Интервю: Crister “Mats” Olsson (ISOLE, EREB ALTOR)

Благодаря ти много за отделеното време за това интервю. Как си? Къде те намирам в момента?

Тъкмо се прибрах в старата си горска хижа. Днес работих, затова не можахме да се чуем по-рано. Но иначе всичко е наред.

Скоро Ereb Altor и Isole отново ще посетят България. Последния път беше преди 10 години и пак и двете банди бяха тук за едно и също събитие!

Да, не знам защо мина толкова много време. Да, всъщност отдавна му е време. Всички ние сме били в България само веднъж. Мисля, че беше през 2016-а, ако помня правилно. Тогава направихме онзи уикенд в Гърция и България с Mourning Beloveth от Ирландия.

Мисля, че беше нещо като малък фестивал – Doom Over Sofia.

Да, нещо такова. Така че с Isole пасвахме доста добре. С Ereb Altor имаме някои doom песни, но ние вероятно бяхме heavy metal бандата, ха-ха.

Често ли ви се случва да правите участия заедно с Isole? Очевидно споделяте някои членове, но често ли двете банди се появяват на едно и също събитие?

В днешно време не много често. В ранните години правехме доста неща заедно, особено когато бяхме с едни и същи членове и в двете банди, защото така можехме да пътуваме само четирима души и финансово всъщност беше доста добре. Сега сме с различни барабанисти. Но трима от нас все още свирят и в двете банди. Понякога е удобно, но понякога е трудно да запазиш фокуса, особено ако свириш с двете банди в една и съща вечер. Това може малко да навреди на концентрацията, защото трябва да започнеш отначало и да вдигнеш адреналина два пъти поред, а понякога е доста трудно, но мисля, че ще се справим.

Да, това всъщност беше един от въпросите ми. Как психически превключваш между Ereb Altor и Isole? За живо изпълнение предполагам е по-лесно. Но как е, когато композираш музика? Винаги съм се чудил как музикантите балансират идеите си между два проекта или банди, особено когато другата банда е почти със същите хора. Как успявате през годините да запазите толкова ясно различните им идентичности?

Аз правя повечето музика и за двете банди. Почти съм единственият автор на песни както в Ereb Altor, така и в Isole. Но при мен е така — потапям се в единия проект и работя по няколко месеца само върху него. Никога не правя музика и за двете банди едновременно. Трябва да вляза в определено настроение. И когато започна да композирам албум, обикновено е за сравнително кратък период, в който съм изцяло в това. Мога да имам идеи и такива неща за по-дълъг период от време, но когато наистина се потопя, работя само за Ereb Altor или само за Isole. Никога не го правя едновременно, защото тогава започваш да си казваш: „О, може би тази идея би паснала на другата банда“, защото някои от по-мрачните пасажи в Ereb Altor спокойно могат да бъдат част от песен на Isole, а по-бързите части в Isole могат да влязат в Ereb Altor. Но когато работя с Isole например, използвам всяка идея, която имам, само за тази банда.

Случвало ли се е идеи, които започват като песен за Isole, в някакъв момент да осъзнаеш, че всъщност принадлежат на Ereb Altor — и обратното?

Не, никога не съм правил това. Не си спомням да съм го правил. Вземал съм стари, наистина много, много стари идеи от едната банда и съм ги прехвърлял в другата, но иначе... Може би сме правили демо запис с Forlorn едно време, а Forlorn горе-долу се превърна в Isole. Но мога да взема нещо от една демо касета, да го изсвиря по различен начин и да го използвам за Ereb Altor. Такъв тип неща са се случвали, но иначе не мисля.

Да, всъщност така започват Ereb Altor — като продължение на Forlorn, а основното ви влияние тогава е било Bathory. И ако не греша, първоначалният план е бил да издадете само два албума в този Viking metal стил и след това просто да сложите край на бандата след втория албум. Затова и се е казвал “The End”.

Да, точно така.

Но ето ви сега — 10 албума по-късно, звучите едновременно по-мащабно и по-стегнато. Това идва повече от композирането и продукцията или от факта, че реално сте открили кои сте като банда?

Да, мисля, че открихме собственото си нещо като банда. По някакъв начин първите два албума са много силно повлияни от Bathory. Те са изградени основно върху стари песни на Forlorn, за които смятахме, че са твърде „Bathory“, за да ги издадем като Forlorn. Но аз просто мислех, че песните са доста добри и заслужават да бъдат издадени. Така че имах материал за два албума и си казах: „А, това е готин проект, който можем да направим. Да направим два албума, аз и Daniel, и просто да ги издадем“, за да изкараме тези песни от главите си или нещо такова. И изобщо нямаше план да правим нещо повече от това. Но после започнахме да получаваме покани за фестивали, хората започнаха да харесват тези два албума и си казахме, че може да опитаме да направим нещо повече с това. И ето ни тук, както каза — 10 албума по-късно. Днес това е основната ми банда.

По принцип Ereb Altor често се свързват с Bathory, но отдавна вече имате собствена идентичност. Имаше ли момент, в който съзнателно си каза: „Оттук нататък не искам да ни гледат само през тази призма“?

Мисля, че това започна още с третия албум, но и в няколко следващи албума може би ще чуете доста Bathory. Но ние направихме и трибют албум, и изнесохме някои трибют концерти, когато се навършиха 20 години от смъртта на Quorthon. Но като цяло се опитахме да поставим известна дистанция между нас и това влияние, защото мисля, че имаме собствена идентичност и не пишем песни по същия начин, по който Bathory някога са го правили. Аз не мога да пиша такива песни. Не мога съвсем да го обясня, но песните на Bathory имат огромна атмосфера, а в същото време не са много сложни, разбираш ли? Така че това е различен тип писане на музика и не знам... днес просто искам да правя собствената си музика, а първите албуми бяха просто нещо забавно за правене. И да, мисля, че развихме собствен звук. Вече изобщо не сме толкова близо до Bathory.

Разбирам, да, естествено. Нека те върна към последния албум. Не съм сигурен дали го произнасям правилно — Hälsingemörker.

Браво! Доста добре!

Наистина? О, благодаря! Така, ако трябва да избереш една песен от него, която най-добре представя какво са Ereb Altor през 2026 година, коя би била тя — и защо?

Мисля, че бих избрал финалната песен в албума, “The Last Step”. В нея има много елементи. Докосваме по-мрачни пасажи с малко повече black metal, а след това и наистина епични неща — всичко това в една композиция. Силна страна на нашата музика е, че смесваме суровото с меланхоличното и епичното. Имаме по малко от всичко — от black metal до Viking metal.

Нека сега минем към Isole и последния албум, “Anesidora”. Ти каза, че това е един от най-личните и най-интензивните албуми за теб. Защо е така и какво го кара да се усеща толкова различно отвътре?

Ами, що се отнася до текстовете, при Isole са една идея по-лични в сравнение с Ereb Altor.  С Ereb Altor всичко е по-лесно — по-скоро е образ и визия, имаш митологията и такива неща. Но при Isole всеки албум е една идея по-личен в лирично отношение. Често пиша за собствени преживявания, за живота си, за мислите си, а не изграждам истории, които са по-скоро фикция. Така че това е един по-истински албум. И мисля, че и в музикално отношение последният албум има... не знам... малко по-различен щрих. Според мен е една идея по-малко метъл от другите албуми, има може би прогресивни и поп влияния, а си поиграхме и с ритмите, с неща, свирени в 5/4. Доста странни неща за метъл, но за мен и музикално той носи определена атмосфера. И това го прави по-личен, поне за мен.

Съвсем ясно може да се каже, че той носи по-силно усещане за тежест — не само музикално, но и емоционално.

На последния албум музиката е по-емоционална, ако го сравним с предишния. “Dystopia” е по-тежък.

По-трудно ли е да пишеш наистина тъжна doom музика, без тя да се превърне в клише?

Никога не съм се замислял наистина за това. Не, не мисля. Ако идва отвътре, значи е истинско, а тогава не е клише — поне за мен.

Разбирам, значи става дума за цялостното усещане и цялостната идея. Когато всичко останало отпадне — жанрове, сцена, публика, очаквания — какво остава в ядрото на една песен за теб?

Цялостното усещане и меланхолията са най-важните неща за мен и трябва да ги има... Трябва да усещаш нещо, докато слушаш. Също така аз никога не бих написал песен, за която да си мисля: „О, тази песен ще се хареса на хората.“ Пиша песни, които самият аз искам да чуя.

Става дума за това да предадеш послание?

Да, и да покажа на хората какъв тип неща и каква музика харесвам. Може би би било интересно, ако пробвам да пиша хитове или нещо такова, но това никога не е било за мен. Може би някой ден ще опитам, но аз пиша за неща, които имат значение за мен. И не ме интересува чак толкова, ако хората като цяло мислят, че е боклук. Ако аз смятам, че това е добра музика, значи мога да застана зад нея и да се гордея с нея.

Има ли музика, която слушаш насаме, а феновете на Ereb Altor/Isole изобщо не биха очаквали?

Доста музика, предполагам, ха-ха. Почти всеки жанр, който съществува. Не харесвам чак толкова хип-хоп, но ако има определена атмосфера и някакво меланхолично усещане, го харесвам. Мога да слушам country. Мога да слушам поп. Фолк музика. Няма значение. Ако ме побият тръпки по някакъв начин, не ме интересува какъв жанр е. Така че изобщо не съм само в метъла. Слушам например Radiohead.

Мисля, че това е обща черта при шведите. Честно казано, те слушат много музика. А според теб важно ли е за музикантите да слушат и други жанрове освен този, който самите те правят, просто за да черпят вдъхновение и от други места?

Да, разбира се. Мога да се вдъхновя от нещо, което е много далеч от метъла, а после аз го превръщам в метъл, защото ние сме метъл банда.  Може да има повече поп елементи, по-чисти китари и такива неща, но аз ги превръщам в тежка музика чрез това вдъхновение, защото всичко вдъхновява и няма значение. Дори не е задължително да е музика. Мога да се вдъхновя от това да прочета история или да гледам филм. Саундтраците към филмите също могат да ме вдъхновят, защото тогава имаш и аудио, и картина, и си казвам: „О, това е нещо. Може би бих могъл да направя нещо със същото усещане“ или нещо такова.

Всъщност чух песента Ättestupan от новия ви албум. Тя е в 5/4, което не е типично за метъла, както сам каза, и това е наистина интересно.

Да, така е. Цялата банда мислеше, че съм луд, когато им я представих. „Не можеш да го направиш в 5/4. Това е невъзможно.“ А всъщност така се получава едно особено, леко куцукащо темпо, но според мен е много яко. Има доста 5/4 ритми например в шведската фолклорна музика. Може би затова мога да приема такива неща? Не знам, защото много харесвам шведската фолклорна музика — и мелодиите, и темпото, и ритмите, и всичко това. Но да, и от двете банди, и някои мои приятели музиканти ми казаха: „Луд си. Не можеш да направиш метъл песен в 5/4“, но да — исках да им докажа, че грешат.

Да, всъщност се е получило доста добре. Смяташ ли, че точно такъв тип експерименти и излизане от зоната на комфорт е формулата една банда да остане свежа и интересна за публиката? Защото в днешно време публиката е с доста ниско внимание към каквото и да било.

Да, мисля, че и в ежедневния живот трябва от време на време да излизаш от зоната си на комфорт, защото всичко в крайна сметка става доста скучно, ако винаги играеш на сигурно. Трябва да пробваш и да експериментираш малко. С Isole го правим от години. С Ereb Altor сме останали малко повече в зоната на комфорт. Може би сме използвали black metal и по-сурови неща, за да стане малко по-интересно, но никога не бяхме пробвали с 5/4 и подобни неща. Но да, с Isole сме една идея по-експериментални, когато става дума за това да излизаме от зоната си на комфорт.

Имало ли е моменти, в които си се съмнявал дали изобщо все още има смисъл да се прави такава музика в съвременния свят? Какво те държи?

Да, това е въпросът. Аз все още мисля, че е и забавно, и интригуващо, и не бих могъл да си представя живот без да правя музика. И докато се чувствам така, предполагам, че ще продължавам. Денят, в който започна да усещам, че всичко е по задължение или е скучно, или нещо подобно — това ще е денят, в който вероятно просто ще спра и ще правя нещо друго, поне за известно време. Трябва да имаш този пламък, иначе няма смисъл да го правиш само заради някой друг. Трябва да го правиш за себе си, за да се чувстваш добре, и заради онази малка искра в живота ти.

Какво може да те накара да изгубиш тази искра?

Ами, ако се случи нещо извън обичайния ход на живота... Не знам... наистина не знам. Някой ден ще стана твърде стар... или просто ще почувствам, че не мога да направя по-добра музика от предишния албум. Тогава се разочаровам, а разочарованието води до нещо друго, а то — до скука, предполагам. Така че докато мисля, че мога да правя добра музика за себе си, ще продължавам. Но в деня, в който не мога — ще спра.

Добър отговор. Има много добри музиканти, които наистина се чудят има ли изобщо смисъл да правят музика, когато тя не е оценена, а дори и AI вече го прави. А и по време на COVID наистина много банди и музиканти се отказаха.

Да, съгласен съм. Беше тежко, защото изобщо не можеше да свириш на живо в продължение на две години или нещо такова, дори повече от две години. А концертите са наградата за това да направиш албум. Но ние решихме просто да се фокусираме върху правенето на музика и продължихме да репетираме. В Швеция можеше все пак да се виждаш с приятели и такива неща. Така че продължихме с репетициите и работехме в студиото. Имаме си собствено студио. Така че това беше период, в който се опитвахме да направим възможно най-добрата музика. И всъщност мисля, че издадохме и един албум по време на пандемията.

Да, албумът беше доста добър, мисля че сте свършили добра работа.

Но беше малко странно да не можем да свирим на живо и да сме на турне с този албум.

Беше странно за всички, но осъзнах колко много музиканти пробваха и различни други неща и всъщност това им се получи добре. Продуцираха, даваха онлайн уроци, правеха подкасти, което беше интересно. Но всички осъзнаха, че трябва да имаш и нещо странично.

Да, мисля, че беше по-тежко за всички останали хора около музикантите — осветители, озвучители, промоутъри, собственици на клубове. Те бяха тотално прецакани през този период. Ние поне можехме просто да правим музика. Но без живи концерти няма как да правиш осветление или звук за концерт. Така че много хора от този бизнес се отказаха — не музикантите, а хората около тях. И отне време всичко да тръгне отново, защото много техници и промоутъри така и не се върнаха. Намериха нещо друго в живота си и много хора просто изчезнаха.

Да се надяваме това да не се случи отново! За съжаление вече сме и към края на това интервю. Така че мога ли накрая да те помоля да оставиш послание към всички наши читатели, които всъщност ще дойдат на този metal уикенд през юни в София?

Да, страшно много се радваме, че ще се върнем в България. От последния път имаме само хубави спомени и ще се опитаме да вдигнем колкото се може повече шум. Идваме и с KAMPFAR от Норвегия — банда, която аз лично много обичам. Така че мисля, че ще се получи страхотна вечер. Първо ще има малко doom, после епичен Viking metal, а накрая ще стане малко по-сурово с KAMPFAR. Надявам се да бъде славна вечер. И мисля, че е на открито. Надявам се боговете на времето да са на наша страна и, дано, да няма дъжд.

Разбира се, мястото е доста добро. В гората е. Нещо като градски парк с борове и е наистина много интересно място. Така че съм почти сигурен, че ще ви хареса.

Нямам търпение. Винаги харесвам такива места, в които природата по някакъв начин се слива със самото място на събитието.

Мястото е в средата на парк, близо до центъра на града, което е интересно само по себе си.

Звучи наистина яко. Никога не съм бил там, но вече ми вдигна очакванията, хе-хе. Уау, ще бъде страхотно да се върнем.

Ще се радвам да се видим тогава. И ти благодаря много за отделеното време за това интервю.

Разбира се, пази се, човече.

 ***

Повче за EREB ALTOR:
Website: https://www.erebaltor.com/
Facebook: https://www.facebook.com/ErebAltorOfficial
Instagram: https://www.instagram.com/erebaltorofficial/

Повече ISOLE:
Website: https://forevermore.se
Facebook: https://www.facebook.com/Isoleofficial
Instagram: https://www.instagram.com/isoleofficial/

Билети за The Metal Weekend | 13-14 June In Sofia

Автор: Никола Петрас 
Снимки: Isole/Ereb Altor Facebook page
Март-Април 2026