Интервю: Giannis "J.V." Vrazos (PLANET OF ZEUS)

Здравей, J, благодаря ти, че отдели време за това интервю. Поздрави от дъждовна София – тук вали почти през целия ден и изглежда ще продължи така и през следващите дни. Как вървят подготовките за предстоящите концерти? След около месец пак тръгвате на турне, нали?

Мисля, че остава почти месец до началото на турнето, което ще започне именно в София. Честно казано, подготовката засега върви малко бавно, защото в момента се занимаваме и с други неща. Например днес пускаме ново видео в YouTube, заснето по време на концерта ни за 25-годишнината на групата в Атина, който се състоя миналия септември. Това беше много голям и много емоционален концерт за нас.

Днес пускаме видеото заедно с две песни от това изпълнение и в Spotify и всички стрийминг платформи. Така че предполагам, че реалната подготовка за турнето ще започне около две седмици преди старта му. Но се чувстваме готови. Свирим заедно от много години, така че когато става дума за самото свирене – това винаги си е там.

Вече направихте турне в подкрепа на албума, така че предполагам сте готови за това, което предстои.

Да, общо взето е същото.

Ако съм преброил правилно, това ще бъде осмото ви посещение в България.

Не съм напълно сигурен колко пъти сме идвали в България, но съм почти сигурен, че са повече от пет или шест. Наистина се радваме, че отново ще дойдем. Знаем, че публиката там е много гостоприемна и много енергична.

Последният път бяхме там преди почти три години – в началото на юни 2023 – и беше страхотно. Много харесваме и самото място – Mixtape 5. Винаги е готино да се свири там. Така че наистина много се радваме, че пак ще се върнем.

Хората тук със сигурност ще очакват да чуят песни от новия албум „Afterlife“, който излезе в края на 2024. Защо „Afterlife“?

Всеки може да го възприеме по свой, по-личен начин. В крайна сметка самото заглавие не е толкова важно. Най-важното е как се чувстваш, когато слушаш албума.

Албумът беше създаден по време на пандемията. Това беше много мрачен период – не само за нас като хора и музиканти, но и за цялата планета. В много отношения тази ситуация промени живота ни.

Затова в по-широк смисъл „Afterlife“ се отнася до живота след всичко, което се случи през този период.

Нищо вече не е същото.

Точно така. Когато пандемията започна, мисля че това се случи с почти всички музиканти и групи. Никой не знаеше дали ще може да продължи да прави това, което обича – да свири, да прави турнета, да изнася концерти.

Всичко беше много несигурно. Имаше много страх и притеснения. И ние също не знаехме дали групата ще продължи да съществува. Това беше наистина мрачен период за нас.

В новия албум има осезаема промяна в звученето. Това беше ли умишлено?

Когато пишем музика, това никога не е напълно умишлено. Това е процес с много фактори. Всички слушаме различна музика и идват различни влияния.

Planet of Zeus винаги е била група, която разчита много на рифовете. Музиката ни беше силно riff-driven. Но в „Afterlife“ това се промени доста.

Този път се фокусирахме повече върху вокалните мелодии и структурата на барабаните. Това бяха основните елементи, върху които изграждахме песните.

Можем ли да кажем, че този албум е някакво ново начало за Planet of Zeus?

Честно казано, мисля, че още от първия албум – и особено след него – всяка следваща стъпка, всеки албум, носеше различни елементи. Още от началото го виждам като прогрес, като развитие, като еволюция на нашата музика. Ние просто не обичаме да правим едно и също всеки път.

Разбира се, уважавам групите, които го правят. Например AC/DC – те свирят чист рокендрол, нали, и го правят от самото начало до днес. И при тях това работи перфектно, защото това е тяхната идентичност.

Но има и много други банди – големи, средни, по-малки – които постоянно се опитват да вкарат нови неща в музиката си. Защото аз вярвам, че музиката е свобода. Можеш да правиш каквото искаш. И ние така го усещаме – чувстваме се свободни да тръгнем в различни посоки и да изследваме различни неща.

Разбира се, няма да започнем изведнъж да свирим електронна музика или техно – това няма как да се случи, не е нашето. Но рок музиката като спектър е огромна. Можеш да отидеш в една посока, после в друга, можеш да смесиш различни посоки в един албум, да комбинираш влияния, да експериментираш – и това е целият дух на свободата: да свириш музика и да правиш това, което ти идва отвътре, това, което чувстваш, че е правилно за теб

Разбирам. Спомена за еволюцията на групата, но всичко започва от влиянието. И при всяка група идва моментът, в който осъзнаваш, че няма как да бъдеш „онази“ банда, която са били твоите идоли – и че е време да приемеш това и да започнеш да се развиваш в собствен стил. Кога дойде този момент при Вас? Кога разбрахте, че няма да бъдете просто сбор от влиянията си? Или пък все още ги следвате – и как се промениха те през годините?

Мисля, че музиката живее в ума ни, в сърцето ни и в душата ни още от първия момент, в който сме почнали да слушаме музика. Например – първият път, когато чух Black Sabbath, бях супер развълнуван, защото беше нещо, което не бях чувал никога преди. Но сега, след като свиря музика толкова много години, мога да разбера много по-добре какво точно са правили и защо са го правили по този начин.

Същото важи и за много от класическите групи – Black Sabbath, Led Zeppelin, Judas Priest, Iron Maiden. Тогава, едно време, всичко беше най-вече ентусиазъм към този тип музика. А сега мога да я оценя на много по-дълбоко ниво.

През последните десет години Planet of Zeus се опитва да смеси всичките си влияния. И списъкът с влияния е огромен, защото ние сме четирима различни хора, които идват от четири различни музикални среди. Някъде по средата се срещаме, някак си.

Мисля, че групата успя да изгради собствен звук. Не казвам, че свирим нещо, което никога не е било чувано преди, но начинът, по който го поднасяме на публиката, е наш. Това е нашият звук. Някой може да чуе даден риф и да каже: „Ей, това си е Planet of Zeus риф.“

И мисля, че това се случва с много групи, след като свирят заедно години наред – особено когато всички в групата участват в писането на песните. При Planet of Zeus не е „one-man show“, където един човек пише всичко, а другите просто го следват. Ние всички пишем музика, всички пишем текстове и всеки влага сърцето и душата си в целия процес на композиране.

Спомена Black Sabbath и Maiden – как са подхождали към музиката през 70-те и 80-те, и казваш, че сега разбираш по-добре как са го правили. Нека те върна към 2000-те, когато вие започнахте като група в Атина. Да си го кажем честно – времената тогава бяха различни. Както и през 70-те, 80-те и 90-те – всяко десетилетие си има свой вайб, своя атмосфера, своя свят.

Вие си проправихте пътя с много работа, кръв и пот. Свирили сте буквално навсякъде, където изобщо е било възможно – честно казано, дори по домашни партита. Според теб това ли е истинската формула за успех – да си постоянен, да не се отказваш и да вярваш в музиката си и в това, което правиш?

Ти каза магическата дума – постоянство. Това е ключовата дума за една група, която иска да расте и да се развива.

Когато говорим за рок музика, нейната естествена съдба е да бъде свирена на живо навсякъде – от малки клубове до големи арени. Там е истинският дух на рокендрола. Групата дава енергия на публиката, публиката връща енергията обратно на групата и по някакъв начин се случва магията.

Но постоянството е решаващо. Когато свириш много концерти, това ти дава още по-голям апетит да продължаваш да композираш нова музика, да издаваш нови албуми, да тръгваш пак на турне и да повтаряш целия цикъл отново и отново. И преди да се усетиш – вече си в група от 25 години.

Така че да – постоянството е ключовата дума за всичко.

И вероятно без компромиси, нали?

Да, без компромиси – разбира се. Защото, нека сме честни, ние сме независима група. Издаваме музиката си сами.

Ако бяхте част от лейбъл, вероятно лейбълът щеше да ви натиска или да се опитва поне малко да ви промени стила, нали?

Да, мисля, че това обикновено се случва – особено при много големите лейбъли, когато в музиката ти се намесят куп мениджъри и започнат да ти говорят от сорта на: „Трябва да свирите това, защото сега е модерно“, или „Трябва да си промените звука“, и така нататък.

Както казах и преди – музиката е свобода. Свобода да правиш каквото си искаш. В ежедневието ни ние реално не сме чак толкова свободни. Трябва да ходиш на работа, да изпълняваш нареждания, да си плащаш сметките, да плащаш наема и да се справяш с всички тези отговорности.

Затова свиренето на музика трябва да е точно обратното. Трябва да е за свободата – да се изразяваш по какъвто начин искаш, без компромис и без да те ограничават.

Ти всъщност ме водиш идеално към следващия ми въпрос. От малки, задушни и потни клубове, дори и домашни партита, до най-големите фестивални сцени по света – какъв тип публика предпочитате и в каква среда според теб музиката на Planet of Zeus „стои“ най-добре?

Аз вярвам, че всякакъв вид музика звучи по-добре, когато озвучителната система е по-голяма. Колкото по-голям е PA-ът, толкова по-голям е и ефектът – толкова по-силно е въздействието. Но честно казано не съм сигурен, че мога да избера само една от двете опции.

Обичаме да свирим в големи зали – като големите клубове, в които свирим в Атина, или както беше преди, когато бяхме на турне с Kvelertak. Това са големи места – примерно около 2000 души, големи сцени и мощен звук. Там имаш шанс да „разгърнеш“ звука си и музиката си пред много по-голяма публика, да достигнеш до повече хора и реално да спечелиш нови фенове.

Но също така обичаме да свирим и в малки клубове, защото оттам започва всяка група. Всички групи са започнали по този начин – първите концерти винаги са в малки места. И това ти остава като много силен спомен – в ума и в сърцето ти. По някакъв начин е и по-романтично да свириш в клуб.

Да вземем например Mixtape 5 – ние наистина обичаме това място. Много е интензивно, защото феновете са много близо до теб, виждаш лицата им, усещаш енергията им. Виждаш, че си прекарват страхотно – и това ти носи много радост.

След над 20 години турнета – какво все още те вълнува в това да тръгнеш отново на път и какво е станало по-трудно?

Мисля, че с годините всъщност става по-лесно, защото вече знаем „как стават нещата“. Знаем какво трябва да правим – не само когато става дума за самия концерт или за пътуването, но и за по-дребните, практични неща: къде ще отседнем, как ще се храним, кога ще си починем. Правим го от толкова много години, че сега всичко това ни идва естествено.

И честно казано, колкото повече порастваме като хора, толкова повече започваме да очакваме турнетата с желание. По някакъв начин това е нашият начин да избягаме от ежедневието. Всички живеем тук, в Атина, някои от нас имат семейства, и когато тръгнем на турне, усещането е като да си вземеш малко „време за себе си“ – да си починеш от рутината и да се забавляваш.

Свиренето на музика е преди всичко забавление. Това е основната причина да правим турнета. Разбира се, има и финансови аспекти, но в крайна сметка най-важното е, че ние се кефим на това, което правим. Ние сме добри приятели от много години, така че винаги се радваме на възможността да сме заедно на път и да прекараме това време заедно.

Концертите ви на живо са много интензивни и физически, но това, разбира се, зависи и от публиката – винаги има взаимна обмяна на енергия между групата и хората отпред. А публиките в различните държави реагират различно на музиката ви.

Коя публика е била най-дивата – и коя най-странната?

Това е добър въпрос. Мисля, че публиката на Балканите всъщност много прилича на гръцката публика. Гърците са известни с това, че са много ентусиазирани и много енергични, и същият дух го има и из целите Балкани.

Според мен това е и въпрос на произход – откъде идваме всички. Балканските хора имат много общи неща: шумни са, страстни са и наистина обичат да се забавляват.

Най-странната публика, която помня, беше на един концерт в Швейцария преди много години. Реакцията беше супер интензивна, но по някакъв странен начин. Почти имах усещането, че хората си мислят, че са на съвсем различен концерт. Ние свирим рок музика, а публиката реагираше все едно е на електронно парти. Беше много необичайно.

Моето предположение е, че доста от хората бяха на наистина сериозни наркотици и просто реагираха на това, което усещат в момента. И това е окей за мен, разбира се. Но да си на сцената и да гледаш цялата тази картина пред теб… определено беше странно преживяване.

Разбирам. А има ли още държави, в които не сте били, но много ти се иска да видиш как ще реагира публиката на музиката ви?

Що се отнася до Европа, мисля, че сме свирили почти навсякъде. Това, което наистина ни е любопитно сега, е как ще реагира публиката на места, където още не сме били – например в Япония или в Съединените щати. Никога не сме свирили там, така че честно казано не знаем какво да очакваме.

Винаги е интересно да видиш как различни публики реагират на музиката ти. Но докато реално не отидем там и не го преживеем на място, е трудно да кажеш със сигурност как ще бъде.

Какво все още те плаши – творчески или като музикант?

Единственото нещо, което наистина ме плаши, е да няма достатъчно време. И не говоря само за мен лично, а като музиканти и като човешки същества – да намерим време да създаваме музика. Както казах и преди, аз имам семейство, нашите китаристи също имат семейства. Дните ни са много, много натоварени.

Ние не сме само членове на една рокендрол група. Правим и други неща – работим, за да изкарваме прехраната си. И точно това ме притеснява най-много: липсата на време. Времето, което ти трябва, за да твориш, да свириш и да правиш турнета.

Запазили сте много силно ядро в състава през годините. Каква е тайната да оцелееш повече от две десетилетия като група, без да прегориш? И кой е най-големият вътрешен конфликт, който сте преодолели?

Да си в група със същите хора 25 години е като да си част от семейство. В едно семейство имаш майка, баща, братя, сестри – и не е лесно. Има възходи и спадове постоянно. Понякога се караме, понякога дори не си говорим известно време, но в края на деня ние споделяме нещо, което е по-голямо от всички нас – и това е Planet of Zeus.

И ние трябва да сме обединени под това нещо, защото за нас то е много уникално, важно и… някак си свещено.

Светът, в който живеем, се промени много, откакто започнахте като група. Дори и след пандемията, нещата вече не се усещат по същия начин. Сега имаме AI-генерирани изображения, текстове, видеа и дори песни. Музикалната индустрия се промени сериозно и това влияе и на начина, по който публиката реагира на музиката. Според теб по-трудно ли е за младите банди да пробият днес, отколкото преди 20 години? И как тези промени се отразиха на вас като група?

Аз вярвам, че преди 25 години просто нямаше толкова много групи, колкото има днес. В наши дни имаш чувството, че ако вдигнеш един камък от земята, отдолу ще има банда. Толкова много са – буквално навсякъде има групи.

Но ако една банда иска да изпъкне, ако иска наистина да постигне нещо с музиката си и да стане позната – или дори някак си известна – правилата са си същите като преди. Трябва да работиш здраво. Трябва да пишеш добри песни. Трябва да си силна група на сцена. Трябва да свириш стегнати концерти и да си добър музикант. Това изобщо не се е променило.

Що се отнася до новите тенденции – като това AI да композира песни – според мен това е наистина тъжно и също така опасно. Вече става все по-трудно да различиш кое е истинско и кое не. В известен смисъл е доста дистопично.

Но в крайна сметка аз все още вярвам в хората. Вярвам в човешките същества и в способността им да разпознават автентичността. Хората са достатъчно умни, за да разберат кое е истинско и кое не е, и да усетят кога нещо е наистина добро.

Много добре казано. Според теб музикантите имат ли някаква отговорност да коментират социални или политически теми? Защото днес понякога виждаме и обратното – групи, които нарочно се държат далеч от политиката и се дистанцират от такива теми.

Не мога да отговарям от името на други групи. Мога да говоря за себе си и за Planet of Zeus. Ние сме коментирали много пъти неща, които се случват – най-вече тук, в Гърция, защото тук живеем. Разбира се, можем да говорим и за това какво става по света – например в Съединените щати, където Тръмп е ненормален и върши супер безобразни неща. Но ние живеем в Гърция, така че много пъти в миналото – и най-вероятно ще продължим и в бъдеще – да коментираме неща, които се случват тук.

Ние усещаме, че имаме някаква отговорност да го правим. В крайна сметка ние не сме само група – ние сме и хора. Искаме да изразяваме мнението си за това, което се случва около нас, и да заемаме позиция, когато усещаме, че е необходимо.

В същото време не мислим, че това трябва да се случва постоянно, защото ако непрекъснато говориш за политика, в един момент може да отвлечеш вниманието на хората от самата музика и…..

… И преди да се усетиш, ставаш Roger Waters?

Roger Waters вече е легенда. Той идва от една от най-великите групи на всички времена – Pink Floyd – и на този етап вероятно вече е приключил с това да композира нова музика. Заради този статус той има време и пространство постоянно да коментира какво се случва по света, когато и както си поиска.

Ние не сме в такава позиция. В крайна сметка, ако ние започнем да говорим за това какво се случва в Америка, най-вероятно никой няма да му пука какво точно казваме.

Аз все пак вярвам, че хората ще слушат какво имате да кажете. Винаги е хубаво да има обратна връзка и истински разговор. Мисля, че голяма част от проблемите в света днес идват от това, че хората просто вече не си говорят помежду си. И понеже сме на темата за комуникацията – как мислиш, че Planet of Zeus от 2005 година биха реагирали, ако можеха да видят и чуят Planet of Zeus през 2026?

В какъв смисъл имаш предвид?

Не знам… примерно ако по-младите Planet of Zeus чуят най-новия ви албум – как мислиш, че биха коментирали музиката, която правите днес? Какъв беше начинът ви на мислене тогава, в сравнение с начина, по който мислите сега?

Начинът на мислене тогава е лесен за разбиране, защото това беше начинът на мислене на човек в двайсетте си. Когато си толкова млад, не ти пука чак толкова за много неща и нямаш толкова отговорности. По-безгрижен си – и това отношение по някакъв начин се отразяваше и в музиката, особено в първите албуми на групата.

Лично аз не слушам много Planet of Zeus, когато съм сам вкъщи –странно ми е. Но ако се случи случайно, винаги го чувствам като някакво лично „пътуване във времето“. Слушам и си казвам: „Окей, окей… какво сме правили тогава?“ И си давам сметка, че някои от нещата, които сме правили, наистина са били интересни и уникални. Понякога дори се питам защо сме спрели да правим определени неща или защо сме се променили.

И това става като процес на мислене – да сравняваш ситуацията тогава със ситуацията сега. Но това е нормално. Хората порастват. Ние се променяме. И съвсем естествено начинът ни на мислене днес е различен от този, който сме имали тогава.

Ако имаше шанс да се срещнеш със себе си отпреди 20 години – кои са трите думи, които би казал на по-младото си „аз“ и на останалите момчета от групата?

Хмм, това е добър въпрос! В момента направо се смея. Аз не съм човек, който не съжалява за нищо. Така че ако имах шанс да подкарам един DeLorean, като във Back to the Future, и да се върна назад във времето… не бих променил нищо.

Най-вероятно бих казал просто: „Продължавайте само така“, или „Не променяйте нищо“. Но, разбира се, нещата пак ще се променят в бъдеще, защото така работи животът. Хората се променят.

Мисля, че това е страхотен начин да завършим интервюто, особено като се има предвид, че и времето ни изтича. Преди да приключим – искаш ли да оставиш послание към нашите читатели, или към хората, които още се чудят дали да дойдат да гледат Planet of Zeus на 12 март?

Честно казано, наистина нямаме търпение да се върнем в София. Знаем, че там имаме енергични и супер ентусиазирани фенове, и винаги си прекарваме страхотно, когато свирим в града. Сигурен съм, че и този път няма да е по-различно.

Подготвяме супер тежък сетлист – ще има и нови песни, и по-стари, ще ги смесим всичките заедно и ще си изкараме наистина страхотно. Ще бъде много як концерт.

Благодаря ти, J, за това интервю — да пием по нещо в София?

Разбира се, Nicko — благодаря ти за разговора!

***

Повече за PLANET OF ZEUS можете да намерите тук

Автор: Nikola Petras
Снимки: Planet Of Zeus Facebook Page
Март 2026