Здравей Кристофър, радвам се да те чуя. Къде си в момента?

Вкъщи!

След по-малко от 2 седмици Therion ще посетят България отново. Какви са очакванията Ви и какво трябва да очакват феновете от шоуто? Някакви изненади?

Фестивал е, така че ще се опитаме да дадем най-доброто от себе си! Това, което бандите обикновено правят по фестивали. Аз знам какво искам от един фестивал! Искам студена бира и бандата, която харесвам да свири класиките си. Ако искам нещо специално ще отида на хедлайн концерт или концерт в клуб. Каварна изглежда като приятно място за фестивал. Никога не съм бил по Черноморието, но съм виждал снимки и изглежда прекрасно, така че ще е готино парти! За съжаление няма да имаме много време за купон, защото имаме акустично шоу на следващия ден в Румъния и трябва да тръгнем рано.

Последният път, когато идвахте си спомням, че шоуто беше почти разпродадено. Какви спомени имаш от тогава?

Беше ужасно топло, един от най-горещите ни концерти в цяла Европа! Беше нещо като спортна зала и мисля, че нямаше вентилация подходяща за концерта и множеството хора, това е първото, което си спомням! Публиката беше наистина полудяла и също помня, че храната беше прекрасна.

Минаха 20 години от албума Theli. Знам, че си мислил, че този албум няма да се приеме добре. Но нещата се преобърнаха и Therion се превърнаха в това, което са сега! Как гледаш на този период сега?

Това е пример как трябва нещата да се вършат не само на приказки. Аз винаги съм искал да правя музика, така както я чувствам! Тогава мислех да разпусна групата, ако не можех да направя, каквото искам. Така, че казах на лейбъла, че не искам да правя още един албум само с китари. Исках албум с оперен глас и повече клавири. Бюджетът в договора не беше дори близо до този, който ни трябваше, за да запишем подобен албум. За щастие те казаха: Направете албума, ще платим разходите! Ако не бяха направили това, щях да спра да се занимавам с тази банда и да сформирам нова! Всъщност това е причината да създам проека Luciferian Light Orchestra. Тя беше моят план Б – да правя банда в стил 70-те. Рокът от 70-те има силно влияние върху мен! Всъщност ние имахме вече няколко песни за такъв, но когато лейбълът ни даде парите, оставихме това настрана, но продължих да пиша песни в този стил. Корените на проекта бяха точно, когато “Theli” излезе. И идеята беше тази група да се казва Theli. Но когато разпуснах бандата, взех името за албума.

Последният ви албум съдържа само кавъри и бандата го издаде със собствени средства. Защо лейбъла не подкрепи решението ви за този албум?

Първо, немски лейбъл и френски кавър албум не си пасват много. Представете си Rammstein, когато започваха кариерата си да бяха изпратили албума си на френски лейбъл. Винаги има разлика в тези култури. Второ Франция винаги е била различна – за добро или за лошо. Например, ако искаш да направиш кавър на Therion, го правиш и аз взимам пари от лейбъла. Лесно е, не се нуждаеш от разрешение от някой относно песента. Но ако искаш да направиш кавър на френска песен, ти се нуждаеш от писмено разрешение. Това е френският закон! Представи си, ако имаш кавър албум от 10-12 песни. Трябва да намериш много хора, от които да вземеш писмено разрешение. А някои песни дори не са написани само от един човек. Говорим за над 50 човека, които трябва да намериш. Някои песни са наистина стари – от 60-те – 70-те години, така че композиторите вероятно са над 80-годишни и някои от тях дори не говорят английски. Само си представи кошмара да вземеш писмено разрешение от тях! Лейбълът ни каза: „Съжаляваме, не работим по този начин. Ако искате да го направите – добре, но вие ще трябва да се занимавате с всичко!” Така че аз помислих и се оказа, че в САЩ правилата са доста либерални. Ако песен е записана и издадена веднъж, всеки може да й направи кавър. Това е американският закон! Това беше решението: Да издадем албума в САЩ и да го внесем в Европа за дистрибуция. Но Nuclear Blast казаха: „Съжаляваме, това е прекалено сложно за нас. Искаме да правим неща по стандартния начин. Така, че ако имате всички разрешения – ОК, иначе не!” И аз ги разбирам! Те вече бяха платили за записите. Така че им върнах парите и го издадох сам!

Бандата продължава да се развива и винаги изненадвате феновете (в добрия смисъл) – имате два издадени видео епоса, но имате ли план за нов студиен албум или нещо друго, и какво стана с Рок Операта, която започнахте?

По това работим, и композирането е почти приключено. Работя по последните 2 сцени и очаквам да са готови следващата седмица. Това значи, че цялото композиране ще бъде готово преди началото на лятото. След това ще си вземем кратка почивка и ще започнем да записваме през септември. Но когато кажа рок опера, хората ме разбират грешно. Те си представят Avantasia и историята с текст! Това ще е по-скоро нещо като Jesus Christ Superstar – версия на Therion. Това е нещо, което трябва да бъде представено и има герои и сценарии. Не е само история в лирики; ще бъде музикален театър на сцената.

Кога планирате да завършите това?

Ще ни отнеме известно време докато го запишем. Имаме 3 часа и половина музика, което е материал за почти 4 албума. Както казах, през септември ще започнем да записваме барабаните и ще опитаме да забързаме нещата, но ние обичаме да не бързаме в студиото. В нормални условия, ще ни отнеме няколко години да го запишем, но моята цел е да го запишем преди Коледа и да го миксираме в началото на следващата година, но ще видим.

Както казах, винаги се опитваш да направиш нещо по-интересно, но в наши дни виждаме банди, които всъщност се завръщат към корените си. Или дори търсят звука на 60-те и 70-те. Какво мислиш за това и възможно ли е да чуем дет метъл проект от Therion?

В “Sitra Ahra” направихме една песен с дет/блек влияния. Никога не съм казвал, че няма да правим дет метъл отново, но начинът по който се чувствам спрямо тази музика е, че всичко, което е трябвало да бъде направено, е направено. Не скучно, но без вдъхновение, като Пънк музиката. Как може да направиш нещо интересно, когато всичко вече е направено? Аз съм сигурен, че има много дет метъл банди, които продължават да издават добри албуми. Но нищо не е революционно! Ако напиша някой наистина добър дет метъл риф, няма да се откажа да го направя на песен. Няма да се случи скоро, но никога не се знае. В “Lemuria” имаме Typhon с дет метъл вокали, а в “Sitra Ahra”, Din е с блек метъл влияние, така че никога не казвай никога!

Ти си единственият от основателите на Therion. Има ли нещо, което искаш да промениш в 28 годишната история на бандата?

Винаги правиш грешки, но те са част от живота. Правили сме много, бизнес грешки, грешки при турнетата. Например турнето в Щатите беше голяма грешка – много пари за лошо прекараване. Първото турне беше добро – да видим страната, да се срещнем с феновете, но второто беше тотална загуба на време! Не съм от хората, които да гледат на миналото с тъга и съжаление. Опитваш неща, правиш грешки и се учиш от тях, за да не ги повтаряш. Разбира се, има грешки и с някои членове на бандата. Вярвам, че всичко, което правим допринася с нещо, по един или друг начин.

Какви неща те вдъхновяват днес? Каква музика слушаш?

Когато достигнеш определена възраст, изглежда, че си „заседнал”, в това което харесваш. Аз лично харесвам новите банди, които звучат ретро като Purson и Hexvessel. Харесвам музиката, с която съм израснал – хард рокът и хеви метъла на 70-те и 80-те години. Има някои банди и албуми, които харесвам, но повечето неща, които харесвам са такива, които звучат ретро или класически банди като Judas Priest, които продължават да свирят в своя стил. Никога не съм харесвал албумите от 90-те, но когато се събраха отново с Rob Halford започнах да ги харесвам пак. Когато си на 30, би трябвало да си намерил това, което ще харесваш до края на живота си. Може би е различно при другите хора, но аз така се чувствам. Нямам нищо против да откривам нова музика. Например Rammstein са едно от нещата от 90-те, които харесвам.

Почти всеки, които интервюирам се оплаква от музикалния бизнес в наши дни. И предполагам за над 20 години имаш доста богат опит. Колко е трудно да изкарваш пари от музика в наши дни? И защо е толкова трудно в сравнение с миналото?

Всичко се променя и не можеш да направиш нещо! Индустрията се оптва да предотврати нелегалния даунлоуд по какви ли не начини. Вземете Spotify за пример, абсурдно,но трябва да стриймвате 20 години един изпълнител, за да заплатите стойността на 1 CD. Ако си дърводелец и правиш мебели и трябва да купиш дърво и други материали, инвестираш време , за да направиш една изключително красива маса. И идва някой и ти казва, че ще купи масата, която си направил, но ще ти плаща 20 години като ти дава центове всеки ден когато седи на масата. Състоянието на бизнеса в момента не е добро, за да млади банд, но е различно ако имаш утвърдена такава. Защото, ако някой иска да стриймва старите ми албуми, не е голяма работа, защото аз вече съм взел пари за тях. Така че мисля, че дори времената да са лоши, не е толкова зле за старите банди. Ако започваш сега, трябва да забравиш за перспективите, че ще се издържаш само от музика. Ако можеш да си представиш какви договори се предлагат сега. Помогнах на мой съсед да разгледам договора, който му предлагаха от един лейбъл и почти си помислих, че е шега. Ако трябва да съм честен, единственото, което липсваше беше „Можем да чукаме приятелката ти веднъж седмично!” Тотална измама. Тогава осъзнах, че така изглеждат всички договори днес. Осъзнах, че съм израснал съм в златното време на индустрията, защото тогава CD-то беше ново и беше по-евтино да се произведе от винилите, които са по-скъпи и по-големи, тежки и обемисти. Имаше нови лейбъли, които се появяваха, защото не беше необходима голяма инвестиция, за да започнеш бизнес. За да влезнат в играта, те ти предлагаха добри сделки. Nuclear Blast бяха едни от тях, имаха наистина добра оферта. Така, че имах големия късмет да започна в такова специфично време. Ако видиш как са изглеждали договорите през 60-те и 70-те години, също са били ужасни. BLACK SABBATH, ABBA, и всеки друг от тази ера са получили само прашинка, от това което са продали като албуми. Например, Therion взимахме три пъти повече пари от дискове през 90-те, отколкото Abba са взимали за разпродадените си записи през 70-те.

Можеш ли, да оставиш съобщение за всеки, които ще прочете това интервю и ще посети Каварна Рок Фест?

Ще се видим там и се надявам, че изпием по една студена бира. Няма да имаме много време за парти, защото имаме акустично шоу на другия ден, но ще се завъртим наоколо за бира две.

Благодаря ти , че отдели време за това интервю! Ще се видим в Каварна!

Със сигурност, пази се

Автор: Никола Петрас