Репортаж от концерта на JESU и BORN ERASED

На 24 септември Mixtape 5 посрещна Jesu за първото гостуване на групата в България. Проектът на Justin K. Broadrick, познат най-вече като основател на Godflesh, от години експериментира с границите между тежкия метъл, шугейза, пост-рока и електронната музика, създавайки едновременно меланхолично и премазващо звучене.

Не си представям кой друг български изпълнител би могъл да открие този концерт по по-подходящ начин освен Ангел Симитчиев и неговият проект Born Erased. Познат още с работата си по Mytrip и като съосновател на независимия лейбъл Amek Collective, в соловия си проект музикантът съчетава мрачна електроника, дроун текстури и атмосферични звукови пейзажи с влияния от по-тежки жанрове като шугейз и дуум метъл.

В 20:40 Born Erased вече е зад пулта. Бързо ни въвежда в тематиката на концерта с драматични синтетични композиции. Черно-бели абстрактни визуализации помагат за разгръщането на есенни емоционални преображения, а прожекторите осветяват в червено вглъбената публика.

След около 20 минути тоналността се сменя на по-приповдигната и пак рязко завива към дълбините, този път с по-учестени бийтове. Изпълнителят рисува картини като от някоя мрачна тъмница. Отново ни извежда от пейзажа с по-атмосферична мелодия, въвеждайки ни към финала на сета си с по-шумно, експериментално звучене. Междувременно залата лека-полека се изпълва с фенове, нетърпеливи за кулминацията на вечерта.

Jesu се появяват през 2003 г. след разпадането на Godflesh, като новият проект на Justin K. Broadrick носи името на последната песен от албума “Hymns”. Ако Godflesh са сред пионерите на индустриалния метъл и едни от бандите, които променят представата за това как може да звучи тежката музика, Jesu поемат в малко по-различна посока. Още с първите си записи групата започва да изгражда звучене, което по-късно се превръща във важна основа за развитието на жанрове, намиращи се на границата между тежката и атмосферичната музика.

Точно един час след музикалния старт на вечерта Jesu заемат мястото си на сцената, с тонколона Marshall на почетно място помежду им. Justin K. Broadrick е заедно с дългогодишния басист на Jesu Diarmuid Dalton, който се присъединява към проекта още в средата на 2000-те. Музикантите откриват сета си с легендарната “Silver” от едноименното EP, в която специфичните вокали на Justin се вписват идеално в едновременно меланхоличното и приповдигнато настроение на песента. Първоначално светлините са сини, а визуализациите - на облачно небе. Jesu продължават с още една класика - “Conqueror” от 2007-ма. Настроението е подобно, но с една идея по-бързо темпо, което естествено кара публиката да се потопи и слее с такта.

След съвсем малко настроението се смрачава и по-минорни тонове и черно-бели зловещи визуализации ни довеждат до “Friends Are Evil” от първия албум на групата, все още силно повлиян от стила на Godflesh. Бързи рифове, могъщ бас и дръм машина - това определено е тежката, индустриална кулминация на вечерта, която сякаш всички очакваха.

Изключително потапящ концерт, който освен че ти отвява главата, те кара изцяло да се потопиш в света на Jesu. Направи ми впечатление, че почти никой не снима, за разлика от други събития; в залата са се събрали истински ценители, резониращи с меланхоличния стил на Jesu. В този момент и прожекторите се обръщат към публиката и оставят музикантите като загадъчни сенки.

С последващата “Aureated Skin” от 2017-та дуото отново си играе с чувствата ни, сменяйки атмосферата към по-светла и връщайки ни сините светлини след драматичното бяло. Продължават в същия дух с “Comforter”, която отговаря на името си и ни обгръща с нежна мелодия и синхронен ритъм, карайки ни да се чувстваме като в уютен спомен от детството. Темпото се забавя още повече със “Sleeping In” от албума “Terminus”, издаден през 2020-та. И тъкмо когато са ни завили с меко одеяло от хармонични тонове, решават за един последен път да си поиграят с чувствата ни, връщайки ни обратно към началото. Изпълняват “Walk on Water”, която е също монотонна, но по загадъчен, дуум начин. След бавно отшумяващия sludge риф музикантите се покланят пред екзалтираните фенове, скандиращи името на групата и фронтмена в продължение на няколко минути.

Което, за наша голяма радост, доведе до бис. Дуото е обратно на сцената и Justin стартира интрото на “Hard to Reach” - почти 14 минути експериментален бленд от електроника, шуугейз и пост-рок, наистина прекрасен завършек на изживяването.

Може би имах нужда от този концерт точно в този момент, но е истина, че той ни изпълни с надежда и ни накара да погледнем малко по-философски на ежедневието. Точно това прави смислената музика - не те кара да забравиш за реалността, а ти позволява да я погледнеш от малко по-различен ъгъл.

Автор: Стефания Дюлгерова
Снимки: Илияна Чоевска