Репортаж от концерта на PLANET OF ZEUS и TICKLE THE SAGE

12 март беше необичайно топъл ден. Необичайното беше, че и аз не бях на работа и прекарах деня, сновейки из улиците на София. Обикаляйки книжарници и разни крафт капанчета. След кратко прибиране до вкъщи и дрямка, дойде време отново да се спусна към гъмжащия от хора и събития център на столицата. В полезрението ми, разбира се, е концертът на гърците PLANET OF ZEUS.

Атиняните идват за 8-и път в България (ако съм преброил правилно архивите ни), а събитието днес е под инициативата на THREECHORDS RECORD STORE. Тоест — SPOILER ALERT: ще е яко!

В този репортаж ще бъда доста кратък, защото мислите ми бяха на коренно различно място по време на концерта. Хем различно, хем не точно. Мислих за доста неща в последните дни, но най-вече мислих за нещо, което един познат ми каза. И това отново беше по повод гръцка група, която свиреше на сцена с български съпорт.

Думите му бяха: „Защо нямаме такива групи... толкова ли е трудно? Като са на сцена, да „са група", а не просто хора, които са репетирали заедно!“ И да, вероятно ще ми изсипете десетки примери за наши банди, които са или едното, или другото. Но, за съжаление, този мой познат беше болезнено прав. И може би това ме мъчи всеки следващ концерт, когато гледам наши групи и която и да е гръцка такава.

Да се върнем към концерта. Вратите на Mixtape са отворени навреме и наближава часът нашенците от Tickle The Sage да се качат на сцената. Бандата е сравнително нова и с един дългосвирещ албум зад гърба си. Аз лично мисля, че ги гледам за втори път и нямам лошо впечатление от тях, но не са и нещо, което ще ти вземе дъха.

Праволинеен, предимно инструментален психеделичен рок, изсвирен първокачествено, разбира се. Колкото и да е яка тази музика обаче, на мен винаги ми доскучава леко. Нашенците се включиха в последния момент, като заместиха турците Al'York, които имаха проблем с визите.

А да, в случай че сте били в пещера през последните няколко седмици — САЩ и Израел водят „още една война“ с Иран, която неминуемо ще афектира такива и още много други неща. Но да се върнем към светлите и шумните неща в живота.

Tickle The Sage съвсем достойно подгряха публиката и бих искал да ги слушам по-често. Макар че бих си спестил облечените като друиди момчета, прекаждащи така или иначе задушния клуб с нещо странно, и момичетата, които жонглираха с някакви светещи висулки. Не, пътуващият цирк няма да направи психеделичния рок по-интересен. Само няколко дни преди събитието Tickle The Sage пуснаха и нов сингъл, на който си заслужава да обърнете внимание, и не пропускайте да гледате тези пичове.

Дойде време да посрещнем и PLANET OF ZEUS! Защо тази група е специална и какво я отличава от другите ли? Би ми отнело адски много време да ви обясня, и пак няма да можете да ме разберете с думи. Вероятно, ако си пуснете и музиката им, пак няма да го разберете. Защото това, което те правят на живо, е феноменално. 100% рок енд рол, който няма как да остави публиката безучастна.

По-важното е, че момчетата правят това вече 25 години и са там, на сцената, със същия заряд на младежите, които са започнали навремето в Атина. Няма я тази тромавост и изкуствена снобария, която се просмуква във всяка наша група, която се задържи над 5 години жива.

Ще кажете: „Ама и ние имаме групи с над 20-годишна история!“

Ми не, нямаме. И дори не мисля, че е необходимо да правя сравнения с това колко свирят тези момчета и как в Европа почти няма държава, в която да не са свирили. Кое ще ми дадете за пример? Някоя група, която прави концерт по случай 5- или 7-годишен „юбилей“? Сериозно... проверете в речника значението на думата „юбилей“. Или издават книга — биография на групата, след излизане на първия си албум, след 4-годишна работа върху него! Или издадат сингъл с някой овехтял чуждестранен певец от популярна група през 90-те.

У нас винаги всичко върви наопаки и музикантите гледат на групите си като продукт и искат онази страна на групарството, която те са свикнали да получават като фенове. Да се пише, да се говори за тях... да си правят снимки, да имат мърчандайз... да имат клипове, да ги въртят по радиото... да ги канят на гости и да им взимат интервюта... да имат мениджър... и ПР. А музиката и основната идея на това да си музикант никаква ги няма.

Събота, неделя да се съберат да посвирят, но предимно пият бири и пушат коз... Изчакат лятото да обявят фестивалите и мото съборите, та ако може да забият някъде — я в Опанец, я в Мъглиж, я на обед на малката сцена на Hills-а, или на втората сцена на Мидалидаре, след като си тръгнат всички... И дотам им стига фантазията... А пък някой промоутър непременно трябва да се чувства задължен да ги покани за съпорт на някоя голяма група, защото барабанистът им е голям фен, а чичо му ще прави плочките в банята на организатора. (Дано се сещате накъде бия.)

Planet Of Zeus обаче толкова ясно показват, че без здравата основа нямаш право да имаш всичко останало. Тази основа, когато всяка вечер можеш да свириш и да се кефиш, само защото си с тези хора, които са ти като братя на сцената и само заради тези хора, които са дошли да те гледат.

Когато можеш само да се изплезиш на барабаниста и той да разбере, че си скъсал струна, и да продължи парчето така, че останалите да го последват и никой да не разбере.

Постоянство, отдаденост, търпение, много работа и много собствен дух е необходимо на всяка една група, за да премине този праг, за който ви споменах в началото. Да не са просто едни хора, които свирят там нещо! Атиняните го имат... като цяло повечето гръцки банди, които съм гледал, го имат. Само преди няколко седмици видяхме какво направиха Leatherhead.

И да не звуча като абсолютен кисел чичак, трябва да кажа, че все пак виждам положително развитие в някои от нашите групи, както и в някои, които тепърва открих и ме изненадаха. Няма да казвам имена, защото не това е целта на статията.

Целта всъщност беше концертът на Planet Of Zeus, но предполагам вече сте добили някаква представа колко яко забиха тези момчета. А ако си мислите, че от един репортаж може да се усети цялата емоция на такъв концерт... значи нещо не ви е наред. Следващия път просто бъдете там — пред бандата, сред хората, и усетете тази енергия, за която по-рано през седмицата си говорихме с басиста — енергията, която вече 25 години държи тази група жива.

Всичко останало идва след нея!

Peace, Love, Rock’NRoll

*Всякакви прилики с действителни групи и събития са абсолютно нарочни.

Автор: Никола Петрас
Снимки: Гергана Попова