше по различен начин от всички Нас, които вече слушахме по-тежка музика от години. Едни казваха, че това не е метъл, а други като мен го приемаха с отворени обятия!

Съгласявам се, че H.I.M. не е метъл. Те се появиха точно навреме, с точната визия и  стил. Противоречивият образ на фронтмена Ville Valo и специфичния му глас превърнаха това, което правят в свой собствен жанр и му дадоха име - “Love Metal”. В края на 90-те и с  наближаването на новия век, видяхме завръщане на метъла като тренд, но точно тогава беше и момента, той да еволюира и да предложи нещо ново. Това доведе до имена като Linkin Park, Korn, H.I.M. Limp Bizkit, Sistem Of A Down и т.н..

H.I.M. павираха своя път с 4 безупречни албума “Greatest Lovesongs Vol. 666” (1997), “Razorblade Romance (2000)” “Deep Shadows and Brilliant Highlights (2001) и

“Love Metal (2003)”. След това нещата се размиха. През 2002 г. Ville Valo и компания гостуваха и за пръв път в България. Признавам си нямам никакви спомени да съм бил на този концерт.. Сигурен съм, че има някакво обяснение за това … но и него не помня…

Време за реванш! Ville Valo идва с новия си солов проект в България, по покана на Tangra Mega Rock. Месец преди концерта всички 1500 билета са напълно разпродадени. И напълно очаквано се надига и вълна от недоволство. Това обаче ще го оставя за края на статията. В прекрасния съботен ден вече сме пред клуб Joy Station, който все повече се превръща в желана дестинация за клубни събития от по-голям мащаб. Предварително обявения от организаторите график се спазва прецизно. Вратите на клуба са отворени, а хората подредени в дълга опашка влизат без никакво бутане или проблеми. Управата на клуба и организаторите са си взели бележка и са изместили гардероба след проверката на билети, което предотврати излишното суетене и скупчване на хора. Самият клуб беше максимално разчистен и нямаше никакви маси и столове, които до сега винаги бяха леко дразнещи.

ville-valo-line.jpgСнимка: Stiliyan Ignatov | Facebook

Точно в 20:00 ч. на сцената започва и атмосферното интрото на съпорт бандата за вечерта - ZETRA. Макар, че имах възможност да проверя групата 100 пъти преди да ги гледам на живо, реших да запазя изненадата си и първо впечатление от самия концерт. Дизайнерът в мен веднага забеляза, че логото им е повлияно от първото лого на Sepultura. На сцената имаше клавир и стойка за микрофон, украсени с вериги. След минута се появиха фигурите на Jordan и Adam на сцената. “А стига бе!” бяха първите ми думи.

 Пичовете изглеждаха, като някое класическо Minimalist / Black / Noise дуо. Вече се бях обърнал с гръб към сцената, потърквам ръце само, за да видя ужасените физономии на кифлите, като тея пичове избухнат. Уви, бях разочарован в това отношение. ZEТRA започват с нещо, което е коренна противоположност на Блек метъл. Някои определят стила им като синт-метъл, а други му слагат още по-странния етикет “Shoegaze Post Punk-Rock”. Едно е ясно обаче, изпълнението им е хипнотизиращо и абсолютно всички присъстващи ги оцениха. За 40 минутното си сценично време, ZETRA представиха няколко нови сингъла “Sacrifice”, “Starfall” и “Mirror” както “Call Of The Void” и “Sacred Song” от вече издадените им няколко EP- та. Изпращаме ги с аплодисменти, защото определено са приятна изненада за вечерта.

“Neon Noir” e заглавието на първия солов албум на Ville Valo или VV, както се изписва напоследък. Всичко се върти около онази “Love Metal” тематика, която си е негова запазена марка. Дори “хартаграма” си е там, на сцената леко променен с V в средaта.

С “Echolocate Your Love” господин Вало стъпи на сцената. Женският писък в клуба сигурно е подплашил и заблудените гларуси, които понякога летят над София. “Killing Loneliness” повтори този вик на банши и абсолютно очаквано. Някак си подозирах, че тази вечер ще премине точно така. Виле съвсем умело беше подбрал песните за изпълнението си и новите и не толкова познати песни, обикновенно бяха следвани от някой от хитовете на H.I.M. Това не остави никой нито за миг да скучае. А публиката като цяло беше адски колоритна от малки готик фенки до лелки (не, не са ми наборки), които подскачаха, като малки момичета на песните на H.I.M. Разбира се, не оставяйте с впечатлението, че публиката беше само от по-добрите половинки. Имаше и доволно количество “трикраки”, които също се кефихме. Виле от своя страна се движеше с такава завидна увереност и “swag”. Определено е свикнал да е център на внимание. Като обобщение чухме общо 7 песни от “Via Noir” и всичките три от EP-то “Gothica Fennica Vol. 1” Творчеството на H.I.M. беше отбелязано с цели 10 песни, сред които най - емблематичните за групата - “Buried Alive by Love”, “Gone With the Sin” “Join Me in Death”, “Killing Loneliness” “Poison Girl”, “Right Here in My Arms”, “Rip Out the Wings of a Butterfly”, “The Funeral of Hearts”, и др.

Малко преди края на концерта се случи и неприятен инцидент. В публиката е възникнал спор и саморазправа. Абсолютно хладнокръвно Виле даде знак на групата да спре и каза:

“Чакайте там има спречкване. Защо се карате?... Заради мен ли? Повярвайте ми участвал съм в много такива ситуации като млад и това не е гот за никой. Тази вечер всичко е за любов, не за бой. Добре ли сте! Всички ли сте добре? Хайде да продължим!”

Да, не е гот когато такива неща се случат. Друго нещо, което не е гот да правите на концерт, е да държите надписан плакат над главата си. Да, вероятно успявате да предадете съобщението към вашия идол, но със сигурност сговнясвате вечерта на поне 30 човека зад вас. И така с бурни аплодисменти за намесата на Ville преминахме и към последната песен за вечерта “When Love and Death Embrace”. След края на песента, вниманието на публиката беше привлечено от българските цветове на Хартаграмата, а Ville беше изведен на секундата от клуба, което вероятно е добра практика и продиктувана от всякакви инциденти с музиканта. Хората още бяха в еуфория и обикаляха клуба, надявайки се в някой момент да могат да се видят с идола си, но дори не предполагаха, че той вече е на път към хотела си.

Връщам се обратно към страхотния факт, че концертът е напълно разпродаден. Все повече събития у нас трябва да получават такъв етикет. Не ме изненада и недоволството на хора, които все още не си бяха купили билети за концерта, шест месеца (!!!) след като той беше обявен. Математиката свързана с едно събитие не е много сложна и в голяма част от сметките е продажбата на билети. Ще се опитам да Ви го обясня с любимите ни задачи от 4 ти клас.

Ако билетите за един концерт се продават 6 месеца преди събитието и 20 дни преди него се изчерпат напълно… Промоутъра къде ще премести събитието?

Отговорът е: Никъде! 

Макар, че има 20 оставащи дни, нищо не би обезпечило местенето на един вече разпродаден концерт. Дори тези хора, които в последните 20 дни преди концерта са готови да платят двойни или тройни цени за билети! (да, имаше и такива) Видях дори билети на търг с благотворителна цел! (Успех!) Забавно е как всички смятат, че с щракване на пръсти едно събитие от клуб може да отиде в зала, която магически ще е свободна и тепърва да се строи сцена според изисквания на артиста. И това само защото Georgi Cveta Chervenkowi… няма(т) билет и е оставило гневен коментар ”Tarsq bileti. Premstete sabiteto nestastnici.. !”

 Ето бонус няколко съвета:

  • Купувайте навреме билети за концерти, към които имате интерес. 
  • Така съпортвате и групата и организаторите, а и подсигурявате себе си. Много често групи отменят участията си поради “слаб интерес” Разбирайте “лоша предварителна продажба”.
  • Купувайте билети единствено от достоверни билетопродавачи, които имат ясна политика за връщане- заменяне на билети при евентуално несъстояло се събитие.
  • Сериозните организатори работят със сериозни билетопродавачи. Не си купувайте картончета, пропуски или някакви други подобни неща, които уж ви осигуряват вход.
  • При разпродадено събитие: Внимавайте и от кой прекупувате билет. Уверете се, че поне имате общи познати и че профила не е фалшив. 
  • Бихме ви посъветвали да подбирате и организаторите, но голяма част от ъндърграунд събитията у нас се случват благодарение на хора, които не се афишират като фирма или бранд, а просто правят събития. Ако ги знаете - съпортвайте ги.

Връщаме се пак към концерта:
Определено емоционална вечер. Има нещо специфично в начина, по който Ville действа  над женската аудитория. Гаранция, че половинките са ви направили вечеря, като са се прибрали от концерта… независимо колко късно е било! Интересно е как музиката може да ни припомни времена, когато сме били щастливи, тъжни или влюбени. Така може да ни разплаче, усмихне или да ни напомни в кого и защо сме били влюбени. 

Автор: Никола Петрас
Снимки: Гергана Попова

Пълна галерия от събитето: