Репортаж от концерта на HYPOCRISY, ABBATH, VOMITORY, VREID

Има няколко банди и изпълнители, чиято връзка с българския метъл фен просто се случва естествено и колкото и концерти да правят тук, колкото и често да гостуват, винаги събитията са със значително по-голям интерес от обикновено. И ако допреди години такива групи бяха класически състави като DEEP PURPLE и URIAH HEEP, то през последното малко над десетилетие вече можем да говорим и за по-екстремни имена, и по-конкретно за Peter Tägtgren, или по нашенски – Пешо, който за доста от нас отдавна не е далечен и недостижим, а добър приятел от Швеция, идващ у нас от време на време да ни посвири нещо яко.

Тази връзка между българските фенове и Tägtgren лесно може да се проследи до онова легендарно шоу на HYPOCRISY във вече несъществуващата зала „Black Box“ (репортаж / снимки) и най-вече – бруталната репетиция в деня преди концерта, на която бяха допуснати множество фенове, самият концерт, който беше записан на DVD, и най-вече зверските купони, започнали в софийските клубове и продължили по домовете на някои фенове, от които Пешо също е бил част. Оттогава насетне всеки концерт на HYPOCRISY или PAIN у нас се превръща в нещо със свой собствен и неповторим заряд, а самият Peter неведнъж е обяснявал в интервюта, че България е една от любимите му дестинации.

В този ред на мисли, не беше някаква особена изненада, когато бе обявено, че тазгодишното турне на HYPOCRISY „Mass Hallucination Tour“ ще мине и оттук, но разликата в случая не дойде от някакъв по-специален сетлист или малко повече артикули в merch-а, а от бандите, които допълваха афиша за този концерт – ABBATH, легендарната фигура от IMMORTAL, идващ за втори път у нас, дет метъл машините от VOMITORY и абсолютно култовите норвежки блекметъли VREID. Банди, всяка от които сама по себе си може да оглави и фестивал, се събраха на една сцена и превърнаха концерта в едно от най-очакваните събития за българската метъл общност. Разбира се, цените на билетите за този концерт съответстваха и на по-високото качество, но пък можем да гледаме на вечерта и като на един минифестивал в JoyStation, в който нямаше как да има и минута пълнеж.

Ако по някаква налудничава причина някой е гледал на VREID като на подгряваща банда, всички съмнения бяха издухани за около 30–40 минути. Бандата има дългогодишна кариера, датираща от средата на 90-те години, началото на която бе дадено с култовите WINDIR, но когато техният лидер почина в началото на хилядолетието, WINDIR се разцепиха на две и се формираха VREID и COR SCORPII. Самите VREID вече имаха едно гостуване у нас през вече далечната 2010 г., но лично за мен това бе първа среща на живо с тях.

Мелодичният блек на норвежците, примесен със суровината на северните земи и епичните хармонии, типични за паган-блек бандите, ни бяха представени по блестящ начин, а отличният звук в залата и сериозният подход на бандата към изпълнението им направиха така, че да вникнем много добре в техния свят на воини, жестокост и митология. Феновете съвсем не бяха малко, макар че VREID бяха първата банда за вечерта, като лично аз тайничко се надявах да чуем нещо и от по-старите времена, когато WINDIR бяха активна банда, но това не стана. Все пак VREID доказаха с лекота, че са група, която безпроблемно може да бъде нещо много повече от досаден фонов шум, докато наближава времето за изпълненията на хедлайнърите.

След бърза снимка с феновете, бандата се прибра, а ръкавицата беше хвърлена в посока Швеция. Ние нямахме твърде много време за каквото и да било, защото само след минути пред нас се появиха четирима дългокоси викинги – високи и брадати, и въоръжени не с мечове и копия, а с китари за масово унищожение! Подобно на VREID и ABBATH, VOMITORY идват в България за втори път, но тях едва ли ги бърка дали е за втори, или двайсет и втори, защото ни застреляха с брутални рифове още с откриващите „Revelation Nausea“ и „Terrorize Brutalize Sodomize“.

И макар че изпълнението на VREID беше отлично във всяко едно отношение, за няколко минути тук нивото беше вдигнато осезаемо – десет парчета, почти никакви приказки измежду тях, много куфеене, тежест, рифове и гърлено пеене. Няма шест-пет при тези пичове, помислих аз, а все пак са хора в началото на 50-те си години – възрастта е просто число, както знаем. Друг е въпросът дали не се чувстват странно, че са зрели мъже на сериозна възраст и свирят в група „Повърня“, хаха. Когато си тийнейджър, това може и да изглежда гъзарско, но в случая на VOMITORY музиката и професионализмът компенсират всичко потенциално малоумно, а лично аз бих ги гледал отново.

Хвърлената ръкавица от VREID към Швеция бе върната в Норвегия разкъсана и без пълнеж – полетяла в посока Берген, тя бе поета от една от най-противоречивите, но и ексцентрични и екстравагантни фигури в норвежкия блекметъл – Abbath Doom Oculta! Според някои източници Euronymous от MAYHEM запалил Abbath по блека, а той от своя страна пък зарибил Varg Vikernes. Историята след това я знаем, като е изумително как IMMORTAL сякаш са успели да се разграничат от цялата серия престъпления и дивотии, неизменно съпътстващи блек метъл сцената през 90-те.

В същото време суровата тематика и безкомпромисната им музикална посока успяха да превърнат Abbath в култов образ в блек метъл средите – танцът на рака, броденето в горите с факли и грим, примитивното ръмжене и всичко останало дори на моменти бяха чиста бутафория, но музиката си беше същата като в ранните години – сурова и студена. Когато тримата – Abbath, Demonaz и Horgh – успяха да се изпокарат кой да е шефът и чие да е името, всеки си пое по пътя и ето ни сега – ABBATH в София със соловата си банда, за втори път.

Бих казал, че това беше най-специфичното изпълнение за вечерта, защото бандата си излезе в пълно снаряжение, с огромно метално лого за фон, задължителния мъртвешки грим и много дим – без никакви компромиси и shortcut-и заради това, че не са хедлайнъри и че евентуално трябваше да свирят съкратен сет. Първите няколко парчета логично бяха от соловите албуми на ABBATH, но очаквано най-силен отзвук сред феновете се усети, когато чухме началните акорди на „Tyrants“ на IMMORTAL – това е все едно да си на концерт на Bruce Dickinson и той да запее „Alexander The Great“, както направи в Атина – феновете избухват на момента.

В моментите, в които Abbath все пак реши да каже някоя дума на публиката, не разбирах много добре на какъв език говори и се зачудих доколко е трезвен, предвид добре познатите му пиянски изпълнения преди години, но ми беше все тая – концертът се получи жесток и се върнах в тийнейджърските си години, когато IMMORTAL бяха в най-силната си форма и името им се пишеше с големи букви по афишите на големите метъл фестивали. Тук е моментът да отбележа, че ABBATH бе с най-богатия, разнообразен и интересен merch от всички четири банди и че всичко при него, бандата му и изпълнението им изглеждаше много професионално издържано, дори да редуваше концентрация с почти абсурдно поведение. Абсолютен респект!

След три такива банди нямаше как да не признаем, че дори концертът да беше свършил тук и Пешо да беше казал, че не иска да свири, нямаше да е толкова голям проблем – VREID, VOMITORY и ABBATH направиха много повече, отколкото аз очаквах, и можеше да спрем дотук. Поредният концерт на HYPOCRISY у нас, както споменах в началото, си беше събитие, носещо своя собствен заряд, а на четиримата не им трябваха фанфари, интро, позиране или театър – излязоха и започнаха с един много внимателно подбран сетлист, съдържащ почти най-доброто от цялата им дискография, може би с малко по-голямо залитане към последния албум „Worship“.

Още с откриващите „They Will Arrive“ и класическата „Fire in the Sky“ стана ясно и че има как звукът на един детметъл концерт да не е просто бясна гюрултия, и че можем да чуем ясно както музиката, така и пеенето. Това сякаш бе нещото, което най-вече липсваше при последния концерт на HYPOCRISY в зала „Христо Ботев“ – тук такива проблеми нямаше, а единият час и нещо се изниза като скъсана броеница. Седях си, гледах, слушах и се наслаждавах – връщахме се в 90-те, скачахме в по-нови времена, слушахме за отвлечени от извънземни хора, за разпада на човечеството и как някоя друга цивилизация може да ни унищожи – все неща, които с годините станаха запазена марка и основна тематика на творчеството на бандата.

А ако от цялото абсолютно перфектно изпълнение на HYPOCRISY мога да откроя нещо негативно, то единствено може да е нещо от рода на: „Защо не свириха това или онова?“. За мен бе леко странно, че не чухме абсолютно нищо от шедьовъра „A Taste of Extreme Divinity“ от 2009 г. – каквото и да извадиш от такъв албум, все ще улучиш, но Пешо явно си е имал своите причини. Все пак, като нищо скоро може да има и нов концерт на HYPOCRISY в София – може би трябва да има вратичка за следващия път, за да има нещо, което го нямаше сега.

Има концерти, на които отиваш с очакване. Има и такива, на които отиваш с ясното съзнание, че ще стане мазало – просто въпросът е колко, а отговорът в онази хладна априлска вечер бе: много! Станахме свидетели на титаничен сблъсък между норвежкия блек метъл и шведския дет метъл, обаче тук победени нямаше – имаше само победители и те бяха хората, дошли в залата.

Автор: Констанин Йовков
Снимки: Никола Петрас