Репортаж от концерта на 1000MODS и ATTAXIC

1000MODS са една от най-яките "млади" банди в Гърция. И да, позволявам си да ги нарека млади, защото гръцката сцена е в пъти по-богата и по-стара от нашата. Макар че имат близо 20 години зад гърба си, шест албума и безброй участия у нас… пак ще ги нарека млада група.

Освен това, са и адски интересни за гледане и слушане. За разлика от много стоунър-дезърт-саутърн-сайкъделик-рок банди (или както предпочитате да ги категоризирате) — при "Модите" нещата идват естествено. Не звучи насилено, не изглежда поза. Просто така им идва отвътре.

Можете спокойно да влезете в клуба, да се огледате и изобщо да не предположите, че тези скромни момчета след малко ще се качат на сцената и ще ви отвинтят главите. Точно такова беше и моето първо впечатление преди 13 години, когато ги гледах за пръв път. Тогава си взех нещо от мърча от един симпатяга с брада и му казах, че съм дошъл за първи път и не знам почти нищо за групата. "О, дано ти харесат!" — каза той с широка усмивка. Секунди по-късно излезе на сцената с емблематичния си бас до колене. Да — това беше самият Дани Г.

Сега, 13 години по-късно, 1000MODS идват за седми път у нас, представят шестия си албум и шоуто е на крачка от разпродаване. Денят е работен, но на следващия се почива... после пак работа… после пак празник. Началото на май е на кръпки, но пък е пълно с яки концерти – а този безспорно е сред най-чаканите.

Традицията повелява: преди концерт в Mixtape — задължителна бира в Nosferatu. Там се събират всички, които ще отидат на концерта или още не са решили. Не е изненада, че и в този късен следобед билетите се търкалят като бирите.

Съпорт за вечерта са Attaxic – момчетата, които ми направиха много силно впечатление, когато подгряваха Cavalera миналото лято. Времето напредва, а аз не искам да ги изпусна, затова се запътвам към клуба, за да съм навреме за обявеното начало.

Не мога да кажа дали започнаха точно по график… но щом влизам и на сцената тъкмо излиза група — всичко е точно. Не си спомнях много от Attaxic предишния път, но веднага ми стана ясно защо са ми харесали. Сценичното им присъствие е супер зареждащо – страхотно е да гледаш банда, която очевидно се чувства на мястото си и се кефи искрено. Изпълнението им се записваше на видео, така че със сигурност ще го видим скоро. А дотогава – следете ги тия младежи. Ако ги видите в съпорт – не закъснявайте. И си вземете мърч. Заслужават го.

Идва време за 1000MODS. Клубът е осезаемо пълен и напълно нормално — наоколо се чува доста гръцка реч. Един пич до мен пусна култов коментар: „Тея гърци явно са големи фенове, щом са дошли чак до тук да ги гледат!“ Е, когато при мисловна дейност усещате съпротивление — по-добре не си отваряйте устата. В България живеят и учат доста гърци, както е навсякъде по света. Такива концерти винаги са били повод приятели да се съберат и да послушат добра музика.

И така — под звуците на "War Pigs" началото е дадено, и момчетата от Хилиомоди стъпват на сцената. Още от първите секунди се вижда, че изглеждат леко изморени, но знам, че това няма да им попречи да дадат 190% от себе си.

1000MODS имаха силна година — с новия си албум Cheat Death и турнето след него, на което и ние сме свидетели. Обиколиха буквално всички кътчета на Европа и Балканите, с концерти почти всеки ден. Не мисля, че някога досега са правили нещо подобно.

Трябва да си призная — новият албум не ме грабна изцяло. Просто не е моето нещо. Но имаше няколко парчета, които ми направиха силно впечатление. Не бях проверявал сетлиста за вечерта и се бях оставил на магията на изненадата. В последно време май това е единственото, което още може да ме изненада — да ходя на концерт без да знам какво ще свирят или да си пусна TurboPlaylist-а ми на Спотифай на shuffle и да чуя Cannibal Corpse, Uriah Heep, Иво Димчев, Prodigy и Iron Maiden (разбира се) — една след друга.

Що освирквате сега? Да, ползвам Спотифай и да, знам за вредата върху "околната среда" и как ощетява бандите, и как избиват еднорози. Спотифай е великото зло… ама бандите пак си качват музиката там. Издават албум и после казват: „Можете да го намерите на диск на концертите ни, в бръснарницата на дядо ми, или във всички стрийминг платформи.“ Ами, сори, пич — нямам път към Puerto Cisnes в Чили тия дни, но ще чуя албума онлайн. Темата е дълбока и досадна — няма да ви занимавам с нея сега.

Да се върнем на концерта.

Вкъщи често се въртят “първите три” — “Super Van Vacation”, “Vultures” и “Repeated Exposure To….” Очаквах да чуя и доста песни от тях. И да — момчетата бяха направили чудесен баланс в сетлиста: достатъчно нови парчета, но без да забравят най-емблематичните си тракове от старите албуми.

Помните ли как говорех за комфорта на сцената при Attaxic? Тук виждаме същото, но и нещо повече — онази химия, за която много се говори, но малко наистина я разбират. Тези пичове свирят заедно от 20 години и се усещат с едно кимване. Докато Джордж не кимне на Дани — нищо не започва. Докато Дани не му върне кимването — пак нищо. И докато Лаброс не вдигне палките — всички чакат. Това е химия. Това е група, която работи като шевната машина на баба ми — всяка част знае кога и какво да прави.

Аз, както обикновено, съм позициониран долу вдясно до стълбите, с апарата гушнат и с доволна усмивка. Чух точно песните, за които бях дошъл. Видях, че тия момчета не само още го могат, а и имат какво да дадат през следващите 20 години. И видях, че българската сцена също има с какво да се гордее.