Репортаж от концерта на IRON MAIDEN и ANTHRAX

Вероятно знаете какво ще прочетете в този репортаж. А вероятно и не. Не е тайна, че за мен IRON MAIDEN са най-великата група в света и абсолютно разбирам, че тази статия няма как да не е пристрастна. И е абсолютно нормално да напиша някои неща, които съм повтарял стократно през годините.

През последните дни обаче изчаках да излязат абсолютно всички материали за концерта и „светилата на българската журналистика“ да се изкажат. Всички мнения, всички гледни точки. Изчетох доста, смях се много, малко и поплаках. Имаше и великолепни статии. А самата еуфория около концерта ми напомни и гостуването на Guns N’ Roses. За някои медии нищо друго не съществуваше. Видях хора, които познавам от години и които никога дори не са намеквали, че харесват групата. По дяволите, видях дори съученици, които ми се подиграваха в 5.–6. клас, че нося изтъркана и раздърпана тениска на Мейдън или елек с нашивки, на които им викаха „кръпки“... (!!)

Смятам, че не е необходимо да обяснявам на повечето как се вирее сред хора с различна музикална култура от твоята през 90-те. Не е лесно, но Iron Maiden винаги си бяха моето лично нещо. Впоследствие открих хора, с които да споделяме тази страст. Велико е, че у нас се завърнаха стадионните концерти, и съм сигурен, че можем да очакваме страхотни неща в бъдеще. А още по-яко е, че сега моите любимци празнуват 50-годишен юбилей. И то на Националния стадион „Васил Левски“. Нещо, което не съм очаквал, че ще се случи.

Нека все пак направим малка ретроспекция и да ви разкажа предисторията. Първото им гостуване у нас беше през далечната 1995 година, в зала „Христо Ботев“. За този концерт се носят легенди и се разказват истории за полиция, бягства от казарми и дъжд от кондензирала пот от тавана на залата. Всичко това е вярно.

Макар и 11-годишен тогава, аз присъствах на концерта благодарение на чичо ми, който още тогава беше усетил, че у мен има материал за пожар. И така, на 11-годишна възраст аз гледах Maiden за първи път. Можете да си представите какво се случва в главата на 11-годишно дете, когато види зад платнището седящия на електрически стол Eddie и как хиляди хора се побъркваха след всяка следваща песен. Аз само седях и гледах вцепенен, с широко отворени като палачинки очи. През онзи октомври на 1995-а Мейдън не бяха с Брус Дикинсън — гласът, който ги издигна в легенди. Времената бяха тежки, метълът замираше и някои дори смятаха, че на Мейдън не им остава много. След завръщането на Брус през 1999-а обаче групата е в един неспирен подем, а турнетата им с поглед към класическите албуми се радват на все по-голям успех.

Тридесет и една години по-късно Iron Maiden идват за шести път в България, а аз ще ги гледам за 28-и. Турнето „Run For Your Lives“ отбелязва 50-ата годишнина, но с песни само до 1992-ра. Или до периода преди Блейз, когато ни гостуваха за пръв път. За мен е много странно, че самата група е решила да отбележи 50-годишнината си с половината си албуми.

Щракам с пръсти и се пренасяме на доста пълния стадион „Васил Левски“. Сцената е готова за излизането на Anthrax.

Няма да кажа, че има доста хора, които са дошли само заради тях, но при много това наклони везните дали да посетят събитието. Аз ще си го кажа направо — никога не съм бил фен на Anthrax, няма и да бъда. Като цяло съм доста далече от траш сцената.

Но това по никакъв начин не омаловажава гостуването на трашърите у нас. С доста солиден звук и енергия американците се срещнаха отново с българските си фенове след 10-годишно отсъствие. Вероятно има хора, които са ги гледали тук и там по някой фестивал или пък отново като съпорт на друга група. При мен са 4 или 5 пъти, като отново бяха съпорт на Maiden през 2013-а.

Подобно на Maiden, Anthrax също бяха заложили на класики в сетлиста, като чухме парчета предимно от “Among the Living”, “Fistful of Metal” и “Spreading the Disease”. Феновете бяха наградени и с новото парче “It’s for the Kids” от предстоящия албум на групата, което направи своя концертен дебют именно в София. Чухме и кавърите “Got the Time” и “Antisocial”. И, разбира се, с “Indians” Anthrax се разделиха с българските си фенове „до следващия път“ — както те самите обещаха.

С удоволствие бих искал да ги гледам като хедлайн група някой ден. Само за да избягат от проклятието „съпорт на Мейдън“. Това може би е най-лошото, което може да се случи дори на яките групи. Тогава си застанал пред 20-, 30-, 40-хилядна публика и си между тях и любимата им група. 95% от хората нямат търпение да приключиш и да се разкараш по-бързо. Никой не е успял да пробие това проклятие — дори децата и роднините на самите членове на Iron Maiden, които тук-там бяха пробутвани като съпорт групи през годините.

И така — моментът дойде!

Звучи “Doctor Doctor”. Всички запознати знаят, че така Maiden започват концертите си от години. А това, което ни чака, е нещо наистина ново в концертите на Мейдън. Гигантските декори са заменени от гигантски екрани.

Аз продължавам да съм леко скептичен към такива екрани и анимации, които вървят по време на песните, защото отвличат вниманието от групата и в един момент се чувстваш като на кино. Може и това да е замисълът. Можем да признаем обаче, че някои от визуализациите наистина са направени зашеметяващо.

Да обърнем внимание на сетлиста. Макар всички да казват, че той е идеален, хардкор феновете като мен веднага могат да намерят слаби места или пълнеж. Липсата на песни от “No Prayer for the Dying” разбира се е един недостатък.

От добрата страна обаче имаме няколко от дългите епоси, които Maiden почти задължително правят във всеки албум. “Phantom of the Opera” например от дебюта, “Hallowed Be Thy Name” от “The Number of the Beast”, “The Rime of the Ancient Mariner” от “Powerslave” и “Seventh Son of a Seventh Son” от едноименния албум. Всичко това чухме.

Има и песни, които няма как да не присъстват в сетлиста — “The Number of the Beast”, “The Trooper”, “Fear of the Dark”, “2 Minutes to Midnight”, “Iron Maiden”, “Run to the Hills”- Все пак турнето се казва “Run For Your Lives”. Всичко това също го видяхме и чухме!

Отделно има и други фен фаворити, които групата с право включва в сетлиста, като “Powerslave”, “Infinite Dreams” — която не бяха свирили на живо от 1988-а насам, “Wasted Years” и “Aces High”.

И разбира се, не трябва да забравим някои от парчетата с Paul Di’Anno, когато групата павираше пътя, по който върви сега. “Murders in the Rue Morgue”, “Killers” и “Wrathchild” бяха съвсем на мястото си за начало на сета.

Това прави близо двучасов сетлист, който е фантастичен, но има недостатъци за хардкор феновете. С цялата визуална концепция обаче, перфектния звук, театралността на Брус и отличната форма на групата, това шоу беше зашеметяващо. И няма второ мнение, че Мейдън изнесоха най-добрия си концерт в България досега. Определено и един от най-добрите, които аз съм гледал. Групата беше в настроение и хареса посрещането.

Помните, малко по-горе ви казах, че изчетох всичко, което се писа и изговори за концерта. Събирам си го в една папка, да си го чета, като ми стане смотано. Но ще ви изнеса няколко факта, за да си ги приложите към материалчетата.

* Това не е първият концерт на Maiden на стадион. През 2007-а пак бяха на стадион. Да, „Локомотив“ все още е стадион. Затова му викаме и стадион „Локомотив“.

* Не, Nicko McBrain не беше тук и не свири с групата. Nicko се оттегли 2 години. А за всички, които мрънкат за свиренето на Simon Dawson... Пичове, човекът е на 63 и пак се справя чудесно. На всички ни е ясно, че не е и никога няма да е Нико. Но можехме и това да нямаме в момента. Можехме да седим вкъщи и да си спомняме как преди 20 години са свирили песни от “A Matter of Life and Death”, а ние сме мрънкали, че няма класики и че Каменицата е 2,70 лв.

* Няма такъв китарист Дейв Смит.

* „Уникално! Брус смени британското знаме с българския трибагреник по време на “The Trooper”...“ Н-А-С-Т-Р-Ъ-Х-Н-А-Х! Звучи „Мила Родино“ в главата ми и хипервентилирам с торбичка с български левове. Ще ви издам една тайна... Вчера в Румъния направи същото с румънското знаме. А онзи ден в Атина пък го смени с гръцкото. А сега ще ви шокирам напълно — на предното и по-предното турне правеше същото във всяка държава!

* „Брус Дикинсън ни прикани да подкрепим Украйна с развятото българско знаме по време на “The Trooper”...“ (Площад Славейков) Тук ще си позволя да сложа източника, защото по-тъпо и жалко нещо не бях чел. Силно се надявам да почнете да си пиете хапчетата, преди да ходите или пък да пишете за концерти.

* „Само заради българската публика последва бис от три класики — “Aces High”, “Fear of the Dark”, “Wasted Years”...“ Пак ще ви шокирам — това не е изключение. Iron Maiden са може би една от онези банди, които рядко ще ви изненадат с нещо или ще направят промяна в сетлиста си през вечер. Или пък ще си кажат: „Брей, тези българите колко са яки... Я да посвирим още малко.“ Това не ви е таверна!

Ще трябва да приключвам, а имам още много какво да ви казвам. Ще го оставя за друг път или за друг материал. Само след няколко дни стягам багажа и отивам да гледам Iron Maiden в Милано, Италия, за 30-и път в живота си. Защо ли? Защото мога. И съм късметлия, че живея във време, когато тези титани са активни и правят турнета. Късметлия съм, че мога свободно да пътувам, за да ги видя, без някой костюмиран капут да ми слага ограничения.

Не отлагайте нищо, защото всичко е до време!

Автор и снимки: Никола Петрас