Има групи, които колкото и пъти да дойдат няма да се оплакваме. Apocalyptica са точно от тях. Те,  разбира се, не поставят нашето гостоприемство под въпрос и превръщат всяко свое гостуване в един малък празник. А защо толкова харесваме групата ли? Защото когато те се появиха бяха нещо различно и същевременно нещо, което се превърна в константа. Музиката им е толкова идентична и интересна, че си изгради цял стил, който се свързва именно с бандата. Съвсем наивно, но и някак си смело,  Apocalyptica започнаха кариерата си с кавър албум на Metallica. Сега, близо 30 години и 10 албума по-късно, те се завръщат към това. Обожавам тази дума “завръщат” - все едно са си тръгвали! Завръщат се и в България за девето гостуване, ако не ме лъже паметта.

Имам съвсем ясен спомен от първото им гостуване през 1999 в Зала 1 на НДК, когато ги гледах за пръв път. По една или друга причина, имам все хубави спомени от техните концерти, но за това малко по-натам в репортажа. В деня на концерта се прибрахме след близо едноседмично скитане по “Европата”, за да видим как и там се правят концерти. За съжаление не видяхме, тъй като бяха отменени и си останахме само с разходката. Да, това се случва навсякъде и не само у нас, има проблеми с логистика, продажби и т.н. Макар и с доста натрупана умора,  нямах търпение за концертната вечер и малко по-високи децибели, без да се налага да пътувам с часове. Зала 3 на НДК е доста подходяща за случая и много хора вече се бяха ориентирали към седмия етаж на НДК. Вратите за публика бяха отворени малко по-рано от обявения час, което в никакъв случай не може да е недостатък, имайки предвид почти минусовите температури отвън. Точно в 21:00 ч публиката посрещна на сцена и финландците от Arctis. Трябва да призная, че аз не съм от хората, от които ще чуете прекалено позитивна оценка за съпорт група в този стил. Но няма как да отрека, че Arctis се справиха блестящо със задачата си да подгреят публиката.

За сравнително нова група финландците действаха сигурно и със замах. За отделените им близо 40 минути на сцена, чухме чудесна селекция от песни от дебютния им албум  като “I’ll Give You Hell”, “Remedy”, “Bimbo”, “Tell Me Why”, “WWM” и др. Както вече споменах,  публиката реагираше доста жизнерадостно на финландския квинтет, което им придаваше все повече енергия. Макар много групи от този стил да имат способността да отегчават, Arctis направиха точно обратното. Музиката и песните им лесно влизат под кожата и могат с дни наред да те тормозят с някоя мелодия. Сигурен съм,  и силно се надявам, че това няма да е последния път, когато ще ги видим на родна сцена.

Часът вече е 21:15 и на всички ни е ясно, че започва това, за което сме дошли “The Ecstasy of Gold” на Ennio Morricone,  ако не е жокер, значи не сте на правилния концерт! Интересно е как тази композиция заживява изцяло различен живот сред феновете на Metallica. Нещо като “Doctor Doctor” на U.F.O. за феновете на Iron Maiden. Три минути, които оправдават всички похарчени пари, пропътувани километри и безсънни нощи. Три минути, с които чакането приключва, но започва всичко останало. Без много размотаване по сцената и с широки усмивки Paavo, Perttu и Eiccca започнаха гръмко с “Ride the Lightning”. В този момент всъщност се сетих какво каза Eicca в интервюто, което даде за нас седмица преди концерта (прочети тук).  “Концертът ще е изцяло Metallica шоу и ще има, както нови, така и интерпретация на стари песни.” Като го попитах защо точно Metallica? “Защото адски много се кефим да ги свирим,  човече!”

Съмнявам се, че някой, който е присъствал на концерта би отрекъл. Енергията и хъса, с които тези пичове свирят е завиден. И това ме кара да мисля, че абсолютно нормално за тях беше да издадат втори албум само с песни на Metallica. Но пък какво би бил той, ако не можеш да си откъснеш главата, свирейки го на живо?...Чухме и “Enter Sandman”, “Creeping Death”, “For Whom the Bell Tolls” и “Battery” и “Nothing Else Matters”, които ни върнаха обратно в средата на 90-те, когато Apocalyptica станаха известни точно с тези свои “кавъри”. Слагам кавъри в кавички, защото винаги съм ги възприемал за нещо повече от просто елементарно просвирване на песните. Изисква се специално умение да вземеш една композиция, да я разглобиш, разбереш и да я събереш, и пресъздадеш отново, но през собствена призма без да я съсипеш. Определено това се отдава на Apocalyptica.

Култът и почитта към Metallica винаги са вървели ръка за ръка с няколко контра-теми. “Металика са до Черния албум!”… “Ларс не може да свири” … “Какво не е наред със St.Anger?”..”Дейв Мъстейн написа всичко”… и т.н. Тук може да се спори на дълго и на широко, и пак няма да се спрем на конкретен отговор, но пък всички ще се обединят за едно! Клиф Бъртън е велик! В "The Call of Ktulu", Бъртън използва арпежи в бас линията, което добавя към нея дълбочина и сложност. Тази техника е вдъхновена от неговото музикално образование и любов към класическата музика, особено към творци като Бах. Това обяснява и защо с такава лекота тази песен пасва на Apocalyptica. Великите умове мислят еднакво! Изненада за мен беше да чуя и интерпретацията на “St Anger”, в която финландците са изкарали интересната вокална линия като баладична мелодия, но същевременно са запазили тежката част и дори металното дрънчене на барабаните.

Вечерта нямаше как да протече и без класики като “The Four Horsemen”, “Blackened”, “Master of Puppets” и “Seek & Destroy”. Финландските метъл виртуози с лекота се справяха с тези утвърдени класики и се чувстваха в свои води, докато разгръщаха изцяло нов прочит на тези класики пред почитателите. Именно едно такова парче е “One”,  което неслучайно е и единствения не-инструментал в новия албум. James Hetfield записва текста като речитатив, а Robert Trujillo записва партиите на преработената от Apocalyptica класика. Финалният резултат в албума и в аранжимент на живо е феноменален и съм сигурен, че всички сте усетили тази тръпка, която върви по гърба и кара кожата ви да настръхне. Това беше и феноменалния край за вечерта. Всички искахме още и всички сме доволни.

Ако трябва да обобщя концерта, ще го кажа така: Никога не съм бил особен фен на Metallica, но адски харесвам това, което са направили Apocalyptica. Шоуто си заслужава и се радвам, че бях пак част от него. Помните ли как по-горе казах, че имам все хубави спомени от концерти на Apocalyptica? Преди 18 години с Гери (която снима днес концерта),  излязохме на среща именно на техен концерт в зала Христо Ботев.. Дали добре е минала вечерта тогава? Да го кажем така: днес още сме заедно и пак сме на концерт на Apocalyptica. На излизане от залата не я попитах кога ще се видим пак, а какво ще вечеряме, когато се приберем. Peace, Love and Rock N Roll!

Автор: Никола Петрас
Снимки: Гери Попова

Пълна галерия от събитието: