Репортаж от концерта на LEPROUS, IHLO, CRYSTAL HORIZON

След тежките в хранително отношение празници дойде време да се поразмърдаме далеч от диванния комфорт, като началото на една обещаваща концертна година бе поставено още в края на януари в клуб Joy Station с концерт на норвежките прогресив експериментатори LEPROUS. В последните години те сякаш се позагубиха от личния ми радар и всъщност се оказа, че съм пропуснал излизането на няколко техни албума, както и няколко рокади в състава – в този смисъл до голяма степен чувствах, че гледам техен концерт за пръв път.

Предварителните ми очаквания не бяха кой знае какви, най-вече защото не сме същите хора отпреди 10–15 години и музикалните ни вкусове и фокус се изменят, но все пак задължителното онази вечер за мен бе наличието на един добър звук плюс професионално поведение на бандата, без значение пред колко души свирят.

Макар все още да изглеждат като младежи с модерни прически и зализани перчеми, LEPROUS натрупаха близо 20-годишен опит, включващ многобройни турнета, осем албума, както и дългогодишно участие като инструменталисти в бандата на IHSAHN от легендарните EMPEROR – да бъдеш избран от такава фигура е повече от впечатляващо, а и вероятно помага и на тях самите да се промотират като състав. При всички положения тези момчета могат да свирят и колкото и първоначално несмисляем и дори странен да звучи прогресивът, който правят, веднъж вниквайки в него, слушателят открива нови светове и музикална наслада.

И така, за седмото си гостуване у нас норвежците дойдоха със своите сънародници CRYSTAL HORIZON и набиращите все по-голяма популярност напоследък англичани IHLO. Абсолютно непознати за мен, CRYSTAL HORIZON откриха по график пред все още рехавата публика, като всяка една млада банда, която е издала едно ЕР до момента – със свирене, комбинирано с леко страхопочитание, но и много желание и амбиция. Бандата не е лоша и ми напомни точно на ранните LEPROUS, като сценичното им време бе в съответствие с малкото материал, с който разполагат – след 3–4 парчета благодариха на публиката и бързо се прибраха. Може би музиката им не е точно „моя“ тип прогресив, но въпреки всичко може да хвърлите едно ухо на ЕР-то им.

Паузата след CRYSTAL HORIZON се оказа по-дълга от изпълнението им, но пък успях да се позавъртя из реновирания Joy Station и да разгледам доста разнообразния мърчандайз на LEPROUS – реалността в последните години принуди бандите да разчитат все по-малко на продажби на физически носители с музика и все повече на продажби на тениски и всякакви други артикули, а концертите и музиката станаха начин да промотират новите колекции с тениски, шапки и всичко останало. Съответно цените на артикулите често надвишават тези на билетите – звучи гадно, но това е положението.

Докато размишлявах над тези неща покрай щанда с мърч, IHLO се появиха на сцената без почти никакво интро или тържественост и директно стартираха, защото се оказа, че и тяхното време е силно ограничено. Готино е, че можем да видим тази банда, защото те са от онези млади представители на авангардния прог, които успяват да звучат едновременно модерно, технично и емоционално — рядка комбинация, която им спечели бързо внимание в прог метъл и алтернативните среди. Самата банда, формирана преди около десетина години в Лондон, бързо привлече фенове с дебютния си албум „Union“, а участието им в това турне бе в подкрепа на прясно издадения нов албум „Legacy“. За тези от вас, които не са ги слушали, музиката им е смесица от прогресив метъл и джент елементи, електронни текстури и емоционални вокални линии. Накратко – феновете на TESSERACT, HAKEN и VOLA ще ги харесат много, но феновете на FATES WARNING – едва ли.

След малко повече от половин час на сцената изпълнението на IHLO бе по-скоро стандартно, отколкото такова, след което да пожелая да си купя някой от албумите им – имах усещането, че са от онези много технични виртуози, които никой не разбира. Или поне аз не успях, все тая. На феновете в залата все пак явно им хареса, защото овациите за IHLO бяха далеч повече и по-силни от тези за CRYSTAL HORIZON.

Така неусетно дойде моментът и за хедлайнърите от LEPROUS, които, както вече споменах, гостуват у нас за седми път, като май само първите два пъти дойдоха като съпорт на други банди. Оттогава насетне България е честа дестинация в турнетата им, макар че май винаги феновете по концертите им не прехвърлят 200–300 души – може би това е донякъде нормално заради по-нишовия им стил, но при всички положения бандата обича феновете си тук и винаги прави запомнящи се концерти. Сегашният не направи изключение, смея да твърдя. Още с откриващите „Silently Walking Alone“ и „Illuminate“ ясно си пролича разликата в класата на LEPROUS спрямо предишните банди, а сетлистът, който норвежците впоследствие ни представиха, покриваше значително количество от по-късните им творби. Ярък детайл бе и (донякъде) изненадващият кавър на хита „Take On Me“ на сънародниците им A-HA, като бързо след него фронтменът Einar Solberg седна за кратко и зад синтезатора си за парчето „Passing“ от дебютния албум на LEPROUS. Наред с абсолютно безупречния във вокалите си Einar отличително бе присъствието и на другия останал член от оригиналния състав – китаристът Tor Oddmund Suhrke. Двамата бяха основният двигател на този концерт, докато останалите музиканти от бандата заемаха по-задни позиции и бяха значително по-статични на сцената. Запомнящ се момент бе и това как към края на концерта Einar директно попита публиката с коя песен би искала да продължи шоуто – изборът бе между „Slave“ и „Rewind“, където предпочитанията на по-гръмогласните фенове наклониха вота към „Rewind“. Получи се доста яко – тогава се сетих как преди много години, при едно друго гостуване на LEPROUS, бандата помоли всички фенове в залата просто да седнат на пода и да се насладят на едно по-лирично парче – въобще, пичовете още от едно време държат много добър контакт дори с малобройна публика, което прави концертите им по-лични и позапомнящи се.

След малко повече от час музика LEPROUS получиха заслужени овации от българските си фенове, като следващата ни среща с тях е просто въпрос на време. Така бе дадено началото на концертната 2026 година, която се очертава да е една от най-богатите откъм събития, имена и стилове за последните (много) години. Предстоят много клубни шоута, няколко силни летни фестивала, немалко единични събития на изпълнители, които ще гостуват у нас за пръв път – списъкът е дълъг, но ще се насладим напълно, защото България вече не е дестинация, която промоутърите и изпълнителите игнорират така лесно. До скоро!

Автор: Константин Йовков
Снимки: Никола Петрас