Знаете ли, че ако влезете в музикален магазин в САЩ и пожелаете да си купите електрическа китара, повечето от продавачите ще ви изброят две песни, които НЯМАТЕ право да свирите на територията на магазина - едната е “Stairway to Heaven”, a другата [о, ужас] - втория химн на България, рекордьорът за мелодия на годината в Куртово Конаре от 1972г. насам - СМОУКА! Затова не си купуваме електрически китари от тези глупави кравари [да си свирят на тях сами!], защото са решили да посегнат на най-свидното ни, нали? :)

Обратно на наша територия, без значение колко и какви рок-фестивали се организират тук, с обявяването на почти всеки един от тях, неминуемо изникват двата задължителни въпроса: “Ще има ли еднодневни билети?” и “Ще има ли Смоука?”, а който и да свири, не издъни ли алфата и бетата на рифовете я в саундчека си, я като мини-трибют в рамките на концерта си, значи сигурно “не я умее като Ричито” и разочарованието е повсеместно. Дори на прима-виста се сещам за няколко познати, болни фенове на DEEP PURPLE, които с цялостното си виждане за рок музиката и за бандата [по-конкретно] са ме накарали да мразя някои определени техни песни… но както и да е.

midalidare 3

Третият, последен ден на Midalidare Rock 2024 бе  [поне за мен] далеч по-спокоен и лежерен от предходните два. След като в два дни видяхме над десет коя от коя по-яки банди (репортаж), и особено след страхотния купон, който ни спретнаха веселяците от STEEL PANTHER (репортаж), се бях наситил с музика, емоции и особено много с жега. Но и програмата за днешния ден не предлагаше твърде много утвърдени банди и някак се бях настроил, че ще го караме по-полека [малко като пенсионери, ама то не сме далеч, хаха]. Затова и не бързах да шофирам до Стара Загора и след това до Могилово, а си починах доста добре. По едно време все пак се размърдах, а шофирайки по-пътя си припомних колко гениални са SAVATAGE и си мислих колко ли би било яко някога да ги видим у нас, защо не в Могилово … ще помечтаем безплатно. :)

Пристигайки, очаквах да видя доста повече фенове, отколкото всъщност имаше, защото за група като DEEP PURPLE родните фенове дават мило и драго и дори очаквах да се случат логистични ситуации като онази, когато SCORPIONS свириха тук. Нищо подобно, обаче - или беше още сравнително рано и нямаше чак толкова много народ, или пък организаторите си бяха направили изводите от тогава. При всички положения, стигнах спокойно и навреме. 

Както и предните два дни, сенчестите пейки в естейта и напитките бяха верен другар срещу жегата, а за днес предстоеше и финала на Европейското по футбол - имахме и богат избор на теми за разговор в почивките измежду бандите. Първата от тях бяха гърците SOUNDTRUCK - идващи от Атина и свирещи стоунър рок, групата нямаше привилегията да свири пред всички фенове, които в последствие се събраха, но южняшката им музика пасваше доста добре на жаркото слънце и тежестта във въздуха. Не се фокусирах да следя колко и кои парчета са избрали за нас, но краткото им отредено сценично време не позволяваше твърде големи импровизации и изненади - изпълнението на момчетата мина без видими проблеми и все пак се надявам да са спечелили някой и друг нов фен с него.

След тях, следващите гости [отново от Атина] бяха малко по-добре познатите ни THE SILENT WEDDING, защото част от родните фенове вече видяха същата тази банда като съставът, който свири с легендарния китарист на IRON MAIDEN Dennis Stratton при скорошното му идване в София. Ето защо, THE SILENT WEDDING бяха доста по-уверени и видимо нямаха търпение да представят своето творчество пред нас. От онова, което успях да чуя, ми направи впечатление добре изсвиреният, но цялостно клиширан прог-пауър, който сме чували вече многократно от десетки други банди. Все пак, фенове имаше и ролята на THE SILENT WEDDING явно бе да пораздвижат онези от нас, които се бяха посхванали от седене по пейките и полянките. Самият аз бях [разбираемо] изморен от силните първи два дни и в закриващия реших да го карам по-лежерно. 

След края на гръцката мини-инвазия, минах набързо да купя малко merch и с изненада установих наличието на миналогодишни и дори по-стари артикули от предните издания на фестивала - цените бяха народни и половина и си навзех това-онова, а докато се завъртя, от сцената вече се чуваха може би най-открояващата се стилово банда за целия фестивал -O’REILLY AND THE PADDYHATS започнаха ударно с весели ирландски песни, а от далечината на щандовете за мърч тълпата се виждаше като вече доста набъбнала и сериозно купонясваща. Абсолютно непознати за мен, все пак реших да им хвърля едно ухо и онова, което чух, лесно пренесе съзнанието ми по тучните ирландски поляни, при рижавите веселяци и келтските забележителности - с цигулки, ейлове (в нашия случай - бира Бохем) и песнопения за пиене и любов премина следващия близо час, слънцето спря да бъде така жарко и вечерта бавно настъпваше, за да видим и края на този страхотен фестивал.

В сумрака сцената придоби шарен вид с много готин фон на футуристичен мегаполис, лилав и неонов, със силно наситени светлини. Тук вече шоуто бе очаквано от не един и двама, защото BEAST IN BLACK са вече добре познато за родния фен име, след гостуването си в София през 2023г. (репортаж / снимки) Финландците бързо изскочиха и избухнаха с отварящата "Blade Runner". Демонстрираха изключително и професионално поведение, без да губят контакт с феновете, а електрик-синт европауър метъла, който практикуват, бе гарниран с ясно отчетлив звук, което спомогна да го оценя подобаващо. Великолепното присъствие на фронтменът Yannis Papadopoulos и лидерът на бандата Anton Kabanen даваха стабилност и увереност на останалите, а синхронизираните им действия (в стил ACCEPT) изглеждаха доста на място и в тон с музиката. Над час и половина се изниза като десет минути, а овациите, които получиха финландците, бяха повече от заслужени. Със сигурност ще ги видим пак наоколо, защото и видях не малко хора с техни тениски, което значи, че интересът към тях у нас е значителен. 

Макар в увода да заговорих сравнително иронично за DEEP PURPLE и любовта на българските фенове към тях, тук е момента да отбележа важността на бандата за мен. DEEP PURPLE бяха първото нещо с електрическа китара, което някога чух, досущ като много други, чиито съобразителни родители са им показали посоката на музикален вкус и ценности. DEEP PURPLE, за които почти бях наизустил една мини-книжка, попаднала ми отнякъде, бяха дълги години най-важната банда за мен, а като дете не можех да си представя, че това са истински, живи хора - за мен те бяха божества, извънземни, нещо недостижимо и гигантско, а това, да мога да ги гледам на живо от десет метра над трийсет години по късно е истинска привилегия и щастие. Без значение състава, сетлиста или формата на някои от бандата. За повечето от нас е достатъчно, че те още свирят.

Бях без очаквания, просто исках да видя един як концерт. Такъв и се получи. На 78 години, Ian Gillan и Roger Glover излязоха на сцената в Могилово и не можех да отлепя поглед - звучаха страхотно и още с откриващата “Highway star” знаех, че няма какво да се обърка - все пак тези хора свирят заедно по-дълго, отколкото съм живял, като дори продължават да вадят албуми. Последният такъв, наречен със странното име “=1”, бе отбелязан с няколко парчета (“Portable Door”, “Lazy Sod”), но нямаше как да минем и без инструментално-сложната класика “Lazy”, която заедно с двете соло паузи (за Ian Paice и Don Airey), даде възможност за почивка на Gillan. Той, от своя страна, даде категорично най-доброто, което можеше да се очаква от него. Там, където стоях аз, го чувах идеално и пред голяма част от времето бях потънал в блажена наслада от вечната им музика. Така, неусетно стигнахме и до биса, в рамките на който дойде и най-важния момент за българския рок фен. Сигурен съм в едно - в този момент слепите прогледнаха, сакатите проходиха! Стотици телефони заснимаха митологичната “Smoke on the water”, а аз за по-желан завършек за фестивал не мога да се сетя. И това беше всичко - бърз поклон, малко снимки и докато се изнасяхме от фестивалната зона видях как пет коли със затъмнени стъкла минаха покрай мен. Знаех, че PURPLE са в тях - изсвириха каквото искахме и си тръгнаха. До следващия път, защото тук те винаги ще са една от най-обичаните банди!

Разотидохме се кротко в топката вечер, но някои вече се бяха сдобили с билети за следващата година. Засега имаме единствено потвърденото хедлайнерско шоу на MANOWAR, но съм сигурен, че организаторите както досега ще се постараят следващия път нивото да се вдигне дори повече. Перфектната организация, смисления подбор на банди и оригиналната идея за фестивал насред винарско шато, правят Мидалидаре един от най-атрактивните и качествени фестивали не само в България, но и в Европа, като цяло. \m/

Автор: Константин Йовков
Снимки: Никола Петрас

Пълна галерия от ден трети: