Здравей Frank. Благодаря ти много, че отдели време за това интервю.

Няма проблем.

И така, можеш ли да ми кажеш къде си в момента и какво се случва около теб и групата? Подготвяте ли се за концертите през януари?

Да, в момента репетираме доста усилено. Нашият басист няма да успее за тези 3 концерта, така че репетираме със заместник, за да подготвим песните, които ще изпълняваме на живо. В същото време барабанистът ни репетира с оригиналния ни басист върху нов материал. Крайно време е вече да издадем нов албум. Така че в момента има две версии на Fen паралелно и е доста натоварено. Очакваме с нетърпение почивката през коледните празници, а през януари ще забием здраво. Хубаво е да си зает. За това живеем, така че не мога да се оплача, че мога да свиря на живо и да правя музика.

Вече сме преминали средата на декември и хората обикновено си правят новогодишни обещания и равносметки. Как беше изминалата година за Fen и теб лично? Какво очаквате с нетърпение през 2025 г.?

Да, беше една страхотна година. Подписахме с Mythology Booking в края на миналата година. Те са наистина страхотни, защото ни помагат да свирим на концерти и фестивали в Европа. Не сме имали много концерти през 2024 г., но мисля, че тези, които направихме си струваха, ако разбираш какво имам предвид. Наистина ни е от полза и искаме да продължим да работим в тази посока. Очевидно голямото нещо за нас през 2025 г., ще е да запишем нов албум. Това е най-напред и в центъра на списъка с приоритети. “Monuments to Absence” излезе миналото лято, което е сравнително скоро, но отне доста време, преди този албум да види бял свят след като го записахме. Така че, не сме били в студио и не сме записвали нищо ново от близо три години и половина. За група като нас, които сме доста активни, това ни се струва доста дълго време. Обикновено обичаме да поддържаме новия материал в движение. Много, много важно е за нас. Новогодишната цел пред всичко останало е осмият албум на Fen да бъде написан, записан и издаден.

Това всъщност беше следващият ми въпрос, защо издаването на “Monuments to Absence” отне толкова много време?

Редица неща доведоха до това. Албумът беше готов доста бързо. Много от песните бяха написани вече. Тогава дойде пандемията и през 2020 г. не можехме да направим нищо. Единственото, което можехме е да репетираме и пишем песни. Имахме достъп до малко индустриално помещение, където можехме да се събираме и да свирим. Очевидно нямаше концерти на хоризонта, така че се фокусирахме върху създаването на новия албум. Успяхме да го напишем много по-бързо в сравнение с предишните. Помислихме си, че е хубаво да запазим тази инерция. Влязохме в студиото и го записахме. Тогава обаче се изправихме и пред графика на лейбъла. В крайна сметка те ни записаха в календара си и дадоха зелена светлина, когато нещата бяха готови за издаване. Освен това … знам, че ще прозвучи смешно, но например трябваше да направим няколко нови фотосесии, защото винаги някой се разболяваше от COVID. Имахме четири отменени фотосесии за около шест месеца. Това върна всичко назад с още половин година. Последва известно забавяне при одобряването на обложката и визиите. Бяха просто едни дребни дразнещи неща, които не биха били голяма работа сами по себе си, но ако ги събереш.... Излизането отне почти две години, което е малко жалко. Но, ето ни тук, свирим и подкрепяме албума през последната година, година и половина. От творческа гледна точка наистина се нуждаем от нов материал. Имаме нужда от нова енергия. И тримата чувстваме, че имаме огромно количество неща, върху които да работим – много неща написани, много неща репетирани. Сега трябва само да го оформим, да го финализираме и да решим как ще изглежда.

Това са добри новини. Пожелавам ви успех!

Благодаря.

Питали са ви много за произхода на името на групата и нека не го повтаряме. Просто ще сложа Google връзка към Fenlands тук. Исках всъщност да те попитам нещо друго: Колко важно за музиката ви беше да израснете на такова място, в район с такъв пейзаж?

Много е важно, и колкото повече остарявам, се замислям все повече над това. Преместихме се там, когато бях дете и напуснах като възрастен. Между 10 и 18-годишна възраст, човек реално пораства и преминава през някои доста предизвикателни времена като личност. Мисля, че много малко хора могат да кажат, че са имали прекрасно юношество. Беше доста...

Това са най-важните години в живота на всеки!

Да! Научаваш изключително много за себе си, но е и предизвикателство. Преминаваш през всички промени. Емоциите ти могат да бъдат нагоре и надолу. В училище не е по-лесно. В къщи също се случваха неща, които не са много приятни. Чувствах се доста изолиран и подтиснат през голяма част от този период. И сякаш това се отразяваше в пейзажа около мен. Много плоско, мрачно и доста пусто. Това място сякаш беше огледал на вътрешните ми чувства. Превърна се в нещо като отражение на мен самия и на това как усещах нещата около мен. В допълнение, открих метъла, екстремния метъл и блек метъла в същия период. Всички тези неща подхранваха цялата тази идея (за FEN) и не мисля, че го осъзнавах по онова време. Не беше нещо, което търсех нарочно. Но онези мрачни хора, мрачно поле, сухите дървета, люлеенето на клони и зимен вятър – нещо, което се просмуква подсъзнателно. И така започнахме да правим FEN. Беше идея, която се въртеше в главата ми, откакто бях на около 18-19 г. Никога не стигнах до нея и в крайна сметка си казах: „Ще взема тази идея и ще я развия.“ Бях написал някакъв материал, който не беше подходящ за групата, в която бях по онова време. Беше по-атмосферен, имаше повече пост-рок елементи в него, повече шугейз и ми се стори перфектният начин да се опитам да вкарам настроението, в което бях като тийнейджър, а също и да пресъздам този пейзаж и всичко останало. Беше като един триъгълник от идеи, които се събират в едно. Всичко започна да се разраства оттам. Всичко което правим с Fen. ни връща към тази първоначална идея, около която се движим. Последният ни албум беше доста гневен. Говореше за човечеството като цяло и има много конфронтация. Същността на FEN обаче е винаги да се връщаме към онзи корен. Всеки път, когато не знаем къде искаме да стигнем с някоя идея и се чудим какво ще правим сега, къде отиваме, се връщаме към корените. Там има достатъчно и е почти като котва.

Където и да отидете, поглеждате назад към мястото, откъдето сте започнали.

Да, точно! Tова са корените. Връщате се към тях и можете да откриете безкрайно вдъхновение там. Същото е и с тези нови неща, върху които работим: лирично, концептуално и музикално. Усещането е почти като онези ранни репетиции, когато за първи път започнахме групата преди почти 20 години. Има същото усещане. Наистина казах на момчетата: „Нека се върнем към това. Нека се задълбочим в него. Нека наистина да имаме предвид този огън”. Все още има какво да се вземе от него, защото е основата на групата. Така че, да, въпросът ти е много смислен, защото питаш колко е важно. Абсолютно фундаментално е, където сме сега...Не искам да използвам този израз „обратно към корените“, който групите ползват, защото това предполага регресия. Това е...

Различен вид корени. Това са корените на емоциите и вдъхновението.

Точно така! Това е завръщане към искрата, която първоначално ни тласна да създадем групата, но вземайки предвид това, което сме научили през последните 15-20 години, за себе си и за музиката ни. Какво е Fen сега? Fen вече е дефиниран. Съществува почти независимо от нас тримата в групата. Вече е концепция, има свой собствен живот. Ние сме там само за да го обслужваме и той представлява нещо. Ние сме негови пазители. Трябва да сме сигурни, че правим правилното нещо за него. Научихме много и бих искал да мисля, че знаем къде трябва да отидем и как да продължим по-нататък. И със сигурност да задълбаем в онези много фундаментални вдъхновения зад групата, от които и аз съм повлиян. Това ми дава енергия да създавам музика, да пиша текстове и да работя върху подобни неща. Така че, да, вълнуващо е!

Мислиш ли, че това допринася към вашата автентичност? Тъй като много групи всъщност намират вдъхновение от други групи и чужди идеи. Например група от Португалия, която пее за северни горски пейзажи и викингска митология. Дори имаме български паган метъл групи, които възпяват скандинавската митология, въпреки че тук имаме по-голямо езическо наследство, митове и легенди.

Ние се чувстваме сигурни в това, което правим. Това, което посочи - португалски групи, пеещи за скандинавската митология и подобни неща, е хеви метъл подходът към разказването на истории. И не е лошо. Хеви метъл, хард рок и прог-рокът винаги са имали този елемент на разказ. Например, Iron Maiden пееха за египетски фараони, пътуване във времето и подобни неща. Това е начина на разказване на истории чрез хеви метъл и е напълно нормално, защото е важна част от хеви метъла. Става въпрос за бягството от реалността. Погледнете всички класически метъл групи, те разказваха истории и всички имаха елементи на фантастика и пееха за неща, които грабват въображението. Мисля, че когато говориш за автентичност, е важно къде е границата. Ако представяш нещо, като разказваш история за него и не претендираш за собственост, това е добре. Става смешно обаче, ако се опитвате се асоциирате с нещо, което не е ваше. За мен това, което се опитваме да направим с Fen: Не е 100% разказване на истории. Ние въвеждаме слушателя в нашия свят и се опитваме да го накараме да усети това, което казваме по начин, който е доста личен. Така че фантастично разказване на истории не ни подхожда. Трябва да бъде автентично и конкретно за нашите преживявания. Можем да говорим за пейзажи тук, но това обикновено е нещо като метафора, за да подсили определена точка в текстовете. Например: „Планините от моето рождение“ – ще говори за планини като метафора на нещо твърдо, студено, силно и постоянно. Но да се опитваме да претендираме за нечия друга митология или да се опитваме да бъдем неискрени относно някакъв спиритуализъм, или духовност, това не е за нас. Разбирам какво имаш предвид, наистина разбирам. Дори групите, когато пеят за собствената си култура и собственото си наследство, понякога може да са малко досадни. Нали се сещаш: „Хей, ние сме викинги, идваме от тази земя. Така, че ще пеем само за тези неща и ще ви ги натрием в лицето”. Няма ли как да са малко по-обрани?

Добре, къде всъщност теглиш чертата? Къде мислиш, че е границата между позьорството и автентичността? И какви са първите признаци, по които можеш да разбереш дали определени групи са позьори или автентични?

Ох, сега ще прозвуча като абсолютен лицемер, защото харесвам Manowar и подобни неща. Аз също много харесвам и Enslaved. Мисля, че Enslaved са абсолютно брилянтни. Те правеха викинг метъл през 1993 г. Бяха само на 16 години, а музиката им беше пропита с автентичност. Разбрах го моментално и те не го обърнаха на шега. Имаше, разбира се, елемент на нелепост, който винаги е съществувал при хеви метъла. Хеви метъл без нелепост е като бира без алкохол.

Има тънка граница, за да сработи всичко това. Iron Maiden все още изкарват ходеща кукла на сцената, но някак си никога не е изглеждало смешно.

Да, това е страхотно и напълно подходящо за тях и не ги омаловажава ни най-малко. Мисля, че когато имате чувство за автентичност, заедно с него получавате и усещане за фалшивост, когато групите прекаляват. Например Enslaved: те позират в своите средновековни доспехи, пред викингската си дървена колиба. Да, от гледна точка на модерната поп музика – вероятно се скъсват от смях и подигравки. Но аз мисля, че това е изключително готино, макар и малко глупаво. В този ред на мисли, имаме и цяла вълна от езически фолк метъл банди с акордеони като Turisas и т.н... . Това вече започва да прилича малко на шега. Спомням си, че отидох да гледам Turisas в Лондон през 2005 г. и те направиха кавър на Rasputin. И всички си казваха „О, това е забавно!“ и танцуваха Can-can. А аз бях: “Не, не, не. Това вече преминава границата!” За мен това се превърна в някаква самоирония и е леко дразнещо – почти като онези глупости, които хората биха ти подвиквали в училище, за да те ядосат, че изобщо слушаш метъл. Накара ме да филтрирам метъл сцената и да съм по-студен към различни жанрове. Нямам време за такива глупости. Веднага, щом влезете в комедиен метъл, открито комедиен – без мен!

Нека те върна обратно в тресавищата на Фенската област. Освен специфичния пейзаж има много народни митове и легенди за това място, като Черният Шук, Човекът-фенер, Човекът-жаба. Чувал ли си някои от тях и кое е най-странното нещо, което си изпитал, докато си живял там?

Хе-хе-хе интересен въпрос. Ще бъда напълно честен, не съм се ровил дълбоко в действителните митове и легенди на Фенландия. Всъщност, нашият басист вероятно е по-запознат с тези неща. Той е много запален по фолклора. Очевидно, всички деца в училище бяха чували за Черния Шук и подобни неща. Аз бях наясно с легендите за Херуърд “Будния” – борецът за свобода, който се спотайва в тунелите на остров Илия и т.н. Не исках Fen да разказваме истории в стила на Iron Maiden. “Хайде да поговорим за митологията на Fen”, „През 1843 имаше това и онова“. Не искам да преразказвам учебници по история чрез хеви метъл. Това изобщо не ме интересува. Така, че умишлено съм избягвал тази страна на нещата. Защото за мен, тук става дума за лично преживяване. Не искам да предавам чужда история. Искам да разкажа нашата история, но по начин, по който хората да могат да се свържат с нея. Да накараме музиката да звучи с техните истории и опит и да се присъединят към нас в това. Затова, не бих могъл да ви кажа твърде много за митовете и легендите. Но за конкретни странни преживявания... Тресавищата... те са страннo място. Няма да ви лъжа и да кажа, че съм вървял по пътеките през нощта и съм видял призрачни светлини или чул странен шум. И без това има достатъчно странности там. Всеки ден се случват необясними неща. Има просто една атмосфера на странност. До толкова, че не се нуждаете от истории за призраци, за да го направите още по-завоалирано. Разбирам автори, като М. Р. Джеймс, израснали в Съфолк, Норфолк и норфолкските околия, защо са вдъхновени от такива разкази. Винаги имаш чувството, че има нещо друго там. Винаги имаш чувството, че има нещо извън полезрението ти, което те наблюдава. Всичко е толкова е широко и плоско, че можеш да видиш много далеч. Родителите ми живеят на нещо като хълм, на 30 метра над морското равнище. От там можете да видите катедралата, която е на около 25 километра. Има моменти, в които просто си мислиш, какво ли се случва в онзи малък участък с дървета там? Да, мога да кажа, че съм имал странни изживявания. Но има просто една определена атмосфера и понякога е хубаво да излезеш навън през есента. Да оставиш всичко това да проникне в теб, да оставиш ветровете да се врежат в теб и да го усетиш. Знаеш, че има история под краката ти. Знаеш, че има нещо там.

Фенландски тресавища / Снимка: Shutterstock

Ти и брат ти сте основателите на групата и сте основни композитори. Какви са плюсовете и минусите в това да работиш с роднина?

Предимно са плюсове. Хванах китарата, когато бях на 15. Така че, веднага казах на брат ми: „Можеш да научиш бас, за да направим група“. Просто, защото сме в средата на нищото и няма друг идиот наоколо (смее се). Работим заедно от доста дълго време и мисля, че и двамата сме щастливи, че се разбираме сравнително добре. Навлязохме в музиката, метъла и рока едновременно. Споделяхме голяма страст към идентични групи и определено бяхме съгласни къде искаме да стигнем музикално. Той е изключително креативен човек. Много по-талантлив музикант от мен и по същество схваща нещата. Концептуално, той прави голяма част от графичното оформление на бандата и различни интересни дизайни. Това е огромен плюс, а недостатъците са малко. Когато нови хора дойдат в групата, понякога могат да се почувстват като аутсайдери. Имаме тези работни отношения от доста дълго време, така че почти нямаме нужда да говорим. Понякога просто започваме да свирим и преди да се усетиш – нова песен е готова. Мисля, че някои хора го намират за малко отчуждаващо. Освен това, тъй като сме доста близки и сме роднини, ако трябва да отвърнем с критика, понякога трябва да я формулираме малко по-внимателно. Мисля, че това е същото с всеки, с когото работите в тясно сътрудничество. Не казваш директно "О, това е боклук!" Трябва да си по-дипломатичен, когато говорим за работни отношения. Много е лесно да си негативен, но трябва да предложиш и решение. Затова, предлагаме различни неща тук и там за песните, например – по-естествен преход или забързване на мелодията, или нещо подобно. Става въпрос за това, какво е най-добро за съвместния проект, върху който работим заедно. Трябва да оставите егото си настрана и просто да направите това, което е по-добро за песента. Невинаги е лесно. Мисля, че в крайна сметка творческата ни връзка е добра. Просто трябва да се подклажда малко, както бихте направили при всякакви творчески взаимоотношения. Jesel (барабанистът) е в групата от началото на 2020 г. и ние много искаме да го включим като мнение, по отношение на работа върху нов материал и помощ с аранжиментите. Не искаме той да чувства сякаш сме само ние двамата и трябва да прави, каквото му се каже. Това не е атмосферата, която търсим, а истинска група от трима човека. Ако Jesel дойде и каже: „Написах някои парчета“,ще се радваме да ги чуем. Не е някакво ексклузивно его-пътешествие. Просто така се случва с мен, защото съм малко обсебен от музиката и в крайна сметка се затварям в музикалното си подземие през повечето вечери, и пиша песни. Това е моето бягство, моят катарзис и моята цел.

Като говорим за музика и вдъхновение, от моя опит и от хората, които интервюирам, музикантите обикновено слушат всякакъв вид музика и понякога дори изненадващо различна от това, която правят. Каква музика слушаш и какво те вдъхновява?

Слушам много различни неща, ако трябва да съм напълно честен. Тази седмица слушах доста Heavy и Hair Metal, което не е толкова голяма рядкост за мен. Наскоро слушах Ratt, Lion, Dokken и доста W.A.S.P. Наистина се зареждам с енергия от такива групи. Но също така слушам и много класически метъл. Мanowar са в постоянна ротация, заедно с по-епичен метъл като Virgin Steele, Crimson Glory и т.н.

O! Virgin Steele е една доста подценена група, ако трябва да бъда честен.

Абсолютно! Наскоро говорих за това с Adam, нашия басист. Навремето аз и един мой приятел направо се скъсвахме от слушане на Virgin Steele с години, а Adam винаги казваше: „Да, не са лоши.“ Години по-късно, мисля, че свирихме на Prophecy fest, Adam ми каза: „Наскоро слушах доста Virgin Steele и бяхте прави. Това е един от най-добрите метъл албуми на всички времена!” И наистина е така. По отношение на композиция е направо в небесата. Говоря за класики като “Age Оf Consent” (1988) например. Песента “Cry for Pompeii” е шедьовър.

Онзи ден тъкмо слушах “Noble Savage” (1984), който е един от любимите ми!

Да, харесвам “Noble Savage”. Но мисля, че „The Marriage of Heaven and Hell“ е велик албум. Там композициите са просто на космическо ниво. Рядко се случва да слушам албум и да си мисля как този човек е измислил някои от тези неща? Текстовете са абсолютно феноменални. Така че, да, наскоро слушах доста Virgin Steele. Не съм слушал много екстремни банди, за да бъда напълно честен. Може би просто остарявам вече, хе-хе. Всъщност си взех преизданията на винил на Gehenna. Доста слушах „First Spell“, „Seen Through the Veils of Darkness“ и такива неща. Отново една много подценявана група от блек метъл сцената с уникална атмосфера. Но когато пишем нов материал, се опитвам да не слушам твърде много блек метъл и съвременен блек метъл, защото не искам неволно да бъда повлиян от това. Тази година обаче излязоха някои добри нови албуми. Смятам, че новият Ulcerate е много добър. Но слушам и всякакви класически неща, новият албум на Slowdive например беше наистина добър. Прог, поп от 80-те - Tears For Fears. Слушам и доста ембиънт и електронни неща – Bicep, Global Communication, Black Dog productions. През последните няколко седмици е предимно класически рок, рок и метъл от 80-те.

Страхотно! Важно е човек да отвори съзнанието си за различни стилове музика.

Абсолютно! Всъщност, бих добавил и малко дуум. Наистина се наслаждавах на новия албум на Funeral. Наскоро преслушах дискографията им и мисля, че те са още една масово подценявана група.

През януари с FEN ще свирите за първи път в България. Доколкото виждам, има голямо вълнение. Има хора, които ви следват още от първото ви демо.

Уау! Наистина ли?

Да. Имайки 7 албума в дискографията си, можеш ли да ни кажеш какво ще чуят феновете в София?

Приготвили сме песни от почти всеки албум. Очевидно, със седем албума става трудно да се представи всичко, особено на концертите, които свирихме тази година. Бяхме на няколко фестивала и трябваше да сме много, много придирчиви от към песни. Когато средната дължина на парчето е осем минути и имаме само 35 минути сценично време, нямаме възможност за много песни. Но сега ще е различно. Имаме хедлайн концерт и можем да свирим по-дълго. Ще се опитаме да балансираме сетлиста. Вероятно ще има доста ранни неща – със сигурност някои песни от първия албум. Fen на живо е доста различно изживяване от това да ни слушате на запис. Ние сме само трима и не използваме бекинг тракове или нещо подобно, защото ги мразим. Опитваме се да предоставим по-откровено, почти рок-енд-рол, изживяване. Искаме да е на живо, да е истинско и да има енергия. Тримата работим усилено за това. Уморих се да гледам групи, при които по-голямата част от звука идва от лаптоп, а на сцената има шест момчета, стоящи на едно място. Какво става тук бе хора? Трябва да е метъл концерт. Ние канализираме този вид дух. Ще бъде хеви метъл концерт, това е принципът и винаги го казвам. Хората подхвърлят думи като „пост, „гейз“ и „атмосферик” и всякакви такива. Но ние свирим хеви метъл, това е! Искам да свиря хеви метъл. Харесвам хеви метъл. Така че, ще бъде силно. Да се ​​надяваме, че озвучителят ще си свърши работата. Дано хората се кефят с нас. Те плащат пари, за да ни видят. Значи това е много за тях. Тогава, най-малкото, което можем да направим, е да дадем всичко от себе си. Ще го направим – тримата ще дадем максимума, докато сме на сцената. Това е „обещанието на Fen“. Осъзнаваме, че сме невероятни късметлии, да правим това, което обичаме. Никога не съм бил в България. Имам няколко приятели българи и това е място, на което винаги сме искали да свирим. Мисля, че имахме предложение преди години, но така и не се случи. Очаквам концерта с голямо нетърпение. Обичам да свиря на нови места. Изключително вълнуващо е.

Сигурен съм, че ще бъде невероятно. Можеш ли да оставиш някакви финални думи за нашите читатели?

Нямаме търпение да пристигнем в България. Наистина го очакваме с нетърпение! Надяваме се, че ще си заслужава. Така че, бъдете там!

Благодаря ти много Frank. Нека не ти отнемам повече от времето. Ще се видим в София и ще продължим дискусията си за Heavy Metal и Virgin Steele.

Да, да, Virgin Steele определено ще е тема на дискусия! До скоро!

Автор: Никола Петрас
Януари 2025