Репортаж от концерта на NIGHTSTALKER и EMBARGO

Датата е 10 май и пак сме на гръцка вълна. Този път обаче яхваме една от големите вълни, която ще ни хвърли доста дълбоко. Говоря именно за Nightstalker – една от най-влиятелните и обичани банди в гръцката рок сцена.

Nightstalker имат над 35 години рок енд рол история зад гърба си. И да, под “рок енд рол” имам предвид точно това, което си мислите. Зад мен някой изкрещя “Пънк, цици, на*котици-и-и”… А, не – вътрешният ми глас е бил!

Интересното при Nightstalker е, че в началото звученето им е било по-близко до гръндж и хеви рок, но с времето се оформя като по-тежък, fuzz стоунър рок, който ги поставя сред пионерите в този жанр в Европа. Ако ги попитате тях, ще ви кажат, че просто си свирят “рок енд рол” или дори “хеви метъл”, и се опитват да се разграничат от етикета “стоунър рок”, който стана толкова популярен.

Гостуването на гърците е за n-ти път. Дори те не помнят точната бройка. Имали са участия из България още през 90-те години. Аз лично ги гледам за четвърти път, като имах честта да ги видя и в Гърция. Там техните концерти често са разпродадени в големи зали. За съжаление, у нас те никога не успяха да направят sold out шоуто, което заслужават.

Днешният концерт е в малката зала на Mixtape, което предполага една интимна атмосфера с тези титани. И пак казвам – странно ми е, че у нас нещата винаги стоят по различен начин. Само преди седмица 1000mods разпродадоха голямата зала на Mixtape. Преди време същото направиха и Villagers of Ioannina City – групи, които са се появили благодарение на пътя, който Nightstalker отъпкаха.

С Гърция и гърците ни делят само няколко часа път, а разбиранията ни за много неща са в коренно различни посоки. Това няма как да не се забележи и в музикалната, и в ъндърграунд културата. За това ви намекнах и в репортажа си за Crimson Glory (прочети).

А като споменах няколко часа път – пак се сещам за любимия ми Солун. На предния ден Nightstalker са пръснали Principal Club, който е с капацитет 2000 души.

И като казах Солун – първите гости за вечерта са именно от градa на Бялата кула. Момчетата от EMBARGO забиват страшно яко. Имат присъствие на сцената и адски много ми напомнят на нашето трио от Obsidian Sea. С два дългосвирещи албума зад гърба си – като последният е съвсем пресен, от преди няколко месеца – гърците ни представят едно богато блюдо от авторски сайкъделик рок. Личи си, че се чувстват комфортно на сцената, макар и това да е първият им концерт извън Гърция. 45-минутният им сет мина неусетно и ще се радвам да ги видим отново у нас. Солун е прекалено близо! (Ех, Солун!)

Кратка пауза и без излишни приказки и “интерлюди” – Nightstalker започват ударно. Сетлистът за вечерта е шарен – ще ни разходи из цялата богата история на групата. Но първо – Nightstalker са със страхотен нов албум у нас и от него чуваме едни от най-яките парчета като “Dust”, “Heavy Trippin'”, “Uncut” и пилотното “Return From the Point of No Return”.

Сред публиката виждам Симо, който обикновено седи зад пулта и е причината за кристално чистия звук по концертите. Рядко може човек да го види пред бара… Пазете се – черпи шотове Йегермайстер!

Докато блъснахме по няколко йегера… концертът си върви. За малко да напиша, че "публиката избухна” и че “най-мощният момент беше…”, когато дойде ред на класиките. Е, ми – колкото и изтъркани да са тези шаблонни епитети, няма как да скрия истината, че много хора чакаха хитачките като “Baby God Is Dead” и “Just a Burn”. Определено се усети раздвижване сред вече доста гъстата публика. Арги и компания хич не ни жалеха и чухме още попадения като “Go Get Some”, “Zombie Hour“ и “Forever Stoned”.

Удоволствието да гледаш група като Nightstalker на сцена е в това да видиш колко стабилно седят там и как преживяват музиката си. Няма “отбиване на номера”, няма заучени реплики и постановки. Те излизат на сцената, за да се забавляват – и знаят, че хората, дошли да ги гледат, очакват същото.

Нямаше как вечерта да приключи без да чуем и “химна” – “Dead Rock Commandos” – и фантастичната “Children of the Sun” като част от биса.

В края на един такъв концерт винаги си казваш: “Можеше още…!” Можеше още няколко песни да забият. Можеше и още една група да има. Можеше и повече хора да дойдат. Но накрая си даваш сметка, че всичко беше идеално и в точните пропорции!

Аз отивам към мърча.