Концертът на Corey Taylor в столичната Арена София (Колодрум), беше истинска буря – и буквално, и преносно. Природата не си поплюва и ни спретна една страхотна вихрушка в парка, но групите на сцената се постараха тя да бъде и емоционална. За наше нещастие, този път прогнозата за лошо време позна, но това не попречи на артистите на сцената да сътворят магия. Още с пристигането ми в Борисовата градина, заваля дъжд, но бях подготвена с дъждобран. Викам си, след калта в Белград на Rammstein преди няколко дни, няма какво да ме уплаши, ама нещо ми бяха грешни сметките.

Да се върнем на шоуто, защото има много какво да се каже. Black Tooth се качиха първи на сцената и буквално ни отвяха. Такава енергия отдавна не бях виждала и усещала от банда. Изпълнението им не беше кратко (около 45 минути), но мина като един миг, пълен с какви ли не емоции. Турците са познати на голяма част от аудиторията с изявата си миналата година като подгряващи на титаните Pantera. (Репортаж / Снимки) Но за тях „подгряваща банда” е меко казано, те са „взривяващи”, особено вокалистът им Tuna Vural. Този човек не се спря дори за 2 секунди. Макар че шоуто им стартира с лек технически проблем, това въобще не се отрази на зрелището, което ни изнесоха. Любимата им дума явно беше „fucking”, защото я употребяваха доста често, особено по отношение на дъжда. Добре си спомняха българските фенове и още с излизането казаха, че сме страхотни. Една от кулминациите на шоуто им беше, когато  Tuna призова всички да клекнат, и не беше доволен, че някои хора отказаха да се „подчинят”, което го накара да слезе от сцената и собственоръчно да отиде и да ги накара. Е, удари на камък с един от присъстващите, но другите чинно го слушахме, след което преброи до 4 и всички скочиха, начело с него. През цялото шоу се молеха на феновете за пого и wall of death, като успяха да получат от публиката и двете. Нямаше как да минем и без кавър на любимите Pantera, които както личи в творчеството, са им повлияли доста. Walk прозвуча пред вече събиращата се тълпа, а детето, което изкараха на сцената, направи момента още по-специален. Малчуганът видимо е кефеше и въобще не се смути колко хора го гледат, дори запя кратка фраза от песента на микрофона, а вокалът го качи на раменете си продължи най-спокойно да си пее. Разбира се, както всяко хубаво нещо и това енергично представяне имаше своя край, но се надявам скоро да видим Black Tooth на самостоятелен концерт, за да разгърнат целия си потенциал. Публиката беше в екстаз след зрелищното им шоу, което доказа, че не само сценичните ефекти правят един концерт запомнящ.

Точно си мислех, че дъждът се е разминал и малко след започването на Siamese, отново заваля. Датчаните споделиха, че макар да са далеч от дома, се чувстват чудесно при нас и много се радват на първото си гостуване в България. Първите 20 минути от сета им минаха ударно, а вокалът им със сръбски корени Mirza Radonjica ни поздрави и ни попита как сме. За съжаление обаче, се наложи шоуто им да бъде прекъснато, тъй като гръмотевичната буря се засили и имаше рискове, както за групата, така и за публиката. В този момент в моята глава, целият концерт беше под въпрос, а по обърканите физиономии на феновете съдя, че си мислеха същото. Все пак обаче, благодарение на благосклоността на Майката природа и професионализма на екипа, организиращ концерта, около 20 минути по-късно, шоуто на Siamese продължи. Изуми ме, че се върнаха със същия хъс, сякаш не са спирали, преведоха ни през няколко различни стила, интересни интерпретации с виола и какво ли още не. Както самите те казаха на сбогуване с публиката: „Надяваме се да се върнем скоро”, мисля че и новите фенове, които спечелиха, имат същото желание.

Като по поръчка, бурята утихна и въпреки забавянето, организаторите успяха да наваксат и няколко минути след 21:30, на сцената се качи звездата на вечерта – Corey Taylor. Сетлистът му беше много добре разпределен, така че за любителите на всеки от проектите му да има по нещо. Откриващата Post Traumatic Blues взриви публиката, а последвалите класики на Stone Sour, Slipknot и соловите му неща, направо подпалиха Борисовата градина. Made of Scars и Song #3 бяха подарък за феновете. Още с излизането си, певецът поиска да светнат прожекторите, за да види българската публика по-добре. Уважението му към подгряващите групи, беше забележително, защото поиска на няколко пъти специални аплодисменти за тях. We Are the Rest се превърна в игра с почитателите, които трябваше да повтарят след Corey, естествено всички слушаха и изпълняваха. Before I Forget определено беше една от кулминациите на вечерта, нямаше човек, който да не крещи с цяло гърло. Певецът не пропусна да представи колегите си на сцената, които бяха невероятни професионалисти и свириха страхотно – Christian Martucci и Zach Throne са китаристите, Dustin Robert е на барабаните, а Eliot Lorango – на баса. Вокалистът представяше песните много интересно, като използваше заглавията им в различен контекст, което публиката оцени с викове и скандирания. Преди Talk Sick, той сподели, че в последните години е осъзнал колко е важно да мислим позитивно, да бягаме от негативната енергия и да не позволяваме на егото ни да разрушава света около нас. Парчето Home посвети на жена си, която срещнал преди 7 години и променила живота му, превръщайки го в по-добър човек. (She will always be my Home.)

С емблематичната Through Glass завърши официалната част от шоуто. Почитателите знаеха, че това не е краят, затова крещяха „Corey, Corey” все по-силно, и естествено групата се върна на сцената за още 3 парчета – The Killing Moon, 30/30-150 и култовата Duality. Феновете продължиха да се раздават с голям хъс и адреналин, което певецът оцени високо. Сбогува се и обеща да се върне, а ние се надяваме, че ще е скоро независимо с кой от проектите му.

Вечерта на 30-ти май ще се запомни в музикалния ни календар като победа на музиката над бурята, на любовта на феновете над дъжда и на желанието им да видят своя любимец, въпреки обстоятелствата. В такива моменти си давам сметка, че точно затова музиката е най-великото изкуство за мен, защото кара хората да искат да се докосват до нея въпреки всичко, независимо пред какви пречки и жертви се налага да се изправят!

Автор: Илияна Чоевска
Снимки: Гергана Попова

Пълна галерия от събитието: