Интервю: Attila Csihar (MAYHEM, TORMENTOR)

Здравей, Attila, благодаря ти, че отдели време за мен. Знам, че днес ти е доста натоварено, а довечера имате и концерт.

Да, имахме репетиция и вече сме в залата, но всичко е наред!

Супер. Ще гледам да съм кратък и да не ти отнемам прекалено много време. Става ли?

Разбира се.

Нека започнем с новия албум на MAYHEM, Liturgy of Death. В центъра му отново е нещо, което винаги е било част от света на MAYHEM – смъртта. Само че сега гледаш на нея като човек в средата на 50-те си, а не като младия музикант, който си бил някога. Промени ли се отношението ти към смъртта с възрастта?

О, благодаря за въпроса. Но преди да отговоря, искам първо да поздравя всички приятели в България и всички луди маниаци, black metal маниаци. Наистина нямам търпение да дойда в София след няколко дни. Май остава по-малко от седмица.

Да, на 9 октомври ще свирите тук, в София!

Да, ще бъде страхотно. Свирил съм там само няколко пъти, така че много се радвам, че се връщам.

А за въпроса ти – определено. С годините, малко като хубавото вино, започваш да виждаш нещата в по-широк план. И да, прав си за този албум. Когато минеш 50-те... Аз вече съм на около 55, макар че когато правехме албума, бях малко над 50. Естествено, започваш да гледаш на нещата по различен начин.

Вече повече от 40 години съм на сцена. Бях с TORMENTOR още през 1985–1986 г. и тогава започнах да свиря на живо. По онова време всичко беше най-вече инстинкт. Оттогава животът ни е научил на доста неща.

И в един момент си дадох сметка: мамка му, след 40 години още сме тук. И си помислих, че може би вече съм достатъчно възрастен или, надявам се, достатъчно мъдър, за да говоря за тази тема малко по-дълбоко. Смъртта е една от най-могъщите сили в природата, наред със силите, които създават живот. Това е огромна тема и нещо, с което всички ние рано или късно трябва да се сблъскаме.

Хората всъщност сме прокълнати с това, че знаем, че ще умрем. Животните не го знаят, но и те умират. В този свят всичко умира. Всичко избледнява, всичко изчезва с времето. Това е един от най-фундаменталните закони на природата.

А ние се опитваме да го отричаме. Което е нормално – инстинктът ни за самосъхранение се бори със смъртта, защото задачата му е да ни държи живи. Но ако погледнеш рационално, според мен трябва да я приемем. Или поне да се опитаме да я разберем по-добре.

И с годините става много странно, защото започваш да виждаш как все повече хора около теб си отиват. Не само хора на нашата възраст. Родители, роднини... всички остаряват и един по един си отиват. И това е тежко.

Целият албум е за това, разбира се, но пречупено през MAYHEM. Не сме тръгнали в някаква gore посока – не става дума просто за кръв, убийства и подобни глупости. По-скоро ни интересува философската, по-дълбоката страна на смъртта.

И аз точно така подходих към текстовете – опитах се да погледна темата от различни страни.

Всъщност в Liturgy of Death ти си написал всички текстове, докато при Daemon те бяха поделени между членовете на групата. Защо този път реши да се заемеш изцяло с тях? И направи ли това албума по-личен за теб?

Да, то просто си дойде естествено. В MAYHEM основната творческа сила винаги е идвала от композитора, от китариста – или китаристите, както е при нас сега, защото имаме двама страхотни китаристи – и, разбира се, от вокалиста. Групата винаги е работила по този начин.

При предишния албум имах чувството, че съставът най-накрая се е стабилизирал. Освен това искахме по някакъв начин отново да се свържем с корените на групата. И си казах, че би било хубаво този състав – който всъщност вече е заедно повече от десет години, може би даже петнайсет, вече не знам точно – да направи нещо заедно и по някакъв начин да сложи печат върху този период.

Затова реших, че ще е готино всички да се включат в текстовете. А и никога преди не го бяхме правили. Така се получи Daemon.

При Liturgy of Death просто решихме да се върнем към по-традиционния начин и аз отново да се заема с текстовете.

И честно казано, беше адски много работа. Отне доста време. Но това не е работа, при която сядаш по осем часа на ден и просто пишеш. Трябва да изчакаш да дойдат добрите идеи, да събереш вдъхновение, после да подредиш всичко и да видиш кое къде стои.

Но ми беше приятно. Може би това са най-добрите текстове, които съм писал досега. Ще видим. Времето ще покаже.

Първият път, когато гледах MAYHEM на живо, беше преди вече 15 години. Очаквах corpse paint, шипове, факли и цялата позната black metal визия. Но когато концертът започна, почти не можех да откъсна очи от теб. Гласът и присъствието ти на сцената създават усещането, че там горе се превръщаш в съвсем друг човек. Колко от това е нарочно изградено и колко просто се случва в момента, в който излезеш на сцената?

Да, излизането на сцена с тази група е някак магично. Особено с MAYHEM, но и с TORMENTOR. Този тип музика е... не знам, има нещо много екстатично в нея. Може би заради езотеричната страна на цялото нещо. Сякаш се добавят още някакви измерения.

За мен е като да изпадна в транс. Контролиран транс, да го наречем. И много обичам това състояние. А гримът, дрехите и всичко останало просто помагат.

Сигурно можем да излезем и без нито едно от тези неща и пак да направим добър концерт. Но според мен те допълват картината. Правят всичко по-завършено.

Тази музика има ритуален характер и затова за мен е напълно логично да има грим, костюми и такива неща.

Ритуалът е нещо специално. Не е просто нещо от всекидневието. Има нещо отвъд него, нещо трансцендентално. Трудно ми е да намеря точната дума. Но „ритуал“ май е най-близкото.

Когато правиш ритуал, моментът е специален. В известен смисъл е празник. Погледни племената. Но дори не е нужно да се връщаме чак дотам. Виж древните египетски или индийски текстове и изображения. Когато хората са извършвали ритуали, жертвоприношения или нещо, което има връзка с отвъдното, те обикновено не са го правили по ежедневните си дрехи.

При племената също виждаш грим, маски и всичко останало. Така че това има много древни корени. За мен идва съвсем естествено.

Не искам да излизам на сцената по маратонки и анцуг и да пея за други измерения и някакви трансцендентални неща. Просто не си пасва.

Особено за мен като вокалист, защото по някакъв начин аз водя този ритуал.

Затова смятам, че е важно и визуално да нося тази част от него. Останалите не използват особено грим. Може би някакви специални дрехи, но това е нормално. Мисля, че в MAYHEM винаги е било така.

И няма никакъв проблем в това. Важното е да е истинско и усещането да е там. Аз очевидно внасям тази страна в групата и ми харесва да го правя. Ако и другите искат – чудесно. Но не е задължително.

За мен обаче, понеже съм отпред и вниманието е насочено към мен, почти го чувствам като задължително. Просто допълва енергията на сцената и прави цялото нещо по-завършено.

Преди да заминеш за Норвегия, познаваш MAYHEM най-вече от писма, касетки и истории. После изведнъж се озоваваш там, срещаш тези хора лице в лице и виждаш целия този свят отвътре. Колко различна беше реалността от представата, която си беше изградил? Имаше ли момент, в който си каза: „Добре... това е доста по-странно, отколкото си го представях“?

О, да, да, да! (Смее се.) Честно казано, когато за първи път чух за MAYHEM, почти нищо не знаех за тях. Може и да бях чувал името. Даже не съм сигурен дали вече бях слушал групата.

А моето сценично име в TORMENTOR беше Mayhem, така че първата ми реакция беше: „Ебаси, това е някакво странно съвпадение.“ Или знак. Или нещо такова.

После започнах да чувам историите, говорех с момчетата – всъщност най-вече с Euronymous, може би даже само с него – по телефона и с писма. Разменяхме си разни неща. Той ми пращаше плочи и касетки, аз му пращах мои неща.

По това време свирех в една група, Plasma Pool, веднага след TORMENTOR. Беше някакъв мрачен, окултен електронен EBM. Опитвах се да взема духа на TORMENTOR и да го прехвърля в нещо по-индустриално.

В началото на 90-те беше много различно от днес. И досега харесвам такава екстремна електронна музика, но тогава нямаше компютри навсякъде и самото правене на такава музика имаше нещо много мистично.

Но да се върна на въпроса ти – да, имаше изненади. Например само по гласа му си представях Euronymous като някакъв огромен, висок викинг. Някакъв едър норвежец. А когато го видях...той се оказа по-нисък от мен. (Смее се.) Нищо особено, разбира се, но помня, че ми се стори много странно.

Другото обаче беше шокиращо по съвсем различен начин. Първата вечер отидохме у Euronymous в Осло.Беше тъмно, имаше свещи... Имаше готически и черни мебели и седяхме там много сериозни.

И точно тогава за първи път видях всички тези списания. Стотици. Може би хиляди. Навсякъде вече се пишеше за MAYHEM, за палежите на църкви, за хора, които били попаднали под тяхно влияние, и всякакви такива неща.

И аз само си казах: „Охо... това вече е ебати сериозното.“ Беше малко стряскащо. Седиш в една стая с тези хора и изведнъж всичко това се изсипва пред теб наведнъж. Но по онова време и аз бях доста навътре в мрачните, езотеричните и странните неща – по мой си начин. Така че много лесно намерих общ език с тях и с начина, по който мислеха.

На следващия ден вече беше все едно се познаваме от години. Изведнъж всичко стана някак нормално.

Не бих го нарекъл точно изпит или тест, но имаше нещо подобно. Опознавахме се и всеки се опитваше да разбере докъде е стигнал другият. Колко навътре е. Колко далеч би отишъл. И аз самият не бях сигурен какви са те. Мислех си: „Ами ако са просто някакви тъпи метъл хлапета и цялата тази black metal простотия всъщност изобщо не е толкова сериозна?“

Така че първата вечер определено беше интересна. Никога няма да я забравя. Беше точно както вероятно си го представяш – тъмно, сериозно и донякъде плашещо. До известна степен се проверявахме един друг, защото никога преди не се бяхме виждали, а това не беше някаква детска работа.

Албумът вече беше в процес и изискваше много. Правеше се от години заради финансовите проблеми и, разбира се, заради самоубийството на Pelle, което забави всичко още повече. Мисля, че Euronymous беше вложил всичко, което има. Може би дори беше взимал заеми, защото записваха в много добро студио – Grieghallen в Берген – а това никак не беше евтино. Така че нещата бяха сериозни. На следващия ден направихме репетиция и помня колко щастлив бях. Казах си: „Ебаси, най-после имам една шибано добра група. Това вече е истинската работа.“

TORMENTOR също беше истинска група, разбира се, но към края там нещата вече изглеждаха безнадеждни. Накрая някак изгубихме посоката. Системата в Унгария се промени и се случиха куп лайна. Самата промяна, разбира се, беше нещо добро, но по ирония на съдбата тя съсипа издаването на Anno Domini на TORMENTOR през 1989 г., когато албумът трябваше най-накрая да излезе. Интересното е, че Euronymous също искаше да издаде този стар запис на TORMENTOR.

Но както и да е. От първата репетиция помня и още нещо. Още тогава бях чувал един слух. Някакви хора ми казваха: „Абе, те ускоряват лентата, за да звучат барабаните толкова бързо.“ И аз: „Сериозно ли? Мамка му!“

Та беше хубаво със собствените си очи да видя, че това изобщо не е вярно. Hellhammer беше невероятен още тогава. Всичко беше супер. И после... после всичко тотално отиде по дяволите.

MAYHEM вероятно са една от най-известните групи в екстремната музика не само заради музиката, а и заради почти митологичната история около тях. Lords of Chaos изкара тази история още повече пред масовата публика. Помага ли всичко това на MAYHEM днес, или понякога тежи, когато се опитвате да правите нещо ново и да напишете следващата глава от историята на групата?

Знаеш ли, почти всичко в живота има две страни. Като монета. Очевидно нещата, които се случиха, направиха MAYHEM огромни. Името стана огромно. Заедно с албума, който според мен промени начина, по който хората гледаха на black metal-а. Разбира се, никой не можеше да предвиди това. Просто усещахме, че очакванията са големи.

Но хората трябва да разберат едно. Да, името MAYHEM и всичко около него стана огромно. Но самата група беше срината до основи. От нея не остана нищо.

Помня как изгубих връзка с всички. Всички изчезнаха с изключение на Hellhammer. А иронията е, че точно с него аз почти нямах контакт. Всички останали изведнъж или бяха в затвора, или бяха мъртви. В крайна сметка на практика останахме само аз и Hellhammer.

И точно от тази пепел се роди фениксът на новата black metal вълна.

Помня как веднъж бях в магазина на Euronymous, Helvete, и взех една тениска на EMPEROR. Мисля, че беше Wrath of the Tyrant или нещо подобно. Имаше онова изображение с конника и косата. Не мога да си спомня името на художника, но същата картина беше използвана и от Skinny Puppy за едно EP.

Тогава още не знаех кои са EMPEROR. Взех тениската, а Euronymous ми каза: „Да, това е една много добра млада група. Много са талантливи.“

Тоест всичко вече беше там. Още беше в яйцето, така да се каже. Или в семето. От тази основа после излязоха всички тези групи. Изведнъж започнаха да подписват договори. Други започнаха турнета, албуми... И бяха страхотни групи, няма спор. Но MAYHEM бяха положили основата. И докато всички останали започваха да подписват договори и да обикалят на турнета, самите MAYHEM не съществуваха.

Групата трябваше да бъде сглобена наново. А след толкова огромни промени в състава това със сигурност не е било лесно. Напълно разбирам защо тогава са решили съставът да бъде само от норвежци. Имало е логика.

Но групата на практика беше мъртва. Трябваше да започне отначало. А това никак не е лесно. Дори когато имаш голямото име, с него идват и огромни очаквания.

Когато се върнах в MAYHEM през 2004 г., го усетих още на сцената. Имаше някакъв допълнителен натиск. Хората очакваха нещо от теб.

А групата междувременно беше тръгнала и срещу течението, което според мен не беше лошо. Не искам да съдя. Но с Grand Declaration of War те тръгнаха срещу абсолютно всичко. Това беше страшно смел артистичен ход. Някои хора го приеха много зле, но както и да е...

De Mysteriis Dom Sathanas и всичко, което се случи около него, бяха толкова важни, защото, така да се каже, отвориха портите на ада и всички тези други групи успяха да излязат оттам.

И до ден днешен мисля, че името MAYHEM е по-голямо от самата група. Както каза и ти – имаше филм и бла-бла-бла, и всички тези неща. Но реално концертите ни не са чак толкова огромни. Защо? Защото музиката ни си остава екстремна. Името MAYHEM определено е по-комерсиално от музиката на MAYHEM. (Смее се.)

В момента сте на турне с MARDUK, а през годините техни концерти неведнъж са били отменяни заради обвинения във връзки с крайната десница и подобни простотии. Къде според теб минава границата между нормалната критика и цензурата? Трябва ли промоутър, клуб или някаква институция изобщо да има право да решава, че дадена група не трябва да свири? И какво всъщност постига една забрана? Заглушава идеята или понякога само я прави още по-привлекателна?

Това е добър въпрос. Според мен изкуството трябва да е свободно. Добре, може да сложиш предупреждение: „Тук се говори за това. Ако не ти харесва – не го слушай.“ Толкова е просто.

Другата тема е политиката, която изобщо не е моето нещо. Наистина не се интересувам от нея. Но в момента, в който забраниш нещо, веднага събуждаш интереса към него у определени хора. Особено у младите. То е като с ябълката. Можеш да изядеш всички ябълки, само тази не трябва да пипаш. И коя ще поискаш? Естествено, точно нея. Това си е кодирано в главите ни. Още от Библията.

Затова според мен забраните са грешен подход. По-добре да можем да говорим открито за тези неща. Разбирам, че темата е чувствителна. Разбирам, че е гадна. Но тя е част от човешката история. Някак трябва най-накрая да я осмислим и да я преглътнем.

И не говоря само за това. Трябва да осмислим комунизма. Другите диктатори. Пол Пот. Всичко. Хората непрекъснато говорят за Втората световна война, но е имало толкова много други ужасни тирани. Дори Британската империя, съжалявам. Колониите. Виж онези снимки на богати англичани, които ги носят на рамене из Индия и колониите.

Или комунистическите тирани като Сталин. Колко жестоки и зли са били. Можеш да продължаваш безкрайно. Това е истинско зло.

А когато става дума за политика, просто погледни новините от последните няколко години. Не искам да навлизам прекалено в това, но някои от нещата, за които преди сме говорили, дори неща, за които съм писал цели албуми – тайни общества, така наречени сатанински ритуали, хора, които ядат деца, бла-бла-бла... Сега подобни неща започват да се появяват по новините и изведнъж на хората вече не им е толкова смешно.

Така че според мен всичко това е много, много глупаво. А що се отнася до MARDUK, според мен голяма част от проблема идва просто от военните теми в музиката им. Вече месеци наред съм на турне с MARDUK. Много добри приятели сме. Това са наистина кротки и приятни хора. Никога не говорим за такива неща. Даже не се шегуваме с тях. Попитах Morgan, защото ми е приятел, и той ми каза нещо от сорта на: „Човече, просто ми е интересно. Толкова. Харесва ми темата.“

Той е страшно запален по всичко, което се е случило през Втората световна война. Можеш да си говориш с него с часове. Как се е случило едно или друго, защо се е случило, кой какво е финансирал...Знае страшно много.

Не искам да задълбавам прекалено, но според мен политиката е просто един екран, на който ни прожектират каквото искат да виждаме. Ние никога не знаем какво реално става зад затворените врати. Не ни казват. Ние сме просто пионки. Ние сме... как го казвате?

Фигури на шахматната дъска.

Точно! Ние сме просто фигурите на шахматната дъска. Не е нужно да знаем. И те не искат да знаем.

А после си говорим за леви, десни и всички тези лайна. Според теб след като умреш, ще има ли избори? Ще има ли ляво и дясно? Това са човешки глупости. Ако погледнеш нещата в по-голям мащаб, всичко това е съвсем ново. Аз просто го игнорирам. За мен политиката като цяло е bullshit.

Може би в по-малките държави можеш донякъде да промениш нещо. Но при големите държави винаги е едно и също. Големите сили влияят на всичко по света. А после идва и въпросът кой стои зад самата политика. Кой финансира изборите в САЩ? Как работи цялата тази комунистическа простотия в Китай? Ние реално не знаем. Не знаем кой дърпа конците. Така че с тези неща бих бил много внимателен.

Според мен политиката държи хората уплашени и постоянно ги товари със стрес. А после, разбира се, имаме и войните. Погледни ги. В крайна сметка винаги става дума за петрол и пари. Поне през последните 50 години почти съм сигурен в това. Или за някакви други ресурси. Преди това са били колонии, нацисти или каквото и да било. Същите лайна, просто с друга маска.

Добре, имало е Холокост. Това е ужасно. Но погледни какво се е случило в Индия. Или в Америка, когато европейците са отишли там. Когато коренното население е било прогонено и избивано – това Холокост ли е или не? Или Южна Америка. Казваме му „колонизация“. „Носим ви християнството.“ „Носим ви нашата култура.“ А в същото време убиваш хора, взимаш им златото и ресурсите и ги превръщаш в роби.

Същото нещо, само че с друга маска. Добре, не е абсолютно същото. И аз уважавам жертвите на Холокоста. Но идеята ми е, че когато става дума за политика, трябва да се опитаме да погледнем малко по-надълбоко. Да видим какво има зад повърхността.

А за това трябва време. И може би онази мъдрост, за която си говорехме в началото. Като поживееш достатъчно, започваш да виждаш някои неща по друг начин.

Аз видях цяла система да се срутва пред очите ми, когато бях на 17. Израснах в диктатура. Горе-долу като вас. Ти си от България, няма нужда да ти обяснявам. Същите лайна. Можеше просто да вървиш по улицата и полицаите да те пребият, без дори да те питат нещо. И това беше напълно нормално. Трябваше да си доволен, ако си отнесъл само един юмрук, а не два.  Ако кажеш нещо в училище, още на следващия ден родителите ти можеха да си имат неприятности. Особено ако е било нещо политическо. И цялата тази система беше държана от една огромна сила, наречена Съветски съюз. Изглеждаше сякаш ще продължи вечно. Никой не очакваше, че ще свърши. После започна да се срива след Чернобил и всичко останало.

Вече беше изгнила отвътре.

Точно така. Вече беше изгнила отвътре. Афганистан и Чернобил я преебаха, но преди това почти никой не виждаше какво се задава.

А аз го видях със собствените си очи на 17. Една система, в която милиони хора са вярвали и която са подкрепяли десетилетие след десетилетие. Всъщност много по-дълго от нацизма, който е продължил около десет години. Това продължи петдесет.

Но всъщност още не е изчезнало. На някои места по света продължава и днес.

Да! Северна Корея и тем подобни. И на никого не му пука. Никой не прави нищо. На никого не му пука за тези милиони хора. А в същото време продължават да правят сделки с тоя задник.

Ох, човече... Политика. Мразя я!

Сигурен съм, че можем да си говорим за това още много, но за съжаление времето ни свършва.

О, да, да! Майната ѝ на политиката!

Добре, много ти благодаря за времето. Ще те оставя да си починеш преди концерта довечера. Някакви последни думи за концерта в София и за хората, които ще дойдат да ви гледат?

Първо, извинявай, че ти надрънках толкова глупости за политика.

Няма за какво. Трябваше да си го кажем.

И второ – огромно благодаря на всички, които ни подкрепят.

Ако дойдете на наш концерт, между нас се получава някаква връзка. Аз канализирам нещо, вие канализирате нещо и по някакъв начин всички се свързваме в една и съща мрежа. Нещо като по-широк кръг, като клан или...семейство, макар че „семейство“ не е точно думата.

Просто бъдете част от него. Елате на концерта и се забавлявайте с това, което правим. Пакетът е страхотен – MAYHEM и MARDUK.

Просто елате. И изкарайте от себе си всички гадости, за които си говорихме. Не само политиката. Хубаво е човек да изхвърли тези лайна от себе си.

Така че... Дайте ми демоните си! Хайде!

Добре, Attila, благодаря ти за интервюто. За мен беше удоволствие.

Благодаря. До скоро. Чао!

***

Още за MAYHEM

Website: https://www.thetruemayhem.com/
Facebook: https://www.facebook.com/mayhemofficial/ 
Instagram: https://www.instagram.com/thetruemayhem

Билети за концерта в София - Купи Тук

Автор: Никола Петрас
Октомври 2026