Репортаж от концерта на MYRATH и ROSES OF THIEVES

Отново ми се отдава възможност да пиша за концерт и макар че доста изписах напоследък, не мисля, че досега съм сядал да пиша с усмивка на лицето. Макар и да съм гледал Myrath на всичките им гостувания у нас, като че ли този път за пръв път успях да ги оценя качествено.

Знаете мнението ми за групи, които преплитат фолклорни и екзотични елементи в музиката си. Не веднъж съм казвал, че това трябва да бъде направено много внимателно и че границата между придаване на идентичност и абсурдно натякване е много тънка. При Myrath определено всичко е много балансирано и те заслужават всичко, което са постигнали. Няма да давам за пример, че са от Тунис, защото не смятам, че това е нещо странно или изненадващо. По-скоро изненадата идва не от това, че в Тунис може да има метъл група, а от навика на много хора да свързват метъла почти изцяло с Европа, САЩ, Скандинавия и Латинска Америка. Когато банда от Тунис пробие по-широко, част от публиката реагира все едно е нещо „неочаквано“. Не, не е странно, че има метъл група от Тунис. По-странното е, че през 2026-а за някои това все още звучи екзотично. А ако и това не ви звучи убедително, хвърлете едно ухо на групи като Persona, Barzakh, Nawather, Carthagods и Ayyur.

Но нека се върнем към четвъртото им гостуване в България. Myrath стъпват съвсем убедително със седми албум в дискографията си, който носи заглавието „Wilderness of Mirrors“ и излиза само няколко седмици преди гостуването им в София. Joy Station е прилично пълен и публиката вече търпеливо очаква излизането на специалните гости Roses Of Thieves.

Унгарците се превърнаха в любимци още от първото си гостуване у нас като гости на Alestorm. Съвсем ясно помня как всички говореха за Roses Of Thieves като за откритието на вечерта. И съвсем логично завръщането им у нас се очакваше с нетърпение. Без капка закъснение, унгарската шайка превзе сцената със своята смесица от танцувален и мелодичен метъл, примесен с ирландско-кръчмарски фолк и пънк. Звукът на акордеон и цигулка е познато взривоопасна комбинация. Не един кораб е корабокруширал заради тях и не в една кръчма е започвал бой под звуците им.

Макар и само с тригодишна история, Roses Of Thieves имат два албума зад гърба си и обикалят стабилно Европа. Свирили са с групи като DYNAZTY и ALESTORM, а сега са част и от турнето на MYRATH. За щастие, този път унгарците разполагаха с повече сценично време и успяхме да чуем доста песни от последния им албум Demons Ascend, включително и кавъра на Sabrina – „Boys (Summertime Love)“. Ако помните клипа към оригинала на песента, вероятно сме набори и вероятно знаете за какво говоря. Чухме и четири песни от дебютния албум на бандата – „Blunderbuss“, „Be the Captain“, „Can't Look Back“ и „Once Upon A Time“.

Със сигурност можем да кажем, че Roses Of Thieves запазиха позицията си на любимци на българската публика и съвсем скоро е редно да ги очакваме на самостоятелно шоу. Преди да отстъпят сцената на тунизийските си колеги, унгарците се снимаха с феновете си и се запътиха към мърч щанда, където разговаряха с всеки, който пожелае.

Отново без никакво закъснение българската публика посрещна и Myrath на изключително пъстрата и шарена сцена. Докато вървеше откриващата песен „The Funeral“ от новия албум, си дадох сметка колко се е развила тази група от първия път, когато ги гледах в Каварна (снимки). Както споменах и по-горе – необходим е добър баланс, за да направиш такъв „продукт“ или проект, който по някакъв начин да акцентира с идентичност и същевременно да не е пресилен или бутафорен, а да придава автентичност. Страхотно е, че дори след толкова години Myrath продължават да звучат актуално и свежо. Макар новият албум мен да не ме грабна особено, той се радва на доста добри ревюта и си личи, че Myrath са направили една доста смела крачка напред. От „Wilderness of Mirrors“ чухме още „Breathing Near the Roar“, „Les Enfants du soleil“, „Still the Dawn Will Come“ и „Through the Seasons“. Българската публика стана свидетел на страхотен звук и красиви визуализации, които съпътстваха всяка песен на Myrath.

Видяхме и вокалистката на Roses Of Thieves отново на сцената, този път за да изпее в дует със Zaher Zorgati песента „Until the End“. Самият Zaher се обръщаше към българската публика с необичайно страхопочитание. Разбрахме и защо — той сподели, че и до днес, когато го питат кой е най-добрият концерт на Myrath, отговаря: „В България!“ „В Joy Station през 2016 г. Били сме навсякъде, били сме и в България преди, но това беше магия!“

Огромна част от музиката на Myrath звучи филмово и театрално, затова и отново видяхме различни представления на сцената. Ориенталските танци и хореография бяха поверени на Anastasia Lihnka, която наистина им придаде автентичност и магия със своята визия. Видяхме я няколко пъти на сцената с всякакви интересни изпълнения – от танц с ветрила, които вероятно на открито биха били запалени, до балансиране на сабя върху главата. Правя лека ретроспекция от предния път, когато на сцената се появи блондинка, която просто танцуваше, което изглеждаше малко нелепо на целия ориенталски фон.

Другото, което веднага ми направи впечатление, е маскираният барабанист. Според вокалиста, Morgan Berthet сам е приел тази персона на “Mirror Mask Man”, за да е в тон с концепцията на албума. Знаете обаче, аз някак си силно обичам да подлагам на съмнение такива неща и мисля, че просто по този начин Myrath си връзват гащите, ако в един момент Morgan отсъства. Това е доста добре познат трик. А самият Morgan е барабанист и на френската банда KLONE, която също е на турне и ще свири на някои фестивали това лято. Вероятността барабанистът да пропусне 3–4 дати от турнето вероятно го е „накарала“ да избере тази маскирана персона. Съмнявам се, че е по-приятно да се свири с маска.

Нещо което ме озадачи, е липсата на Elyes Bouchoucha, тъй като той беше един от основателите на групата и дори преди години имахме интервю с него. Макар и да не съм следил особено новините около групата, такава информация щеше да ми направи впечатление. Оказва се, че след паузата по време на COVID пандемията, групата е решила да продължи без него. Съвсем случайно намерих и доста тъжното негово изявление по този повод:

„Разбира се, бих могъл да тръгна със стандартните PR изявления на групите и да кажа, че „имахме творчески различия“ или че „искам да поема по свой собствен творчески път“ — и макар всичко това донякъде да е вярно, не е цялата истина. Преди две години беше взето решение, че за Myrath ще е по-добре да са без мен, а моето напускане беше част от бъдещето и успеха на групата. Отне ми известно време да го приема и с разума, и със сърцето си. В крайна сметка Myrath беше моят живот — една тийнейджърска мечта, която започнах да преследвам преди 21 години и която оттогава насам подхранвах с кръвта и сърцето си…“

Човекът, който днес стои зад клавирните, е дългогодишният продуцент на групата - Kévin Codfert, който в един момент тихомълком се е превърнал и в неин клавирист. Без да знам цялата истина около тази раздяла, няма как да не остана с усещането, че Myrath са направили една доста тежка и според мен напълно ненужна жертва в името на това да вървят напред кариерно. Понякога точно в такива решения се вижда цената на успеха — и тя невинаги е малка.“

Да се върнем обратно към изпълнението на Myrath. От феноменалния Shehili, който вкара групата по световни класации, чухме „Born to Survive“, „Dance“ и „No Holding Back“.

Това, което забелязах, е, че Zaher на няколко пъти се опита да заговори на сериозни теми, като депресията например, и за това, че артистите, както и той самият, много често изпадат в такива състояния, и затова песента „The Clown“ е много специална за него, но беше прекъснат. Вероятно и разбирам защо. Когато една група носи толкова положителна емоция с музиката си и толкова трудно е извървяла своя път, вероятно е трудно да взима отношение в такива теми и трябва да е по-обрана. Но въпреки това има теми, към които никой не може да е безучастен.

„Сега нека видим всички деца на сцената… Родители, доведете ми децата си на сцената, защото те са бъдещето…и никое дете не заслужава да умира от бомби…“

След тези думи сцената се напълни с малчугани и чухме „Soul Of My Soul“. Истински красив момент, защото децата се забавляваха адски много, а самите музиканти обърнаха внимание на всяко едно от тях.

Истинско удоволствие е да гледаш тази банда на сцена и да се абстрахираш от жанрове, култури и настроение. И може би точно това е най-важното — че Myrath успяха да превърнат една иначе обикновена концертна вечер в нещо цветно, красиво и истински запомнящо се. А това не се постига нито само с добра музика, нито само с ефектно шоу. За това вече трябва и душа.

Автор: Никола Петрас
Снимки: Гергана Попова