Здравей Olof, благодаря ти за отделеното време и възможността да направим интервю.

Няма проблем.

Вероятно си доста зает. Имате турне, което ще започне само след седмици.

Да, така е.

За първи път ще посетите България. Крайно време беше!

Крайно време беше, да. Много сме развълнувани да дойдем в България за първи път. Свирим вече от 20 години и създадохме доста последователи по целия свят. Супер щастливи сме, че ще можем да дойдем и в България. Наистина не знам какви други групи от нашето поколение са свирили там, но ние сме супер въодушевени да дойдем и да се запознаем с нови хора и да видим тези, които вече познаваме. Тъй като знам, че доста хора от България идват на нашите концерти в чужбина. Нямаме търпение.

Да, наистина бях изненадан, че ви отне толкова време, защото в България имаме ежегоден old School фестивал - Running free. 

Забелязах, че имате подобни концерти през последните няколко години. От много време преговаряме да стигнем до България, но това е доста малък пазар. Това турне през март е точно за местата, където пазарът е малък. Тъй като не можем да взимаме хонорара, с който сме свикнали, се адаптираме. Но не можем просто да отидем и да направим един концерт в България, защото така ще загубим пари. Трябва да сме сигурни, че можем да правим няколко концерта в региона, за да запазим разходите ниски. Така можем да направим това турне, без да губим пари. Така че причината, чак сега да дойдем е по-скоро финансова. Очевидно тези концерти не носят голям приход, а ние имаме големи разходи.

За съжаление става все по-скъпо за групите да правят турнета. Разходите за едно турне са огромни. Хората се чудят защо някои групи не идват тук, но те не си дават сметка колко струва да се издаде албум и да се тръгне на турне. 

Да, абсолютно! Разходите за полети се повишиха драстично. След пандемията и войната стана направо абсурдно. Мисля, че общите пътни разходи за нас като група са се увеличили двойно от 2019 г. насам. Въпреки че организаторите започват да плащат повече, сякаш почти винаги губим пари за всяко шоу, което правим защото има толкова много разходи. 

Да, същото е и при по-големи банди. Предполагаме, че те печелят повече, но реално имат още по-големи разходи и вероятно също губят пари. Това е лудост!

Да, ето защо трябва да предвидим няколко концерта, за да имаме по-малко разходи. Надяваме се, че хората ще дойдат да гледат тези концерти, защото наистина зависим от това. Всеки път е малко като залог на сляпо, когато отидем на ново място.

Измина повече от година от издаването на Nostalgia. Албумът имаше достатъчно време да узрее. Поглеждайки назад към него сега, предизвикателство ли беше да издадеш албум номер 6, но и да останеш верен на себе си. Защото нека си признаем, светът беше напълно различен преди 20 дори 10 години?

Да, абсолютно. Мисля, че хората сега ни критикуват повече в сравнение с времето, когато издадохме първия, втория или третия си албум. Тогава нямаше много групи, които да свирят истински хеви метъл от 80-те. Буквално нямаше друга такава група. Тогава всички бяха много доволни от това, което правим. Сега когато това стана световен феномен, с ретро вълната всички ни критикуват до най-малкия детайл. Някои хора дори просто ни отписват, без дори да са ни чули. Това е защото се появиха адски много групи в този стил след нас. Аз се опитвам да не се интересувам толкова от това, което другите хора казват или мислят. Просто искам да правя нещо, от което съм доволен. Мисля, че с всеки албум вървим в малко по-различна посока. Първият беше изцяло повлиян от „Нова вълна на британския хеви метъл”. Във втория открихме малко повече от себе си и от звука си. Третият беше просто спийд метъл албум. Четвъртият беше малко по-сложен. Петият беше експериментален по някакъв различен начин. Целта ми е просто да правя добри песни, а не да се фокусирам върху това в каква посока ше поема. Най-важното нещо за мен беше да правя песни, които са прости и ефектни за нашия стил. Не съм се опитвал да експериментирам много. Просто исках да пиша добри песни и това беше единственият ми фокус за този албум. Някои от албумите имат това усещане, че са “на сила” направени. Но този се случи много естествено. Бях в много добро настроение когато написах „Носталгия“. Беше спокойно време, тъй като по-голямата част от него беше написана по време на пандемията. Така че нямаше абсолютно никакъв външен натиск или нещо такова.

Това ли е формулата как да направиш добър албум? Да си напълно спокоен и да не мислиш много?

Да, защото все пак трябва да го съпоставиш с всичко, което си направил до момента. Всичко, което се случва просто трябва да си отнеме необходимото време.

Когато станахме свидетели на завръщането на тази класическа хеви метъл вълна след средата на 2000 г. Видяхме много банди от Швеция, Финландия, Канада, Англия, с класическия външен вид и звук, но до ден днешен много малко останаха верни на себе си така, както вас.. Защо е така?

За кои групи говориш, че са загубили инерцията си? Не мога да се сетя..

Ами, не знам.. Може би In Solitude или Cauldron например, тъй като си с тяхна тениска. Последните не са издавали нов албум от 2018 г. , което за млада банда е много.

Има един период на преход, който е доста труден. От гимназиална група, където не чувстваш никакъв натиск и просто отиваш в репетиционната, и свириш след училище. Или когато си в началото на 20-те и си мислиш, че светът е твой и правиш каквото си поискаш. Рано или късно зрелостта ще дойде в живота ти. И зависи как се справиш с това и с всички отговорности, които носи. Мисля, че ние се справихме доста добре. Тук се крие ключът към оцеляването на една група. Основно аз съм движещата сила зад групата и винаги е било така. Късметлия съм да имам странична работа, която мога да работя когато си поискам и не е нужно да се съобразявам, когато става дума за свирене на музика. Не ми се налага да избирам между професионална и музикална кариера. Аз съм на свободна практика и работя като тон режисьор. Така мога да поема всяка работа, по всяко време, ако искам да изкарам допълнителни пари. И това е първото нещо. Второ, хората имат приятелки, жени, деца. Веднага щом някой дойде при мен и каже: „Пич, не мога да направя това турне, защото имаме малко дете вкъщи.“, като брат ми например. Не съм се сърдил на никого, че ми казва това. Винаги трябва да се отнасяте към хората с уважение. Просто взимаме някой, който може да го замести за текущото турне и това е. Свирили сме много по този начин от 2016 г. насам. Постоянно свирим със замесници, за да можем да дадем на всеки необходимото лично пространство. Всеки трябва да прави нещата, които са нужни с живота си. През 2016 г. решихме да процедираме така, защото обичаме тази музика и защото искаме да се забавляваме. Това е добра рецепта как групата да остане заедно. Вместо да изпитваме натиск, сякаш трябва да го направим сега, или да изберем различна кариера. Другото нещо е, че ние сме наистина добри приятели. Всеки в групата знае своето място и между нас няма конкуренция. Кой ще направи това, кой ще направи онова, кой ще е отпред, кой ще пише песни, кой няма да пише песни. Просто имаме добра хармония, страхотни приятели сме и всеки знае точно какво се очаква от другия. Просто една спокойна атмосфера. Виждал съм други групи, които си крещят един на друг и има толкова много его намесено. Ако някой има нужда от три години почивка, това е добре. Брат ми например. Работи много с филмова музика и има две деца. Просто съм щастлив, че понякога той може да бъде с нас и да прави концерти. Напълно разбирам, че и не винаги може да прави това. Просто искам да се забавлява, когато е с нас.

Балансът е най-важното нещо.

Да, абсолютно.

Спомена как сме свидетели това завръщане към класическите и ретро неща. Не само музиката, но и игрите, филмите, дори винилът е по-популярен от всякога. Мислш ли, че това се дължи на носталгия? Липсват ли ни нещата, които сме имали преди, но наистина ли сме живели по-добре тогава? Или това е просто едно фалшиво усещане, за това как са били нещата?

Мисля, че всъщност е и двете. Има носталгия от по-възрастните хора, но по-голямата част от нашата публика са около 10,15, дори 20 години по-млади от нас. Tака че те никога не са преживели CD ерата или MTV ерата на музиката. Тъй като интернет и всичко е толкова достъпно, това е начинът по който са намерили пътя си към времето, когато музиката беше по-истинска и с повече емоция. Ако сравните днешната музикална сцена и днешният така наречен метъл, ще видите, че са напълно плоски. Без никакви емоции и смисъл. Това е защото продуцраме неща до изтъркване, премахвате всички недостатъци, цялата оригиналност и всичко, което го прави истинско. Това създаде едно търсене на музика, която е по-реална и откровенна от съвременните неща днес. И можем да видим това, защото около 2000 до 2010 имаше огромна вълна от ретро метъл групи. Ретро дет метъл, ретро траш метъл, ретро хеви метъл, ретро окултен метъл от 70-те, ретро готик метъл. И всичко е направено от хора от нашето поколение, които искат да върнат нещата назад, когато са били реални. Като контрареакция на това колко стерилна и скучна е музиката в момента.

Да, това всъщност води до един от следващите ми въпроси. Ти се занимаваш с продуциране, смесване и мастеринг за други групи. С новите технологии всеки вече може да има домашно. Но понякога виждаме понижаване качеството на продукцията дори на големите групи. Всичко е толкова силно, шумно и същевременно изкуствено. Не е като топлия и динамичен звук, който обичахме навремето. Понякога спирам албум само защото главата ми ще се пръсне. Всичко е прекалено. И това е голяма група, с огромен бюджет и са записали в най-модерното студио. Сравнено с нещо, записано през 80-те - звучи като пръдня. Дали е защото сме забравили как да създаваме музикa или е нов стандарт?

Новите стандарти. И тъй като сега имаме толкова много достъпни инструменти за звукозапис. Можем да наместваме барабани и да направим всеки ритъм перфектен. Можем да настроим автоматично вокалите, така че да са идеални. И накрая, когато полираме записа толкова много, че премахнем всички недостатъци, премахваме и цялата идентичност. Премахваме цялата атмосфера от песните и музиката. Точно като модерния метъл днес. Може лесно да бъде компютърно генерирано и изкуствено.

Това вече се случва. Има групи, които разчитат изцяло на AI за музиката си.

Така е, откакто хората започнаха да използват Pro Tools и други модерни програми. Точно тогава започнахме да редактираме музиката в детайли. Имаме твърде много възможности да направим всичко перфектно. Но музиката не трябва да е перфектна през цялото време, защото идентичността и оригиналността се крие в недостатъците. Какво би бил Van Halen, например като китарист, ако всички ноти бяха изсвирени перфектно през цялото време? Ще звучи като компютърен запис. Не затова обичам Van Halen, като китарист. Обичам го защото има толкова много агресия, суровост и креативност, докато свири. И темпото върви нагоре и надолу. Това е просто диво и не е перфектно по никакъв начин. Свиренето му просто те хипнотизира, защото има толкова много характер.

Същото ли е и с предварително записаните подложки, използвани на концертите. Повечето от групите вече използват клик-метроном и предварително записани семпли на сцената, което според мен премахва много от динамиката на песните.

Да, вярно е!

Премахва възможността на песните да „дишат“ и групата да е несъвършена, и да има този „характер“, за който говориш.

Да, но нямам толкова голям проблем с това. Можете също да използвате технологията във ваша полза. И това идва с много предимства. Но това, което не харесвам например е когато големите банди използват видео прожекции на сцената. Не мога да понасям това по дяволите. Това отнема целия фокус от рокендрол шоуто. Защото това, което искате да видите е групата. Искате да видите тяхната  сурова енергия. Вместо това стоите там и гледате екран с някакво тъпо видео или скринсейвър от Windows 95.

Наскоро имах подобно преживяване с концерт на Judas Priest! 

Да, постоянно и аз го забелязвам. Гледах Megadeth миналата година и те звучаха невероятно, но всички тези огромни екрани на сцената показваха нещо, което приличаше на скрийнсейвър от 90-те. Това отне целия фокус от музиката и самата група. И виждам, че толкова много полу-големи групи също прибягват до това. За мен това е по-лошо от всякакви бектракове и всичко. 

Мисля, че ти и аз сме почти на една възраст. Аз съм роден през 84 г., а ти си 86 г. Израснах в България и фактът, че бяхме част от комунистическия блок, държеше много от този източен стил и особено хеви метъла далеч от нас. Но си спомням навремето как ценяхме всяка касетка и списание, които намирахме.. Дори си спомням как избягах от училище, за да взема новия албум на Iron Maiden. Бях наказан за една седмица, но си заслужаваше. Смяташ ли, че днешната младеж са разглезени от всички социални мрежи, интернет и информация, която ги залива? Те не осъзнават колко близо беше времето, когато бягахме от училище само за да вземем албум, за да отидем на концерт в друг град. Или спестявахме пари цяла седмица, за да купим албум, без дори да знаем дали е добър. 

Наистина мога да разбера как е било за вас. За мен това беше по-достъпно, докато растях в Швеция през 80-те и 90-те години. Но също така не можех да си позволя компактдискове. Можех да имам два пъти годишно. Един на рождения ми ден и един за Коледа. Така че издирвах и копирах музиката на приятелите си на касетки. Или се обаждахме в радиостанции да поръчваме песен и след това я записвахме. Мисля, че стойността на музиката се покачва много повече, когато си ограничен. Когато трябваше да инвестираш в нея и да отделяш повече внимание и да плащаш за музика, тя ставаше по-ценна за теб. Сега когато имаме достъп до всичко на света, ставаме по-претенциозни за това което търсим. Това е добре и зле разбира се. От добрата страна: Ето защо ретро метъла израсна до точката, в която е в момента. Ако бяхме ограничени до мейнстрийм списания и телевизионни канали, за да достигнем, както през 80-те, никога нямаше да има ретро вълна, защото звукозаписните компании нямаше да посмеят да инвестират в звук, който е остарял. И така, интернет и тази достъпност направиха възможно развитието на много музика, която не е мейнстрийм. И това е добрата страна. Лошата е: Например издавам нов албум, по който работя две-три години. Накрая хората слушат предимно песните, за които съм направил видеоклип. Така виждате как трафикът се канализира в една песен. Освен това има толкова много конкуренция от други групи. Хората ще ви слушат по-малко, защото има толкова много други неща за слушане. Така че да, има и добри, и лоши неща. Но в крайна сметка нищо от това нямаше да е възможно, ако не беше начинът, по който хората консумират музика в наши дни.

Каква музика слушаш предимно? И коя е групата, която наскоро откри? Знаеш как всеки открива нова музика постоянно. 

Да, като си музикант, не можеш да се ограничиш до определен тип музика, освен ако не си част от фен група, трибют група или нещо подобно. Израснал съм с всякакъв вид музика и всъщност не възприемам музиката толкова като жанр. Вече и не ми пука да се идентифицирам до толкова с определен жанр. Харесвам песни, които са наистина добре композирани и които имат какво да кажат, без значение какъв стил са. Така че слушам всякаква музика и се вдъхновявам от всякаква музика. Дори от музика, която не харесвам. Като се разхождате в мола например или да чуете радиото на заден план. Може би мразите изпълнителя, може би мразите продукцията, може би мразите всичко, но чувате фрагмент от мелодия, която ви грабва. Тя се забива в главата и това и може да ви вдъхнови да направите нещо, което е ваше. Така че се вдъхновявам буквално от всичко. Но това, което слушам предимно у дома е класическа музика и фюжън джаз. 

А група, която откри наскоро? 

Много добър въпрос. Хм... Група, която открих напоследък? …Хм 

Или мога да го направя малко по-лесно. Има ли някоя стара група, която преоткри наскоро? На мен ми се случва често. 

Да, бих казал, че Foreigner е групата, която преоткрих преди няколко години. Бях напълно поразен от всичко, което направят. Мисля, че те са една от най-добрите групи, които светът някога е виждал. Много музикална група, която има страхотни песни и страхотни композиции. Можете да свирите песните им с цялата група, или да ги опростите само до пиано, и пак ще бъде страхотна песен. Друга група, която слушах много тази година е Journey. Наистина, наистина обичам почти всичко, което Journey правят. Те са толкова невероятно талантливи музиканти и текстописци. Не спирам да се впечатлявам от нещата, които правят. Това са двете групи, на които съм изслушал почти цялата дискография. Както ти каза, продължавам да преоткривам техни песни всяка седмица, защото имат толкова много албуми.

Поглеждайки назад .. половината от живота си си прекарал с Enforcer и още повече си посветил на музиката като цяло. Имаш ли все още мечти за преследване и неща, които искаш да постигнеш ?

О, да, преброих че сме свирили в 46 различни държави. Това прави все още 100 и нещо, в които никога не сме били. 

Значи това е мечтата ти: да свириш във възможно най-много страни?

Мечтая да изградя метъл култура в целия свят. Във всяка страна по света да има хора, които ценят истинската рок и метъл музика. Не модерните глупости, които излизат сега. Това е моята мечта, да изградя силна общност навсякъде. Виждали сме това в различни страни. Например: Първият път когато свирим в дадена държава, идват куп мейнстрийм метъл момчета или момичета със смешни метъл тениски. Следващият път, когато се върнем, те носят тениска на Judas Priest и имат по-добро усещане за музика. Така изграждаш сцената. Превръщаш фалшивите метъл фенове в истински метъл фенове. Виждали сме го на толкова много места.

И така, нека те върна към предстоящото шоу в София. Какво да очакват феновете от вас? Какъв сет лист сте подготвили за него? 

Поиграхме си малко с различни типове сет листове, но все още не знам как изглеждат местата където ще свирим. Винаги се опитваме да направим страхотно шоу, където и да отидем. Виждате много групи, които просто се качват на сцената и гледат в инструментите си, стараейки се да свирят перфектно. Ние се опитваме да предадем енергия на публиката. Енергия и атмосфера, така че публиката винаги да се чувства част шоуто. Като фронтмен на групата, публиката е основният ми инструмент. Мисля, че това е наистина важен фактор, че включваме и публиката към концерта. Ние правим много интензивно шоу, защото това е интензивна музика. 

Сигурен съм, че ще бъде страхотно и реакцията на феновете ще бъде изненада за вас. Добре, само няколко последни думи към нашите читатели, защото това интервю ще бъде публикувано точно преди шоуто. 

Очакваме с нетърпение да видим цялата българска метъл общност и да изживеем това заедно с вас. Нямаме търпение. 

Благодаря ти за отделеното време Olof. Ще говорим повече, когато си тук в София. 

Да, абсолютно.

Автор: Никола Петрас
Февруари 2025