interview_sotirisМоля те представи се!

Само мен или и бандата?

Само теб, всички знаем групата

Мойто име е Sotiris Vayenas. Аз съм „виновникът" за текстовете на групата. Също така пиша песните, свиря на китара, пея и съм един от оргиналните членове на SEPTICFLESH.

Моля те обясни защо феновете на SEPTICFLESH не те виждат по турнета. Виждат те на промо снимките, четат твои интервюта, даже чуват гласа ти на концерти, но никога не те виждат?

Ами да.... Предополагам, знаеш, че това не го правя с някаква цел или защото обичам мистиката, или нещо от този род. Имам много задължения в Гърция и не мога да тръгна просто така, това е причината. Другите от групата получават много оферти за концерти и аз не искам да съм пречка в това, защото в противен случай ще правим много малко концерти. Затова решихме, че най-добре е да извикаме Dinos , който да ме замества. Освен всичко той е много готин човек и невероятен китарист. Първоначално, когато не присъствах на всички концерти, бях скептичен към идеята да се появявам само на някои концерти. Не чувствах, че е правилно. С времето поразмислихме и видяхме, че да се появя на няколко концерти всъщност е много по-добре отколкото да не правя нищо. Но не мога да пътувам когато има голямо турне.

Мислиш ли че съства на бандата в момента е стабилен?

Стабилен е, да! Всички усещаме, че SEPTICFLESH не може да съществува без, който и да е от нас 4-мата –аз , Chris, Spiros, Fotis, който стана много важна част от нас. Така че предвид всичко, ние всички сме групата. Невъзможно е да се разбие на малки части, химията няма да е същата!

Последният ви албум „The Great Mass" е смятан за албумът на годината от много световни медии.

Да.

Ако сега имаш шанс да промениш нещо в него какво би било?

Не обичам да променям неща в албумите, защото вярвам в спонтаната комбинация на ума. Ако предвидиш всяка нота, всяка дума и секунда ще изгубиш спонтанното чувство на албума. Напимер при по-старите ни албуми като "Esopron", нямахме шанса да го запишем с перфектен звук, но той е уникален и носи своята аура. Аурата на момента , в който сме го записвали! Така че не мисля, какво би било по-добре и какво сме могли да направим. Когато завършим един албум, всички чувстваме облекчение, защото сме свършили много трудна работа, но сме и много щастливи защото сме продължили напред и сме поели следващата стъпка. Продължаваме да правим това, което правим.

Septic_FleshИ каква е следващата стъпка?

Ние не сме предвидима група, затова е много трудно да кажа. Ние знаем кои неща ни харесват в SEPTICFLESH и кои искаме да оставим - например оркестрациите на Christos, защото те са станали съществена и неразделна част от музикалната ни композиция. Не знаем обаче какво ще е темпото на албума, може да е бързо или пък бавно. Не знаем и какво ще е настроението, защото настроението е ново и различно с всеки албум, то просто идва от самосебе си. Нашият начин на композиране е да създаваме много идеи в началото, тогава почваме да избираме подходящото за нас. Всичко е въпрос на вдъхновение и на това какви идеи ни идват за да съдадем нов албум. Трябва да призная, че аз постоянно пиша материали, дори след като издадохме „The Great Mass". Когато имам идея не си губя времето , записвам я и я пазя до момента, в който и останалите са готови. Тогава сядаме и обсъждаме идеите си. Разбира се аз първи споделям идеите си, защото имам достатъчно време да обмисля всичко. Изчаквам всички да бъдат психически готови за да могат да пишат нов материал и тогава вече започваме да се фокусираме върху нови неща.

Докато сме на темата за идеи да те попитам. Повечето от феновете мислят, че главната идея която се крие зад „The Great Mass" е комбинацията от визуалното изкуство на Seth, оркестралните партии на Chris, душата и лириките на Sotiris следвани от апокалиптичните ритми на Fotis.

Да,да!

Но каква точно е идеята, която се крие за албума? Какво е посланието?

Посланието, е че ние се фокусираме върху изкуството, а не само върху музиката. Музиката е само едната част на изкуството, визулното изкуство е друга част, концепцията, текстовете и поезията са друга част на изкуството. За това ние се фокусираме върху артистичната страна на SEPTICFLESH. За това смятам, че албумът е труден за възприемане от първо слушане. Трябва да се гмурнеш дълбоко в него, за да уловиш цялостта на албума. Щеше да лесно да направим друг албум като Communion, но решихме да рискуваме. Разбира се беше ни страх от реакцията на феновете. Мислехме, че някои ще си кажат, че оркестрациите и песните са твърде сложни. Всъщност много не ни интересуваше, защото гледахме на всичко като изкуство. И ако знаеш какво правиш и имаш възможността да пресъздадеш емоциите си в изкуство, тогава може да докоснеш душата на слушателя. Това е основната стратегия, която използвахме при създаването на албума.

298147
Мислиш ли, че тази формула на писане и записване е успешна?

Да, така всеки дава малко от себе си и малката идея расте.

Нямате ли спорове помежду си?

Разбира се, че имаме. Това е защото всички имаме силни характери, но това също е част от процеса. Много е важно за нас да намерим общата гледна точка. Например понякога аз пиша песни, които харесвам но някой от другите момчета не му харесва особено – тогава песента е вън от списъка. Защото когато дори на един не му харесва дадена песен това значи, че песента не е достатъчно добра. За да влезе една песен в албума трябва да се харесва от всички. Това всъщност ни помага да избираме от многото идеи и да намерим общата гледна точка.

Добре, сега да ти задам един болезнен въпрос! Ако SEPTICFLESH не съществуваха и вие не бяхте музиканти какво щяхте да правите?

Като работа ли?

Да!

Ами имаме план Б!

Да, предполагам.

Seth е художник и предполагам, че ще се съсредоточи върху изкуството си, това е лесно. Fotis преподава на млади барабанисти и му харесва.

О, запомни не трябва да сте музиканти!

О, да не се занимаваме въобще с музика ли?

Да!

О! Е тогава ще се самоубием (смее се)

Хахах това го чувам за втори път!

Да, невъзможно е за бандата и за мен да не се занимаваме с музика. Когато се разпаднахме след „Sumerian Daemons" беше невъзможно да спра да пиша песни. Нямах група, но имах китара в ръката и идеите ми. Просто беше невъзможно да се изключа

Както казват другите: „Това е отрова и няма противоотрова" !

Да, точно не можем да намерим противоотрова за това! Или по-точно не желаем да я намерим. (смее се)

Как точно се събрахте отново?

Мога да кажа, че беше точното време и бяхме готови да сме заедно отново. Също така ни трябваше малко време да се фокусираме върху личните ни цели, защото за да си в група е като да си женен. Трябва да дадеш всичко, от което се нуждае и изисква групата, а ние не бяхме готови. Тогава всеки искаше да направи нещо за себе си. Например Chris искаше да учи класическа музика, което впоследствие се оказа много полезно. Когато времето мина и всички постигнахме целите си решихме, че е време да се отдадем на групата и решихме да се съберем.

За финал искам да те помоля да оставиш послание за всички фенове на SEPTICFLESH, както и за посетителите на RockliveBg.com.

Вие сте причината поради, която още съществуваме и сме благодарни за това, защото SEPTICFLESH от много години е част от нашият живот и като благодарност искаме да дадем музиката си. Дължим едно огромного „БЛАГОДАРЯ" на нашите фенове! Ние се ангажираме да се развиваме като група и ще продължим да правим емоционални и интезивни албуми.

Много ти благодаря за интервюто и се надявам, че ще те видя отново наживо с групата!

И аз ти благодаря, до скоро.

Интервю: Никола Петрас
Превод: Гергана Попова

engl_version