В деня на Европа (9-ти май) и ние си имахме повод за празник, макар и да не беше почивен ден, както е на доста места. Гостуването на Wolfheart беше дългоочаквано събитие в метъл средите. През 2022 г. ги гледахме на Wolf fest Вълчата пътека в Челопеч, но от последното им гостуване в София минаха 8 години (Sofia metal fest 2016).

За съпорт на финландците, бяха избрани българските банди Зима и Eufobia. Първи на сцената се качиха Зима. Това беше техният дебют и аз съм приятно изненадана от присъствието и шоуто, което ни представиха. Когато казаха, че за пръв път излизат пред публика, доста се учудих. Личи си, че са положили много усилия, за да се сработят и симбиозата им беше страхотна. Представиха ни стегнат, 30-минутен сет, който ни запозна с част от творчеството им. 5 песни, които бяха на български и английски език и определено спечелиха нови почитатели на бандата. Тези, които бяха дошли навреме, със сигурност не съжалиха, което си личеше по овациите, с които изпратиха Зима. Момчетата свирят яко, а гласът на нежната им вокалистка Вероника е много впечатляващ. Надявам се в бъдеще да имаме възможност да ги гледаме все по-често.

След кратка пауза, се срещнахме с Eufobia. Бандата е добре позната в метъл средите от доста време, но в момента е с почти изцяло обновен състав. Полемиките около членовете й са тема, която тактично ще пропусна да коментирам и ще се съсредоточа върху представянето им на сцената. В клуба вече се бяха събрали доста хора. Групата свири около 30 минути. Представиха ни 7 парчета, сред които Maligna, The Enemy is here, Hater, която беше посветена на хората, които нямат какво да правят по цял ден и само пишат глупости във фейсбук (оставям на драгия читател сам да интерпретира казаното, аз не се наемам), Wolf among the sheep, на която призоваха за пого, A gun and a bottle of whiskey. Банди благодари на Бойко и BGTSC за поканата и се сбогува с феновете.

След добрата подгрявка, в 21:15, дойде дългоочакваният момент да се срещнем с Wolfheart. Още със стъпването си на сцената, финландците дадоха заявка, че ще ни отвеят и го направиха. Сценичните им декори – микрофони с рога и черепи, кореспондираха с дивото куфеене и на сцената, и сред публиката. Клубът беше пълен, а скандиранията не спряха през цялото време. Макар Балканското им турне да е изтощително и да свирят почти всяка вечер, музикантите въобще не се пестиха. Чухме чудесно подбран сет от 12 песни, които ни докоснаха до различни моменти от дискографията им. Откриха с Hunt – дебютният им сингъл и част от първия им албум Winterborn (2013), минахме през 2015 с Abyss,2017 с Boneyard и 2018 с Breakwater. Още в началото си пролича, че феновете успяха да впечатлят групата, защото получихме признание за една от най-шумните публики на турнето. Разбира се, ни представиха и парчета от последния албум King of the North (2022) – Cold Flame и The King.

Макар да се прибраха, всички знаехме, че ще има още и скандиранията не спираха. Шоуто завърши с култовата Hammer (2020), на която китаристът Vagelis Karzis слезе да свири сред публиката. Аз лично не съм изненадана, защото познавам енергията и раздаването, с които свири, още от изявите му като басист на Rotting Christ. Новото попълнение, се вписва идеално в състава и си личи, че в групата има страхотно разбирателство.

Концертът на Wolfheart мина като един миг, както всяко хубаво нещо. Енергията, която ни дадоха обаче, ще ни топло доста по-дълго. А смятам, тях също. Бандата заяви, че не знае защо си е губила времето да свири по скучни места като Германия, Холандия, Франция (изброиха половин Европа), та явно и те са наистина впечатлени от почитателите тук. Надявам се това да им даде повод да се върнат отново скоро. А ние, разбира се, ще ги чакаме с отворени обятия. 

Репортаж и снимки: Илияна Чоевска

Пълна галерия от събитието: