Не са много рок бандите, които успяват с годините да не потънат в небитието и изчезнат безславно от сцената, a това да си екстремна банда и да стигнеш да празнуваш 35-годишен юбилей, е постижение, което в своя минимум е достойно за огромно уважение и в същото време специалните шоута са почти задължителни за посещение. Такова беше и поредното гостуване на ROTTING CHRIST у нас - гърците са една от най-обичаните банди наоколо, а колкото и често да идват в България, сигурен съм, винаги ще се радват на радушно посрещане на феновете си тук. Доказателство за това е приятния факт, че концертът по случай 35-годишнина та на Сакис и компания, беше почти разпродаден, въпреки че бе обявен преди само около месец!

И така, в края на тазгодишното си световното си турне, в подкрепа на наскоро издадения албум “Pro Xristou”, ROTTING CHRIST не пропуснаха да минат и през София, а за съпорт бяха посочени родните дарк-дет метъли от EMBRACE BY DARK. За съжаление, заради задръстване, придружено с няколко обиколки около Mixtape в търсене къде да паркирам, изпуснах началото на изпълнението на нашенците. Беше ми интересно да ги видя след кончината на дългогодишния вокалист Oracle и е супер, че въпреки всичко продължават напред. Секстетът, състоящ се от бивши и настоящи членове на банди като SERPENTINE CREATION, CUPOLA и DIMHOLT, се съсредоточи върху парчета от излезлия наскоро албум “Extrasensory”. Разполагащи с малка сцена и с около 40-минути, EMBRACE BY DARK наблегнаха на свиренето, а черните им качулки, мрачни рифове и мървешката безнадежност в пеенето на фронтмена Тодор (познат ни от DIMHOLT) по безупречен начин потопиха душите ни в мъглива и смразяваща атмосфера, далеч по-ефективно от студа, който бе сковал София. Яка банда, определено, а следващия път ще гледам да стигна малко по-навреме, за да вникна по-добре в музиката им.

Не след дълго, на сцената грейнаха сравнително скромни декори на ROTTING CHRIST, a аз помислих, че даже няма нужда и от тях - може би на места, на които групата свири за първи път, да, но тук, пред фенове, които ги подкрепят още от първото им гостуване (в Бургас, 1998г.) не беше чак толкова необходимо, защото всички бяхме там да чуем музиката им. Още с откриващата “Aealo” заявката бе за една незабравима вечер. Sakis изглеждаше в убийствена форма и особено пеенето му (което, в някои от предните гостувания на бандата, хвърляше някои въпросителни) бе много изчистено, отчетливо и ясно. Заех стратегическа позиция директно срещу сцената и близо до пултовете, просто защото исках да ‘хвана’ добър звук, а и с годините избягвам да попадам сред ритници и пого - както се оказа в последствие, умно решение.

Успях да се насладя на целия блясък на велики парчета като “Demonon Vrosis”, “King of a Stellar War” , “Non Serviam” и станалата задължителна в концертния репертоар на гърците - “Societas Satanas” (кавър на THOU ART LORD). Както Sakis, така и брат му Themis, видимо бяха в отлично настроение и съвсем не личеше умора или отегчение от това, което правят вече 35 години. Що се отнася до феновете, вихърът премина в мощно пого в центъра на залата, което откровено зарадва Sakis, a греещите букви Χ Ξ Σ на видео стената отзад приличаха на логото на нашето университетско братство - в случая, към университета по тъмни изкуства, езичество и сатанизъм, с главен декан Sakis Tolis, хехе.

Все пак, мрънкалото в мен не си взе почивен ден, и въпреки страхотното изпълнение и професионално поведение на ROTTING CHRIST, качественият и богат мърч, както и всичко останало, все пак имаше и някои неща, които оставиха леко разочарование у мен. Дали заради това, че се очакваше и беше многократно обявено, че концертът ще е маалко по-специален от обикновено, с удължен сетлист, изненади и прочие, такова нещо нямаше, а всъщност стана така, че бандата представи леко съкратена версия на основния сетлист от световното турне, в който обаче липсваше абсолютно задължителната (за мен, и не само) “Nemecic”. Също така, актуалният албум почти не бе застъпен, което допълнително остави лек горчив привкус.

Но това са по-скоро подробности, отколкото недосатъци и далеч не бяха неща, които можеха да ми развалят вечерта. Стоте минути, в които Sakis препускаше на сцената като разярен титан се изнизаха скорострелно и ето, че бяхме стигнали до края на шоуто, първоначално отбелязан от великолепната “The Raven”, но в последствие допълнен със страхотен бис, състоящ се от “Chaos Geneta” и маршовата и епична “Noctis Era”. Разбира се, превърналата се в норма снимка на бандата с родния флаг и феновете, не бе подмината, след което феновете поеха по мъгливите и студени улици на София към домовете си.

И както винаги, чакаме следващото гостуване на ROTTING CHRIST - не бих се изненадал и ще приветствам, ако такова се случи съвсем скоро, но преди това продължаваме още следващата седмица с гостуването на шведските дарк-прогъри EVERGREY.

Автор: Константин Йовков
Снимки: Никола Петрас

Пълна галерия от събитието: