Репортаж от концерта на TILL LINEMANN и AESTHETIC PERFECTION

Това събитие определено ще остане в архива на българската концертна история като един от най-обсъжданите концерти – такъв, който буквално раздели аудиторията на напълно погнусени присъстващи и възхваляващи фенове на спорното изкуството, на което станаха свидетели.

Това кой как вижда нещата е въпрос на гледна точка и за мен лично няма „грешна“ такава. Аз по-скоро принадлежа към първата група, но това не означава, че не разбирам и втората. Тил винаги е бил… да го кажем така – изключително дръзко нестандартен. И Rammstein са си такива, няма смисъл да обсъждам клиповете им на фона на видеата на други банди. Тук Тил просто се е отпуснал и прави нещата, както му харесват. Но за това – малко по-надолу.

Очаквах с голямо нетърпение съпорта. Може би бях една от малкото, които всъщност бяха повече заради Aesthetic Perfection, отколкото за Kill Till. Aesthetic Perfection гостуват за втори път. Предният им концерт беше в Blue Box като co-headliner с Combichrist. Тогава ми попаднаха в полезрението и оттогава ги следя. Докато Combichrist поеха по друг път и бих казала, че се изкачиха една идея по-нагоре по стълбата на славата, Aesthetic малко или много останаха на същото място до този момент. Все пак Combi подгряваха Rammstein година по-късно след гостуването им у нас.

Та… Aesthetic Perfection имат доста по-електронен звук, ако ги слушате в тубата или по платформите. Сега обаче Daniel беше заложил на повечко музиканти, за да постигне по-тежък индъстриъл звук. И честно да ви кажа – това определено е неговото нещо. Бандата звучеше невероятно. Най ми е кеф, когато някой ми каже: „Ей, тия твоите пиу-пиу неща се оказаха много яки“ (пиу-пиу – разбирайте индъстриъл групи, видени през очите на хеви метъл фенове). Още едно уточнение – аз слушам банди от всички рок и метъл жанрове, от всички възможни десетилетия. Метъл музиката във всички форми е невероятна вселена! Та точно това го чух няколко пъти – колко яко забиват Aesthetic Perfection и каква яка банда са.

Сетлистът им беше скромен като времетраене, но мисля, че беше напълно достатъчен, за да си намери Daniel Graves нови фенове. Откриха с Bad Vibes и S E X, а Rhythm + Control беше една от малкото песни в сета, издадени преди 2020 г. Наблегнаха на по-новите си неща. Бих казала, че единствената песен, която не се вързваше напълно с енергията, която създаваха, беше „Summer Goth“. Daniel Graves, макар често да не се взема насериозно, абсолютно владееше сцената и оставяше усещане, че той и бандата му могат да са хедлайнери на вечерта.

Love Like Lies и Gods & Gold от „по-старите“ песни сложиха край на участието на Aesthetic Perfection и отстъпиха място на океана от провокации, който се задаваше.

Седемте смъртни гряха – така бих определила шоуто на Тил. Определено не е за всеки. Съмнявам се, че много хора го разбират напълно, и въпреки това той пълни зали с турнето си Meine Welt Tour 2025 по целия свят. София не беше изключение.

В 21:15, като по часовник, светлините в пълната зала Арена 8888 загаснаха и гора от телефони посрещна немския вокалист. Независимо дали представянето се е харесало на публиката или не, не може да се отрече, че Линдеман прави неща, които трудно могат да се видят на други концерти. Затова неговите performance-и са по-скоро спектакъл, зрелище, гротеска, отколкото просто концерт.

Ще спестя подробностите, които направиха шоуто 18+, по обективни причини – всеки, който е имал желание да ги види, вече го е направил. Затова ще се фокусирам върху музикалната част и екстрите към нея, без толкова не еротичната (по-скоро порнографска) нотка.

Концертът бе открит внушително с интрото Meine Welt, което въведе публиката в темата на турнето. Музикалният фон и визуалните елементи ни потопиха в (с)порно артистичния свят на Линдеман и ни подготвиха за скандално шоуто. Костюми, пилони и предизвикателно облечени момичета бяха само част от това, на което станахме свидетели. Последва Fat – характерна с тежката си мелодия и провокативен текст (както почти всичките му песни). По-мелодичната Und die Engel singen ни показа по-лиричната страна на немския вокалист – обвита в мистика и донякъде контрастираща с голяма част от репертоара му, тя разкри по-абстрактна страна от душата му. Динамиката се върна със Schweiss и Altes Fleisch.

Golden Shower беше една от кулминациите на вечерта – една от първите любими песни на феновете, когато става дума за соловата кариера на Линдеман. Провокациите, естествено, не липсваха, но и никой не е очаквал друго, имайки предвид колко скандален е текстът. Последваха Sport frei, Tanzlehrerin и Blut, на която „заваля“ дъжд (не знам доколко е ок това да се случва насред зима, особено ако не си подготвен, че буквално ще вали вода пред сцената), за да стигнем до Allesfresser, на която публиката беше „атакувана“ с торта и шампанско. Хората от първите редове направо се навечеряха – заедно с косите и дрехите си. Prostitution раздвижи публиката с ритмичния си характер. Не липсваха, разбира се, социално-философските мотиви, характерни за певеца.

Praise Abort беше не по-малко скандална от предходните със силните визуални ефекти на екрана и сцената. Сякаш песните на английски бяха по-лесни за запомняне и феновете се раздаваха повече на тях. Появата на прасе на екрана предизвика реакции в друга посока и някои завикаха „Оставка“. Platz Eins донесе нова изненада – Линдеман се появи в огромна сфера на колела и обиколи част от фронт стейджа. Атмосферата се нажежи до червено, когато хората от по-задните редове успяха да го зърнат отблизо. Шоуто завърши с Du hast kein Herz и Skills in Pills – също любима композиция на феновете, представена с поредна доза пикантна скандалност.

Разбира се, нямаше как да минем без бис. Публиката скандираше „Линдеман, Линдеман“, а ние чухме още цели четири парчета – Übers Meer, Knebel, любимата на публиката Fish On, на която летяха риби, и финалната Ich hasse Kinder.

Тук е мястото да кажа няколко думи и за музикантите, които свириха на сцената с Линдеман – Kristin Kaminski, Daniel Lohner, Joe Letz, Emily Ruvidich и Brynn Route, която се справи невероятно не само с клавишите, но и с pole dance-a. Изпълненията ѝ бяха впечатляващи и оставиха публиката без дъх. Извън факта, че и те са не по-малко ексцентрични от Линдеман, групата се справи страхотно с музикалните си задачи (и с другите си роли в шоуто). Въпреки не особено добрия звук през цялото време и техническите проблеми, наложили кратка пауза, те се раздадоха на макс.

Концертът комбинира силни музикални изпълнения с експресивни визуални метафори — прожекции, лазери и сценични етюди. Линдеман използва типичните за него провокация и символизъм, за да създаде визуално и акустично интензивно преживяване. Спектакълът предизвика бурни реакции и през следващите дни беше основна тема на разговор в социалните мрежи. Както вече споменахме, имаше полярни мнения – от хора, смятащи музиканта за гениален, до такива, които бяха искрено погнусени от видяното и очакваха много повече като емоция и креативност, отколкото пошла порнография. Двете групи влязоха в остри полемики и си разменяха обиди.

Къде е истината? Със сигурност няма една истина. Дори в нашия екип няма единно мнение. Но щом един концерт, шоу или спектакъл е успял да развълнува толкова хора – независимо дали положително или отрицателно – значи е свършил работата си. Защото задачата на изкуството е именно да вълнува, понякога да провокира – и няма как винаги да се харесва на всеки.

Автори: Гергана Попова, Илияна Чоевска
Снимки: Никола Петрас