Здравейте. Благодаря ви, че  отделихте време за това интервю. Рядкост е да попаднем на Depressive Black метъл група, от „долната земя“. Дълго време това беше по-скоро студиен проект. Как стана така, че се превърна в пълномащабна концертираща група ?

Mitch: Ако говорим за цялата история на групата… Накратко, аз я започнах като солов проект. Не издадох нищо около две години. Tim и аз бяхме съученици и свирихме заедно в други групи, тогава решихме заедно да работим върху Аustere. Нямахме големи планове да свирим на живо. Имахме го като идея в някакъв момент, но тя така и не се случи, след което си взехме дълга почивка и след това просто се върнахме. Имахме предложения да направим няколко концерта и имаме приятели в чужбина и така се случи, че сработи добре.

Едно е да си в това състояние на ума, когато свириш в студио... трудно ли е да изразиш това на сцената? Каква е разликата и кое предпочитате?

Mitch: Харесвам да свиря песните на живо, защото мога да пътувам в себе си и да преживявам отново неща, за които съм писал в миналото. Но е съвсем различно, да изпълняваш неща на живо, от това да седиш някъде и да отделяш време да пишеш музика. Но да, харесвам и двете преживявания.

Последният ви албум „Beneath the Threshold“ излезе преди няколко месеца и идва само година след предшсетвеника си „Corrosion of hearts“. Това е най-краткият интервал между албумите ви до сега. Изглежда, че сте в серия, планирате ли вече нова музика?

Tim: Да, беше кратко. Има само една година между издаването на двaте, но изминаха почти две години между записите им. Записахме „Corrosion of Hearts“ през 2021 г. и след това „Beneath the threshold“ Беше в края на 2022 г. началото на 2023 г. Така изминаха 18 месеца между записването им. Мисля, че имаше по-малко време от това между записите на “Withering Illusions and Desolation” и “To Lay like Old Ashes”. Предполагам, че обичаме да имаме дълги паузи от десетилетие и да не правим нищо, но когато наистина правим неща, сме доста продуктивни.
Да, вече имаме нов албум, който е почти 99,9% завършен. Очевидно ще бъде издаден през 2025 г. Но докато има вдъхновение и се наслаждаваме на това, което правим, ще продължим.

Можете ли да ни кажете малко повече за другите музиканти, които ще свирят с вас, защото няма да сте само двамата, разбира се?

Mitch: Другите музиканти са наши приятели, които познаваме от много години и са свирили няколко концерти с нас и преди. И очевидно са страхотни музиканти, но също така са и страхотни приятели, което просто прави изживяването по-лесно

Mitch, този въпрос е към теб. Tи си графичен дизайнер, ако не греша?

Mitch: Да, едно време...

Колко важно е визията за представянето на музиката?

Mitch: Мисля, че е важно, защото по същество това е лицето на албума. Това е нещото, което хората разпознават. Знаеш ли, ако приятел ти говори за някоя група, и си помислиш „кой албум ли е това?“ И ще се сетиш конкретно за обложката на албума. Това е като да добавиш визуализация на звука. Така че, да, мисля, че е важно

Имаш ли любими визии на групи?

Mitch: О, обичам всички блек метъл неща от 90-те години. Нали се сещаш, корпс-пейнт, шипове, гори и огън, всички тези неща. Този примитивен и някак си страховит облик представя онова време доста добре. Млади хора, опитвайки се да се надминат един -друг и да създадат нещо уникално.

Говорейки за старата школа… Етикетът „Black Metal“ се промени много през годините. Сега групите се определят като black metal само заради поведението на членовете им или както каза, заради шиповете и corpse paint грима. Други пък дори се опитват да избягат от този жанр поради така наречената „кенсъл култура“. Мислите ли, че някъде по пътя сме загубили значението на „Black Metal“ или всъщност никога не сме го разбрали?

Mitch: Да, съгласен съм, че блек метълът сега е много различен, от спомените ми, когато бях тийнейджър. Но цялото определяне и поджанрове и всички тези неща, са ми толкова чужди. Хората ни класифицират в ​​определени поджанрове, а аз никога преди не съм чувал за тях. В крайна сметка аз просто слушам и свиря това, което ми харесва и не се интересувам много от това как го определят.

Щом е окей за теб значи е това!

Мич: Това е. 

Какво ще кажете за поведението? Много групи промениха начина, по който се държат. Всичко беше първично. Беше брутално и бунтарско. Като юмрук в лицето! Сега живеем във времена, когато всеки е обиден от нещо или го е страх да си каже мнението. Виждаме това и в метъл жанра. Вчера например слушах Dire Straits и се заслушах в част част от текста...

Виждате ли малкия педал с обицата и грима?
Да, приятелю, това е истинската му коса
Този малък педал има собствен самолет
Този малък педал, той е милионер.

Dire Straits – Money For Nothing 1985

…И аз казах: „О, това… това не може да бъде издадено в днешно време.“
Ще има някой обиден! Някой да съди някого. Ще има отменени и бойкотирани концерти. Накъде мислите, че ни води тази „Кенсъл Култура“?

Mitch: Мисля, че е в световен мащаб. И това не е само в музиката, това е във всички сфери на живота ни. Всеки е чувствителен и се страхува да прави неща, защото може да обиди някой друг. Мисля, че ако си честен човек и постъпваш правилно, тогава всички тези други неща не трябва да имат значение. Но за да отговоря на въпроса ... Всичко това още повече съсипва и раздвоява музикалната сцена, защото всички се страхуват и се чувстват сякаш ходиш по тънък лед.

Tim: Съгласен съм. Мисля, че хората наистина трябва да имат по-дебела кожа и да спрат да се оплакват от всичко. И ако не са съгласни с нещо, група или каквото някой каже или направи, тогава могат да се чувстват свободни да спрат да подкрепят този човек. Но да тръгнеш на някакъв глупав интернет кръстоносен поход, оплаквайки се от това и да се опитваш да накараш човека да бъде забранен или каквото и да е глупост. Всички се страхуват да казват или правят обикновенни неща. Какво ще стане, ако бъде възприето по грешен начин? Ами ако това се случи? Ами ако онова се случи? … Нелепо е! Както казах, ако не си съгласен с някого и не искаш да го подкрепиш... Тогава в никакъв случай не го прави, но не прави собствените си проблеми, проблем на всички останали.

Добре казано, но всъщност виждаме и много политика да се намесва в музикалната сцена. Когато започна цялата тази война, видяхме фестивали, които отменят участията на  руски групи, които нямат нищо общо. Какво е вашето мнение за това?

Tim: Никога не бих вложил нещо политическо в музиката си, защото просто не съм политически човек. Не ме интересува тази тема. Мисля, че всички страни в конфликта са идиоти, така че просто се опитвам да стоя далеч от това. Но да добавя… Миналата година бях нещо като лектор в Новосибирск, Русия и получих смъртни заплахи от хора в интернет за това. „О, ти отиваш и забавляваш терористи. Дрън, дрън, дрън…” Казах си, значи група 22-годишни металяги са терористи сега? Какво ви става бе хора? Това е нелепо.

Mitch: Ако мога да добавя нещо и към това...? Политическата страна на всяко нещо и използването на изкуство като музика, за да прокара политическо послание, е доста глупаво. Що се отнася до Austere, това е интроспективна група. За мен това е начин да изразя чувствата си, а не политическа принадлежност. Отнася се усещането и атмосферата, която мога да създам с музиката. Така че по отношение на послание, предаване на послание, аз всъщност нямам такова с тази група. Вероятно е егоистично, но това е красотата на това да можеш да правиш музика. Това е, което създавам за себе си и Tim, и ако други хора го харесват и могат да се свържат с него, това също е страхотно.

Та за музиката. Вероятно се интересувате от всякакъв вид музика. Знам, че Tim слуша всякакви неща и свири на много различни инструменти. Също е фен на OASIS?

Tim: Ха-ха, да, да!

Смятате ли, че е наистина важно за един музикант да се огледа и да се интересува от всякакъв вид музика, за да разбере повече собственото си изкуство?

Tim: Виж, това е индивидуално нещо за всеки. За мен лично има толкова много хубава музика в толкова много различни жанрове. Никога не бих се ограничил да слушам само блек метъл или само метъл, защото бих пропуснал толкова много други невероятни неща. И да това абсолютно те кара да растеш и да се развиваш като музикант. От композиционна гледна точка, слушайки други неща… просто си казваш „Искам тази песен да бъде повлияна от Oasis“ например… Никога не бих казал това, когато пиша песен, но тъй като те са една от любимите ми групи, вероятно подсъзнателно така ще стане. И определено те кара да растеш като музикант и като личност. Мисля, че всеки наистина трябва да отвори съзнанието си. Не бъдете като фен на Manowar през 80-те години да казвате  „Сами хеви метъл или смърт!“ хе-хе

Ами инструментите? Мисля, че и двамата свирите на много инструменти, Мислите ли, че някой ден може да включите различен инструмент в портфолиото си с умения или музика? Нещо традиционно, фолклорно и по-атмосферно може би?

Mitch: Разбира се, защо не? Всичко, което помага за създаване на уникален звук или ражда нова и интересна идея, тогава защо не? Мисля, че всичко, което ще ви помогне да опитате нещо ново, е добро за вас. Ако не става - не става. Реално не е загуба на време, защото поне сте научили малко повече за себе си и за възможностите си като музикант и идеите си.

Когато пишете нова музика и когато вече имате нещо ново, което да споделите с публиката, имате ли тази  „сценична треска“? Как ще го приемат хората? Ще се приеме ли? Имате ли още това притеснение или вече се чувствате в безопасност с новата си музика?

Mitch: Не се замислям много. Както казах преди, хубаво е хората да се наслаждават на това, което правиш. В крайна сметка обаче го правиш за себе си. Така че, докато съм доволен от музиката, това ще ми е достатъчно.

Ще гостувате в България за първи път на 25 септември. Знам, че някои хора са ви гледали преди години в Румъния, но какво да очакват другите от вашето шоу?

Mitch: Имаме някои нови песни и мисля, че сме свирили още няколко концерта след Румъния, тъй като тогава това беше първият ни концерт. Натрупахме малко повече опит и ни е малко по-комфортно да свирим на живо. Mисля, че това, което феновете могат да очакват, е атмосферична музика, която идва от страна, която не много хора са посещавали. Надяваме да създадем уникално изживяване за хората.

Сигурен съм, че ще бъде страхотно. В България и Гърция Dimholt ще са ви съпорт група.. Имахте ли възможност да чуете някои от групите, които свирят с вас на турне?

Mitch: Чух малко от Dimholt онлайн и бях впечатлен. Беше доста интересна група и очаквам с нетърпение да ги видя на живо, защото не знам много за българската сцена.

Не е толкова голяма. Сигурен съм, че е дори по-малка от австралийската. Какво е типичното австралийско нещо, което правите по време на турне или у дома?

Tim: Караме сърф. Това е. Музиката очевидно е много сериозно нещо за нас и Austere също. Фокусираме се върху него и влагаме всичко. Извън сцената сме мили и забавни хора, повече отколкото бихте си помислили. И двамата сърфираме. И двамата обичаме да се смеем, да се шегуваме и прочие. Така че това вероятно е доста австралийско нещо.

Австралия, наистина е слънчево място. Казахте, че харесвате сърфирането и други неща. Но как намирате вдъхновение за вашата музика? Колко трудно е да превключиш мислите си и да започнеш да правиш, нали знаеш, депресивните блек метъл неща?

Tim: Не мисля, че където и да се намирам географски има някакво отношение към вида музика, която създавам. Винаги когато пиша музика, независимо дали работя сам или с Mitch гледам навътре, а не навън. Това е по-скоро нещо като гмуркане дълбоко в собствените си чувства и емоции, отколкото вдъхновение от някакъв пейзаж или природна среда или нещо подобно. Лично аз смятам, че за музиката, която пиша няма никаква връзка с това дали съм от Австралия, Китай или Канада или шибаната Южна Африка.

Mitch: Не мисля, че къде се намирам по света наистина има някакво значение за музиката. Фокусирам се навътре и върху неща като личен опит… Като въпроса, който зададе преди, свиря на нов и уникален инструмент, който никога не съм използвал преди. Понякога това ще ме вдъхнови да създам нещо ново. Съвсем наскоро си купих нова китара, която е напълно различна от нормалните китари, на които свиря, и създадох пет или шест песни на нея, които никога не бих написал иначе. И що се отнася до текстовете, повечето от тях са базирани на личен опит или мисъл, която съм имал. Така че, не мисля, че Австралия наистина има твърде голямо влияние върху това, което правя като музикант.

Някакви „последни думи“….както казваме… към нашите читатели и хората, които ще дойдат на концерта? 

Mitch: Благодаря ви, за подкрепата. И двамата се надяваме да ви хареса концерта и очакваме с нетърпение да се срещнем с вас и да дойдем в България.

Tim: Да, бих казал абсолютно същото. ха-ха

Благодаря Нека си направим едно обещание, че това няма да е първото и последното ви гостуване в България.

Tim: Разбира се, надявам се.

Благодаря ви много за отделеното време, момчета и ще се видим в София.

Tim: Благодаря ти, приятелю.

Mitch: Ще се видим след няколко дни.

Автор: Никола Петрас