Репортаж от концерта на BLACK FLAG

Black Flag безспорно са голямо име в историята на пънка, а творчеството им, с няколко прекъсвания и смени в състава, се простира вече почти пет десетилетия. Формирани през 1976 година от китариста Greg Ginn, който понастоящем е единственият оригинален член, в момента групата изглежда доста по-различно, отколкото когато и да е било. Няма и месец, преди да ги посрещнем, малко неочаквано ни идва новината, че Ginn сменя за пореден път хора от бандата, но този път с доста по-млади музиканти. Вече си имат фронтдама – Max Zanelly, басът е поет от David Rodriguez, а зад ударните застава Bryce Weston.

Обаче цялото това нещо за мен е само в плюс, защото: първо – ще даде живот на вече отдавна издъхваща група (и не, не е защото Henry Rollins не е там); второ – че така или иначе Black Flag идват в България за пръв път, и още по-специално ще е, че първото шоу на тези хлапета с дядо им Greg ще е при нас; и трето – защото се дава шанс на млади и кадърни музиканти. Всъщност, дори искам да вметна, че не всеки, присъствал на концерта, знаеше за тази рязка промяна. Естествено, нямаше как да няма реплики по тоя повод, но за това – по-нататък ще ви дам детайли.

Липсваше какъвто и да е съпорт на Black Flag, но обещаха двучастен сет с 30-минутна почивка. Честно казано, не личеше на никое от хлапетата, че излизат на сцена за пръв път. Max, като започна да пее, ми напомни на Brody Dalle от The Distillers – дрезгав глас, с леки насипи, но в същото време и доста женствен. Един-два пъти се стресна, когато някой се качваше на сцената за краудсърф, но се забавляваше наравно с феновете, сподели си дори и микрофона. Барабанистът Bryce беше същински звяр – още дори на озвучаването с лекота свири доста по-комплексни неща от тези на самите Black Flag. Басистът David по време на сета им беше малко по-срамежлив, но съвсем съсредоточен. Обаче забелязвам, че Greg леко вече изнемогва – все пак да си свирещ музикант на 71 години хич не е за подценяване.

Честно казано, и двете части бяха изпълнени с доста емоции, енергия, имаше и една малко стряскаща случка с една девойка, която – не разбрах как точно – падна на главата си. Max спря дори, за да я попита дали е добре – тя потвърди, че всичко е наред.

Смея да кажа, че сетлистът беше разнообразен, макар че лично очаквах една конкретна песен, но може би е била съобразена с вокалистката – „TV Party“. Първият ми досег с Black Flag беше точно с това парче, когато бях гледала преди почти 20 години един епизод на Beavis and Butt-Head. Може би и въобще първата пънкария, която бях чувала тогава, беше точно тази песен.

Та, ето какво ни изпълниха:

Първа част:

Can’t Decide
Nervous Breakdown
No Values
I’ve Had It
Wasted
Black Coffee
Six Pack
Depression
Forever Time
The Swinging Man
Nothing Left Inside
Fucked Up (Good For You cover)

(30-минутна почивка)

Втора част:
13. My War
14. I’ve Heard It Before
15. Revenge
16. Fix Me
17. Clocked In
18. Room 13
19. Gimme Gimme Gimme
20. Slip It In
21. Jealous Again
22. I Can See You
23. Rise Above
24. Louie Louie (Richard Berry and The Pharaohs cover)

Цялото преживяване тази вечер беше поредното доказателство, че пънкът нема да умре. Бях споменала още в началото, че ще обсъдя по-обстойно някои неща. Пак казвам – обективно погледнато, Black Flag наистина бяха издъхнали още отдавна. Не – и това ще повторя – не е заради Henry Rollins, въпреки че не знам колко пъти, дори месеци преди концерта, чувах: „К’ъв е тоя Black Flag без Rollins?!“ И по време на концерта дори го чувах това, което малко дори ме втрещи – защо тогава отиваш на нещо, което вече не харесваш? Ааа, да – от носталгия ще да е! Или просто си чакал да вкарат една голяма кутия на сцената и от нея да изскочи Henry Rollins, може би?

Да не говорим и за репликите откъм новите музиканти – „Какви са тия деца?“, „Не били дошли на трибют.“ (Аз доколкото знам, трибют се прави от хора, които не са от оригиналната банда… ама аз съм проста барманка, не разбирам.)

Според мен вече на този етап Greg Ginn или наистина окончателно трябваше да се оттегли, или да направи точно това – да вкара свежа кръв, която да припомни на хората за Black Flag, за да покаже какво е пънк. А ето това е пънк – да не спираш да правиш онова, което смяташ за редно да правиш. Новото поколение Black Flag не е трибют, драги ми носещ карирани Vans и с татуировка на Спондж Боб върху прасеца – те са младите хора, които ще поддържат тази музикална сцена жива.