Здравей Lauri, благодаря ти, че отдели време за това интервю. С Metsatöll ще тръгнете на европейско турне в началото на април. Как се подготвяте за турнето? Имате ли някаква рутина преди или по време на турнето? Някои музиканти минават на диета или спират да пият и т.н. Какъв е вашият начин?

Здравей! И много благодаря за интервюто! Да, вярно е, че отново тръгваме на турне с Metsatöll. Последното турне беше сега през есента. Трябва да отбележа, че през последните години не е много обичайно да правим няколко европейски турнета в една календарна година. Но ние сме щастливи - защото какво би доставило повече радост на един музикант от това да може да прави това, в което е добър, да свири музика!

Никога не съм чувал музиканти да започват или спират хранителните си навици преди турне. По-скоро променят рутината си за напитки или храна, докато са на турне. В края на краищата, самото турне е голяма рутинна промяна, да си на път като пътуващ цирк превръща музиканта в клоун, акробат или защо не, фокусник. И всички тези хубави роли имат своите плюсове и минуси

Но преди турнето - мисля, че обичайната рутина е да поддържаме и ремонтираме инструментите си, защото когато си далеч от дома за месец-два, грижата за инструментите е малко трудна по очевидни причини. Те трябва да работят като швейцарски часовник.

Точно преди турнето имате концерт за 25 годишнина на групата. За някои хора това не е много, но като музикант в група е доста голямо и предизвикателно. До колко групата промени живота ви за тези 25 години?

Съгласен съм, ако човек или музикант като цяло се занимава с едно и също нещо в продължение на 25 години, не е нито много, нито малко. 25 години изглеждат малко - току-що започнахме. Но е четвърт век - това вече е нещо. В продължение на четвърт век светът също се променя, хората се променят с него. Какъв беше светът преди четвърт век? Не говоря за триумфа на технологиите, това се разбира от само себе си. Проблемите на нациите и държавите са различни. Също така възгледите за личните проблеми на хората, които преди си бяха нещо лично, сега са проблем за добро или лошо на цялото общество. Не може да се отрече, че промените в света и обществото също променят начина, по който ние като хора възприемаме музиката - текстове на песни, мелодии или композиции. Можем да си помислим, че музикантът си остава същият и не се променя - но както се казва, на всеки певец е дадена само една песен в живота, която той започва да създава, когато се роди, и я завършва, когато никой не помни нито една негова мелодия или дума. Така един музикант изпълнява дадена песен по различно време и на лазлично място с различни чувства, дори и да е една и съща песен. В крайна сметка една песен се състои от мелодия, думи и изпълнение. Ако един от тези три компонента се промени, това е нова песен. Така че винаги можете да бъдете актуални, свежи и нови, като пеете само една песен.

Но разбира се - всяка нова песен, която създаваме е като нова глава в нашата книга, чието заглавие е "Metsatöll", вярвам, че новите глави на тази книга ще бъдат разпределени за още четвърт век , без да се повтаря, без да омръзва и винаги свежа.

Ако не се бъркам, за тези 25 години METSATÖLL ще посетят България за първи път на 12 април. Защо ви отне толкова време?

Защо не сме били в България с Metsatöll преди? Има прост отговор на това – никой, никога не ни е канил. Освен това България е достатъчно далеч от други страни, за да се натъкнем на нея по време на път. Разбира се, всички в Естония знаем, че България е много красива страна. Освен това с добри музиканти и групи. Не бих ги нарекал легендарни, но няколко български банди оставиха дълбоки впечатления у много естонци през годините, например ЕПИЗОД. Което наистина ме кара да се чудя как не сме гостували за четвърт век, когато вече има такава епична земя с легендарна история.

Какво друго знаете за България и какво очаквате от българските фенове?

Както можете да си досетите, аз не съм голям експерт. Нито някой друг от Metsatöll. Когато Естония все още беше окупирана от Русия, по време на съветската епоха, чуждестранните стоки бяха рядкост, така че стоки от всяка странна страна изглеждаха особено интересни. В Естония се продаваха много български консерви - грах, домати, боб например. Разбира се, вина и по-силни напитки, на които като дете можех да се радвам само на цветните етикети и странен език по тях. Изглеждаше вълнуващо.

Много години по-късно, срещнах двама фантастични българи - Петко и Венци, които свиреха на български гайди на гайдарски фестивал в Полша. Освен че бяха много добри музиканти, те бяха и много дружелюбни и разказваха прекрасни истории за България и предлагаха най-добрата ракия, която съм опитвал през живота си (както разбрах, правена от нечий дядо). Съвсем скоро ще разбера дали Петко и Венци са били прекалено скромни, когато говорят за своя народ и държава.

Това, което очакваме от публиката - приятелско отношение, разбира се. Елате и поговорете с нас, когато ни срещнете, ние нямаме нищо против и винаги го очакваме. Особено ако свирите на български народен инструмент, умеете да говорите за културата на вашата страна, обичате да разсъждавате и споделяте мислите си – очакваме ви!

Ти свириш на всякакви инструменти, което прави звука на METSATÖLL толкова уникален. Има ли инструмент в света, който би искал да опиташ и да овладееш? Може би някои типично български?

Благодаря много за милите думи! Моята специалност са естонски народни инструменти и култура. Занимавам се с това всеки ден, въпреки че не ми е основната работа, не рядко се е случвало и да ми се плаща за това, че се занимавам с фолклор. Не може да се отрече, че естонската народна култура като цяло е много тясно свързана с културата на други страни, така е и с народните инструменти. Аз обаче предпочитам да се съсредоточа върху инструментите на моята страна и техните близки роднини. Освен ако не говорим за цигулка, еуфоний, електрическа китара, диатонични акордеони и т.н., на които просто обичам да свиря от време на време, макар и не много добре. Това, което бих искал да мога, но никога не съм го научил, е пианото. Ремонтирал съм помпни органи, но сам не мога да свиря на тях.

Всъщност имам две български гайди вкъщи, но не са в състояние за свирене, ще им трябват нови пискуни* (Дървен накрайник за гайдата, който издава специфичния за нея звук) и някой да свири на тях повече от веднъж на пет години. С естонската гайда е много по-лесно.

Предполагам, че твоята част на сцената е най-трудна, защото всички тези инструменти трябва да са в тон и балансирани с всичко останало. Кой от инструментите, на които свириш, е най-голямо предизвикателство?

Всеки гайдар знае една проста истина - прекарваш половината от живота си в настройване на своя инструмент, а другата половина от живота си в свирене извън тоналност. Мисля, че сте отговорих на въпроса ти.

Всъщност, не е чак толкова лошо. С гайда можете перфектно да интонирате малко, когато чуете, че нещо не е наред. Най-голямото предизвикателство не е да свириш на инструмент, а да свириш в конкретно помещение, от стените до хората. Ако публиката не се настрои към теб както трябва, трябва да изпълзиш от кожата си, така да се каже, за да се насладиш на концерта.

Какво те вдъхновява като музикант? И кое е последното нещо, което привлече вниманието ти като музика, група, филм, книга и т.н.?

За съжаление трябва да призная, че нямам телевизор у дома, така че рядко гледам филми. Вдъхновението ми идва от темите, с които се занимавам ежедневно, било то поезия, фолклор, история. Или работа вкъщи на село, която никога не свършва, гора, поле, градина, къща.. В крайна сметка много от работата на село е същата, както преди 100 или 1000 години - тази постоянност също е вдъхновяваща. Една от последните ми теми за изследване беше писател, живял в Естония по време на съветската окупация - Juhan Smuul. Прочетох голяма част от книгите му и това, което ме изненада, беше аспектът, който никой никога не беше разглеждал творбите му. През призма, която предполага, че чисто съветски и „червен“ писател може да пише мисли „между редовете“, които разкриват истинската му политика и отношение към живота. Чрез фрази от песни и цитати, които могат да разберат само тези, които са запознати с цялата песен, освен кратката цитирана фраза в страницата на книгата. Чрез това декодиране се насладих на писания, които преди може би съм чел с известни резерви. Заедно с литературоведа Kadri Tüür публикувахме проучване и статия за него и получихме годишна награда за това, така че се надявам, че е вдъхновило и някои други читатели.

В музикално отношение съм много вдъхновен от класическата музика, особено от естонските композитори, но също и от Шопен, който е един от любимите ми. Удивително е как подхожда към мелодиите и композицията.

Колко важно е за METSATÖLL да пишете и пеете на вашия роден език? Това ограничава ли ви по някакъв начин?

Най-важното нещо за един поет, имайки предвид, че текстописецът също е поет, е да пише на езиците на своя народ. Казвам „на езици“, защото дори в такава малка страна като Естония, всеки регион все още има определени различия в използването на езика. Така че няма един специфичен естонски език, а много. Разбира се, те могат да се нарекат диалекти, но например в Южна Естония, където живея, селският език е толкова различен, че много хора в Северна Естония не го разбират. Освен това, когато става дума за исторически езици, има също доста големи разлики в различните слоеве от епохи. В Естония има народни песни, които ние наричаме „regi songs“ – една от най-старите активно използвани алитеративни песенни култури, чийто език е на повече от 1000 години и който отдавна вече никой не използва в ежедневието. В същото време не може да се каже, че са на естонски, но са са на език, който стана естонски. Такива песни вдъхновяват нашата музика и текстове и в Metsatöll също използваме този вид "regisong" архаизми.

Да пишете текстове и песни на собствения си език не ограничава никого. Това е най-важното - да запазиш собствената си култура. Aко ти не го направиш, никой друг няма да го направи. Във всеки език има и значения, които не могат да бъдат преведени. Това може да бъде разбрано само от човек, който споделя същия език и култура като вас. Дори прости думи, като имената на цветовете, променят значението си на различните езици - например колко зелено е българското зелено или колко лилаво е българското лилаво? Затова певецът и писателят се изразяват най-добре на собствения си език, поне знаят какво говорят.

От друга страна, може да смятаме, че песните на английски ще имат по-голямо въздействие и популярност. Но английският не е най-популярния език в света - защо не пеем на китайски или испански например?!

Последният албум на METSATÖLL „Katk kutsariks“ беше издаден през 2019 г., планирате ли нов албум скоро?

Разбира се

Много групи в днешно време се оплакват, че е наистина трудно да се издаде албум, защото всичко е много скъпо. От друга страна хората вече не купуват физически албумите и предпочитат стрийминг платформи. Колко трудно е за един музикант да печели пари от музиката си?

Разбира се, винаги е трудно за един музикант да преживява. Но същото е с всеки фрийлансър. Живеем във време, в което очакваме всичко свързано с изкуството да бъде достъпно и безплатно. Хората седят вкъщи пред компютъра си, дори не смятат че нужно да стават от фотьойла, за да се насладят на изкуство. Важно е фотьойлът да е до хладилника и хладилникът е пълен със студена бира. Музикалните чревоугодници, които си седят вкъщи, не държат музиканта жив, помислете за това, преди да завлечете креслото до хладилника.

За повечето от албумите на METSATÖLL Jüri Arrak направи някои невероятни произведения на изкуството за обложките. За съжаление той почина преди 2 години. Колко важно е визията и музиката да си пасват?

Възможно е, но и не e задължително за обложката и музиката да вървят заедно. Това, което ме трогна в творбите на Jüri, е, че в тези произведения на изкуството има повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Дори художникът да не е нарисувал всеки малък детайл с мистичност или символика, има нещо в неговия стил, неговата визия и житейски опит, книгите, които чете, нещата, които говори с приятели, музиката, която слуша, което е останало дълбока следа в ума и душата на художника. И тази следа го кара да рисува така, както рисува. Jüri Arrak обичаше да казва, че нашата музика е дала на някои от неговите картини следващото измерение, което една картина сама по себе си никога не може да има - имате възможност да „чуете“ тази картина. Важно е. Вярвам, че картините на Jüri добавиха още едно измерение към нашата музика и това измерение също е много важно.

Музика и дизайн на албум - би било интересно да се представим дали има такава AI програма или машина, която да променя изображението на корицата на записа по различен начин за всеки човек, според това какви картини фантазията на слушателя рисува в съзнанието му. Вярвам, че всички тези лични образи биха били много-много различни. И така, дизайнът отговаря ли на музиката? Никога не знаеш. В крайна сметка има и хора, които си купуват плочи за техния дизайн - идва нещо хубаво с него и човек се надява, че ще бъде и музикално добро. Понякога може да имате и късмет..

Можеш ли да оставиш съобщение на всички, които ще дойдат да видят METSATÖLL на живо?

Елате, нека се срещнем! И, разбира се, споделете за Metsatöll в онлайн света, ние нямаше да съществуваме без вас!

Благодаря за това интервю, ще се видим в София!

Автор: Никола Петрас

Връзки

Website: http://www.metsatoll.ee/

Facebook: https://www.facebook.com/Metsatoll

Instagram: https://www.instagram.com/metsatoll

Spotify: https://open.spotify.com/artist/5LJPlSHiYtJQ7mvVfDPVkT