Пак съм аз. Заставам зад клавиатурата да ви разкажа за поредния концерт. Е, да, но не точно. Този път съдбата ме хваща леко неподготвен, тъй като Йо, която трябваше да пише днес, се оказа възпрепятствана и пропусна концерта. Малко се притесних, защото аз съм запознат с The Hu точно толкова, колкото разбирам и от "Моделиране и управление на мехатронна система с интегриран сензорен масив и самокоригиращ се алгоритъм за позициониране в реално време".

Та, първо — The Hu нямат нищо общо с The Who. След като изяснихме това, нека продължим напред. Започвам да виждам вече светлина в тунела, тъй като постепенно осъзнавам, че монголците неведнъж са попадали в полезрението ми. И всъщност не говорим изобщо за далечното минало. Имайки предвид, че групата е създадена едва през 2016 г., само за 2 години те вече имат световна слава и милиони гледания в YouTube. Дебютният им албум директно ги качи на сцените на големи фестивали като Download Festival, Rock am Ring и Hellfest. И въпреки това, снобарският ми гъз не очакваше кой знае колко голям интерес от страна на родната публика. Е, в този случай се радвам, че не съм прав. Но ще ви разкажа за това допълнително — нека отидем към 25 юни.

Концертът на монголците беше обявен, че ще се състои на открито в добре познатия ни “Колодрум София”, който вече се подвизава с новото име Vidas Art Arena. Това е добре, защото цяла седмица София беше буквално смазана от горещини до 40 градуса. Концерт на открито направо звучи чудесно. В 19:00 пред входовете на Vidas Arena кипеше от живот и хората постепенно изпълваха арената. Вътре наистина кипеше от живот — хората се виждаха с приятели, заемаха място пред сцената или се събираха на масите в далечния край на раздумка, хапване и питие. Изключително много деца и хора, облечени в средновековни дрехи. Мой приятел от Гърция, който за пръв път идваше на това място, ми каза: “Страхотно място за концерти, има всичко и няма опашки”.

И аз всъщност си дадох сметка, че наистина разполагаме със страхотно място за концерти на открито. Говорим за събития с по-голям мащаб. Много често такива места в чужбина са закътани в покрайнините на града или извън него. Ще дам пример отново с любимата ми Гърция и Open-Air сцените им като Terra Vibe и Terra Republic, които се намират на около 40 км от големите градове. Докато дискутираме жизнено важните теми от българско-гръцкия концертен живот със Стефанос, на сцената вече се качват нашенците от KHANЪ.

Беше ми интересно да видя как ще се представят, тъй като наистина не помня кога е бил последният път, когато съм ги гледал. Знам само, че все още вокалист беше Жо Василев.
Напоследък за концертите на KHANЪ в социалните мрежи се шуми много (предимно от тях самите), но още от самото начало тази група на мен ми направи впечатление със силна идентичност — с текстове на български и с типично български фолклорни инструменти. Още от началото на сета им забелязваме, че огромна част от публиката е дошла за тях и припява с глас на песни като “Вера” и “Буря”.

KHANЪ се чувстват много комфортно на сцената и изпълнението им е доста стегнато. Това, разбира се, кара и много хора да им обърнат по-голямо внимание. Моят приятел Стефанос веднага се запъти към мърч щанда, за да купи каквото има. Предстоят и “Слънцата на Момчил” и “Станал Боила”. А за последните две песни — “Самодива” и “Небе” — на сцената се качи и нежната част на KHANЪ — Рая. След края на близо 40-минутния им сет момчетата и момичетата от KHANЪ отнесоха заслужени аплодисменти. Вмъквам тук че зад барабаните беше Михаела Найденова. Безспорно бяха най-удачният съпорт за този концерт. Надявам се да ги виждам по-често на такава сцена.

Като по часовник, в 21:00 сцената беше готова да посрещне монголците HU.
Без излишно забавяне и те се появиха на сцената. Впечатление веднага ни правят пъстро оцветените им сценични дрехи и инструменти. Веднага си проличава, че монголците не са просто още една рок група. Те са културен феномен, който постави Монголия на световната музикална карта по начин, по който никой преди тях не беше успявал.
Те владеят до съвършенство инструменти като Morin khuur (конска цигулка), Tovshuur (традиционен лютнев инструмент) и традиционно “тувинско” гърлено пеене. Заедно създават нещо изцяло ново: музика, която носи духа на степта, но говори езика на съвременния свят. Те също пеят на собствения си език, като почти всички техни песни са вдъхновени от монголската история, култура и духовност. Теми като природата, предците, честта и свободата звучат като боен зов, но и като мъдро напомняне за връзката между човек и свят. Текстовете често включват стари монголски поетични форми и послания, които целят да вдъхновят младите да се гордеят с корените си.

Сетлистът на степните войни беше добре балансиран от двата им дългосвирещи албума. Чухме задължителните от “The Gereg” (2019) — „Yuve Yuve Yu“ и „Wolf Totem“, които ги изстреляха на върха тогава. Както и по-нови песни от “Rumble Of Thunder” (2022) като “Black Thunder”, “Tatar Warrior” и “This Is Mongol”. Когато прозвучаха и акордите на “The Trooper”, ми просветна съвсем ясно защо бях чувал за тази група и преди. Когато The HU пуснаха своята версия на тази песен, всичките 734 приятели във фейсбук, които знаят, че съм фен на Мейдън, решиха да ми я изпратят. Притеснени, че аз вероятно не ползвам интернет и може да я пропусна. Ето как работи алгоритъмът ви на фейсбук. Но не това ми беше направило впечатление всъщност.

Самите Iron Maiden бяха обявили, че взимат The HU за съпорт група за турнето си в Северна Америка през 2024! Това вече е нещо огромно. Iron Maiden да те вземат на турне значи или си син или дъщеря на някой от тях… или наистина го заслужаваш! И не е само това — през годините монголците имат много колаборации с известни музиканти и групи като Jacoby Shaddix (Papa Roach), Lzzy Hale (Halestorm), William DuVall (Alice in Chains), Danny Case (From Ashes to New), Five Finger Death Punch и Metallica.

Връщаме се обратно на концерта. Публиката искрено се забавляваше и това си личеше във всеки край на арената. Видях хора да влизат и излизат от тоалетните с танци. Страшен купон. Успяхме да чуем и две нови песни от монголците, което ни доказва, че те продължават да работят по нова музика. Преди сцената да угасне и отихне, The HU благодариха на българската публика и се снимаха с нея.

Концертът приключи в допустимите часове и видимо щастливи хора изпълниха алеите на Борисовата градина на път към домовете си. Имаше хора с колела, имаше хора с детски колички, но всички обсъждаха с трепет концерта, на който станахме свидетели.

Сега ще тегля чертата и ще бъда малко по-сериозен и извън темата. Видяхме две готини групи, както се изразих по-горе, със силно изявена идентичност. И двете пеят на собствените си езици и се опитват да покажат своята култура. Едните успяха много бързо да обиколят европейските фестивали и света със собствената си музика. А другите са KHANЪ.

А защо това не са KHANЪ? Нима нещо им липсва? Нима нямат потенциала? Имат го, разбира се. Дори от първия път, когато ги гледах, си казах, че ни трябват повече такива групи. Това, впрочем, е било преди The HU да съществуват дори! Аз съм краен мрънкач и съм недоволен от почти всичко, но искам да виждам все повече български групи, които заслужават да се целят в по-големите сцени. Дори просто концерти в чужбина, където се обръща внимание на музиката, визията, присъствието и мърча. Искам да пътувам до чужбина, за да гледам българска група в клуб или на фестивал. На такива концерти и на такава сцена бих искал да гледам групи като KHANЪ, а не на ракии, софри и прасе.

След като вече съм доста запознат с The HU, сядам да чета за сензорните масиви и самокоригиращия се алгоритъм — стана ми интересно.

Peace, Love, Rock’n’Roll

Автор и снимки: Никола Петрас

Пълна галерия от събитието: