Репортаж от концерта на ПАТРИАРХЪ, DOGMA и NIDHOGG

Да, знам, че отново пиша след като измина епоха от концерта...
Но реално останах с усещането, че този концерт не беше достатъчно отразен и реших да споделя някоя мисъл.

Нарочно избегнах възможността да снимам концерта на ПАТРИАРХЪ (или БАТЮШКА – както предпочитате). Определено това е една от най-интересните, но и най-скучните групи за снимане. Декори, костюми, пушек, свещи – всичко това е великолепно... до около 12-ата минута или след първите 200 кадъра. После – същото. Групата не е от най-динамичните, и често, ако нещо се случи – или не си го очаквал, или си го пропуснал. Въпреки това, реших пак да ви занимавам с разсъжденията си. А и не е нужно особено дълго да обяснявам, че ПАТРИАРХЪ ще е легалното продължение на БАТЮШКА.

„Брат, т’ва сега коя БАТЮШКА е?“ – пак ще попита някой. И, за съжаление, вероятно не за последен път. Аз също няколко пъти се чудих какво точно става, но хайде да преговорим...

През 2015 г. се ражда проектът БАТЮШКА, който издава албума Litourgiya. Той грабва вниманието на блек метъл сцената по света. И с право – нещо ново и свежо се появи в жанр, който вече си миришеше на мухъл. Православната естетика, песните на църковнославянски, хоровете, камбаните, иконостасният визуален стил – всичко това, комбинирано със суров блек метъл, беше нещо, от което феновете имаха нужда. През 2017 г. видяхме и БАТЮШКА за първи път в България – и това се оказа единственият път, в който видяхме т.нар. "оригинален състав", преди вокалистът Bartłomiej “Bart” Krysiuk и китаристът/основател Krzysztof Drabikowski да се изпокарат като ученички.

Накратко: Bart, виждайки потенциала, регистрира името като търговска марка, подписва с Metal Blade и опитва да направи втори албум без знанието на Drabikowski. Да не забравяме, че именно Drabikowski е създателят, основният композитор и двигателят зад проекта. Следват съдебни битки, но с подкрепата на голям лейбъл, Bart издава изсмукания от пръстите албум Hospodi и започва да обикаля света с нова формация под името БАТЮШКА. Drabikowski отговаря с албума Панихида под същото име като продължава борбата за правата върху името.

Въпреки всички забрани и обжалвания, Bart доведе своята версия на БАТЮШКА в България цели 5 пъти (!!!). Напълно логично – фенската база започна да се отдръпва. Претопляната манджа просто започна да втръсва. Промяна настъпи в края на миналата година, когато полският съд окончателно отсъди Drabikowski да задържи името БАТЮШКА, а Bart – да се ориентира към ново начинание. Така се появи ПАТРИАРХЪ, но понеже решението още не беше влязло в сила, а мърчът трябваше да се разпродаде – пак гледахме "Барт-юшка" през септември.

Още тогава се забеляза, че "ребрандирането" е в ход – нови декори, нови бели одежди, женски персонаж и бек вокали. За първи път от време насам, групата не ми беше скучна. И ето, няколко месеца по-късно, всичко е ясно: БАТЮШКА остава за Krzysztof, а Bart се самопровъзгласява за ПАТРИАРХЪ.

Новият албум на ПАТРИАРХЪ – „Пророк Илия“, излязъл през януари, се усеща като глътка свеж въздух – с някои интересни идеи и модерно звучене. Това определено ме заинтригува и повиши очакванията ми за концерта. По-любопитното е, че по-късно тази година ще гледаме и Drabikowski с неговата БАТЮШКА (купи билет) – тогава ще теглим чертата и ще видим кое си е заслужавало.

Прекалено много време изгубих в преразказ на полската метъл сапунка. Вече съм в Mixtape 5, с бира в ръка. Абсолютно по часовник вратите отварят и на сцената излиза първата банда – NIDHOGG.

Нямах идея кои са съпортите, и реших да се оставя на момента. Оказва се, че NIDHOGG не е група, а солов изпълнител – личи си и по несъответствието между визията на музикантите. Главният герой – бившият вокал на Wilczyca – има специфично сценично присъствие. Пироефектите бяха на ръба на допустимото, но определено задържаха вниманието. Чухме песни и от Wilczyca, и от предстоящ солов албум.

Втори на сцената се очаква да се качи изцяло женската формация DOGMA. Казвам го пак — първоначално не бях чул нищо тяхно, и съдейки по снимките, бях убеден, че ще гледаме някакъв супер бутафорен блек метъл.

Само че едно много съществено нещо ми убягваше цяла вечер — Стилян Игнатов е в публиката. Даже на първа линия. Точно преди да засвирят първите акорди, ми просветна: „Няма как тия да са блек метъл!“

DOGMA всъщност забиват стабилен хард рок, изкривен през една окултно-религиозна призма. Нещо в духа на това, което Ghost започнаха преди години. Лесно смилаеми, радиофонични парчета, в които дори има лека поп сладникавост — но гарнирана с хапещи, двусмислени текстове. И всичко това изпълнено от монахини в доста… провокативен вид.

Според очевидци съм бил "зяпнал и точил лиги" — вероятно и не само аз. Но честно казано, винаги съм бил малко сексист, щом стане дума за метъл и женски банди. Просто никога не съм вярвал, че изцяло женска група може да работи истински добре, особено в тежката музика.

Само че начинът, по който тия монахини забиха… ме хвана абсолютно неподготвен. И да — може би затова съм зяпал!

Цялата бутафорност, която си представях, просто изчезна в първите няколко минути. Дори не бях включил в сметките си, че ще свирят в по-лигав стил — а то се оказа нещо съвсем различно. Страхотно сценично присъствие, стабилно свиренe, а енергията — точно на място.

Половинката ми, отговаряща за снимките, мина няколко пъти покрай мен с: „Кво се лензиш, бе!“, „Аре затвори я тая уста!“, „Ше ти прасна един!“
Та... вместо аз да ви препоръчвам – следете DOGMA, ако вече не сте загазили като мен.

След това сцената се освобождава за PATRIARKH. Миризмата на тамян пълни залата – както винаги. Прави впечатление, че съставът е поумален в сравнение с преди. Женският бек вокал звучи добре, но като сценично присъствие леко стои не на място – на фона на статичните фигури, тя се кълчи сякаш я удря ток.

Сетлистът беше концентриран почти изцяло върху новия албум, плюс няколко песни от Hospodi. Litourgiya – нищо. Мърчът – изцяло с логото на ПАТРИАРХЪ. Ясно е: правата върху дебютния албум вече са у Krzysztof.

Не видях кой знае колко по-различен спектакъл от старото. Свещници, икони, тамян, монашески одежди – познатият облик. Не очаквам и БАТЮШКА на Drabikowski през септември да е нещо съвсем различно. Нишата се е изчерпала, трудно има място за две почти идентични полски банди.