Репортаж от концерта на VIO-LENCE и TERRAVORE

Закривам наситения с концертни дейности месец март с траш метъл вечеринка в Mixtape 5, където ще се наслаждаваме на варненците Terravore и на американската машина Vio-lence.

Terravore са формирани неотдавна, през 2015 година, първоначално от Калин Бъчваров (вокали, бас), Иван Лазаров (китара) и Трендафил Трендафилов (ударни). След издаването на дебютния им албум “Unforeseen Consequences” през 2017-та, момчетата приветстват към състава си и Бойко Николаев, който заема позицията на втори китарист. Третият им пореден студиен запис излиза на бял свят ден преди самия концерт със заглавието “Spiral of Downfall”, част от който представиха пред нас. Момчетата излязоха на сцената навреме и стабилно подгряха присъстващите, които бяха наполовината на това, което принципно очаквах да видя. Празното пространство се запълни с енергията, коята Terravore предаде на публиката и вече не правеше впечатление на никого.

Сетлистът им изглеждаше по следния начин:
1. The Chicxulub Impactor
2. Spiral of Downfall
3. Propagandacide
4. Blunt Force Trauma
5. Starkiller
6. Blue Brutality
7. Poltergeist

По график излизат за пръв път на родна сцена трашърите Vio-lence. Групата е създадена през 1985-та, първоначално под името Death Penalty, и са останали в историята като част от Голямата шестица на Bay Area траш метъла заедно с Death Angel, Testament, Exodus, Forbidden и Laaz Rockit. От сформирането си насам бандата претърпява немалко смяна на членове, прекъсват дейност и след 10 години пак се събират. Те имат общо 3 студийни албуми и 3 ЕР-та, като най-ярък отпечатък оставя първия им дългосвирещ “Eternal Nightmare”, който излиза през 1988 година и често е посочван като шаблон за траш метъл. Искам обаче малко да наблегна на това, че аз доста се обърках какво се случва последно време с Vio-lence, защото последният им lineup беше Sean Killian (вокали), Phil Demmel (китара), Ira Black (китара) и Christian Olde Wolbers (бас) и Adrian Aguilar (барабани). Двамата им китаристи напускат, Christian се оказва със сериозен здравословен проблем и не може да свири на турнето. На спасение идват Mario Salcedo (китара) и Max Mayhem (бас).

Още с излизането се вижда обаче, че Killian не е особено адекватен и се разбира, че е леко почерпен - въпреки че през 2018-та претърпява трансплантация на черен дроб, явно това не го спира по никакъв начин. По едно време губи баланс и залита към публиката, която го окуражава да продължи. Между песните говореше доста за различни неща. Коментираше какво значи траш - въпреки нашивките по елека му, който бяха предимно пънкарски, за някои елитисти сигурно има значение; да роптае срещу обществото и да обяснява за покойния Paul Baloff, който беше оригинален вокал на Exodus. Иначе обръщаше доста внимание на присъстващите и дори имаше физически контакт с близкостоящите - предимно почуквания с юмрук. Не ме подмина и мен (да знаете, че не е яко някой да ти го прави това с масивни пръстени по ръцете), чак дори малко ми се учуди как стоя кротко и спокойно, докато хвърчаха коси и тела от останалите. Останалите момчета супер много ме зарадваха колко пламенно си изпълняваха партиите, дори Mario Salcedo си позволи по едно време да слезе долу да свири, но където беше той вече не виждах какво се случва, само чувах, че не спира. Което пък ми напомня, че в траш метъла като цяло китарите са доста важни и са предимно две, но младежът достойно се справя и сам.

Сетлистът на Vio-lence:

1. Eternal Nightmare
2. Serial Killer
3. Phobophobia
4. Kill on Command
5. I Profit
6. Calling the Coroner
7. Officer Nice 8. Upon their Cross 9. T. D. S.
10. California über Alles (Dead Kennedys cover)(все пак Sean е калифорниец)
11. World in a World

Приключихме и тази вечер, изпратихме Vio-lence с викове и аплодисменти, а аз си давам сметка, че тия хора все пак заслужаваха може би повече зрители. Почти през цялото време, което прекарах, си мислех от време на време, че все пак това е банда, която е претърпяла немалко случки, доста стабилни музиканти са минали през нея, част са от историята на този жанр и конкретно “Eternal Nightmare” е албум, който всеки любител на тази музика трябва да знае като име, да го е преслушал няколко хиляди пъти през живота си и да го уважава. Дори и аз, на която трашът не й е от топ любимите стилове, няма как да отрека силата, която дава този запис. Няма и да отрека любовта на тия четиримата към това, което правят, защото когато нещо се прави със страст, това личи. Много.