Навръх Гергьовден, докато над опустелите по празниците софийски квартали се носеше народната миризма на печено агнешко, свежа маруля и изстудена мастика, някои от нас се отдадоха на по-възвишени страсти и станаха свидетели на едно съкровено и специално явление, а именно акустичния концерт на  Anneke van Giersbergen в City Stage.

Събитието подгряваха добре известните на българската публика мелодик-дет музиканти от Velian. В характерния си стил, музикантите излязоха на сцената в строги класически костюми, но заявиха, че ще ни забавляват по малко по-различен начин от този, на който сме свикнали, а именно – изпълнявайки парчетата си в акустичен вариант. С откриващото “For Eternity” мрачна готическа атмосфера заля сцената и с изненада установихме, че музиката им звучи в този вариант не по-малко завладяващо. Заредиха се известни парчета от двата албума на Velian, измежду които „Fireflies“, „Spectacle of Tragedy“, “Graveyard of Love”, “Funeral”, “Maiden of Stone”. Чест прави на заклетите фенове на бандата, наредени отпред, които въпреки акустичното изпълнение, куфееха и клатеха глави в такт на „по-тежките“ части.  Бандата обяви, че скоро можем да очакваме техния трети албум, както и че това няма да е последното им акустично излизане на сцена, явно доста пасва на стилистиката им. Достойно и силно представяне на Velian, което ни настрои меланхолично и с нетърпение зачакахме появата на Anneke van Giersbergen.

 
Концертът на нидерландката е част от Източноевропейското й турне и беше очакван с нетърпение в България. Толкова голямо, че се наложи малко преди датата организаторите да сменят мястото на събитието поради големия интерес. Самата Анеке, излизайки на сцената, с изненада и признателност отбеляза колко много хора са дошли да слушат музиката й. Китарата й не беше настроена и това отне известно време, което не притесни изпълнителката и тя през смях отбеляза, че ако отнася толкова аплодисменти само докато се настройва, я очаква велика вечер. Това моментално създаде една интимна, близка и шеговита атмосфера, която се задържа до края на концерта. Без повече размотаване, Анеке откри с парчето „Lo and Behold“ от албума си The Darkest Skies Are the Brightest. И това беше мигът, в който се откъснахме от действителността и се потопихме в красивия й свят. Сцена, китара и жена с кецове и ангелски глас.  Няколко часа преди това си мислех дали този формат няма да ми доскучее за цял концерт, но в този момент разбрах колко далеч съм била от истината. Кристално чистият вокал на Анеке е напълно достатъчен да те накара да изпитваш емоции, които сякаш от години не си изпитвал, а смехът и и чувството й за хумор те връщат в едни по-простичи времена, в които любовта беше по-важна от всички битовизми, политически разделения, войни и разколи.

Както и да е, отнесох се. Последва един интересен сет, който съчетаваше парчета от богатата соло кариера на Анеке, периода й с the Gathering и Ayreon, както и някои много интересни кавъри. Още с третата песен – кавър на великата „Changes“ на Black Sabbath,  публиката се включи в пеенето (но тихичко, все пак - акустичен концерт беше) за радост на изпълнителката. Последва култовата “The May Song” от времената с the Gathering, чуден кавър на вселенския хит “Nothing Compares to You” на Sinead O’Connor и любимата ми “Circles”. Преди да вдигне темпото с по-лековатото  „I Saw a Car“ Анеке сподели как й е хрумнала идеята за тази песен, посветена на една спортна кола. Заредилите се  “When I Die” (не може да се пее все за любов, отбеляза през смях), “Saturnine” (отново на The Gathering), „Losing You“ ни докараха в приятен транс, който съвсем не беше нарушен от непринуденото дране някъде отзад в публиката (отново за радост на вокалистката, която даже насърчи смелчагата да продължи). Преди „My Mother Said“ Anneke сподели малко искрени истории от личния си живот и с леко философско примирение отбеляза, че децата никога не слушат съветите на родителите си. С гордост отбеляза, че артуоркът зад сцената е дело на 20-годишния й син. Чухме кавъри на великото „Who Wants to Live Forever“ (оплескано и продължено с еднаква лекота) и Valley of the Queens на Ayreon, където нашето “Ayreon ъгълче“ избухна от кеф. „Running Up That Hill (A Deal With God)“ на Kate Bush явно е вайръл не само измежду феновете на “Stranger Thnigs”, защото също присъстваше в сетлиста, наред с кавъри на Audioslave и Guns N Roses.

Интересен личен подбор на изпълнителката, който отразява широкоскроената й душа и уважението й към музиката. В някакъв момент този подбор явно предизвика силни негативни емоции у едно... създание точно пред сцената, което напусна с викове и псувни, че “НЯМА BEHEMOTH”. Това втрещи и публиката, и Анеке, но много бързо шокът премина в брутален смях и мисля, че “НЯМА BEHEMOTH“ е вече нещо като нарицателно в личния ми речник за „някой, който не оценява какво има пред себе си; луд човек“. И досега ми избиват сълзи от смях от тази сценка.
Концертът завърши с емблематичното „Hurricane“, след което се потопихме обратно в дъждовната реалност на сивия град.

Трудно е да се опише в текст каква харизма притежава Anneke van Giersbergen на сцената, как ефирният й вокал те завладява и с каква непринуденост комуникира с публиката и я кара да се отпусне и просто да се усмихва. Нищо чудно, че тази нежна жена с гигантски глас е замесена с някои от най-хубавите музикални проекти и музиканти на световната сцена (Ayreon, Danny Cavanagh, Moonspell, Devin Townsend…) Убедена съм, че човека, който видяхме и чухме на живо пред нас, е същият човек, когото нейните близки хора срещат – истинска, непринудена, леко хаотична, изпълнена с любов и уважение към музиката и изпълняваща я с огромна страст. Очакваме я скоро отново у нас.

Автор: Зори Петра
Снимки: Никола Петрас

Пълна галерия от събитието: