Репортаж от концерта на GARBAGE и YONAKA

Легендите на алтернативния рок Garbage се завърнаха в София в последния четвъртък на май като част от европейското си турне, промотиращо новия албум Let All That We Imagine Be the Light (2025). Вечерта бе открита от британците Yonaka - една от интересните съвременни банди на алтернативната сцена. За Garbage това е второ гостуване у нас след участието им като хедлайнери на Hills of Rock през 2019 г.

Голямата сцена на Vidas Arena се откроява на фона на заобикалящата я гора. Още с влизането правят впечатление цветните хора, усмивките и спокойното настроение наоколо. По всичко личи, че ще се насладим на приятна прохладна вечер в компанията на две банди, водени от харизматични фронтдами.

Yonaka се появяват на сцената точно в 19:30 с Eat You Alive и веднага подтикват хората пред сцената да се приближат. Вокалистката Терезе Джарвис е облечена в ефирна бяла рокля, която контрастира рязко с останалите трима членове на бандата, облечени изцяло в черно.

Създадени в Брайтън през 2014 г. и дебютирали през две години по-късно по BBC Radio 1, Yonaka бързо набират популярност и се качват на върха на класацията на Kerrang! Rock Chart. След още няколко успешни сингли и EP-та, бандата тръгва на европейско турне с Bring Me The Horizon и Fever 333, и продължава да катери класациите и утвърждава името си в жанра.

Още след втората песен музикантите поздравяват публиката и поддържат постоянен контакт с нея, представяйки почти всяко следващо парче. Плътните китари се преплитат с характерния вокал на Джарвис - нежен, дрезгав и плътен. Бандата е изключително динамична и успява бързо да вдигне температурата пред сцената преди появата на Garbage. В рамките на близо едночасовия си сет Yonaka изпълняват както част от новия си албум Until You're Satisfied, така и някои от най-обичаните си парчета, сред които Miss Millennial, Call Me a Saint, Problems, Trouble Follows, Try, Seize The Power и Clique.

Garbage определено стартират концерта си без нужда от представяне или дълго интро - феновете ги посрещат с бурни аплодисменти, знаейки много добре защо са тук. Настръхвам още с появата на Шърли Менсън. Макар платинената коса отдавна да е заменила емблематичната рижа грива, тежкият грим, осанката и онова трудно обяснимо сценично присъствие са непокътнати. Тя прекосява сцената с увереността на човек, който знае, че цялото внимание е насочено към него. Без много приказки бандата ни повежда през началото на сета с There Is No Future и Hold от новия албум, последвани от класиките Empty, I Think I'm Paranoid и Stupid Girl.

Едва след петата песен Менсън поздравява сърдечно публиката и споделя колко силно впечатление им е направила София още от пристигането. Няма заучени фрази и опити за лесно спечелване на симпатии - думите й звучат искрено и непринудено. Преди Right Between The Eyes разказва, че песента е посветена на Courtney Love. Следва Vow - един от личните ми фаворити за вечерта. Сцената потъва в пурпурна светлина, а движенията на вокалистката стават все по-експресивни. Останалите музиканти също са в отлична форма - стилни, обрани и безупречно синхронизирани.

Следващата част от сета е осезаемо по-мрачна и емоционална. Менсън споделя лична история за изневяра и сладко отмъщение, която намира продължение в Have We Met (The Void) и Control. Напрежението постепенно отстъпва място на по-ведро настроение с Chinese Fire Horse - поздрав към всички, родени през 1966 г. Преди песента Менсън разказва как като дете е събирала марки от България и колко невероятно й се струва, че десетилетия по-късно стои тук пред нас. Следва безпогрешна поредица от хитове, сред които Cherry Lips, Push It и When I Grow Up.

На сцената тя е едновременно магнетична и забавна - шегува се с публиката и поддържа постоянна връзка с хората пред сцената. С Push It атмосферата достига поредния си връх, а публиката подскача в един ритъм. Бандата обявява последната песен за вечерта, макар че всички тайно се надяваме това да не е вярно. Все още не сме чули Only Happy When It Rains, нищо че над София няма нито един облак.

Преди биса Garbage изпълняват The Day I Met God - финалното парче от последния си албум. Менсън го описва като странна любовна песен, посветена на всички присъстващи, защото сме си позволили за няколко часа да се съберем заедно и да забравим за жестокия свят отвъд оградите на арената.

Очаквано, изпращаме групата с продължителни аплодисменти и овации, които бързо ги връщат обратно на сцената. Следват Special и дългоочакваната Only Happy When It Rains, която тази вечер отбелязва своето хилядно изпълнение на живо. Музикантите вдигат наздравица за повода и оставят песента да говори сама. За няколко минути цялата тълпа пее в един глас, а усещането е, че присъстваме на нещо едновременно случайно и напълно планирано.

Garbage си тръгват от сцената така, както се появиха - уверени, непринудени и напълно на мястото си. А ние оставаме с усещането, че за няколко часа светът навън действително беше спрял.

Автор: Стефания Дюлгерова
Снимки: Красимира Петрова