Няма да почвам този репортаж с поясненията каква легенда е Bruce Dickinson и какъв е приносът му за музиката, която всички харесваме. Не е нужно. Самият факт, че ако не знаете какъв ВЕЛИКАН е този иначе малък човек - вероятно сте били в кома през последните 40 години. Ще започна направо от 16 юли. Пореден ден на апокалиптична жега е надвиснала над София. В Борисовата градина не помръдва нито едно листо, но в 10 сутринта вече можете да видите тълпи от хора около колодрума. Аз имам среща с приятели и хора от официалния фен клуб на Мейдън, които от 2 дни вече са долетeли от различни краища на света, точно за този концерт - САЩ, Франция, Полша, Швеция, Германия, Турция, Гърция и дори от Обединените Арабски Емирства. Събираме се всички, за да отидем до арената заедно и да няма загубили се в Борисовата градина. Всъщност някои вече са пред арената и както казах, чакат от сутринта да земат мястото си пред сцената. 

Притесняваме се за тях и се свързваме, за да ги питаме как са в тази жега. “Направо е песен в сравнение с това, което изживях в Ирак и Афганистан” Отговаря ни Тим, който е тук със сина си! Не задавам повече въпроси, но мисля че ви дава съвсем ясна представа за влиянието на Брус и музиката, която създава.

Снимка: Stiliyan Ignatov (In Survival Mode)

Вратите на столичния колодрум бяха отворени точно в 19:00 ч. Събралите се фенове се впуснаха към оградите пред сцена или към специализираната мърчандайз зона. На тези, които искаха да сдобият с нещо за спомен от концерта веднага им стана ясно, че артикулите са с леко завишени цени. Нещо, което се приема за абсолютно нормално напоследък. В случая 90 лв. за тениска, 60 лв за шапка и 160 лв за суичър. А защо е нормално вече ли? Ако се огледате около себе си и сами се издържате ще разберете, че всичко е поскъпнало. В това число и производството, доставка и транспорт на мърчандайз … Като човек, който има известен опит в това ще ви кажа, че в последните две години всичко свързано с този бранш поскъпна 9 пъти, а качеството падна драстично. Артистите се опитват да предложат възможно най-качествен мърч на феновете си, но и да не са на загуба от него, това довежда до съответното раздуване на цените, от което страдат всички страни.

Да се върнем на шоуто обаче. Все още е светло и все още умираме от жега. Малко преди да излязат нашенците от Caliberty, успяваме да се разхладим с няколко бири. С първите акорди на момчетата жегата вече започва да не ни прави впечатление. На няколко пъти чужденците ме питаха за съпорт бандата - дали си заслужават. О, ще ви харесат! - им отговарях аз. И напълно заставам зад думите си. Няма да изпадам в излишни подробности за техния сет, но знам че бяха адски нахъсани да свирят преди Брус. Ако не друго, то със сигурност Алекс Лазаров - барабани е напълнил гащите от кеф.

Caliberty получиха одобрението на чужденците и разбира се любовта на българската публика, малко преди да отстъпят сцената за героя на вечерта.

В 21:00 вече всички очаквахме с притаен дъх първото соло гостуване на Брус в България. Да, знам, че миналата година ни гостува с проекта Concerto for Group and Orchestra (снимки), където чухме като боунус “Jerusalem” и “Tears Of The Dragon”, но сега знаехме, че ще е различно.

Брус идва с изцяло нов соло албум, за който се говори вече над 15 години, но феновете са нетърпеливи да чуят и класиките от цялото му творчество. Извън Мейдън, сирената има цели 7 соло албума, някои от които са най-добрите правени в този жанр изобщо. Точно си говорим за най-добрите му албуми и Брус изскача на сцената с “Accident Of Birth”. Ами “Welcome Home” Брус.. Добре дошъл отново! След това ударно начало, чухме още две класики “Abduction”, “Laughing in the hiding Bush” и “Faith”. Наличието на “Faith” в сетлиста изключително много ме зарадва! ”Skunkworks” e брилянтен, но адски подценяван от феновете албум. “Jerusalem” също зарадва много от феновете. Нямаше как и Bruce да не спомене, че я е правил при предното си гостуване със симфоничен оркестър. Напомни ни, че това също е песен, в която е заложен фолклор като “Ерген Деда”, която също изпълни тогава. 

Новият албум “The Mandrake Project” беше отчетен само с три песни - “Afterglow Of Ragnarok”, “Resurrection Men” и “Rain On The Graves”. Това разбира се е предпоставка за повече класики като “The Chemical Wedding”, “The Alchemist”, “Road To Hell” и разбира се “Tears Of The Dragon”. Интересното в това турне е, че сетлистът е много разчупен и почти на всяка дата се променя. Брус се вслушва в мнението на феновете и знае как да ги поглези. Конкретен пример е точно “Tears Of The Dragon”, която липсваше в сетлиста за шоуто на Hellfest - Франция. Bruce обясни това с факта, че на фестивали трябва да съкратят малко репертоара, но не е очаквал толкова недоволство от липсата на тази песен. Давам пример и с Гърция. Южните ни съседи най-накрая чуха брус да пее “Alexander The Great”. Макар и само дву минутна част от песента, си заслужаваше след като с години само им подсказваше, че това ще се случи някой ден..

Нека обърнем внимание и на групата, с която се е заобиколил Bruce или “The House Band Of Hell“ както той ги нарича. Китаристите Chris Declercq и Philip Naslund се присъединиха малко преди началото на турнето след като се разбра че Roy Z няма да вземе участие в тур обиколката. Едно обаче става ясно, двама китаристи са далеч по-добро решение от един, особено когато и двамата знаят доста добре какво правят. Philip доста умело боравеше с 12 струнна акустична китара, с което Bruce постоянно го шегуваше. Зад барабаните седеше отново Dave Moreno, който заедно с клавириста Maestro Mistheria бяха част от сесийните музиканти за албума Tyrrany Of Souls. За финал, разбира се, оставям басистката Tanya O'Callaghan, която със сигурност привлече доста погледи и разтуптя неедно сърце. Съвсем бързо тя доказа, че е част от “The House Band Of Hell“ не само заради визията си, но и с виртуозното боравене с бас китарата и бек вокалите. Предполагам за Брус е трудно да се сработи с други музиканти на живо. Но това, което видяхме, е една добре смазана машина, която може да работи още дълго време. Самият Брус, когато представяше бандата каза: “Запомнете добре тези хора, защото ще ги виждате и в бъдеще!”

Дойде моментът и за “изкуственото чао”, когато музикантите се скриха зад сцената, за да се върнат пак за най-яките песни. Брус обеща, че ще се видим със сигурност отново, но първо има малко ангажименти с една друга група. (ОГРОМНО НАМИГВАНЕ). Разбира се, второто излизане на сцената не закъсня и не разочарова. Чухме магичната “Navigate the Seas of the Sun”, а след нея приключихме с “Book of Thel” и “The Tower”.

Идва най-сложнатата задача за мен в този репортаж - да направя обобщение на всичко.

Повярвайте ми, тази статия беше в главата ми още на следващия ден. Можех да я пусна в 3 през нощта и да натрупам “МИЛИОНИТЕ” лайкове и посещения веднага. Исках обаче тази емоция да отмине и да остане истинското чувство. Исках да знам как вие сте го изживели . Надявам се да го изживеем пак заедно съвсем скоро.

Автор и снимки: Никола Петрас

Пълна галерия от събитето: