Признавам си, че не помня точната бройка пъти, в които Udo Dirkschneider е гостувал в България. Със сигурност са над 10 под една или друга форма - с ACCEPT, като U.D.O или DIRKSCHNEIDER. Факт е обаче, че няма да ни писне никога. Udo е една от онези метъл легенди, които у нас трудно биха избледнели. Аз лично помня много силно един негов концерт в Античния театър на Пловдив през 2020. Пандемията точно беше започнала да отменя турнета и концерти, и животите ни започваха бавно да потъват в мрачната утопия на скука и самота… и изведнъж U.D.O. в Пловдив! (Снимки)

От тогава сигурно 2-3 пъти съм го гледал и емоцията си е същата! Сега господин Dirkschneider е на турне в подкрепа на новата си творба “Touchdown”. Признавам си, че успях да чуя албума едва 2-3 дни преди концерта и останах приятно изненадан. Но за ревюта на албуми можете да погледнете в Todays Metal. Да се върнем към концерта. Неделя е, супер време и пътуваме към студентски град. Изключително неприятна за мен дестинация, но за концерт правим жертви.

Винаги, отивайки на концерт в зала Христо Ботев имам много въпроси, които си задавам. Ще има ли хора? Как ще е звука? Колко ли ще приключи? Навреме ли ще стигна?
С пристигането почвам да си отговарям на въпросите.  Стигнах навреме. Хора има. Пред залата ври и кипи от народ. Времето е хубаво и макар вратите да са отворени, никой не бърза да влиза. Разменяме по бърза приказка със стари другари и се насочваме към залата, за да не изпуснем подгряващата група – англичаните TAILGUNNER.

Всичко върви по програма. В 19:20 ч. зазвучава и мелодията от “Зорба гъркът”, която англичаните ползват за интро. Виждаме ги и в сенките да се подготвят да започнат своя сет ударно, но музиката им рязко спира и на сцената изскачат музикантите от U.D.O. Изнасят си мишена за дартс и си правят едно импровизирано състезание под звуците на ABBA. Всичко това е шега разбира се и е традиция на групите да си правят подобни неща в края на турнето. В конкретният случай датата в София е последна от турнето и е нормално музикантите да се забавляват.

Момчетата (и момиче) от TAILGUNNER имат един дългосвирещ албум зад гърба си “Guns for Hire” (2023) и ударно откриват с едноименното парче от него “Guns for Hire” последвано от “White Death“. От дебютния албум чухме още и “Revolution Scream”, “Warhead” и “Crashdive”. През цялото време обаче звука в залата беше под всякаква критика. На моменти се балансираше, но сякаш на следващата песен отново всичко беше извън нормите. Британците забиха и два кавъра: “Beast in the Night” на Randy и “Painkiller“ на Judas Priest. Аз бих предпочел да чуя повече авторски песни, но ще оставим това за друг път. Енергията с която британците представиха сета си ме накара да ги гледам със широка усмивка. Нещо в тях ми напомня за тази златна епоха на хеви метъла и визията на Iron Maiden от “Live After Death” и “Maiden England”. Тотален респект за тези младоци и ще ги очакваме отново у нас.

Без много забавяне сцената се подготви за излизането на U.D.O. Графика се спазваше със завидна немска точност и веднага след интрото на AC/DC “Thunderstruck”, стартът беше даден с “Isolation Man”. Няма да вървя песен по песен със сетлиста от вечерта, защото не това е най- важното. Пред нас седи (за мен) един от най-силните състави на U.D.O. Макар и да е същият, който ни гостува и през 2022 г. Сега обаче Peter Baltes е пълноправен член, а не просто гост. Като добавим и енергията на младежите Andrey Smirnov (ĸитари), Dee Damers (ĸитари) и разбира се синът на Удо – Sven зад барабаните. - Успехът е гарантиран. Макар, че турнето е в подкрепа на новият албум, той е отразен с едва четири трака в обширния списък с песни за вечерта. За сметка на това Удо и компания ни разходиха почти из цялата си дискография с изключение на няколко албума. Признавам си, че чак сега си дадох сметка и колко обширна е тя. За пръв път от както аз гледам U.D.O. не чухме и песен на ACCEPT, което по някакъв начин затвърждава сигурността на този лайнъп и това, което правят.

За близо два часа и половина, българската публика стана свидетел на класно метъл шоу без никаква забележка и компромис. Седемдесет и двете (вече) години на Удо не оказват никаква пречка и си личи, че той се чувства съвсем комфортно на сцена. Вечерта официално приключва с кавър на Queen и “We Will Rock You”.

Винаги е страхотно, когато след концерт си тръгваш щастлив. Тази вечер не беше изключение. Винаги можем да си лаем за същите неща. “Защо са на тази цена билетите?”... “Ама защо в тази зала-клуб”... “Ама баш в този ден ли?”. Трябва да спрем да си мислим, че всичко се върти около нас. Имаме достатъчно възможност да избираме и сме достатъчно умни и свободни да преценяваме. Концертите не са задължителни, но емоцията от тях е гарантирана.

Автор: Никола Петрас
Снимки: Гергана Попова

 Пълна галерия от събитието: