Репортаж от третия ден на Hills Of Rock 2025 (SMASHING PUMPKINS, DOPE, MASTODON, WHILE SHE SLEEPS, STATIC-X, VUKOVI и др.)

Day 3. MADE America Great Again

В завършващия ден на тазгодишното издание на Hills of Rock ни очакват малко по-леки банди на главната сцена, една завръщаща се българска легенда и много танци-манци на малките, както и някои приятни и не толкова приятни изненади. Три американски групи, очаквани от три десетилетия, правят дебюта си пред българската публика– Static-X, Mastodon и Smashing Pumpkins. Слънцето все така унищожително жули пред сцените, затова горките шотландци Vukovi, които откриват третия ден, изглеждат леко препечени. Съвземат се бързо, обаче, и изненадват с по-тежък от очакваното звук (дължащ се и на доста подложки), двугласи и силно сценично присъствие от страна на младата им фронтдама зад микрофона, Janine Shilstone, и техничния им барабанист. Бандата изпълнява някои от известните си хитове като “Guncho”, “Laso”, “My God Gas a Gun”, “La Di Da”, но аз оставам да ги чуя основно заради шотландския им секси акцент.

Тъкмо вече ми е станало бирено, дочувам как от сцената на ТЪМНО се носи Black Sabbath – “War PIgs”, което ме изстрелва бързо натам и моментално се разчувствам. Пловдивчаните Darzz са много, много приятни за слуха младоци с красива червенокоса вокалистка, която има чист и висок глас. Изпълняват няколко парчета на английски и български, а китаристът им визуално напомня на Jeff Beck (мир на душата му). Предвещавам им светло бъдеще на музикалната сцена.

Не мога да се наситя на български банди! Премествам се на STROEJA, за да чуя Ouch Blanket. Лежерна хипстърия се носи от сцената пред не повече от 20 души, защото жегата отново е убийствена. Ouch Blanket имат какво да ни предложат – стилът им ми прилича на нещо средно между Placebo (основно заради тембъра на вокала) и The Doors. Личи си предишният опит на пичовете (всеки от тях е вече познат на българската сцена – от банди като Woomb, Kan Wakan, Тоталштета и др.).

Е, след като разпускам, идва ред (за мен, а и за доста хора, които срещнах) на най-очакваната банда за вечерта – Static-X. Визията и звукът тук вървят ръка за ръка (характерно за индъстриъла). Аз обикновено се фокусирам върху музиката и не се впечатлявам много от костюми и декори, но в случая съм без дъх – гигантски чучела с формата на болтове се разхождат по сцената, кълба, пълни с дим се изстрелват към публиката, а вокалът Xer0 e мистериозно скрит зад чудовищна озъбена маска със стърчащи кабели за коса. На всички ни прави впечатление, че първата песен - “Bled For Days” звучи мощно, но веднага след това звукът е намален до степен, че се преместваме от ляво - вдясно, защото отляво китарата просто изчезва. Случайност или не, продължаваме нататък. Зареждат се култови парчета – “Wisconsin Death Trip”, “Black And White”, “I Am”,”Cold”, “I’m With Stupid”, а публиката е във въздуха през цялото време. Statix-X очевидно се кефят страхотно на феновете пред тях (дори на Xer0 зад маската му личи) и се извиняват, че им е отнело 25 години да дойдат, с оправданието, че е трябвало да се упражняват. За АНТИ-статичната атмосфера допринасят и маркучите с вода, които организаторите изливат върху публиката по време на “Terminator Oscillator”, за да няма жертви на жегата и музикалните вълнения. Сетът на американците очаквано завършва с “Push It” и продължава около час, но се усеща като десет минути. Липсва ни присъствието на Wayne Static, но и заместникът му достойно носи тежестта на короната. Надявам се скоро да ги видим пак у нас.

Много исках да се отбия пред сцената на STROEJA, за да видя Анимационерите и успявам да хвана част от шоуто им, което никога не разочарова. Ветераните забавляват публиката в умерено темпо насред жегата и прахоляка със самобитния си стил. Вокалът Гурко изтъква, че за тях всичко е любов и го изразяват чрез музиката си. Към края на сета алтернативната петорка показва зъби и втвърдява звука, с което загряваме за основното ястие на главната сцена.

Мимоходом и с храна в ръка попадам на TAMNO, където Арика Адамс показва голям диапазон в нежен блус стил. Доста хора са дошли да чуят чувствения й глас, но повечето се насочват към главната сцена, където излизат британците While She Sleeps. Loz Taylor повежда с мощ и директен контакт с феновете, призовавайки за crowd surfing, който превръща публиката в море от ръце. Сетлистът включва силни класики като „Systematic“, „Civil Isolation“, „Anti‑Social“, „You Are We“ и, разбира се, парчета от последния им албум „Self Hell“ и “Sleeps Society”, демонстрирайки техния динамичен диапазон от агресия до мелодичност. While She Sleeps доказват, че са един от най-заслужилите слава формации в съвременния метълкор. Ударни изпълнения, солидна връзка с публиката и артистичен замах ги поставят сред най-ярките моменти на фестивала.

Паралелно, на сцената на Stroeja се случва нещо необикновено. Васил Русев-Чайката и групата Тъмно се завръщат на сцена след 30 години и един-единствен, но превърнал се в култова класика албум, и предлагат не по-малко автентична атмосфера с неравноделните си ритми и характерни мелодични вокали.

Посрещаме за пръв път на българска земя и великаните от Mastodon. Спомняме си как през 2011 година пихме една студена вода със Sonisphere, който беше обречен.
Но рано или късно видяхме и всички други групи, които трябваше да участват у нас. Някои от нас съвсем логично посетиха изданието на фестивала в Атина тогава, предполагайки епохалното потъване на този кораб у нас. Да не задълбаваме излишно. Прекалено дълго време отне на американските метъл гиганти да стъпят у нас. Забелязваме същото с много други групи от този ранг, които много елегантно винаги ни заобикалят.
Не забравяйте правилото: Когато една група не включи държавата ви в турнето си, то е единствено защото мрази лично вас!

Рано или късно все пак се случва някоя страхотна банда да дойде у нас като част от съпорт на турне или да ѝ бъде даден някой смешен слот в някой фестивал.
Сега обаче най-накрая посрещаме зверовете подобаващо, макар и с леко променен състав без Brent Hinds. Масивният звук на Mastodon винаги ми е правил добро впечатление и, за разлика от много други банди, които гледахме на фестивала, те и на живо звучат толкова мощно. Ударно начало с двете резачки „Tread Lightly“ и „The Motherload“ от „Once More ’Round the Sun“. Вокалите в групата са споделени между тримата основни члена Troy Sanders, Brann Dailorи, Bill Kelliher. На сцента виждаме и Nick Johnston, който допълва за китарния саунд и João Nogueira, който стои зад клавирите. От актуалния албум на зверовете чухме и „More Than I Could Chew“ и „Pushing the Tides“. И, разбира се, нямаше как да подминат и „Megalodon“, и „Blood and Thunder“ от титаничния „Leviathan“. Не се разминахме и без кавър на „Supernaut“ на Black Sabbath.

По абсолютно добре позната формула винаги забавяме репортажите. И винаги става нещо, което си заслужава да включим в тях. А и съвсем логично искаме за нас самите емоциите да отлежат. За съжаление и този път е така. Този репортаж трябваше да излезе вчера, 21.08 (което пак си е късно), и беше вече качен, но не публикуван (офлайн) на сайта, когато научихме и новината, че Brent Hinds е загинал в катастрофа с мотоциклет. Именно по тази причина решихме да допишем и редактираме тези редове. Mastodon се бяха разделили с него само месеци преди гостуването си на Hills Of Rock, а в социалните мрежи започнаха да изникват изказвания от двете страни, обвинявайки се в какви ли не неща. За съжаление всичко това приключи с трагичната вест за смъртта на Brent. Животът е едно прекалено кратко пътуване, за което имаме еднопосочен билет. Не го пропилявайте.

Mastodon са безспорно едно от най-значимите явления в съвременния метъл, но някои хора просто пропускат сета им, защото са дошли да видят друга култова легенда – Dope. След незабравимото им участие на Hills of Rock през далечната вече 2018 феновете са нетърпеливи отново да видят индъстриъл култа от Ню Йорк и сцената на STROEJA е натъпкана чак до щандовете с тениски. Разочарованието обаче е огромно, защото се оказва, че бандата има страхотни проблеми с техниката си и шоуто им закъснява с повече от час. За съжаление това изяжда огромна част от предвидения им сет и Dope успяват да изпълнят само няколко парчета “Blood Money”, “Bring It On”, “Bitch”, “Die, Boom, Bang, Burn” и кавър на „You Spin Me Round Like A Record“. Настроението и на феновете, и на групата е помрачено, но се надяваме още догодина да им бъде даден шанс да размажат българската публика както трябва.

За съжаление пропускам веселяците Taraleshta, докато чакам да разбера какво се случва с Dope и, докато се усетя, става време за главния хедлайнер на вечерта – Smashing Pumpkins. Публиката понамалява – някои са на работа на следващия ден и бързат да се приберат, но по-съществената причина е, че за доста от феновете Smashing Pumpkins не са предпочитан избор за завършек на фестивала. Американците са недооценени у нас, ми се струва, защото и While She Sleeps, и Static-X преди тях ги посочват като влияние върху музиката им, а и съм чела доста интервюта, където култови музиканти от 90-те ги посочват като явление, което променя световната сцена. Пионери в алтернативната музика, със собствен специфичен стил, Тиквите изпълняват хитове от 90-те като “Today”, “1979”, “Tonight tonight”, които се редуват с парчета от цялата им дискография и актуалния им албум –“Heavy Metal Machine”, “Sighommi”, “999” и интересен кавър на “Take My Breath Away” (от саундтрака на Top Gun, ако се сещате). Декорът и тук е важна част от шоуто. Гигантски кукли, които светят в различни светлини отразяват настроението във всяка песен.

Чаровната Kiki Wong, която често гостува на Тиквите на лайф-изпълненията им, очарова публиката (особено мъжката част) с агресивно, секси рокендрол излъчване. Не мога да кажа същото за емблематичния вокал на групата – виждаме един леко уморен и кисел Billy Corgan. Макар да е пословично известен със сериозното си излъчване и високите си изисквания, малко прекалено ми идва мръщенето на настройката на китарата в първите няколко парчета (звукът им е най-добрият на целия фестивал). Соло изпълненията му обаче са изключителни и ми повлияват доста носталгично. Меланхолията отстъпва бунтарската енергия в последното “Zero“, с което достойно можем да завършим тази необикновена вечер, в която видяхме за първи път толкова много банди у нас. Най-издръжливите фенове се насочват към TAMNO, където да се довършат с песни, танци, уиски, фъстъци и Wickedа. Някои обаче предпочитаме да наминем за последно към Stroeja, където легендите HBlockx сред пушеци, рифове и рапиране доказват, че са една от великите групи на 90те. На “Raisin’ High” за последно ръцете на всички са във въздуха и е време да се връщаме към реалността. А и да разхлади малко.

Автори: Зори Петра, Никола Петрас
Снимки: Гергана Попова