mobile-version-icon1 rss-icon facebook-icon tweet-icon google-icon
  • Tag Yourself
    Tag Yourself

    Отбележете себе си или свой приятел в специалната ни концертна Facebook галерия

2020
February
12
2020
February
13
2020
February
20
2020
February
22
2020
February
26
2020
February
27
2020
March
02
2020
March
11
2020
March
13

Статии

Репортаж от концерта на MOONSPELL и ROTTING CHRIST - 17.11.2019

Нека започна с това, че е време отново фенът и „журналистката“ в мен да се срещнат. Не твърдя че съм журналист, но преди всичко съм фен живеещ и дишащ за тази музика музика. Като се замисля реално много малко хора могат да се похвалят с Музикална журналистика като висше образование. Тук обаче няма да има думи за пълнеж и за „отбиване на номера“, а ще е едно изцяло фенско безпристрастно мнение (надявам се).

От където и да погледнем турнето ROTTING CHRIST – MOONSPELL е нещо, което трябваше да се случи на всяка цена рано или късно. Всеки знае през 90-те какви епични турнета са се състояли. И когато това турне се обяви, съм сигурна че много хора са ахнали от възхита какво нещо ще се случи. Не случайно концертът е SOLD OUT и то не само в България!

Но за късмет на групи, точно като през 90 и сега, нещата по границите не са се променили много особено за странно изглеждащи музиканти. Два дни преди нашата дата, MOONSPELL и ROTTING CHRIST са задържани на турската граница, а съпорт групата SILVER DUST дори не я преминават. Оттам тръгва огромното закъснение за румънския концерт, а след задържане и на Дунав мост (отново) е видно, че групите ще закъснеят и за нашата дата.

Никой, нищо не може да направи в този случай, всички седим и чакаме тарпеливо все пак да се случат нещата. Организаторът още от обяд предупреди за закъснението, самите групи го обявиха по социалните си мрежи, а имаше и разлепени съобщения на входа на клуба с новия график.
Въпреки новия график, беше ясно че времето не е достатъчно на бандите да се вмъкнат в графика.

По всичко изглеждаше, че има два варианта или концертът ще закъснее с още много, или съпорт групата SILVER DUST няма да излязат. Самите SILVER DUST се отказаха от участието си, за да успеят цялостно да спасят събитието времево и всичко да тръгне по новия график. Нещо, за което Fernando Ribeiro неколкократно им благодари от сцената.

Затова сцената се приготвяше директно за ROTTING CHRIST. В последните години гърците дръпнаха много сериозно за да излязат от удобния им до тогава ъндърграунд. Все така себе си и все така различни. Макар и много хора казват, че се повтарят, истината е съвсем друга. Те са едни от малкото групи, които в процес на развитие са стигнали до там, че не се побират в определението „black metal” или някакъв друг под жанр на метъл музиката. Те са си създали свой собствен стил. Това е нещо, което много малко групи са правили. Не може да се обвинява една heavy metal група, че свири heavy metal. Така е при тях, само че те са изградили своя ниша, искрени са в това, което правят, създават го от сърце, а не заради пари и въпреки това всеки албум носи коренно различна атмосфера от предходния.

ROTTING CHRIST откриха с „666“ и „Dub-sag-ta-ke“. След тях последва „Fire, God and Fear“ от последния им албум „The Heretics”. Тук за съжаление си пролича, че озвучаването им е ужасно. Не само, че едната колона започна да пращи, което не е за пръв път в Mixtape 5 но звукът беше прекалено усилен. Фенка съм на групата от 10 години и ги гледах за 19 път! Гледала съм ги както тук, така и в няколко страни извън България, е никога не са имали чак толкова лощо озвучаване! Не знам дали е било лош късмет или някой не си е свършил работата, но фактът е един и пращящата колона, която дори Sakis удари няколко пъти го доказва.

И въпреки лошия звук, това не успя да сломи гръцкия боен дух на братята. Чухме по новите „Kata ton Demona Eautou“, „Apage Satana“ и за съжаление втората и последна песен от „The Heretics” – “Dies Irae“, която на живо звучи доста по-тежко. Не е нужно да казвам, че българските фенове обичат ROTTING CHRIST. Много малко групи могат да създадат такава атмосфера, както братята Tolis могат. Мистично-атмосферично и в същия момент, нажежаващо бойно, разгромяващо настроение. Те не са просто поредната статична група, а от началото до края на сцената е една вихрушка от стабилен headbanging и безмилостна музикална сеч, което песни като „The Forest of N'Gai“, „Societas Satanas“ и „In Yumen-Xibalba“ показват най-добре. Това важи не само на сцената , но и за публиката. Чухме още “Grandis Spiritus Diavolos” и емблематичните „King of a Stellar War“ и разбира се „Non Serviam“.

Както казах die hard фен съм и това ми е една от най-любимите групи, няма как да отбия номера със сухи думи. Точно заради това колкото и позитивна, толкова и критична мога да бъда. Die hard феновете винаги изискват най-доброто от любимите си групи. Тук ще спомена, и че чисто музикално липсата на George Emmanuel се усещаше, а това си личи и от факта, че вече втори китарист „заема“ мястото му от февруари насам.

Макар, че това е второто гостуване на MOONSPELL за последните 5 месеца, феновете им вече ги очакваха с нетърпение. Не след дълго на сцената вече бяха излезли MOONSPELL. Това беше вторият им концерт за по-малко от 24 часа, но въпреки това и те не показаха голямата умора, която бяха събрали.
На сцената възцари готическото спокойствие присъщо за MOONSPELL. Португалците откриха концерта с „Em Nome do Medo" , „1755"и „In Tremor Dei" от последния им албум „1755“. Звукът им беше значително по-чист и по-добър. Последва лек завой с 13-тина години назад и чухме „Opium“ и „Awake“.

Както вече споменах, Fernando неколкократно благодари на SILVER DUST, че се отказаха от таз вечерното си участие, за да може концертът да бъде спасен и да се състои с първоначалното обявено закъснение. Разбира се благодари и на публиката, за проявеното търпение.

„Night Eternal“, „Breathe (Until We Are No More)“ и „Vampiria” нажежиха обстановката. Оказа се, че „Breathe (Until We Are No More)“ е толкова любима на публиката, колкото и „мунспелския химн“ „Alma Mater”! Португалците изнесоха не просто поредния концерт, а цяло готическо представление. Имаше фенери, кръстове, чумава докторска маска, пелерини - цяла театрална постановка. Това определено те кара не само да бъдеш на някакъв концерт, а да съпреживееш и да бъдеш част , цялостно самите песни.

Някъде измежду сетлиста се прокраднаха още и „Everything Invaded“, „Mephisto“ и „Evento“, за да стигнем до „Alma Mater”.
Fernando Ribeiro призова да викаме, да дадем от себе си всичко, така сякаш това е последната песен за вечерта.
След нея дойде ред на последните две песни от сетлиста на португалците – „Todos Os Santos“ и разбира се накъде без – „Full Moon Madness“, на която Miguel и Fernando си партнираха в свиренето на барабани.

MOONSPELL също толкова истински, сърцати и предани на феновете си, слязоха от сцената да се здрависат и благодарят на хората от първите редове.

Пълна галерия със снимки можете да намерите тук

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас