Представете си Швеция през януари.

Температурата е –17℃, слънцето изгрява в 9:17 ч. и залязва в 14:43 ч. , сякаш е на работа на половин ден. Навън е тъмно, вътре е тъмно, душата е тъмна. Единственото, което се движи, са снежинките и депресията ти. В този момент пред теб има две опции - или да броиш колко пъти IKEA е променила името на един и същ шкаф или да хванеш китара и да си формираш банда. Ето защо децата там на 5 години вече свирят в 9/8 такт, защото ако не свирят нещо сложно, ще трябва да говорят с някого. А да говориш с някого е .. неловко. :)

Резултатът? IN FLAMES, AT THE GATES, MESHUGGAH, DARK TRANQUILLITY, GHOST и разбира се ABBA, а това дори е една миниатюрна извадка. Представям си, че практически всеки квартал в Гьотеборг е изобилствал от банди, коя от коя по-добра и дори нещата при някого да не вървят, заместници колкото щеш. В тази среда постепенно през годините се оформи тройката IN FLAMES, DARK TRANQUILLITY & SOILWORK, от които единствено първите постигнаха значителен комерсиален успех, не и без да заплатят за това с цената на стиловите завои към по-комерсиалното и достъпното за по-широката маса звучене. Промените изглежда не се харесваха на някои от членовете и постепенно от класическия състав на IN FLAMES останаха само двама души, докато останалите се покриха за известен период от време. И така, до преди няколко години, когато изневиделица се появи новината, че Mikael Stanne, Jesper Stromblad, Peter Iwers, Niclas Engelin и Daniel Svensson [всички минали през IN FLAMES в различни периоди] се събират в нов състав под името THE HALO EFFECT, а скорострелно издадения дебютен албум събираше категорично най-доброто от славните години на гореспоменатата мелодет "тройка". Това беше свежият полъх, макар и носещ лек носталгичен аромат, от който феновете се нуждаеха и много бързо бандата набра скорост с участия с най-сериозните фестивали и няколко дълги турнета. Мисля си даже, че дори самите IN FLAMES сякаш усетиха, че конкуренцията в лицето на бившите им колеги ще е много сериозна и сякаш това ги подбутна да се върнат към корените си в последния си албум. Един вид, положението е всички сега да се надпреварват кой от кого да е по-олдскуул, което нас тотално ни устройва, нали?

Отдавна минаха годините, в които бандите гостуваха за първи път у нас чак след като са позагубили инерция и когато са крачили към залеза на кариерите си - в днешни дни вече е съвсем нормално да виждаме наоколо и актуалните и силни имена на деня, дори такива в по-нишови стилове, какъвто е мелодичния дет. Така новината за концерта на THE HALO EFFECT съвсем не беше нещо супер изненадващо, а в последните седмици [в които скъсах от въртене двата им албума] бях изпълнен с очаквания за една специална есенна вечер и с надежди всичко да е наред [най-вече] със звука в Pirotska 5 Party Center. Разбира се, за такова събитие и точно за супергрупата от ранга на THE HALO EFFECT, наоколо няма по-подходяща банда от родната гордост DEADSCAPE, за които, сигурен съм, това да делят сцена с някои от най-големите си влияния, е било сбъдната мечта.

Малко преди обявеното начало, пред залата нямаше кой знае колко хора, но исках да вляза, за да не пропусна DEADSCAPE, които в последната година и нещо издадоха втория си албум, взеха си кратка пауза и се завърнаха като петорка. Последния път, когато ги гледах, беше когато бяха съпорт на французите от AEPHANEMER (репортаж / снимки), но както тогава, така и сега DEADSCAPE си заслужаваха всяка минута. Този път бандата разполагаше с малко повече време и вече имащи по-богат репертоар, сега нямаше нужда да правят кавъри на [например] INSOMNIUM, а вместо това заложиха на своето и заковаха няколко убийствени композиции както от актуалния албум "State of Decline", така и от дебюта. За съжаление, имаше няколко моменти, в които звука или при китарите не беше добър, или пък вокалите на Мера не се чуваха добре, но цялостното бандата се представи чудесно. В моите уши, те по нищо не остъпват на доста от мелодет бандите в Скандинавието и ще се радвам някой ден да ги видя не просто като местен съпорт, а като основна банда за концерт, турне или фестивал.

След задължителната снимка с феновете на фон, DEADSCAPE се прибраха, а аз се пораздвижих насам-натам и в крайна сметка се намърдах на много удобно място близо до сцената, откъдето виждах всичко много по-добре, а и както се оказа след това, и чувах много по-ясно. THE HALO EFFECT се появиха пред около 500 фена, бурните овации на които при появата на бандата звучаха като за няколко пъти повече. Още с откриващата "March of the Unheard", шведите превърнаха Pirotska 5 Event Center в портал към златната ера на мелодичния детметъл и триумфално ни пренесоха в онази атмосфера на оригиналния и истински "гьотеборгски звук", който промени лицето на екстремния метъл през 90-те години. Niclas Engelin и фронтменът Mikael Stanne сновяха напред-назад по сцената и можех много добре да видя удовоствието в очите им за това, че имат възможността отново да свирят на живо точно музиката, която обичат, а не такава, каквато лейбъл, мениджмънт или някой друг им дирижира. Peter Iwers, вече разделил се с дългата коса и леко побелял, е все така непоклатим с баскитарата си, а Daniel Svensson беше изцяло безупречен зад барабаните. Не беше точно като през 2008-ма в Каварна на IN FLAMES - беше още по-яко, защото енергията на парчета като "Detonate" или "Conditional", рифове като тези на "A Truth Worth Lying For" и електронните мотиви като онези в "Shadowminds" лесно може да ви накарат да забравите както за IN FLAMES, така и за DARK TRANQUILLITY. Сериозно!

Няма много какво да кажа за сетлиста, освен че съдържаше цели девет (от общо десет) парчета от дебютния албум, плюс повече от половината втори. Бандата спокойно можеше да ги изсвири и двата в пълния им блясък, но може би има песни, които не са съвсем подходящи за живо изпълнение. Единственото липсващо нещо [за много от нас] онази вечер, бе моторът на бандата Jesper Stromblad - твърдо решен най-после да се пребори с демоните си, той предпочита да не пътува за турнетата на THE HALO EFFECT, а вместо него в София видяхме китаристът на THE HAUNTED Patrik Jensen. Това, естествено, в никакъв случай не се отрази негативно на каквото и да било, но ми се щеше да видя Jesper още веднъж на сцена. Надявам се това да стане скоро. Хубаво е, все пак, че е открил вдъхновение и отново пише музика.

След малко над час на сцената и кратък бис ("Shadowminds" от дебюта), THE HALO EFFECT се прибраха, с което първото им гостуване у нас [макар и кратко] свърши. По начина, по който феновете ги изпратиха, обаче, нямам нито съмнения, нито и търпение за тяхното второ гостуване. Още на излизане вече ме боляха врат, гръб и кръст [и не, не е от годините, хe-xe], защото отдавна не бях куфял така, обаче това беше един от онези концерти, които всички в залата ще помним дълго, доказателството за което беше и напълно разпродадения мърчандайз.

OBEY THE RIFF!

Автор: Константин Йовков
Снимки: Никола Петрас

Всички Снимки от събитието: