Въпросите ще бъдат малко по-различни от типичните. Ще задам първо тривиалните неща, а после ще продължа само с китарно насочените.

Действай!

Благодаря ти много за това интервю. Исках да те попитам първо как се чувстваш? Харесва ли ти тук? Харесва ли ти този хотел?

Тук е страхотно! Обичам хотела, обичам и онзи ресторант отсреща. Знаеш ли го?... Отсреща, точно там.

Чудесно, хапна ли нещо традиционно ?

Какво ядох ли? Ами нещо като пица и паста и нещо, което трябва да е било традиционно с доста пилешко. Беше страхотно!

Лошо е обаче, че в момента е ужасно времето тук.

О, времето беше прекрасно тази сутрин! Разходих се из целия квартал и беше абсолютно великолепно.

Радвам се да го чуя. Всъщност концерта в Белград беше отменен. Стигна ли изобщо до там или го подминахте?

Не, изобщо. Отмениха го преди да пристигна, докато все още бяхме в Будапеща. Преди концерта ни там разбрах за това. Това е Много тъжно, защото наистина исках да отида. Никога не съм бил в Белград преди. Никога не съм бил и в София, а наистина обичам да ходя на нови места. Наистина очаквах с нетърпение да отидем там, но не успях и съм доста ядосан.

Знам, че наистина обичаш да ходиш на различни места, заведения и ресторанти. Така, че днес трябва да е много интересно за теб.

Обожавам го, да! Аз съм бил на толкова много места по време на турнета и е рядкост да отида в нова страна. Много рядко, така че днес е много специален ден за мен.

По отношение на най-новия албум. Какво се случва там, от къде дойде идеята за Bad DNA?

Хората ме питат постоянно за Bad D.N.A. сякaш е издаден тук, но не е.

Да, но в действителност всеки говори за него.

Бих искал да е издаден в Европа, но всъщност е само в Япония и Азия. И затова няма да свиря много песни от него тази вечер.

Разбирам, аз наистина исках да чуя някои песни от него.

Жалко наистина, много жалко. Но това е дълга и скучна история. Няма да те занимавам с нея.

Хубавото е, че има Tokyo Jukebox. Ще свириш ли песни от този албум?

Да, със сигурност.

Има ли някой, който ще пее в песните?

Не и от Tokyo Jukebox, но ако отидеш на концерта тази вечер, ще видиш.

Исках да ти задам няколко въпроса за началото на кариерата ти. Как стана китарист и какво те накара да се захванеш с това? Беше ли нещо, което винаги си искал или просто така се случи?

Аз всъщност исках да стана спортист. Харесвах спортове като футбол и бейзбол, но бях твърде малък и слаб за нещо подобно.

Да разбирам те...

А-а-а! Ти не си толкова зле! Аз се провалях във всичко, обичам спорта, но не ставам! Но след това отидох да видя KISS и си казах "Мога да правя това това! Това, което са тези хора...това което правят...и аз го мога! Не мога да играя футбол, но това го мога. "

На колко години беше, когато за пръв път хвана китара?

Бях на 14.

А какви песни свири за пръв път?

Трябва да е било KISS или RAMONES.

Едно нещо, което очарова мен и повечето от моите приятели (като китаристи) е твоята техника при свирене с перце. И позата на дясната ръка.

Да знам, изглежда много тъпо. (Смее се)

Нямах предвид тъпо. Много е интересна и звукът е уникален. Как се случи, че започна да свириш така и какво доведе до развиването на тази техника?

Не съм го развивал, това просто се случи. Никога не съм го правил съзнателно. Мисля, че подсъзнателно не ми харесва звука на заглушени мелодии и предпочитам да ги свиря по ясни.... Сещаш ли се? Знаеш как повечето китаристи приглушават мелодиите. Мисля, че защото не ми харесва този звук, моята дясна ръка автоматично започва да си свири така.

И това е начина, по който започна да свириш на китара от самото начало?

Да, гледах едно старо видео когато бях в началното училище и от тогава свиря така. Знам, че изглежда ужасно и аз не го харесвам. Не мисля, че наистина има разлика в звука, ако трябва бъда честен с теб. Просто е начин, по който аз свиря.

Всъщност има значение. И разликата е в ударите нагоре с перцето. Ти използваш повече удари нагоре отколкото надолу по струните.

Никога не съм мислил за това, което казваш. Използването на повече удари нагоре?....наистина никога не съм се замислял.

Интонацията и акцентът на тона е различна от нормалното. Когато някой свири с бавно темпо най-често използва удари надолу с перцето, защото това е по-отчетливо. Но когато ти го правиш с удари нагоре си е съвсем различен стил.

Ами не знам, ти ще прецениш на концерта тази вечер. Не мисля, че техниката на свирене има нещо общо. Мога да изсвиря една мелодия по един начин днес и по съвем различен начин утре –мелодията обаче ще е същата. Няма абсолютно нищо специално, в това което правя. Може да я свиря с удари нагоре или надолу, да използвам перце или пръст...може и оная си работа.. не знам (ха-ха-ха).

Исках да попитам и за приятелството ти с Jason Becker. В началото на кариерата си свириш с него в Cacophony, това е невероятна група. Все още ли сте приятели и поддържате ли контакт?

Да, разбира се. Видяхме се през през март. Свирих и в благотворително шоу за него в Сан Франциско. Много китаристи се бяха събрали и свирихме за него, беше страхотно. Satriani беше там, Lukather също и всичко това беше в полза на Jason.

Казаха ми, че ще има нещо подобно и през през ноември тази година.

Да, това ще е друго. Аз нямам нищо общо с него. Участвах само в този в Сан Франциско .

Правиш ли това редовно?

Това е единствения път, в който участвам в нещо подобно. Бих желал да има повече такива събития, защото ние обичаме Jason.

Това е много добре, че все още поддържаш връзка с него, заедно сте правили невероятни неща. Един въпрос, който вълнува повечето китаристи по отношение на Jason и теб като дуо е - кой на кого оказава влияние и кой вдъхновява другия? Имате прилика в стила на свирене, но не е ясно кой от кого е повлиян.

Ами ... хм.. това е труден въпрос, но мога да ти отговоря. Когато се запознахме, той беше много млад, но имаше невероятен стил и свиренето му идваше от вътре. Аз обаче имах по-голям опит и имах повече чувство за мелодия. Като започнахме да свирим заедно той определено беше повлиян от моето чувство за мелодия, но неговата техника на свирене винаги е била много по-добра и по-изпипана от моята. Като го гледах как свири ми се искаше да работя повече по техниката си за да се ми получават нещата по-добре.. Така че и двамата един вид се допълвахме... Той с великата си техника и възможности, и аз с дълбоката и наистина ненормално-извратено чувство за мелодия. Така може би и двамата взехме по нещо от другия.

Така всъщност станахте дуо. Той научи нещо от теб и ти от него. Това ли е основното нещо ...?

Да, причината поради, която направихме група заедно е когато за първи път го видях си казах: "Хей, той е страхотен китарист. И какво от това? ". След като засвирих някои от моите идеи, а те са доста странни както знаете и повечето хора не могат да ги подхванат веднага, Jason ги засвири моментално. Помня, че си казах: "О, Боже мой, той свири нещата ми от първия път! И ги свири по-добре от мен! Как става това? Това е гадно! ". Тогава му казах "Чакай малко, ако имаме група можем да направим тези неща на живо!". И така се случи всичко.

Не е само това. И двамата сте много добри приятели.

Ами това е основното нещо, тoй е много готин човек. Аз исках да се мотаем заедно насам -натам. Повечето китаристи имат его. Аз имам малко его, а той дори още по-малко. Така че е странно да ни видите и двама ни – Китаристи без его в една група.

Исках да ти задам няколко въпроса за албумите, които си правил докато свиреше с Megadeth. Tова е през 90-те години, когато издаваш три албума Introduction, Scenes и True Obsessions. Какво доведе до тези албуми? Беше ли нещо, което не си успял да направиш с Megadeth? С тях свириш траш метъл, а албумите ти са доста по-различни. И какво доведе до специфичния звук в тях?

Мога да отговоря на това. Преди да се присъединя към Megadeth свирих Dragon's Kiss нали? ... Музиката там е доста тежка. После с Megadeth свирих това всяка вечер и издаването на албум като Rust In Peace, Countdown to Extinction и Youthanasia беше безмислено. Така че аз трябваше да направя нещо различно в противен случай, нямаше смисъл да го правя. Така че, мисля, че ако не се бях присъединил към Megadeth всичките ми солови албуми щяха да са нещо като Dragon's Kiss.

Всяка вечер правих това с Megadeth и аз съм като теб, има много неща, които искам да направя в музиката освен тези тежки неща. Плюс това след свиренето с Megadeth като отивах в студиото, не исках да чуя подобен риф.

Това, което е много интересно е твоята любов към японската култура. Ти живееш в Япония в момента. Как възникна тази страст, кога започна да я използваш и в музиката си? Имаш и традиционен Enka стил, което е различно.

Когато бях тийнейджър живях в Хавай и слушах много японска, китайска и азиатска музика. Така че когато бях като 17 или 18 всички на тази възраст, когато станеха много добри, започваха да учат джаз или да слушат този тип добри китаристи, нали знаеш като Jeff Beck, Al Di Meola и т.н.. Те са от добрите момчета в музиката. Аз не харесвах това. Не харесвам джаз, къса коса и тези неща изобщо. Така че си казах: "Мамка му, какво повече мога науча?" Вече съм достатъчно добър рок китарист. Всички обаче започваха да учат, прогресив рок, фюжън и подобни „сложни" неща !. Но всичко това е скучно бе човек Тогава чух азиатска музика с уникалния начин на изразяване и гласове, също така и персийска музика и въобще музика от тази част на света.... Източноевропейска и циганска музика. Толкова е по-яко от джаз, и всичко друго, което повечето китаристи свирят! Научих всичко това в Хавай и мисля, че то запали интереса ми към Япония.

И всъщност го превърна в музикален стил.

Да, защото, когато си 17 или 18 и можеш вече да свириш всичките си любими песни...Тогава искаш да научиш нещо ново.... нали?

Да. И всъщност така ти преобърна всичко. Така стилът ти стана уникален, защото си търсил нещо съвсем различно от това, което си правил.

Ами не съм го търсил, просто го открих. Имах късмет, защото си казах: "Добре, сега какво да правя?". Всички останали момчета свирят неща на Van Halen и всеки се опитва да е като него. Казвах си: "Мамка му, това е много сложно, никога няма да мога да го направя." И в крайна сметка правих нещо коренно различно. Просто се случи да харесвам и чужда музика, мелодиите изглеждаха по-дълбоки и Близкия изток е свързан с много интересни неща.

Добре. Последният въпрос, разбира се, какви са плановете ти за бъдещето? Какво планираш да се случи след няколко години? Вече започна доста по-тежичко от 2000 година насам със Music For Speeding и продължи така. Планираш ли занапред да продължаваш по същия начин?

Да, всъщност в момента съм в студио и на турне, но в действителност записвам Tokyo Jukebox 2. ,който е почти готов.

Страхотна новина! Това е един от любимите ми албуми, композициите са просто страхотни, никога не съм чувал нещо подобно.

Благодаря ти много. Ако ти е харесал „Tokyo Jukebox", много ще ти хареса и този. Защото това е един от първите албуми, които съм правил от доста време, когато всъщност слушам себе си (смее се). Искам да кажа, че съм твърде скромен, не обичам да слушам моите неща, след като ги направя, но ми се случи докато карам да слушам Tokyo Jukebox и си казах: "Това е готино, човече!".

Така, албумът е готов. Има само една песен да довърша. Смесвам го, и ако се видим по-късно на бекстейджа мога да ти изсвиря нещо от него (!!!).

Ще бъде страхотно. Благодаряти за това интервю Marty. Пожелавам ти страхотна вечер.

Благодаря ти човече!..Пожелавам ти същото!

Интервю: Янис Петрас
Снимки: Никола Петрас