Репортаж от концерта на GUNS N' ROSES и PUBLIC ENEMY

Има концерти, на които човек съжалява, че е бил. Има такива, за които съжалява, че е пропуснал. Има и такива, за които ще казва на деца и внуци, че е бил там. Изживяването на един концерт е чисто индивидуално и стойността му много често е непонятна дори и за самите нас.

Пиша тези редове доста след концерта на Guns N Roses. Изчаках куцо, кьораво и сакато (буквално) да се изкаже. Исках да видя всички мнения от възможно всеки ъгъл. Медии, инфлуенсъри, комици, музиканти, политици и какви ли не селски пръчки бяха изключително “компетентни” по въпроса. Прочетох мнението дори на хора, които не са били на концерта. (Да, дори и те се изказаха и очевидно бяха запознати.)

Седях на пейка със старците пред блока. Редих се на опашка с бабите пред ЧЕЗ, и дори с таксиметровия чичо Стефан говорих. Все пак той най-добре знае как са го “съсипали този концерт”.

Дадох си сметка какъв социален отпечатък оставя този концерт у нас. Спортни медии писаха как един неуспял водещ - комик е реагирал на рок концерт, а музикални медии пък направиха новина от допусната фактологическа грешка в статия на БТА за гостуването на Guns преди 13 години. Същевременно в парка срещу стадиона един старец продаваше от оня класически сладолед от машина, домашно вино, мед и тениски на GNR.
“Сега всичко навсякъде е Гънс и Розис!” (Представям си го в главата с гласа на бай Тошо)

Източник: Fest Team

В двете седмици, които отминаха, си отиде легендата Ozzy, а буквално две седмици преди това пък всичко беше Black Sabbath и гледахме как „бащата“ мънка нещо (както винаги) на последния си концерт и си стиснахме ръцете, че е велико, защото му е за последно. Тогава не знаехме, че наистина ще е така и колко скоро ще е. Но днес всички сме най-великите критици на Axl Rose за тричасовия концерт пред 40 000 души.

Смятам, е излишно да казвам, че Axl никога не е бил кой знае какъв певец. Винаги съм твърдял същото и за великия Ozzy… но чуеш ли гласовете им, няма как да ги сбъркаш. Няма как и да пренебрегнеш и отречеш приноса им.

Превъртаме малко, за да се върнем на концерта и да си подредя мислите. Guns ни гостуват за втори път. Да, някой сигурно ще се изненада, че и през 2012 година също ги гледахме, на същия стадион. Ама нормално да не помните. Тогава сигурно още не сте ходили по караоке барове, за да ги знаете, или сте били на 5–6 години. Сегашното гостуване обаче е по-специално, тъй като виждаме групата в почти пълен състав.

“– Ама как така… Slash не беше ли миналия път?” попита една едрогърда кака със съмнителен тен и джуки.
“Ми не,” отвърна й малко по-грозната приятелка.

“И Duff не беше!” – обади се един пич зад тях с идеята да покаже, че знае малко повече от тях.
“Кой?!” – попитаха в един глас девойките.
“Ми… другия китарист.” – отвърна пак пичът.

Интересни разговори и дискусии се водеха на влизане към стадиона. Жегата е безмилостна, а предполагам знаете, че на стадиона „сенкя йок“. Съпорт групата, която са избрали Guns, и която излиза на сцената в 18:20, са рап ветераните от Ню Йорк PUBLIC ENEMY. Смело решение, но едва ли някой го оцени в този ранен час, а и дори не познавам някой, който е дошъл на концерта само заради тях. Аз винаги съм свързвал PUBLIC ENEMY с Terminator 2, където Джон Конър беше с тяхна тениска и цялата му стая беше в плакати. Аналогично свързвам и Guns с Терминатора именно от парчето им “You Could Be Mine”. Общо взето с това се изчерпва познанието ми за Ийст Коуст рап ветераните.

За 45 минути изпълнение успяха да накарат една огромна част от публиката да заеме местата си по стадиона, но останалите жулиха кенчета “Пиринско” около стадиона

Аз успях да намеря място, където да чувам и виждам всичко, и зачаках. Чакането не беше много, защото малко след 19:00 чухме и акордите на “Welcome To The Jungle” и Guns N Roses бяха на сцената. Интернет клетките на мобилните оператори буквално клекнаха, защото всичко правеше лайвчета, рийлчета, сторита и селфита. Бях гледал скандални клипове с изпълнения на Axl от разни концерти в Япония и от погребението на Lisa Marie Presley. Бях готов за тотална катастрофа. Но мамка му, тоя пич се справяше доста по-добре.

Разбира се, това не е 20-годишният нахакан бунтар и на моменти не му достига глас/дъх, но съм виждал и далеч по-скандални изпълнения. Няма да вървя песен по песен, но ще посоча някои от акцентите на шоуто, което продължи близо 3 часа (!!!).

Източник: Fest Team

Основен акцент е, че отново сме на стадион на рок концерт — нещо, което като се замисля май не се е случвало от предното гостуване на GUNS. Моля, БТА да не ме цитират, за да не влезем в новините и не, няма да броя концерта на Imagine Dragons.

Stadiums were not designed for rock concerts, but rock concerts were meant for stadiums.

Justin Hawkins (The Darkness)

Едно такова мащабно събитие изисква огромен ресурс и много работа — нещо, което не плаши организаторите от Fest Team. Сцената и визуализациите са прекрасни, а от звука има какво да се желае. На моменти вокалите на Axl бяха прекалено силни, което показваше дори малките му тонални отклонения и дефекти. Може би ако беше една идея по-тих, всичко щеше да бъде прикрито от беквокалите на Duff и Melissa. Като се замисля, и повечето фалцетни изпълнения, заради които му се подиграват, че звучи като Елмо или Мики Маус, са причинени точно от това. Дори в оригиналния запис на парчета като “Shadow Of Your Love” и “Paradise City”, например, Axl пее по същия начин, но благодарение на добрия микс е балансиран с останалите инструменти и бек вокали. На няколко пъти чухме и как китарата на Slash бива усилена в последния момент, за да влезе в соло. Като цяло малко „стажантско“ беше озвучаването, а от група като тях се очаква да не прави компромис точно с това. Много други групи от този ранг започнаха да ползват в изпълненията си предварително записани подложки с бекинг тракове на вокали и инструменти, които да помагат на изпълнението— всичко в името на добрия перформанс. Видяхме, че при Guns не е така, и Axl си позволи да прекъсне песен и да я започнат отначало. Точно в това някои хора видяха провал, а аз смятам, че е възможно най-рок’н’рол постъпката. Axl буквално ни показа, че не крият карти под масата и „играят“ с това, което имат. Тъй като зачесах и темата за Ozzy, неговия глас също беше пипнат за лайв стрийма.

Източник: Fest Team

Да се върнем към сетлиста na GNR. 31 песни, от които поне 22 исках да чуя и си заслужаваше да бъдат чути. Имаше обаче песни като “The General”, “Absurd”, “Perhaps”, “Hard Skool” и дори “This I Love” и др., които съвсем спокойно можеха да бъдат пропуснати. Хем щяха да спестят мъчението на Axl, хем и дискомфорта на хора в публиката, които се оглеждаха сякаш им правят „скрита камера“. Аз се радвам, че чух и две парчета от Chinese Democracy, което почти не очаквах. Чухме и кавър на Thin Lizzy – “Thunder & Lightning”, и разбира се Black Sabbath – “Never Say Die”. Чухме и страхотно изпълнение на “Slither”, за която винаги съм казвал, че е по-Guns песен от някои от песните на Guns.

Разбира се, фен фаворитите като “Don’t Cry”, “Estranged”, “Civil War”, “You Could Be Mine”, “Sweet Child O’ Mine”, “Knocking On Heaven’s Door”, “Welcome to the Jungle”, “Nighttrain”, “Paradise City”, “November Rain” раздвижваха и оживяваха стадиона. Но имаше и от онези по-малко известни песни като “Mr. Brownstone”, “Bad Obsession”, “Yesterdays”, “Rocket Queen”, “Used To Love Her”, които мнозина от нас се радваме, че чухме.

Източник: Fest Team

И да, ако искам, винаги мога да намеря нещо, за което да се подигравам или недоволствам. Но онзи ден аз гледах една от най-великите рок’н’рол групи на всички времена. Група, оставила толкова ярка диря в музиката, че продължава да вдъхновява и до ден днешен. Група, на която половината дискография се върти по радиата по цял свят. Група, която още има същия рок’н’рол заряд и персона 40 години по-късно. Ще са необходими много повече от няколко недоволни палячовци, недоклатени лелки и кисели чичаци за да променят мнението ми.

…Очакванията ни явно се различаваха от земята до небето. Защо ли? Защото аз знаех какво ще чуя. И даже бях приятно изненадан. А вие очаквахте да чуете 6-те песни от радио „Еднорог“, с които пътувате до село.

Because What You Want & What You Get Are Two Completely Different Things.

Автор: Никола Петрас
Снимки: Никола Петрас, Fest Team