Репортаж от концерта на LEAVES` EYES, NYTT LAND, ATER и HALLS OF OBLIVION

Макар че обикновено всички ние мразим понеделник, този на 17 март беше особено чакан от метъл феновете. Най-сетне, почти година след отлагането му, концертът на Leaves’ Eyes в София се случи. Миналата пролет феновете бяха много разочаровани, когато бандата отложи голяма част от концертите си, но сега успяха да се насладят на страхотно шоу. Подгряващи на групата бяха Nytt Land, Ater и Halls Of Oblivion.

Когато пристигнах в Joy Station малко преди 18:30 ч., (за тогава беше обявено началото на шоуто), все още беше доста празно. В 18:45 ч. на сцената се качиха Halls Of Oblivion, които не пестяха енергия и изобщо не се притесняваха от факта, че не свирят пред голяма аудитория. Наистина останах много впечатлена от синхрона между тях. Атмосферата, която създадоха с присъствието и музиката си, беше изключително дълбока и поглъщаща. Като че ли те хваща и те пренася в друго измерение. Страхотната симбиоза между мелодичните им линии и тежките вокали привлече вниманието ми. Триото изсвири четири парчета, като беше подбрало материал само от новия си албум – Eighteen Hundred and Froze to Death (2023). Чухме първите две и последните две песни – "8°14'43''S 117°59'34''E," "Dusk", "Inundation" и "Dawn". Германците не губеха излишно време в приказки и за 30 минути успяха да ни покажат, че и днес има качествени мелодични блек/дет метъл банди. Надявам се скоро да ги видим у нас с по-дълъг сет, защото определено заслужават внимание.

След кратка пауза на сцената се качиха Ater. Чилийците представиха много интересно шоу. Те самите се определят като „енигматична екстремна метъл група“ – и има защо. Бяха облечени в черно и носеха качулки, което допринесе за мрачната атмосфера, подхождаща на стила им. Подобно на Halls Of Oblivion, те също изпълниха материал от последния си албум Somber, издаден през миналата година. Публиката в клуба вече беше по-многобройна и ги посрещна с ентусиазъм. Чухме шест песни, сред които "Striges", "Descending", "Somber" и "Sæculi Fine". Музикантите показаха страхотна техника и енергия, без излишни приказки.

След изключително впечатляваща по скорост пауза от едва осем минути на сцената се качиха Nytt Land. Тяхната задача беше да направят плавен и вълнуващ преход от по-тежките предишни банди към хедлайнерите. И те се справиха повече от добре с тази задача. Държа да отбележа, че думата „интересни” за тях е твърде слаба. Те са рядко срещано явление по всички критерии – от начина, по който изглеждаха, до музиката им. Определено не са за всеки, но в творчеството им има особена мистичност и магия, които превръщат обикновения концерт в съвсем различно преживяване. Изглеждаха като герои, избягали от приказен свят, и аз лично бях направо поразена.

Четиридесетминутният им ритуал премина през парчета от последния им албум – Torem (2023): "Rise of Midgard", "Huginn ok Muninn" и "Nord". Чухме още "The Fires of Ragnarok", "U-Gra", "Voice of the Steppes" и "Ragnarok". Рядко се случва група, която не казва дори една дума на публиката, да комуникира толкова силно с нея, но Nytt Land доказаха, че е възможно. Те се оттеглиха под бурните аплодисменти на почитателите.

Очевидно и Leaves’ Eyes нямаха търпение да се срещнат с българската публика, защото се появиха на сцената с пет минути по-рано от обявения час. В 21:15 Joy Station вече резонираше с мощен симфоничен метъл. От първата до последната секунда бандата се раздаваше напълно, въпреки дългото и изтощително турне. Момчетата и прекрасната им дама бяха в страхотна форма и демонстрираха забележителна техника. Elina Siirala блестеше и не спираше да се усмихва. В тематично готическо облекло красивата вокалистка привлече мъжките погледи. От своя страна Alexander Krull допълваше ефирния ѝ глас с тежките си вокали.

Още с първото парче "Chain of the Golden Horn" всички посрещнаха групата подобаващо. Забележителен беше контрастът между Leaves’ Eyes и предходните банди. И трите групи, които свириха преди тях, бяха по-мистични и мрачни, докато Leaves’ Eyes излъчваха слънчево настроение и изпълваха залата с позитивна енергия. Дори осветлението на сцената беше различно и осветяваше групата така, че да я доближи още повече до публиката.

Сетлистът беше добре балансиран между новите композиции на групата и по-старите, любими на дългогодишните почитатели. Leaves’ Eyes представиха материал от последния си албум Myths of Fate (2024): "Hammer of the Gods", "Who Wants to Live Forever", "Realm of Dark Waves" и "Forged by Fire".

Alexander Krull разказа, че идват от две държави – Румъния и Сърбия, – където в момента има протести. Той подчерта, че ние, като едно метъл семейство, трябва да се подкрепяме, за да можем да преодоляваме всякакви кризи (като даде за пример ситуацията с коронавируса отпреди няколко години). Той призова публиката нецензурно да „поздрави“ политиците и религията и подчерта, че метълът трябва да ни обединява. Думите му бяха силно въздействащи и предизвикаха бурни овации.

Последваха "Serpents and Dragons", "Edge of Steel" и "Sign of the Dragonhead". Вокалистът се появи с шлем и меч, съвсем в духа на тематиката, и предизвика искрена радост у феновете, които се надпреварваха да го снимат. "My Destiny" се превърна в истински празник, когато Alexander Krull раздаде на хората на първите редове шотове водка.

Elina Siirala пък поиска да им каже „Наздраве“, но се затрудни малко. Опитите ѝ да говори български бяха ентусиазирано посрещнати. Тя дори попита човек от публиката как да каже „Благодаря“, но и това се оказа предизвикателство.

"Swords in Rock" допълнително нажежи и без това взривяващата атмосфера, а думите на бандата, че енергията на феновете им действа изключително мотивиращо, сякаш ги подтикнаха да отговорят със същото. "Farewell Proud Men", една от класиките на германско-норвежката банда, както я определи самият Alexander Krull, се превърна в една от кулминациите на вечерта.

Той сподели, че изпълняват песента навсякъде и искат да видят къде публиката ще бъде най-шумна. „Засега сте ми любими, не ме разочаровайте!“ – завърши той. Това, разбира се, предизвика екзалтирани реакции – възторжени викове и силни ръкопляскания.

Групата се раздели с феновете, макар и трудно, без бис. Като казвам „без бис“, нямам предвид, че са свирили по-малко – напротив. Те просто избегнаха леко изкуственото (според мен) напускане и последващо връщане на сцената. Както всяко хубаво нещо, така и този минифест достигна своя край. Четири часа, изпълнени с невероятна музика, минаха неусетно, но всеки, който е присъствал, ще потвърди, че това беше една специална вечер.

Leaves’ Eyes заслужават много по-големи концерти, но винаги съм казвала, че важното е качеството. Ясно беше, че както бандата, така и присъстващите бяха повече от доволни. Целият клуб беше изпълнен с приятелска атмосфера и усмивки, а границата между групата и почитателите напълно изчезна. Надявам се скоро да ги видим отново и този път повече хора да се докоснат до симфоничната им магия.