Здравей, Атанасис. Как си? Вероятно се занимавате с последните приготовления преди да тръгнете на турне?

Здравейте. Нищо особено не се случва, вече толкова дълго свирим заедно, че дори не репетираме преди концертите. Или поне не правим нищо повече от обичайната си седмична репетиция.

Зимата е труден период за турнета, но предполагам поради изключителната ви ангажираност през цялата година не ви е останало друго време да обиколите източна Европа освен това през февруари 2017-а?

Някои от членовете на бандата имат работа тип „от 9ч. до 17ч.“ и не е лесно да отсъстват, когато си пожелаят. Затова се стараем да организираме турнетата си така че да съвпаднат с техните свободни дни. Ето напр. преди година направихме европейско турне по време на коледните празници като вярвахме, че е възможно най-неподходящото време, защото хората ще предпочетат да са със семействата си, но в крайна сметка се получи така че половината концерти бяха напълно разпродадени. Тй че да си призная нямам представа кой период от годината е най-удобното време за концертни обиколки, знам само, че ние обожаваме да свирим на живо по което и да е време.

(Имах предвид пътните условия в зимния период... бел. авт.)

Между другото, гледала съм групата два пъти на живо, но не в Гърция, което е странното, имайки предвид, че сме съседи все пак, но по-важното досега не сте свирили в България. Така че най-накрай ще видим Dead Congregation с концерт в София на 22-и.

Да, и ние много се вълнуваме! Винаги ни е тръпка да свирим извън обичайните страни, където по принцип все имаме концерти - предимно в централна Европа.

Какъв е сетлистът за шоуто в София? Планирате ли нещо по-така? Предполагам сте чули някоя и друга приказка за метъл феновете тук?

Ние обикновено сглобяваме сетлиста бекстейдж няколко минути преди да излезем на сцената. Естествено, че си имаме задължителни песни, но така или иначе има и такива, които променяме с други в зависимост от настроението ни. За вас се говори, че сте маниаци и се надяваме, че ще защитите репутацията си!

Дали е вярно, че се отказвали да подпишете оферти с лейбъли? Предполагам бихте го сторили, за да се чувствате сигурни, че сте собствените си господари що се отнася до начина по който звучат записите на групата?

Не са особено много плюсовете за нас като група, освен едното помпане на самочувствието, в случай че подпишем. Справяме се чудесно сами. Тогава защо нещата да не си останат така? Отказвам да отдам правата на нашата собствена музика на някой-си-там за сто години напред. Това си е мое творение, моят талант, моите собствени записи.

Значи изглежда единствения начин да сте сигурни, че нещата ще са такива, каквито на вас ви харесват е вие сами се грижите за записите?

Предпочитаме да работим със способен саунд инженер, който да записва албумите ни, дакота самите ние го напътстваме пред това да отидем при някой специализиран дет метъл продуцент и да го оставим да моделира своята собствена версия на нашата музика.

DC привлякоха много внимание още с излизането на първото издание “Purifying Consecrated Ground” през 2005-а. Би ли казал, че това те изненада или напротив – беше подготвен за такава реакция?

Да, обърнаха ни доста внимание още с появата на дебюта ни “Purifying...“, но нещата скочиха на съвсем друго ниво с издаването на „Graves of the Archangels“. Тогава знаехме, че ще се приеме добре, но не и че ще има чак такива отзиви и ще повлияе на много хора и банди. Настина сме трогнати като знаем, че музиката ни достига толкова много хора.

Обирате все позитивни ревюта, феновете обичат да слушат музиката ви особено изпълнена на живо. Вие просто продължихте да правите това, което си знаете и ей така – толкова лесно през последните няколко години успяхте да достигнете до по-широка публика. Лека-полека започнахте да завладявате сцените на Европа със самочувствие, с хъс и страст. Да се готвят САЩ. Тази година сте потвърдени за Maryland Death Fest или беше California Deathfest?

Свирили сме с САЩ и преди при това доста пъти – досега имаме три турнета там и няколко участия на фестивали. Тази година ще свирим на California Deathfest. През 2016-а направихме и кратко турне в Австралия, което беше уникално. Както казах вече, вълнуващо е да свириш на нов места. Отдаде ни се възможност за турне и в Южна Америка, но ще трябва да нагласим графика си, за да пасне за турнето тъй като то ще трябва да е поне 3 седмици...

Има един интересен факт (лично съмсвидетел – бел. авт.): в една и съща година DC свири и на направи си сам феста Wolfthrone, и на мега-гига комерсиалното събитие Hellfest. Кое от двете ви изкефи повече?

И двете бяха страшно готини! Хората си мислят, че Hellfest е комерсиален фест, което разбира се е вярно, но пък има и дет-блек сцени, които са разположени така, че са на отделени от главните сцени като по този начин се оформя нещо като па-малък фест вътре в големия. Тези дет-блек сцени са пълни с хиляди фенове и това е велико. Също така голям плюс на ивенти от този тип е високото ниво на професионализъм.

Тогава DC ще свирят ли някога на W.O.A. или бихте отклонили предложение от тях, ако някога бъдете поканени?

Ако не се лъжа, Wacken никога не се свързва с банди, които нямат мениджър, какъвто ние нямаме, така че се съмнявам някога да ни поканят, хм-хм. Иначе ние сме отворени за нови изживявания, още повече че всеки фестивал предлага нещо различно, а и е отегчително да свириш все на едни и същи фестове.

Дет метълът не е море от неоткрити и не изследвани възможности, но също като някои други банди DC съумяват да вкарат такива елементи в песните си, с които да звучат оригинално и интересно, със собствена идентичност. Това е трудна задача в свят пълен с дет метъл банди. Каква е „тайната“ да си различен и свеж, без да изневеряваш на корените си?

Затруднявам се да отговоря на този въпрос. Некога не се стараем да звучим така или иначе. Докато растяхме слушахме всякакви стилове метъл и всички онези албуми, пред които сме се прекланяли са оставили своя отпечатък върху ни. Вероятно това ни е повлияло, но не е имало момент, в който да се опитваме да имитираме когото и да било – просто оставяме енергията да се излива и създаваме композициите така, както извират от сърцата ти.

Наздраве и доскоро!

Благодарим, ще се видим в София!

Текст: Албена Цолова-Бета