Април е доста странен климатичен феномен тази година. Пролетта се разписа на календара, но зимата отказва да пусне клетата София и ни обсипва със снежни парцали в най-спокойния и лежерен ден от седмицата, сякаш да ни откаже от всякакви активности, да си стоим на топло у дома с чаша греяно вино и да зяпаме по телевизията Юнайтед срещу Сити, а други може би ще сварят ароматна копривена супа.

Звучи доста изкушаващо, но имаме специални гости от Гърция и чудесна нова българска банда, които трябва да забият в легендарния клуб The Pit (някои го помним като “Fans”). Фенското сърце бие в очакване и не позволява на следобедната дрямка — на фона на падащите покрай прозореца снежинки — да продължи дотолкова, че да се откажа от това толкова интригуващо мероприятие. В клуба съм почти навреме за отварянето на вратите и единствената реч, която се дочува е гръцка — явно априлският снежец наистина е отказал легионите български рок фенове да открият нещо ново от продължаващата да разцъфва и бълва тонове интересни банди гръцка рок-сцена. А и българският съпорт в лицето на SpaceWeaver буди немалко любопитство — в очакване на нов албум, те свирят доста активно напоследък.

Постепенно се понасъбират хора — някои приятели на подгряващата група, други — също разбудени от неделния унес и с разтуптяни рокендрол сърца. Светлините угасват, а сцената се изпълва от силуетите на мрачна четворка. Да си призная — не бях слушал Spaceweaver преди това, но знам, че те самите се определят като progressive psychedelic rock. Аз лично ги усетих повече като trip post rock — композициите им са дълги, с преобладаващи инструментални части. В началото китарите се преплитат в нежни композиции — почти няма изкривяване, а звученето е подпряно от баса, който дори не звучи като бас, а благодарение на ефектите наподобява клавишни. Впоследствие това сериозно се променя — мощни бас акорди добавят повече тежест в звученето, а басистът Симеон определено изживява музиката доста по-диво от останалите членове на бандата.

Spaceweaver си играят с динамиката сравнително успешно, макар на места връзките между отделните музикални теми направо да липсват. Впечатляващо беше последното парче, което звучеше като трилогия, а в средата имаше настръхващ сатанински пасаж — определено кулминацията в тяхното изпълнение. Съвсем скоро групата ще издаде нов албум и, ако сте почитатели на post rock като цяло, ви съветвам да си го купите.

Времето за смяна на групите се оползотворява от рехавата публика с цигарки пред клуба или бири и други алкохолни напитки — за повдигане на бойния дух в очакване на гръцкия хедлайнер Calyces. Те не ни оставят да чакаме дълго — сцената е с угаснали светлини, групата е подредена с гръб към публиката и звучи интродукция, която допълнително нажежава обстановката.

Гърците започват с откриващото парче от новия си албум “Fleshy Waves of Probability” — “Swirling Towards the Light”. Още с първите акорди се усеща настроение, напомнящо на “Crusher Destroyer” от станалите вече легендарни Mastodon — тежки рифове, неравноделни ритми. Фронтменът и ритъм китарист Мантос пее чисто, но е плътно подкрепен от барабаниста Ставрос и басиста Лукас. Хармоничните вокални припеви леко напомнят ранните Baroness, но като цяло Мантос е избрал за своя стил най-доброто от Cynic и The Ocean.

Без пауза започва “Boneshatter”, което моментално печели публиката — парчето е с по-опростен риф в куплетите, а ритъмът е заразително танцувален, бих казал.

Calyces са на кратко турне в подкрепа на прясно издадения си нов албум и логично ни превеждат през по-голямата част от него, но не липсват и украшения от предишното им творение “Impulse To Soar” - “Those Flames Are Dancing Wild” и хитачката “Ego Dries Up The Ocean”. Малкото дошли рок-ентусиасти компенсират гласовито и мощно подкрепят гръцките ни гости, а Calyces се раздават на сцената все едно са пред няколко хиляди. Идва време за край, публиката си иска своето - “Още, още!” откънтява уверено и непоколебимо, за да чуем финалното “The Great Void”.

Ако все още не сте чули Calyces, то можете да ги намерите във всички стрийминг платформи (YouTube Spotify), а горещо ви препоръчвам да ги подкрепите, като си купите винил или диск от самите тях, тъй като те са без лейбъл и сами издават музиката си. Не мога да подмина брилянтната дизайнерска работа на Мантос, който се е погрижил за прекрасната визия на обложките на групата.

Искрено се надявам да чуем и видим Calyces отново в София. Наздраве!

Автор и снимки: TaraTHor