Репортаж от Be4 Hills (SABATON, SAVATAGE, EPICA, SEVI)

Рядко сядам да пиша репортаж в деня след концерта, което може и да не е особено добър подход, но пък винаги си мисля, че след концерт първо трябва да отминат няколко дни и след това да се опитам да разказвам, доколкото се може по-безпристрастно и обективно. Днес обаче няма да съм безпристрастен, а обективен едва ли някога съм бил, хаха - този пък ще е малко по-емоционално и в известен смисъл по-лично.

През последните години на различни фестивали или самостоятелни концерти се завъртяха не една и две банди, които постоянно ме връщат в дълбините на пубертета и гимназиалните дни, което, колкото и да не ми се ще да изрека на глас, беше преди повече от двайсет и пет години - по онова време нашите смятаха, че това с хевиметъла е просто фаза, но положението вече е на етап да си правя елек с нашивки на банди. Дам Ха-Ха.

Ta, по онова време (разбирай, преди около 25 години) събирах колкото се може повече банди на всевъзможни носители, всякакви списания, изрезки и постери на кой ли не [като всеки друг, всъщност] и постепенно оформих своя дефиниция за “хубавото” и “любимото”. Лека полека, многото банди започнаха да стават по-малко и по-малко, защото в един момент уж имаш всичко, но започва да ти пука само за едни 10-15 банди и развиваш усещането, че от новите вече няма какво толкова да видиш и чуеш. Някъде тогава започнах да слушам и SAVATAGE като по онова време те [все още] бяха активна банда, която тъкмо бе издала последния си албум “Poets and Madmen”, а бъдещето изглеждаше интересно с новия вокалист Damond Jiniya. И така всяка следваща година с един приятел хвърляхме боб кога да му се не види ще излезе новия албум, кога това и кога онова. Нов албум така и не се появи и бандата беше заметена в ъгъла заради комерсиалния успех на TRANS SIBERIAN ORCHESTRA, ние пораснахме, завършихме университет и после започнахме да ходим по чичашки фестивали, а от неща като SLEEP TOKEN и подобните им ни се повдигаше.

И изведнъж, бам! Реюниън, който дойде така изненадващо като някои мои познати фенове дори правиха планове да ходят до места като Чили, просто защото положението беше “или сега, или никога”. Е, не се наложи да пътуваме толкова далеч, защото миналата година SAVATAGE направиха един страхотен концерт близо до Солун, а в началото на тази най-после и дойде новината, че ще дойдат за пръв път и у нас, на една специална вечер, наречена BE4 HILLS, в която неформално щяхме да открием фестивала HILLS OF ROCK в Пловдив

Едва ли съществува „правилен“ начин да подредиш вечер със SEVI, EPICA, SAVATAGE и SABATON, но при всички положения, събирайки ги на едно място, се получи един любопитен резултат, защото това се превърна в концерт, който не се опитваше да бъде грандиозен, но със сигурност ще е незабравим за много от нас - четири диаметрално противоположни групи, четири настроения и публика близо 7-8000 души, която можеше да избира измежду родното качество на SEVI, симфоничния размах на EPICA, драматичната тежест на SAVATAGE и маршовата енергия на SABATON. Не искам да започвам в полемики кой и защо е трябвало да бъде хедлайнър, всеки може да има своите предпочитания и аргументи, а редът на бандите беше такъв какъвто беше - субективните желания са едно, но комерсиалният успех и фенски интерес са съвсем различно нещо.

Идвайки от морето, бях прилично изпечен и стабилно трениран за жегата, която ме очакваше в Пловдив, а пристигайки на гребната база, забелязах, че все още няма чак толкова много фенове, но все пак беше ранния следобед. След известно време, вратите най-после бяха отворени, влизането бе спокойно и добре организирано, аз бързо се стрелнах към мърча, който се оказа прилично разнообразен и интересен.

Леко се бе заоблачило, но по часовник на сцената грейна логото на родната банда SEVI - трудно бих се сетил за по-подходяща българска група, която в последните над десет години се утвърди със своето постоянство, професионален подход и последователен труд и не би трябвало да е изненада, че SEVI често участват по престижни международни фестивали, имат своите фенове, а фронт-дамата Светлана Близнакова e вече добре познато име, участвала в колаборации с имена като Johnny Gioeli (HARDLINE, AXEL RUDI PELL), Jen Majura (EVANESCENCE) и др. С време малко над половин час, бандата успя да изпълни 8-9 парчета, включително едно от предстоящият им пети албум, като макар че трудно могат да се игнорират, за мен влиянията на EVANESCENCE и LACUNA COIL не са нещо, което бих посочил като недостатък при SEVI, a по-скоро като основа върху която бандата стъпва. Хареса ми, че Светлана подхождаше активно към феновете, а не стоеше пасивно, чакайки времето да мине и и сетлистът да е изпълнен. SEVI отново показаха, че са готина банда и свириха отлично, заради което началото на BE4 HILLS бе обещаващо.

Не след дълго дойде време и за холандците от EPICA. За последно ги гледах при гостуването им Каварна през далечната 2010г. (снимки), а сега ми бе интересно да видя как бандата се е развила от тогава - някак бях изгубил следата им и постепенно в годините интересът ми към тях се изпари, но пък нямах против да чуя някои от парчетата, с които едно време ме спечелиха. Емблематичната Simone Simons и лидерът на бандата Mark Jansen отново бяха [почти изцяло] в центъра на вниманието, като фестивалния формат на шоуто позволи бандата да изпълни осем парчета, половината от които бяха от последно излезлия през 2025г. албум “Aspiral” - това беше както добро решение, така и не особено добро. Беше положително, защото бандата изглежда проявява смелост и не замита новия албум под масата, разчитайки само на вече добре познатите на феновете парчета.

Но пък от друга страна, това беше фестивално участие, в което времето бе значително ограничено. Ето защо, у мен се породи усещането, че в изпълнението на EPICA липсваше всъщност най-доброто, което бандата някога е правила - не чухме например абсолютно задължителната [за мен, и не само] “Unleashed” - едва ли има фен, които да не я е чувал, а за тези които тепърва откриват бандата това парче е вероятно най-разпознаваемото тяхно такова - да речем, че “Cry for the Moon” беше другата задължителна песен, така че дяволът не бе чак толкова черен. Докато се усетим, EPICA вече ни благодаряха и бързо освободиха сцената, за да може една 25-годишна [a за много хора, дори по-стара] мечта да стане реалност.

Ще излъжа, ако кажа, че не бях на BE4 HILLS заради SAVATAGE. Отидох заради тях и бях готов да си тръгна в момента, в които слязоха от сцената. В изминалите месеци с приятели се шегувахме, че на този концерт ще носим салфетки, но не за да ги мятаме, а за да бършем сълзите си. За [много oт] нас, да присъстваме на шоуто на тези великолепни музиканти бе истинско щастие и привилегия.

Точно в 20:20 на видео-стената тръгна интро, в което емблематичната китара на Criss Oliva бе постепенно обвита в храст от рози [обложката на “Ghost in the Ruins”] и един по един, без особено фанфари, взривове и пиротехника, на сцената се качиха съвременната [концертна] версия на SAVATAGE като още откриващите акорди бяха на убийствената 10-минутна композиция “Morphine Child”, от която всъщност бандата изсвири само встъпителното двуминутно интро, преливайки директно към “Dead Winter Dead” от едноименния албум от 1995г. И макар че не е зима, а войната в Босна е грозен белег от миналото, всички се потопихме в драматичната тежест на тази песен, колкото и тя да е по-скоро малка част от цялата история за безнадеждност и морален упадък, която албума поднася. Веднага след нея се върнахме още по-назад към един от върховете в творчеството на SAVATAGE - рок-операта “Streets” и резачката “Jesus Saves”, като се сетих да се поогледам и видях как немалко фенове знаеха и пееха текстовете на парчетата, а и виждах как и самата банда се радва искрено, че отново свирят тези творби. Сметките трябва да се плащат и докато има пълни арени в Щатите, TRANS SIBERIAN ORCHESTRA винаги ще са с приоритет пред SAVATAGE, защото в крайна сметка всичко това си е бизнес, но тук виждахме едни хора, които сякаш вършат хобито си в свободното време - усмихнатия Johnny Lee Middleton, сновещ насам-натам по сцената, малко по-статичния, но харизматичен Chris Caffery и Zak, който сякаш не изпя грешна нота …

Тази банда липсваше на сцената толкова дълги години и щеше да е крайно несправедливо всичко да потъне в небитието преди още малко турнета и може би още един последен албум [който уж има работното заглавие “Curtain Call”]. Знам, музиката им не е точно лесно-смилаема и бързо влизаща под кожата, но пък за онези от нас, които са вникнали в нея, това беше абсолютният хайлайт тази вечер, макар крайно недостатъчните за група от този ранг 70-минути сценично време. За сравнение, няколко дни по-рано, концертът в Истанбул е бил над два часа, състоящ се от цели 23 песни … все пак знаех, че тук ще е кратко, но емоцията за мен щеше да същата дори да свириха по обяд. Тринайсетте парчета бяха избрани измежду осем от албумите на бандата с равно съотношение на по-ранните с Jon Oliva и тези от втората фаза на бандата със Zak Stevens.

Споменавайки Jon, няма как да не спомена, че макар и болен, той все пак имаше задочно участие в концерта - на видео-стената тръгна специално записана от Jon за това турне версия на “Believe”, която бандата пое със Зак след втория куплет - беше много въздействащо и готино все пак да го видим, макар и не точно на живо. Естествено, нямаше как да минем без задължителните “Edge of Thorns”, “Handful of Rain” и “Gutter Ballet” - поезия и упадък, но няма да изброявам пълния сетлист. Когато погледнах таймера отстрани на сцената, оставаха около 5 минути и завършекът дойде с [разбира се] “Hall of the Mountain King” … бързи благодарности и задължителните обещания, че скоро ще се видим пак и SAVATAGE освободиха сцената. Днес седя вкъщи и цял ден из социалните мрежи чета мнения на фенове, които са щастливи от това, че все още има такива музиканти и такива банди, както и че все още има мечти, които могат да се сбъдват - било то след десетки години. Радвам се, че не бях само аз този, който да се чувства така.

Пораздвижих се след SAVATAGE наоколо, защото планирах да гледам SABATON от малко по-задни позиции. Не бих казал, че съм фен на бандата, но през годините по една или друга причина все се появяваше я някой фестивал, я съвместен концерт на няколко банди, в които SABATON участват и искам или не, постепенно се запознах добре с тях и шоуто им. Но колкото и да не съм die-hard почитател, на SABATON трябва да им се признае едно: те успяха с много труд, постоянство и силен маркетинг да разработят нишата, която бяха напипали от самото начало и да се отлепят от масовката пауър метъл банди, като това, което спокойно могат да си позволят в момента са хедлайнърски турнета, огромна концертна продукция и сцена, която позволява да се проведе не просто двучасов концерт, а цял визуален и звуков спектакъл. Малко са бандите в днешно време, които хем не са част от така наречените “класически” такива и които все пак успяват да стигнат мащабите на продукциите на някои от старите кучета.

В поредното си гостуване у нас, SABATON мигновено привлякоха почти петцифрена публика в Пловдив, която безпроблемно можеше и да е по-многобройна, но предполагам имаше немалко фенове, за които просто тези дни бяха ваканционни. За разлика от останалите банди, обаче, на разположението на шведите беше цялата сцена в пълния й размер, най-впечатляващото нещо от което беше гигантския танк, на върха на който беше разположен сета барабани. Бандата откри по часовник с добре познатата ни “Ghost Division”, “Yamato” и трошачката, в която се възпява барон Манфред фон Рихтхофен “The Red Baron”. С много пиротехника, ефекти и значително по-силен звук, SABATON си се чувстваха отлично като хедлйнъри, колкото и на някои да ни се искаше основното шоу да беше за SAVATAGE - истината е, обаче, че когато имаш над 3 милиона месечни слушатели в Спотифай, би било сериозен автогол да не сложиш тази банда за основна за вечерта, няма как да стане друго.

Постепенно сетлистът напредна, а феновете не изглеждаха уморени, вдигаха юмруци във въздуха и пяха с пълни гърла песните, в които прелитахме през истории за битки, военни победи, доблест и чест. Joachim Broden бе в страхотна форма, а лидерът на бандата, басиста Par Sundstrom, тичаше неуморно от край до край на сцената, напомняйки донякъде за онова което прави Steve Harris при концертите на Maiden. Към края на шоуто чухме и може би най-важното парче за българската публика - “The Valley of Death”, възпяваща Битката при Дойран, и която с годините стана абсолютно задължителна за концертите на SABATON у нас - както MANOWAR от един момент нататък разбраха, че химна ни винаги става гвоздея на техните концерти тук, така и SABATON много добре знаят, че може да свирят какъвто си сетлист искат, но няма как да се измъкнат без да заковат това парче. Малко след нея, “To Hell and Back” донесе и края на концерта на тази така обичана от българските фенове банда.

С това завърши и първото издание на BE4 HILLS - вечер, която много от нас няма да забравят, и която даде неформалното начало на превърналия се в най-голям фестивал наоколо HILLS OF ROCK. Там ни очакват три дни с кое от кое по големи имена в екстремната сцена, много жега и емоции, но за тях ще ви споделим впечатленията си в следващите статии. До скоро!

Автор: Константин Йовков
Снимки: Никола Петрас
Снимка SEVI: Юлиан Савчев (24 Часа)