mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2020
February
12
2020
February
13
2020
February
20
2020
February
22
2020
February
26
2020
February
27
2020
March
02
2020
March
11
2020
March
13

Статии

Live M.O.D.e - Репортаж от концерта на M.O.D., Urban Grey и Savage Ravage

Има изпълнители, които отиват в някое телевизионно шоу, за да търсят одобрението на няколко „селебритита“ с широки бели усмивки, вярвайки, че това ще ги направи звезди, ще ги качи на сцената. А има и едни други изпълнители, които нямат нужда да правят това, защото те СА сцената. Защото сцената не е нещо, на което някой те качва, а това е мястото, на което си застанал и стоиш изправен. Не е нужно да си ги чувал, не е задължително да имат платинени плочи, не е нужно и да имат милиони гледания в YouTube. Те просто са там, както крокодилите (говорим за истински динозаври) в мазните води на Мисисипи. Тяхната акредитация не са доларовите знаци, а мазолите по пръстите, сивите бради и лепенките на авиационни линии по китарните калъфи.

Вечерта на 19-ти, и ние като едни брадясали крокодили се плъзгаме, покрити с фини прахови частици, в също тъй мазната мъгла на декемврийска София, запътени към клуб Mixtape 5, държейки пластмасови чашки, пълни с шайка необуздани и нефилтрирани дрожди. Очаква ни също толкова необуздано и нефилтрирано представление. Но за това... след малко.

За момента, всичко върви по програма, чак е скучно. Пред клуба си бърборят група достолепни фенове с кожени якета, накичени със значки - сякаш ветерани от някаква потънала във времето фантастична война. Вратите на клуба са отворени, хората влизат спокойно, вътре е почти празно и разни набори с прошарени коси спокойно смучат бири и си говорят, сгушени по краищата на залата.

Не знам какво точно да очаквам... помен, пиано концерт на Чайковски или изригване на вулкан. От колоните се лее прочувствения глас на вокалиста на Pero Defformero (представям си как романтично е събрал вежди), а момчетата от Savage Ravage шават по сцената, приготвяйки се за началото, а то е точно в 20:04.

Помня, когато за първи път ги чух - бяха хлапета, но още тогава излъчваха една непоклатима убеденост в това, което правят. Виждам, че тази убеденост днес се е пропила във всяка брънка на тези момчета. Защото те не просто свирят – вокалистът, фронтмен и басист на групата, конвулсивно потрепва в ритъма на музиката, изживявайки всеки преход, всяка промяна на темпото. Звукът излиза не от усилвателите, не от пръстите, докосващи струните, а от всяка клетка на тялото. И мисля, че точно това създава името на един изпълнител и го превръща в сцена - не мисълта да се харесаш, да се продадеш - а това да бъдеш себе си, какъвто и да си. И още - браво, пичове! Благодаря, че пяхте на Български (Speak Bulgarian or die ;)).

И смятам, че не опира до това дали можеш да изсвириш 16/23-тини в, колко октави взимаш и дали имаш лейбъл. Съмнявам се, че един ден ще свирят по стадиони и ще се снимат в реклами на Кока Кола. Кой знае?! Възможно е и никога да не чуеш повече за тях. Но тази вечер те бяха всичко, което един изпълнител може да бъде - бяха необуздани, бяха френетични и страстно ни заливаха с интересна смесица от идеи, почерпени от хеви сцената от последните 30 години - чух и Slayer и Mastodon, чух дет и ритмики, характерни за индъстриъл и електронната музика. Момчетата нямат задръжки или притеснения да забъркат всичко това и да ни го представят по един откровен и непринуден начин. В клуба все още има не повече от 100 души и овациите са някак вяли, вероятно хората още не са се отърсили от четвъртъка - това важи и за мен самия. Но това не е важно. Важното е, че тези момчета си вярват. И аз им повярвах.

Ето и сетлиста на Savage Ravage:
1. Интро
2. Гнездо
3. Нашето модерно време
4. Thunderfuck
5. Тухла по тухла
6. Las Vegan
7. Жълти изроди

Savage Ravage благодарят на публиката и в 20:34 слизат от сцената, където започва подготовката за излизането на Urban Grey. Само след няколко минути, в 20:46, с едно "Добър вечер", сцената оживява отново и героите на сивия град изригват. Пред сцената се изпълва с хора, които жадно посрещат урагана от звуци. Urban Grеy са ветерани на ъндърграунд сцената и въпреки годините не са изгубили от енергията си. Вероятно сме връстници с вокала и мога добре да си представя какво коства да се раздаваш така. Наистина впечатляващо. Има много групи, които след години са сиво копие на това, което някога са били, но Urban Grеy стояха на сцената толкова стабилно и забиха с такъв хъс и ярост, че и дума не може да става за посивяване. Феновете определено се оживиха, но все още приличаме на публиката от джаз фестивала в Монтрьо.

А Urban Grey редят яростни откоси и не спират да общуват с публиката - непринудено, спонтанно. Парчетата се носят като стадо носорози в атака и хората се кефят от сърце - от девойката с размъкнатите панталони и чичкото с лъскавото кубе, до офис мацката с черната рокличка – всички поклащаме глава утвърдително. Много яко и освежаващо изживяване в четвъртък вечер – ще речеш, че е петък.

 

Вероятно има хора, които биха описали музиката им като агресивна. Но аз не бих нарекъл изказването на истината за агресия. Тя е в главата на слушащия. И въпреки яростните китарни картечи и изплютите сурови стихове, в залата цари братска атмосфера – няма стъпкани в погото и все ще се намери здрава ръка да те повдигне и вкара отново в центрофугата.

Представлението им е разбуждащо - в съзнанието ми нахлува поток образи - от препускащи глигани, адски армии, крачещи в строй, зенитни картечници и бойни рогове. Музиката е сурова, откровена, in-your-face. Хората, които сега пляскат и крещят, вероятно преди 20 години са се размазвали в погото, но сега, по-скоро се задоволяват с откровени и бурни овации, за да изпратят непосивелите Urban Grey в 21:29.

Ето и сетлиста на групата:
1. Shot
2. Control
3. Cross The Line
4. No Matter Where
5. 5-th
6. No Time To Waste
7. New Cannibal Creed
8. Bush
9. So Hard
10. The Solution Is The Problem
11. The Voice Within
12. Freak Show (парче от новия албум!)
13. P.I.G.

В клуба продължават да се вливат фенове и, когато небрежно заемат местата си пред сцената в 21:57, музикантите от M.O.D. са посрещнати от сгъстените редици на едни вече преобразени хора, успели да се отърсят от грижите, забравили възрастта и задръжките си. Групата изригва. И публиката изригва. Пред сцената се образува свирепо пого, което не затихва до края на концерта. И аз се метнах. Мислех, че имам прилично кардио - нямам! Не съм бил фен на тази група, но вече съм. Просто, защото имам нужда от истински (влагай каквото си искаш в тази дума) неща. The Real shit! Чухме Douche Crew, Milano Mosh, Fight, Pussywhipped, True Colors, I Love Livin in The City, Speak Bulgarian Or Die (да, Bulgarian), Kill Yourself, United Forces, a накрая Били остана с китарката да ни изпее романтичното Bubble Butt ;)

Въпреки лютите и свирепи ритми, Били Милано и компания са най-милите чичаци, които съм виждал от много време насам. И определено не са дошли за бройката. Не го познавам лично, но имам усещането, че Били е много точен пич и скоро го доказва и на практика. Едно, че на 55 годишна възраст се раздаде докрай на сцената, но и каза, че не е отказал да стисне подадена ръка и ще подпише всичко освен dick-ове. Задници, цици - няма проблеми! Той си го каза направо - “Обичам цици!!!“ и после забиват Milk. Шегаджии! И не останаха на приказки, а след концерта, качиха половината публика на сцената и половин час си правиха селфита и подписваха всичко, което им подаваха. За това става дума! И това няма как да ти го даде кастинга за таланти и няма как някой да те направи такъв. Или си, или не си!

Били и компания са пичове и са истински. Нефилтрирани. Няма цензура, няма политическа коректност. Накрая ще ви разкажа и за вълненията му, които Били сподели с нас. Бурно разказа за това как австрийците им задържали дисковете и фланелките - не им харесало заглавието на последния албум „Busted, Broke & American“. С неподправена емоция каза, че много е харесал хората, пред който е свирил в Русия, Чехия и сега - в България. „Нахрани“ сънародниците си, бившия президент и завърши с поздрав за Демократите - парчето „You're A Fucking Dick“. Какъв мил човек. Наистина! След гаден полет от Москва, след повръщане и безсънна нощ, пичът се съдра да пее, даде сърце и душа, и половин час, като Дядо Коледа, буквално минал през комина, си прави селфита с радостните фенове.

M.O.D. разцепиха!

Цялата галерия със снимки от събитието может да разгледате тук

Автор: Румен Киров
Снимки: Никола Петрас