Репортаж от концерта на KNOCKED LOOSE, LAST HOPE и EXPECTATIONS

Knocked Loose за първи път в България. Да, малко извиках вътрешно при обявяването на концерта. Да, извиках и съвсем буквално заедно с всички екзалтирани фенове на 11 май. Няколко дни по-късно все още се опитвам да събера емоциите си в този репортаж.

Не бих могла да си представя по-добър старт на сезона на летните концерти, дори и майска София да заплашваше с дъжд през половин час. Вълнението ми беше още по-голямо, след като миналата година изпуснах Knocked Loose като подгряващи на Deftones в Милано. Expectations и Last Hope, две от най-разпознаваемите имена от българската хардкор сцена, подготвиха почвата повече от подобаващо за хаоса, който предстоеше.

За разлика от италианците, Fest Team се справиха безупречно с организацията - Expectations започнаха точно по график. В типичния си стил вокалистът Георги “Банана” скъси дистанцията с публиката още с появата си на подиума. Бързи рифове, емоционални изблици и мелодични пасажи се редуваха почти без почивка - изпълнение, което трудно би оставило някого равнодушен. Заобиколен от не по-малко енергичните си съотборници, Банана поддържаше постоянен контакт с тълпата и я надъхваше между всяка песен.

В рамките на половинчасовия си сет Expectations минаха през едни от най-силните моменти в дискографията си, а най-разпознаваемите парчета логично предизвикаха най-шумната реакция. Сред тях бяха “Bury Me”, “The Death of Me”, “After 20 Years” и “I’m Ready to Die”, изпяти рамо до рамо със заклетите фенове пред сцената. Изпратихме Expectations с искрени овации, заредени с позитивни емоции.

Едва ли има българин, който първо да не се сеща за Last Hope, като чуе “хардкор”. За много хора те не са просто група, а институция, и има защо. Фронтменът Александър, известен като Чиката, всъщност е и тур мениджър на Knocked Loose, и е главният виновник бандата да стъпи на родна земя.

Още с излизането си Last Hope превзеха пространството с типичната за тях безкомпромисна енергия. Без излишна театралност - директно в лицето с бързи рифове, гангста вокали и добре познатия old-school hardcore заряд, който десетилетия наред поддържа бандата толкова важна за локалната сцена. Почти веднага Чиката подкани “танцьорите” да дойдат “на дансинга”, и първият истински мошпит за вечерта не закъсня. Дори по-младите присъстващи, които вероятно не са израснали с Last Hope, бяха достатъчно надъхани, за да демонстрират завидни танцувални умения.

След поредица от легендарни парчета, сред които “Alive”, “Someone Else”, “Majority of One” и “Peacemaker”, бандата закри изпълнението си с “Fuck Police” и масивен singalong. Трудно бих си представила по-подходяща българска група, която да подготви сцената за предстоящата кулминация.

Knocked Loose имат доста върхови точки в историята си, но да бъдеш лично избран от Metallica за съпорт на турнето им определено е в топ 3. Те са и една от малкото екстремни банди, които пренасят експлозивния си стил на мейнстрийм фестивали като Coachella, Bonnaroo, и Lollapalooza, без да губят и частица от агресията си. Обикновено разпродават напълно турнетата си и делят сцена с имена като Slayer, Slipknot, Gojira, Parkway Drive, Comeback Kid и Stick To Your Guns.

И като за финал, ноември 2024 им носи номинация за Grammy за “Suffocate”, и живо изпълнение с Poppy в шоуто на Jimmy Kimmel. И по всичко личи, че ще имат още много хайлайти в кариерата си - надяваме се и днешният концерт да е един от тях.

Сцената е потънала в тъмнина, а напрежението се сгъстява с всяка изминала минута. Небето над Vidas Art Arena тежи ниско, сякаш само допълва усещането за предстояща експлозия. И тогава, без предупреждение, пространството се разцепва от първия риф на “Blinding Faith” от албума им от 2024 - You Won’t Go Before You’re Supposed To. Еуфорията настъпва моментално - светлините са епилептични, а звукът безкомпромисен.

Още след първата песен Брайън ни поздравява сърдечно. Преди да се усетим, Knocked Loose вече са ни повлекли през интензивната “Don’t Reach for Me” към “Mistakes Like Fractures” от 2019, носеща далеч по-класически хардкор заряд. Малко по-късно правят и рязък завой назад във времето с “Oblivious Peak” - откриващия трак от дебютния им албум. Именно тогава идва и първият призив за wall of death, и публиката реагира подобаващо.

Междувременно от небето започва леко да пръска, а дъждът се излива истински малко преди зловещия инструментал на “Take Me Home”. Никой не може да ме убеди, че това не беше режисирано - падна в абсолютно перфектния момент, за да ни освободи и пречисти. Минути по-късно, “God Knows” беше прекъсната от внезапен срив в електрическата система. За щастие на скандиращите фенове, паузата продължи кратко, аи американците се завърнаха да ни ударят с тоталния хит “Suffocate”.

Времето минава неусетно и осъзнаваме, че краят наближава, но Knocked Loose все още имат какво да извадят от торбата с изненади. Връщат ни обратно към Laugh Tracks с “Billy No Mates” и абсолютния бенгър “Counting Worms” - буквално минута и едно изречение, превърнали се в култ за цяло поколение. А Брайън вече е слязъл сред тълпата и подава микрофона си към феновете за помощ с вокалите.

Скоро идва време за сбогуване, но не и преди още няколко смазващи брейкдауна и един последен wall of death по време на “Everything Is Quiet Now” - голям, хаотичен и брутален, точно както подобава за края на един жесток лайв. Макар и прогизнали, си тръгваме повече от доволни. Сигурна съм, че еуфорията от тази вечер ще ни държи още дълго, а споменът за концерта ще остане с нас завинаги. Knocked Loose не са просто група, която слушаш - те са нещо, което трябва да преживееш с цялото си тяло и душа.

***

Автор: Стефания Дюлгерова
Снимки: Гергана Попова