Репортаж от концерта на DREAM THEATER

Dream Theater е една от тези групи, която не е за всички, но не можеш просто с лека ръка да махнеш и да кажеш „не стават“. Да, въпреки всичко има и такива хора, но нека сме наясно, че това не означава, че те не разбират от музика и са ограничени или нещо подобно. Музиката е вибрация с честоти, и ако не е синхронизирана с теб, няма да се получи. Понякога обаче се случва спойка, и нещо коренно различно от нашите честоти ни прави впечатление. Признайте си, че сте си припявали някоя песен, която е звучала до изтъркване в мола.

За мен Dream Theater като юноша бяха банда, която нямаше какво да ми предложи, а може би просто не ги разбирах. Най-интересното е, че по-малкият ми брат беше почнал да се открехва на по-прогресив и по-музикантски неща от стандартния Хеви, Пауър и траш, които и двамата си слушахме. Брат ми все пак беше музикант, а аз рисувах. Това може би ни даваше различния поглед и възприемане на нещата. Аз исках всичко да е пред мен, да не е объркано и неясно. Видиш ли го и чуеш ли го, да знаеш какво е. Докато брат ми откриваше нови и нови неща в групи и песни, защото музиката е многопластово измерение и можеш да преоткриеш нещо по всяко време.

„С музиката в една песен може да се каже много повече, отколкото с текста“, ми каза братът и ми даде една касетка… Помня още като бял ден как бях първи курс в университета и послушах брат си да обърна внимание на един албум на DT, Metropolis Pt. 2: Scenes from a Memory.

- Концептуален албум… Супер си викам! Нещо като Seventh Son.
- Не, няма нищо общо със „Седмия син“! Слушай!

Всеки ден, за да стигна до лекции, ми отнемаше около час и десет минути. И като сложим лутането из коридорите на университета, за да разбера в коя стая се провеждат лекциите, се вписваше идеално в този епос. История в историята, прекрасна музика и майсторски вплетен разказ – „Scenes from a Memory“ е призрачно пътуване през любов, предателство и отзвуците на миналото, които преследват главния герой. Не бях чувал подобно нещо до тогава. Не бях изживявал подобно нещо. Значи това е?

А какво става после? Защо албумът е „Част Втора“? Има ли Част Първа?
Брат ми: „Ъ-ъ-ъ, ами ето ти – ако искаш, чуй и ‘Images and Words’…“

Това е предисторията. А защо чак сега ви разказвам ли? Може би защото за пръв път аз сядам да пиша за Dream Theater. Реших, че ще е подходящо, тъй като чувствам, че този концерт е специален!

Шестото и седмото гостуване на американските прогресив метъл легенди у нас бележи и завръщането на барабаниста Майк Портной в редиците на групата след 13-годишно отсъствие. Освен това те представят и новия си албум „Parasomnia“, който записаха в обновения си “стар” състав.

От предисторията, която ви разказах, сигурно сте останали с впечатление, че съм станал някакъв болен фен и съм отишъл с мокри гащи на концерта. Не, всъщност това мое временно увлечение тогава отвори мирогледа ми за по-различна музика и ме запозна с групи като Dream Theater, Angra, Symphony X, Queensryche и Pain Of Salvation. Признавам си обаче, че по-новите неща на Theater са ми доста по-трудни за разбиране и, меко казано, натоварващи за слушане.

За мое щастие обаче сетлистът в това турне е добре балансиран с класики и отбелязва 40-годишнината на групата. Като цяло и самите Dream Theater са заложили на по-малки, но по-специални места за някои концерти от този тур. Античният театър в Пловдив е едно от тях и двете дати са напълно разпродадени. Само преди няколко седмици Dream Theater имаха концерт и на античния театър в Помпей. Те са третата рок група в историята, която прави концерт там. Първата, разбира се, са Pink Floyd. Втората ще ви остава сами да си я намерите.

Една от датите на Dream Theater в Пловдив се припокриваше с концерта на Guns N’ Roses в София, което по никакъв начин не повлия на нито едно от събитията, и много хора успяха да напаснат плановете си. Както винаги, когато съм в Пловдив, жегата е безпощадна... Това, което ви казах за мокрите гащи... вече важи! На всичкото отгоре, само минути преди Dream Theater да се качат на сцената, реши и да превали за кратко, колкото да направи атмосферата по-задушевна.

Всички забелязахме и наличието на камери и оператори, а на фотографите ни беше обяснено да не се мяркаме много пред камерите, защото шоуто се записва за DVD. Напълно логично. Коя банда ще изпусне възможността да запише такова бутиково шоу?

Шесторката — Петручи, Лабри, Мюнг, Ръдъс и Портной — вече са на сцената и публиката ги посреща горещо, докато те забиват сингъла „Night Terror“ от последния си албум. Това, което винаги ми е правило впечатление, когато гледам DT на сцена, е, че те почти нямат емоция, докато свирят. Много рядко комуникират един с друг, освен ако не е нещо технически свързано с песента.

От „Metropolis“ чухме цели четири парчета, а магичния за мен „Images and Words“ беше отбелязан с „Take the Time“, „Under a Glass Moon“ и „Pull Me Under“, с която закриха вечерта.

Още докато Dream Theater свиреха, се прокрадна слухът, че в двете вечери сетлистът ще е различен, а въпросното DVD ще е сборно от различни концерти през турнето. Това всъщност звучи напълно логично, тъй като да гледаш тази група по светло на това място е малко тъпичко. А след антракта, с осветлението и публиката, мястото наистина изглеждаше магично.

Освен това на места наистина се усещаше, че Джеймс Лабри вече не е в най-добрите си години, но няма излишно да цитиридиснича!

Други интересни моменти от вечерта бяха изпълнението на „As I Am“, „Hollow Years“ и „Peruvian Skies“, на която музикантите направиха препратки към Pink Floyd с „Wish You Were Here“ и Metallica с „Wherever I May Roam“. Разбира се, и периодът с Майк Менджини беше почетен с изпълнението на „The Enemy Inside“.

Сетлист 20.07.2025

Част I
Night Terror
Act I: Scene Two: II. Strange Déjà Vu
Act I: Scene Three: I. Through My Words
Act I: Scene Three: II. Fatal Tragedy
Panic Attack
Under a Glass Moon
Hollow Years
Take the Time

Част II
As I Am
The Enemy Inside
Midnight Messiah
The Dark Eternal Night
Peruvian Skies
The Count of Tuscany

Бис:
Act II: Scene Eight: The Spirit Carries On
Pull Me Under

Споменах ви и за брат ми, който е основният виновник аз да мога да слушам Dream Theater. Той присъства на втората дата и веднага разменихме информация кой какво е изтървал. Слуховете се оказаха верни и втората вечер сетлистът е бил доста по-различен, което прави двата концерта на американците истински празник за ценителите на хубава музика.

Сетлист 21.07.2025

Част I
Metropolis Pt. 1: The Miracle and the Sleeper
Act I: Scene Two: I. Overture 1928
Act I: Scene Two: II. Strange Déjà Vu
The Mirror
Barstool Warrior
A Rite of Passage
Take the Time

Част II
Night Terror
Midnight Messiah
Vacant
Stream of Consciousness
Octavarium

Бис:
Act II: Scene Eight: The Spirit Carries On
Pull Me Under

Толкова за шестото и седмото гостуване на Dream Theater у нас, аз останах доволен, а това напоследък е доста трудно. В близките месеци си давам сметка колко неща взимам за даденост и не оценявам подобаващо. Ето например, преди над 25 години съм открил красотата на един албум и с него съм проявил интерес към групата. Днес се насладих на прекрасен концерт без да имам кой знае какви очаквания. Има хора, които вероятно тепърва ще изпитат това, има и такива, които никога няма да го направят. Споменах ли ви, че музиката е вибрация и трябва да работиш на нейната честота? Изключително мило ми стана да видя, че хора с увреден слух имат щастието да се насладят на концертите благодарение на специални костюми.

Инициативата на Fest Team „Музиката ни свързва“ е прекрасна и работи.

dream theater people 1