Благодаря ви много за възможността да направим това интервю с вас. Знам, че в момента сте в средата на турнето си. Ако не се лъжа, сте в Италия?

Florian: Да, точно в момента сме в Италия!

Супер! Значи моите способности за преследване са на ниво. И така, как се чувствате? Вече преполовихте турнето, мъчно ли ви е за дома? Как върви досега?

Florian: Не, не бих казал, че ни е мъчно. Днес имаме почивен ден и той беше крайно необходим, но сме готови да тръгнем отново утре.

Katrine: Нееее!

Florian: Да, турнето е фантастично досега!

Jogeir: Почивният ден е опасен, защото тогава осъзнаваш колко си уморен и си казвам: “O, искам да спя повече, но…”

Katrine: И всички болки в тялото ти започват да се връщат.

Това всъщност беше следващият ми въпрос. Какво правите в свободното си време? Очевидно давате интервюта. Но какво обичате да правите по време на турне, когато имате свободно време?

Florian: Да видим местата, които всъщност посещаваме. Не само залата в която свирим, но и града.

Katrine: И да спим!

Да, това е супер. Малко хора разбират колко е трудно да си на турне. Както казахте, постоянно се чувствате уморени и през повечето време сте на път. Какви са плюсовете и минусите за една банда, когато е на път?

Florian: Това вероятно е различно за всеки от нас.

Jogeir: Работиш толкова усилено и толкова дълго време, за да планираш цялата логистика, да подготвиш сета, да направиш цялата документация и след това да се увериш, че финансово имаш възможност да направиш турнето. Планираш го месец след месец единствено за този час, час и половина на сцената и възможността да свириш пред феновете. Трябва да си сигурен, че докато си на турне, се наслаждаваш на тези моменти, защото сме го правили толкова много пъти. Понякога мисля, че правим осем или девет концерта подред. Така че дори нещата, които обичаш, могат да източат енергията ти и може да ти дойде малко в повече. Затова просто си припомням, че работих толкова усилено и това е, причината да правя всичко. И така, плюсовете са концертите, а минусите – всички неща, които трябва да свършиш, за да осъществиш концерта.

Katrine: Да, има много административна работа и придружаващи неща и това е 90% от работата, бих казалa.

Florian: Да, доста е трудно да вършиш цялата тази работа в движещ се автобус, докато той се люлее навсякъде, опитвайки се да пишеш на клавиатурата и да общуваш с медии, или с местата, където свириш, с промоутърите, а също и с феновете.

Katrine: Правя целия маркетинг от автобуса. Като публикуване в Instagram, YouTube и Facebook и не ми прилошава. Мисля, че е въпрос на състояние на ума. Странното е, че не ми прилошава в автобус, когато съм на турне, но когато съм у дома ми се случва често.

Florian: Да, като говорим за болести, бях болен през по-голямата част от турнето. Просто настинах от стоене на течение. Обикновено е необходимо да си почина ден-два и щях да съм добре, но нямаме време за почивка и цялото това турне беше много физически натоварено и отне цяла вечност, за да оздравея. И това се случва на всяко турне. Така че, това е големият минус за мен на всяко турне. Когато се качиш на сцената с всичкия адреналин и цялото забавление, някак си не го усещаш, но след това започваш да рухваш, а на другия ден трябва да го направиш отново.

Имате ли някаква рутина преди турне? Интервюирал съм много музиканти и обикновено те казват: „Ами, спряхме да пием преди турнето“, или някои дори започват да пият преди турнето, за да са готови. Имате ли вие някаква рутина, за да се подготвите? Защото на турне дори храната е различна, всеки ден си на различно място и е трудно за тялото да се адаптира.

Katrine: Иска ми се да имаме, но… Е, всъщност я имаме. Рутината е да работим върху техническите неща – сетлистът, да го направим да преливат песните една в друга. Има нещо, наречено Carmet, което трябва да покажеш на граничния контрол. Това е списък на всичко, което си донесъл със себе си на турнето, всеки инструмент и всяка чанта.

Florian: Да, ние работим върху тази логистика, но да се грижим за себе си и да се подготвим…

Katrine: Иска ми се!

Florian: Да, не правим нищо особено. Нямахме време, заради всички други неща, за които трябваше да се погрижим.

Katrine: Oscar каза: „Имаме нужда от почивка преди турнето. Много е важно да приоритизираме психичното си здраве”. И ние си казахме … „Да, всички сме съгласни с това“… и след това не го направихме.

Всъщност, това да се разбирате е част от рутината, защото трябва да се погаждате добре. За да не се избиете по време на турнето.

Katrine: Ние сме зависими от благосъстоянието на другия.

Jogeir: Вече се познаваме доста добре. Така че музиката е най-важното нещо. И когато тръгнем на път, така или иначе ни отнема няколко дни, за да влезем в рутината. Например, не можеш да си подготвен за това как ще спиш в новия ван, не можеш и да се подготвиш за новата зала, в която никога не си свирил.

Katrine: Но докато сме на турнето, всъщност не пием толкова много. Това е много олд скуул начин да гледаш на музикантите, че пият много и само купонясват.

Florian: Предполагам, че това е заради хората, с които сме ходили на турне. От групите, с които стилово си приличаме, има много малко на принципа рокендрол, пиене, наркотици.

Katrine: Би било безотговорно. Ти си там, за да вършиш работа и мисля, че би било невъзможно да достигнеш най-високото си ниво, ако просто си пропилееш времето, за да бъдеш идиот.

Florian: Веднъж бях с махмурлук на сцената и никога повече няма да го повторя.

Katrine: Просто не си струва.

Ще посетите България за трети път. Това ще бъде първото ви хедлайн шоу, защото предишните пъти подгрявахте WARDRUNA и LEPROUS (Галерия). Kакво да очакват феновете от вашето шоу? Ще има ли нещо по-специално?

Jogeir: Мисля, че ще ни бъде трудно, защото и двата концерта бяха толкова специални. И в Пловдив, в театъра, и в София с Leprous, са два от най-любимите ни концерта изобщо. Така че, ще бъде трудно да надминем това. Този път ще имаме специално проектирано светлинно шоу и по-дълъг сет, който сме съобразили за пълен концерт. Така че , ​ще получите пълното Kalandra изживяване.

Florian: Правим го по нашия си начин, вместо да се приспособяваме към нуждите на другите групи.

Идвате и с нов албум „A Frame Of Mind“, който беше издаден само преди няколко седмици. Как го приемат феновете досега?

Florian: Много добре! Наистина е страхотно. Не съм виждал отрицателни коментари нито в Instagram, нито в YouTube, нито където и да било.

Katrine: Да не звуча негативно. Просто може да е по-добре, някак си, върви много нагоре и надолу в настроението, което е типично за нас, но наистина можеше да е по-консистентен, може би!

Florian: Ние обаче сме си най-лошите критици. Искам да кажа, че се продава и стриймва много добре и има добри отзиви навсякъде. Но сега, когато албумът е издаден, ние знаем че можем да се справим по-добре и ще го направим в следващия. Но всички са много щастливи, да!

Всички песни са базирани на вашите собствени истински емоции и опит. Можем ли да кажем, че, по някакъв начин, албумът е нещо като изкупление за вас?
Бележка на автора. Напълно се прецаках. Помирение или Лечебен процес беше думата или израза, който търсих.

Jogeir: Какво имаш предвид под изкупление?

Искам да кажа, че като изразявате чувствата и емоциите си, вие правите нещо като признание, може би изкупление е грешна дума.

Florian: Да, изкупление би било грешната дума, няма какво да изкупим. Не сме направили нищо лошо.

Katrine: Винаги съм изразявала емоциите си без да имам някакви съображения. Просто така избирам да живея живота си. Това е единственото правилно нещо. Но в това няма изкупление. Просто ще продължа да го правя занапред.

Florian: Но това, което се опитваш да кажеш всъщност… Това е нещо като лечебен процес и е хубаво нещо за нас – да изкараме тези емоции навън. Да кажем емоционалните истини.

Jogeir: Най-добрият начин да създадем музика, която резонира с нас, е да бъдем честни със себе си и с идеите на песните. И ако сме честни в този процес на създаване, тогава вероятно ще има хора, които ще са на същата вълна с всички нас. Например, ако сме свършили добра работа и ако сме честни, вероятно някой там е почувствал същото, и ще е докоснат от музиката ни по някакъв начин.

Katrine: Имам чувството, че когато някой е много честен за това как се чувства, независимо дали сме ние или някой друг, това дава шанс на другите също да бъдат с автентичната си същност. Защото не оставя място на хората да продължат да се крият. Ако се криехме зад собствените си емоции, щяхме да предложим пространство, където и другите хора ще продължат да се крият, и да бъдат неавтентични по някакъв начин.

Както казахте, вашата музика е доста дълбока и искрена и е много лесно за слушателя да изпита тази емоция, докато ви слуша. Но колко трудно е за вас да я изпълнявате всяка вечер. Едно е да го запишеш веднъж, но е различно да го изразяваш всяка вечер

Katrine: Понякога е много трудно. Понякога съм много емоционална и особено, ако съм около цикъла си, тогава е много, много трудно. Но да, случващото се около мен и света може да бъде много емоционално за мен. През повечето време, мисля за това като за работа, която трябва да свърша. Но очевидно влагам чувствата си всеки път, когато пея.

Florian: Мисля, че е много зависи от публиката и от нашите собствени настроения, но ако феновете са възприемчиви и също така дават, както сме виждали в България преди, става по-трудно, но в добър смисъл. Имахме няколко концерта на това турне, където мисля, че всички станахме малко емоционални, защото публиката беше толкова вълшебна.

Jogeir: Емоциите са опасно нещо. Мисля, че е добре да можеш да навлезеш в темата на песента, докато си на сцената, да я почувстваш. Можеш да го направиш откровено за себе си и за публиката. Може и да не се върнеш към първоначалната идея, но да намериш нови възприятия и нови значения за себе си на този етап, просто нещата се променят.

Говорих миналата седмица с група от Франция, наречена KLONE, и обясниха нещо наистина интересно за тяхната музика. Те са преоткрили песните си, като са се опитвали да ги изпълняват по различни начини, с различни емоции. Например, акустично, с добавяне на нови инструменти или забавяне/забързване на песните, което носи напълно различни емоции. При вас така ли е? Преоткривате ли нови неща за песните?

Katrine: Мога да говоря за себе си, че винаги, когато свиря, се опитвам да преоткрия нещо. Независимо дали е да наблегна на нещо различно този път или да опитам нещо различно, или да почувствам нещо различно, или да се вгледам в себе си, или към публиката. Не сме променяли толкова много песните. Направихме няколко акустични версии, които са онлайн, но трябва да опитаме да преосмислим музиката.

Говорейки за преоткриването на вашата музика, всъщност сте направили саундтрак за игра. Колко по-различно беше това изживяване от досегашния ви начин на работа? Мога да си представя, че е било малко по-различно преживяване от обикновено.

Florian: Много различно от първия албум. И не само начинът, по който тръгнахме да пишем музиката, а всичко. Но навлизайки в този трети албум, ние наистина приложихме много от нещата, които научихме, правейки този саундтрак.

Katrine: С музиката за игри не искаш да откраднеш фокуса от играта. Не искаш играчът непременно да обръща внимание на музиката. Искаш да накараш играчът да играе по-добре.

Florian: Това е поддържаща роля.

Katrine: Да, това е поддържаща роля, която описва атмосферата на играта. Това е целта ми. И така някак поставяте себе си в тази рамка или „Frame of mind“, ако щете.

Jogeir: В известен смисъл беше по-лесно. Спомням си, че написахме повечето от основните идеи за песните доста бързо, защото някак си ни беше даден сценарий като основа. Имаха нужда от нещо такова, в това настроение, за тази или онази част.

Всъщност това исках да попитам. Имахте ли пълната свобода? Или всичко беше по сценарий? Тъй като музиката понякога може да тръгне в собствена посока, която може би не е посоката на играта, която се иска. Имахте ли някаква насока как да го направите?

Florian: Получихме кратко описание, което описва настроенията и чувствата, от които се нуждаят. След това можехме да действаме, както искаме, но в тази рамка.

Jogeir: Да, беше подобно на: Тази песен ще звучи по залез слънце през зимата, в дъжда, така че е нещо като да се поставиш в сутрешна мъгла, сутрешен дъжд и след това да се опиташ да нарисуваш тази емоция с музика. Не ни отне много време да го направим. Може би трябва да започнем да си даваме кратки описания за следващите албуми. Да, това това беше интересен процес.

Мислите ли, че можете да се върнете към това и може би да го направите отново за някой друг проект, за филм, например?

Florian: Да, разбира се. Би било забавно да правим игри, филми или други медии. Мисля, че това е нещо, което всички бихме искали да правим.

Katrine: Да, аз също мисля, че това е бъдещето на музиката. Да я превърнем в по-визуално изживяване, а не просто в звуково такова.

Позволете ми да ви върна там, когато всъщност започна всичко. Вие сте норвежка/шведска група, но сте създадени във Великобритания, ако не се лъжа. Как се случи това?

Katrine: Създадох групата през пролетта на 2011 г. Тъй като учих музика и исках да направя банда. Помолих Jogeir да се присъедини, а след това помолихме и Флориан. Просто обобщавам набързо, защото трябва да се върнем 13 години назад. През 2018 г. попитахме Оscar и това е всичко.

Как се стигна до това име Kalandra?

Katrine: Ами в началото, просто се казваше Katrine Stenbekk бенд, (ха-ха). Ужас… Сетих се за норвежката дума „Lerke“, която означава Чучулига или пойна птица. И тогава си помислихме, че това ще бъде трудно за произнасяне от англичаните или дори за хората от цял ​​свят, всички ще се мъчат с думата „Larke“. Опитахме Skylark, което звучеше твърде хеви метълски. А и някой друг вече беше използвал името.

Италианска пауър метъл група.

Katrine: О, еми, ето. След това потърсихме латински думи за различни пойни птици. И разгледахме думата Calandra с C, в зависимост от това къде по света я произнасяте. Това е или с K, или с C. На норвежки е „K“ – Kalandra Lark. Помислихме си, че това е хубаво име. Приятно е за произнасяне. Също така смятаме, че музиката като цяло е много вдъхновена от природата и животинския свят. Така че защо да не използваме пойна птица като име на групата?

Jogeir: Мисля също, че ни допадна и с това, че бяхме далеч от дома, и сме като чучулигата, която пътува според сезоните – отлита на юг и се прибира обратно.

Пътува като на на турне.

Jogeir: Точно така! В Гърция има и остров който се казва Каландра...

Всъщност това беше следващият ми въпрос. Наполовина грък съм и съм бил в това малко селце, наречено Каландра, и е наистина красиво, с невероятни плажове. Трябва да отидете там някога.

Jogeir: О, наистина трябва да го направим определено! Има и дума на унгарски „Каланд“. Тя означава приключение, да отидеш на приключение. Което също е наистина красиво. Така че, можем да избираме.

Много хора в днешно време използват AI, включително и аз в момента, знаете, записвам това интервю, но много хора го използват в своите изкуства. Дори не говорим само за обложките, но дори и за писането на текстове, че дори за самата музика. Какво е мнението ви за използването на изкуствения интелект и трябва ли да го държим далеч от музиката, за да запазим тази истинска човешка емоция в нея?

Jogeir: Мисля, че е невъзможно да го държиш настрана. Това е твърде добър инструмент, за да не се използва. Трябва да го прегърнем така или иначе, но се надявам, че все още има хора, които използват инструменти, за да създават страхотно изкуство, а не да заместват великите творци.

Katrine: Да, не мисля, че можеш да фалшифицираш пътя си нагоре, в която и да е индустрия, ако наистина не можеш. Трябва в един момент да имаш известни знания и умения, за да може да го превърнеш в препитание или професия. Но очевидно ние също сме били повлияни и вдъхновени от AI Обложката на A Frame of Mind, например е рисуванa на ръка, но начинът, по който изглежда, е като нещо, което AI би се опитал да направи, за да покаже природата в човешки образ. Мисля, че е толкова впечатляващо как AI се опитва да интерпретира човечеството и природата, и се опитва да я направи човешка по някакъв начин. И това е като странна, причудлива симбиоза на човек и природа, която винаги е била нещо, което засягаме в песните ни. Човекът срещу природата или сливането с Майката Земя. Така че АI не е нещо, от което искам да избягам. Мисля, че е добре да го приемем, но очевидно е просто инструмент за помощ.

Florian: Стига да го използваме само като инструмент. Някои хора ще го ползват правилно, а други няма. Но не съм много уплашен за бъдещето, защото в крайна сметка ще изяде собствената си опашка. AI няма да може да създава. Може само да интерпретира. Aко AI започне да прави милиард песни на година, тогава ще започне да се учи от собствените си песни и оттам ще започне да се влошава. Така че се нуждае от истински, творчески човешки принос, за да може да се развива. Винаги ще имаме нужда от хора, които създават изкуство.

Katrine: И ще добавя факта, че ние, като хора, се нуждаем от други хора, за да комуникираме. Можете да използвате AI за много неща, но всички ние имаме желание да комуникираме помежду си и не смятам, че трябва да пренебрегваме този факт.

Jogeir: Добър пример е играта, за която направихме музика. Мисля, че гейм-индустрията ще използва и вече започна да замества гласовите актьори, сценаристите и създателите на музика в много игри. Но не мисля, че някой без познания по музика, използвайки AI, ще създаде музиката по-добре. Вероятно би могъл да постигне нещо с музиканти, използващи AI като инструмент. Но просто създател на игра, който иска някакво настроение и да напише „Искам нещо като Каландра“… няма да достигнат това, което направихме, защото дори ние не знаехме какво би било то, преди да го изсвирим.

Какво крие бъдещето за вас? Какви са плановете ви след това турне? Нови песни, нов албум… интересни турнета?

Katrine: Не, не можем да кажем! (смее се)

Jogeir: Току-що обявихме два концерта в Атина и Истанбул, така че ги очакваме с нетърпение. И винаги има нова музика, която се задава. Така че, да, това е.

Можете ли да оставите съобщение до нашите читатели, които очакват с нетърпение вашето шоу?

Florian: Да! Моля, заповядайте на шоуто ни в София и ако не можете да присъствате, споделете музиката ни с приятел и може би той ще ни хареса, и ще дойде. С нетърпение очакваме концерта в България.

Автор: Никола Петрас