Много ти благодаря Eicca, че отдели време да направиш това интервю с мен. Къде те хващам в момента? Предполагам, че се подготвяте за предстоящото турне след няколко седмици?

О, да! Определено се вълнувам. Вкъщи съм, тъкмо се върнах от лятната ваканция и започвам да влизам във форма. Сещаш се, във форма за свирене.

Супер. За турнето, което ви предстои след няколко седмици, правите ли някаква специална подготовка? Имам предвид, физически, защото знам, че много музиканти променят диетата си, или спират да пият, или дори започват да пият преди турнето. Имате ли някаква специална подготовка, когато тръгвате на път? Пътуванията могат да бъдат наистина изтощителни.

Нямам особена подготовка, защото поддържам сравнително здравословен начин на живот с диета и редовни упражнения, и движение. Но преди турне увеличавам частта с упражненията. Започвам да правя по-дълги разходки и малко тичане, и други неща, защото е физически натоварващо. По време на турнето обикновено свирим пет или шест концерта седмично. Всеки концерт е дълъг почти два часа и физически си е като упражнение. Така че е добре да съм подготвен за това и да тренирам, за да укрепя мускулите, за да издържат на свиренето.

Разбирам, а какво ще кажеш за храната? Повечето музиканти се оплакват от храната по пътя. Всеки ден си на различно място и не е като в къщата на майка ти, където храната винаги е перфектна. Какво ядеш по време на път?

Опитваме се да се храним здравословно, но понякога не можем да контролираме каква храна има. Доста е трудно, ако си вегетарианец или веган на път, опциите обикновено са много ограничени, но ние нямаме този проблем в групата. Винаги ядем внимателно. Мислим какво ядеме, и винаги има какво да ядеме. И, разбира се, имаме райдер (изискване към организаторите). Имаме протеинови блокчета и протеинови напитки за възстановяване и просто като спешна нужда от храна. Винаги имаме и някои продукти за салата в бекстейджа. Можем, винаги да приготвим нещо, ако някой е гладен. Така че не е чак толкова лошо, но трудната част е храната след шоуто. Ако искаш да хапнеш нещо след концерта, много често е дюнер или пица или нещо, което не трябва да се яде всеки ден. хе-хе

Започнахте с кавъри на Metallica преди 30 години, и сега, 10 студийни албума по-късно, се завръщате с втора част с кавъри на Metallica. Защо решихте да се върнете към Metallica и всъщност защо Metallica? Защо не Judas или Megadeth например?

Не знам... тези песни на Metallica са в кръвта ни, в известен смисъл. Така започнахме. Цялата група започна, защото обичахме тяхната музика. И мисля, че говорим за това повече от 20 години. От време на време си казвахме: „Добре, един ден ще направим още един албум на Metallica”. И сега някак ни се стори точното време. Трудно е да се знае точно защо, но мисля, че един индикатор беше турнето по повод 20-ата годишнина, което направихме преди около шест години. Като изживяване беше по-забавно, отколкото очаквахме. Беше много забавно да се върнем към онези страхотни мелодии от нашите тийнейджърски времена. И мисля, че това остави някаква следа върху нас, която всъщност е забавна. Забавно е да правиш Metallica. Тогава издадохме албума Cell-0, който беше много амбициозен, пълен с оригинална инструментална музика. И не знам, вероятно просто сме усетили, че сме готови за това. Ние знаем кои сме. Ние знаем нашата идентичност. И не го чувствам като да се връщам назад, за да направя нов албум на Metallica, а по-скоро като стъпка напред. Да, вероятно преди 10 години щеше да се почувства като да се върнем към нещо сигурно, защото не сме сигурни в себе си. Когато обмисляхме идеята, разбрахме, че това всъщност е едно вълнуващо предизвикателство. Как да пресъздадем всичко по начин, който не повтаря първия албум или начина, по който направихме първия албум. Това е нещо ново като предизвикателство. Как ние ще можем да поднесем нещо ново от музиката на Metallica. И разбира се, имаше толкова много песни, които винаги сме искали да изсвирим...

Както каза, вече имате свой собствен звук и начин на правене на музика. И когато чуете нещо, определено знаете, че е Apocalyptica. Но къде се чувствате по-сигурни - когато пресъздавате песен, добавяйки подправката на Apocalyptica, или когато пишете своя собствена музика от нулата?

Мисля, че между двете неща е много различно. Защото когато, пишеш своя собствена музика, ти просто създаваш нещо без ограничения, започваш от празна страница и създаваш от нулата. И това някак си е по-вълнуващо в повечето случаи. Когато правим и кавъри, както този албум. Взимаме оригиналната песен и навлизаме в нея, и се опитваме да разберем дълбоко какви са елементите, които я правят това което е. След това я смиламе и я представяме с нашата собствена гледна точка. Така че мисля, че е трудно да се сравнява. Но като цяло не сме правили толкова много кавъри през последните 20 години, защото не искаме да го правим по лесния начин. Можем да го направим лесно, както направихме в началото. Все едно вземаме песен и я свирим с чела. Но ние не искаме да повтаряме старата история. Става дума повече за пресъздаване на нещо, което вече съществува. И всъщност е много предизвикателно. Опитахме много песни за този албум. Казахме си: „Добре, обичам тази песен, нека я направим”. И след това започвахме да работим по аранжимента и някак да измислим Apocalyptica версия. Много от страхотните песни просто не звучаха както трябва. Така че през цялото време искахме да усетим, че внасяме нещо ново в картината. Представяме оригиналната композиция от различна гледна точка и изваждаме някои определени качества в оригиналната песен, които хората вероятно дори не чуват в нея. И така, направихме го сами, много креативно, почти толкова креативно, колкото композирането на нещо от нулата.

Албумът е основно инструментален с изключение на една песен .. или песента “ONE”. Където си сътрудничите не просто с някого, а със самите Джеймс и Роб. Разкажете ни как се случи това и беше ли интересно преживяване?

Записахме версия на “One” в албума “Inquisition Symphony”. Но смисълът да го направим отново беше чудесен. Perttu имаше някакво усещане за тази песен, че е толкова кинематографична и огромна. Той искаше да създаде тази наистина голяма разказваща история и в първоначалната му идея трябваше текста да е в речитатив. Така че ние разказваме историята на песента по по-поетичен начин

Действа доста разтърсващо, честно казано.

Нали. И тогава мислехме за някои актьори, които бихме могли да помолим да го направят. И тогава някой каза, че най-доброто би било Джеймс да го направи, но това няма как да се случи. И си казах: Добре, нека измисля начин да представя идеята на Джеймс, за да видя какво ще каже. И когато Джеймс чу за идеята, той искаше да я направи. Роб първоначално дойде само, за да свири в “The Four Horsemen”. И когато чу, че Джеймс ще направи „Оne“, той искаше и в нея да свири. Той отдели още един ден и се върна в студиото и записа баса за него. Беше страхотно, че Джеймс направи дубълите. Изпратихме му версия, която Перту беше направил сам. Беше направил демо на рецитираните текстове, за да може да се усети времето и настроението. Тогава Джеймс искаше да дойде в студиото в Пасадена, Лос Анджелис, където записвахме. Но поради графика си не успя. Така че, той го записа сам и изпрати около шест или осем различни дубли за него. Каза да използваме каквото смятаме за най-добро. И тогава от всичките събрахме един.

Резултатът е перфектен!

Благодаря! Готиното в това е, че всъщност, когато текстът се разказва, той носи историята и трагедията на цялата лудост на войната. Показва я по по-различен начин. И това беше причината, поради която искахме да го направим по този начин.

Колкото и да е странно, този тип песни винаги звучат „модерно“, защото, знаеш, винаги е около нас.

За съжаление да! За съжаление никога не остарява.

Както споменах, ти си в индустрията от началото на 90-те и си виждал много неща в този бизнес. Как мислиш, че върви днес.. Много фенове се оплакват от високите цени на билетите и мърчандайз, в същото време много артисти обвиняват стрийминг платформите за ниските доходи..това е като порочен кръг... Къде е перфектният баланс?

Мисля, че COVID оказа голямо влияние върху турнетата, главно защото внезапно всички разходи, свързани с турнето, станаха безумно високи. Например, ако наемът на автобус за обиколка за един месец е около 50 000 евро - изведнъж стана 80 000 евро. И цялото оборудване под наем, персонал, всички неща също поскъпнаха. Така че разходите на групата за турнета се увеличиха значително. И тогава има напрежение, защото не може да вдигнеш цената на билетите със същото темпо. За музикантите става все по-трудно. Хората не искат да плащат толкова пари за билети, колкото биха били необходими за разходите, които групите имат за едно турне. В крайна сметка хората винаги се оплакват и според мен търсенето решава. Хората решават като потребители какво искат да слушат и за какво искат да похарчат парите си. Така че не се оплаквам много. Светът се променя толкова бързо, ако се оплакваме от промените, ще изостанем и животът ни ще бъде много незадоволителен. Мисля, че това просто изисква повече адаптивност от нас като индивиди. Трябва да се научим да се адаптираме към променящия се свят, защото не можем да го спрем да се променя. Така че защо да хабим енергия за оплакване? Виждам загрижеността на музикантите и оплакванията относно приходите от Spotify и услугите за стрийминг. Там има много работа. Докато виждаме, че има определени компании, които печелят безумни суми, чрез разпространение на музиката, по честно би било, ако музикантите получават по-голям и справедлив дял. И мисля, че това е битката в дигиталния свят в момента. Големите инстанции като Spotify, Facebook, Instagram, всички тези платформи всъщност правят тонове и тонове пари от разпространение на съдържание и т.н. Така че създаването на съдържание трябва да бъде някак по-добре платено и да се определи каква част ще получават авторите. Но в крайна сметка мисля, че в това няма абсолютно правилно или грешно. Става въпрос повече за това да разберем в какъв свят искаме да живеем. Интернет и дигиталната революция направиха, така че всеки отделен човек да взема решенията и да зависим, от изборите . Какво избираме да купим, какво избираме да консумираме. Вместо да обвиняваме нещо си там, което в крайна сметка е наша отговорност.

Преди 2-3 години светът беше съвсем различен.. Нямаше концерти, нямаше турнета.. Някои групи дори спряха да съществуват. Някои музиканти дори започнаха редовна работа... За някои всъщност музиката не беше просто хоби. Какво би правил днес, ако нямаше Apocalyptica? Или какво ще правиш след Apocalyptica?

Вече правя много други неща едновременно. Имам своя марка бижута Vaegar, занимавам се с лайф коучинг, също пиша и музика за филми. Има един филм, който излиза следващата година, пиша и правя музика за него. Така че, ако нямаше Apocalyptica, щях да направя почти същото, само без Apocalyptica. Времето на COVID ми показа, че света в който живеем, не е умно всички яйца да са в една кошница. Затова е важно да се образоваш, да научаваш нови неща и да правиш различни неща. Не е необходимо да е в голям мащаб. Така можеш да учиш по нещо малко постоянно и да се развиваш в нова среда, например маркетинг или създаване на нещо различно. Обичам да свиря с Apocalyptica и затова го правя, но за мен не е като да трябва да го правя, защото не мога нищо друго. Трябваше да се преориентирам! Преди COVID всичко беше свързано с турнета и ние подготвяхме голямо турне. И тогава започна COVID и изведнъж нямаше нищо. Мисля, че това ми помогна много да преосмисля нещата. Как да гледам на безопасността или всъщност ми напомни за несигурността на живота. Как внезапно нещо може да се случи и всичко може да ти бъде отнето за миг. Това което ни остава, е това, което всъщност сме, какви са нашите умения, и какво е нашето мислене, и как се адаптираме.

Хората често си мислят, че само защото свирите на чело, по време на турнето не се случват диви „Rock N Roll” неща. Кое е най-лудото нещо, което си спомняте да ви се е случило на турне и можеш да го споделиш, разбира се?

О, имаше много луди неща. Предимно в миналото, защото не можеш да лудееш вечно. Прекалено е взискателно за физиката и психическото здраве. Но, о, да! Имахме много. Рокендрол моменти.

Чух една история, че сте забравили един от членовете на групата на бензиностанция, докато сте били в България. Вярно ли е?

Да, дори не беше бензиностанция. Беше по средата на нищото между Каварна и София, по средата на нощта, имахме пауза за тоалетна някъде там по средата на нищото и тогава Perttu случайно беше изоставен. Никой не разбра, че той е излязъл и не се върна.

Но всичко завърши добре?

Да, да, имахме късмет.

Какви са основните предизвикателства при свиренето на чело на живо? Знам, че всеки музикант има някои проблеми. Като да не е достатъчно силно или да е твърде шумно. Например, говорих с Лаури от Metsatol, който свири на гайда и флейта. Той каза, че най-трудното нещо е тези акустични инструменти да бъдат настроени през цялото време. Как е с челата? Освен може би размера и носенето им.

Мисля, че е почти същото, с променящите се условия. Защото челото е много чувствително към промените в температурата и влажността. Най-вече се отразява на лъка, с който свирим на виолончелото. Той реагира при различни температури, така че напълно променя докосването и начина, по който усещаме инструмента. Мисля, че обикновено това е най-голямото предизвикателство. Понякога има предизвикателства с резонанса. Мисля, че Perttu има много от тях, защото той свири много на високите струни, а така ниските струни остават свободни и почват да резонират. Ако субуферите и колоните на PA са разположени някъде под сцената, тогава челото му постоянно улавя вибрациите и той много се бори с това. Челото не е предназначено да се свири за метал. Но ние сме толкова упорити, че не се отказваме. (смее се)

Значи имате повече акустични проблеми, отколкото технически.

Да. Понякога техническите проблеми са най-лошите. Психически с тях най-трудно се справяме. Тези неща ни ядосват повече от другите. За другите проблеми сме по-свикнали.Винаги има главоболия.
Позволи ми да те върна към турнето, което ще започне скоро. На 28 ноември ще посетите България отново. Какво да очакват феновете от шоуто? Ще бъде ли само Metallica или ще добавите и други песни?
Това ще е изцяло шоу на Metallica. Така че свирим много от песните от новия албум, но също и стари песни, и нови версии на стари песни. А продукцията наистина е супер яка. Направихме едно шоу в Хелзинки, когато издадохме албума през юни. Това беше първото изпълнение с новата концепция. Но това е съвсем ново шоу. Така че, ако хората , които са гледали Apocalyptica в миналото - Силно ви препоръчвам да дойдете да ни видите сега. Това е ново шоу, ново настроение, нов облик. Всичко е доста различно.

Добре, преминавам към последния си въпрос, коя е най-странната история, която сте чували за Apocalyptica или нещо, което се е случило по време на шоуто.

Хм, интересен въпрос! Не си спомням нещо кой знае колко интересно или странно преживяване. Обаче е много мило да чуя, когато хората разказват за ефекта, който нашата музика има в живота им. Също много сладки истории са и когато хората се женят, защото са се запознали на концерт на Apocalyptica. След това ни изпращат съобщения: „О, обичаме вашата музика и се запознахме на този и онзи концерт…“ Мисля, че така музиката свързва хората и…

Точно това исках да ти кажа и всъщност нарочно зададох този въпрос! През 2006 г., когато вие свирихте в България, отидох на среща с едно момиче на концерта. Сега тя ми е годеница и 18 години по-късно живеем заедно.

Уау, да, това е невероятно! Това показва как музиката свързва хората. На концертите и фестивалите хората могат да намерят съмишленици и разбира се, приятелства или дори връзки за цял живот. Това е страхотно!

Така е! Няма да ти отнемам повече от времето, защото съм сигурен, че имаш и други интервюта да правиш. Ако може да кажеш финални думи за феновете, които ще дойдат на шоуто, за да ви видят на 28 ноември?

Разбира се! Винаги обичаме да се връщаме в България. Много сме щастливи да дойдем отново и сме много горди, че е с новото шоу, което ще докараме. Съвсем ново шоу на Apocalyptica, със страхотен звук, много забавление и добро настроение. Наистина се надявам да видя всички наши български фенове на концерта, защото това ще бъде една незабравима нощ.

Добре, Eicca, благодаря ти много за това интервю и ще се видим в София!

Много ти благодаря! Приятен ден!

 

Автор: Никола Петрас