След няколко сравнително тихи месеци в концертния свят на по-тежките и атмосферични жанрове, вечерта на 11 октомври 2025 донесе едно от онези редки събития, които не просто изпълват календара, а оставят следа. Esoteric - пионерите на британския funeral doom, се завърнаха у нас почти десетилетие след участието си на Autumn Souls of Sofia 2016. Заедно със силната българската банда Robust, те потопиха Mixtape 5 в гравитацията на своя мрачен, психеделичен космос. 

Организацията беше безупречна, вратите се отвориха навреме, а залата се изпълни бързо. Публиката, макар и по-скоро разнородна, беше много сплотена. Членовете на Esoteric циркулираха сред хората преди да се качат на сцената, усмихнати, разговорливи и раздаващи автографи на верните фенове. Началото дадоха българите Robust, които в последните години все по-уверено стъпват на сцената с оригиналния си мелодичен doom звук.

В 21:00 лампите пригаснаха и Robust откриха вечерта без излишни думи - директно, плътно, с увереност. Четиримата музиканти излязоха със стабилно присъствие и прекрасно изграден сет, който още от началото показа усещане за баланс между тежест и мелодия. Репертоарът им включваше парчета и от двете им тави: “Colossal Collisions “ EP (2022), и съвсем прясната Superposition от 2025-та. Консистентното творчество на Robust се разпознава по характерния им почерк - редуване на дълбоки, атмосферични пасажи с по-динамични и експресивни моменти.

Музиката на Robust е от онзи тип, който не търси сензация, а изгражда състояние - между меланхолия и сила, спокойствие и гняв. Плътни китари, отчетлив бас и контрастиращи гърлени и нежни вокали, които естествено се вписват в цялостната звукова картина. Звукът беше отличен, а групата поддържаше консистентно ниво от начало до край, откривайки и закривайки с най-въздействащите си песни. 

Макар да нямаше типична кулминация, Robust показаха увереност и завършеност - откриха вечерта с характер и я предадоха на хедлайнърите по най-добрия възможен начин.

Точно в 22:15 настъпи пълна тъмнина. Сцената се обля в ярки светлини, визуализациите запулсираха по стените, и Esoteric стъпиха тежко на сцената. Петима музиканти, чийто звук запълва цялото пространство с бавна, масивна вълна, която се задава срещу нас.

Esoteric са създадени през 1992 г. в Бирмингам от Грег Чандлър и Гордън Бикнел. Те са сред пионерите на британския funeral doom metal, оформяйки звукова естетика, която комбинира бавни темпа, експериментални структури и психеделични текстури. Дебютният им албум Epistemological Despondency (1994) задава посоката, а по-късни заглавия като The Pernicious Enigma (1997), The Maniacal Vale (2008) и A Pyrrhic Existence (2019) ги утвърждават като едни от най-влиятелните и последователни имена в жанра. Тази вечер в София беше тяхното второ гостуване в България - първото беше през 2016 г. на фестивала Autumn Souls of Sofia, където оставиха траен отпечатък в местната сцена. 

Вълната вече се разливаше, и още първите акорди повдигнаха публиката. Звукът беше дълбок и изчистен, с онзи плътен, обгръщащ характер, който те потапя напълно. Тежките китари и наситените клавири създадоха усещане за разширено пространство, а вокалите на Грег Чандлър звучаха едновременно човешки и отвъдни - издигащи се над плътността на музиката като зов от друга реалност.

Абстрактните визуализации перфектно подчертаваха психеделичния характер на композициите. Всеки преход между песните беше естествен, почти незабележим, сякаш групата не спираше да свири, а само дишаше в различни ритми. Сетът продължи повече от час и половина - време, през което публиката остана неподвижна, потопена, внимателна.

Към края на сета времето сякаш се разтегли. Публиката и сцената се сляха в един пулс. Нямаше излишен драматизъм и не се усети нужда от бис - концертът завърши естествено, сякаш музиката сама реши да се отдръпне.

Esoteric не просто изсвириха поредица от песни; те разказаха история без думи, разкривайки защо името им от години стои като синоним на дълбочина и звуков символизъм. Вечерта приключи с онова усещане, което остава след силен сън - трудно за обяснение, но дълбоко преживяно. За някои това беше просто концерт. За останалите това беше ритуал на звук, тишина и катарзис. Или с други думи, качествен doom. 

Автор: Стефания Дюлгерова
Снимки: Илияна Чоевска

Всички снимки от събитието: